Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 19.09.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
август две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 350/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявени са
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда (
От страна на ответника, чрез пълномощник на
управителя, е
подаден писмен отговор. Исковете се оспорват изцяло, като неоснователни и недоказани, както и фактическата
обстановка описана в исковата молба. Иска се от съда да отхвърли изцяло претенциите,
като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание представителите на страните подробно
аргументират тезите си. Постъпила е и писмена защита от пълномощника на ищеца.
По делото са събрани
писмени доказателства, гласни доказателствени средства и е назначена и
изслушани съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема, като
обективно и компетентно изготвена.
Съдът, като обсъди становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното :
По силата на трудов договор от 27.12.2016г. Л.Р. е работила
като …. в „…” ЕООД. С едномесечно
предизвестие от 02.04.2019г. тя е уведомена, че трудовото ѝ правоотношение се
прекратява, считано от 01.05.2019г. Предизвестието е връчено на 03.04.2019г.,
видно от представената обратна разписка, а като основание за прекратяване на
трудовия договор е посочен чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
В предизвестието няма никаква конкретизация, от която да може да се разбере
защо е прието, че Р. не притежава качества за
ефективно изпълнение на работата, нито кога и как е
установено това обстоятелство. В открито съдебно заседание проведено на 21.08.2019г.
е представена уволнителна заповед, в която вече са посочени причините за
прекратяване на трудовия договор, но липсват доказателства в подкрепа на
изложените в заповедта твърдения, като отново не е конкретизирано кога са
осъществени и как са констатирани тези обстоятелства. От показанията на
разпитаната свидетелка П., които съдът счита за достоверни, се установява, че Р.
не е почиствала търговския обект, не е обозначавала и сменяла цените на
стоките, не е бракувала тези от тях, на които е изтекъл срока за годност и е
отказвала да приема и заприходява получена стока.
По делото е прието, като писмено
доказателство, Експертно решение на ТЕЛК от 24.03.2004г. и със срок на
инвалидност до 01.03.2005г. Според чл. 101, ал. 5 от Закона за здравето и § 3 от ПЗР на същия закон, в сила от 01.01.2005г., Р. е с пожизнено определена степен
на трайно намалена работоспособност. Водещата диагноза е злокачествено
новообразование на дебелото черво, а освидетелстването е направено по чл. 101
от КЗОО (отм.), след преглед и протокол на ЛКК, 4
броя епикризи и консултация с онколог. Следователно тя е с онкологично
заболяване – чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда (Наредбата), издадена от министъра на народното здраве и
председателя на ЦС на БПС. От личното ѝ трудово досие се
установява, че не е събрана предварителна информация от Р., която е определена
за уволнение, страда ли от болестите, посочени чл. 1 от Наредбата. От трудовата
ѝ книжка се установява, че до 21.08.2019г. тя не е
започнала нова работа.
Според съдебно-счетоводната експертиза размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 2215,35 лева - за периода
от 02.05.2019г. до 21.08.2019г. Последната дата е най-крайната възможна такава,
тъй като съдът
не може да съобрази факти и твърдения за такива, настъпили след датата на
приключване на устните състезания. Ако при
предявяването на претенцията за обезщетението за посочения в чл. 225, ал. 1 от КТ период
от 6 месеца не са се осъществили всички свързани с основанието на този иск
обстоятелства, и съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди
изтичането на заявения с иска 6-месечен период на обезщетението, то е допустимо
във въззивното производство събирането на
нови доказателства за новонастъпилите обстоятелства - оставането на ищеца без работа до края на
периода. Този извод следва от доказателствените правила в чл. 266 от ГПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за изцяло (чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ) и частнично
основателни (чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ) по следните
съображения :
Безспорно установено е по делото, че Л.Р. страда от онкологично заболяване, което е включено в Наредба № 5 на министъра
на здравеопазването, поради което по силата на чл. 333, ал. 1, т.
3 от КТ се ползва от специална закрила
при дисциплинарно
уволнение. В случая, за ищеца е налице и допълнителната закрила по чл. 333, ал. 2 от КТ, изискваща
работодателят да събере предварителна информация от служителя, когото
възнамерява да уволни дали страда от болестите по Наредбата,
като го задължи да представи и медицинска документация, която да изпрати на
ТЕЛК. Последната следва да изготви свое мнение по предстоящото уволнение и да
го предостави на работодотеля, който да поиска мнението на съответната
инспекция, заедно с мотивираното си искане за разрешение (чл. 1, ал. 2, чл. 3 и чл. 4, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 5/1987г.).
Същественото по делото е, че към датата на уволнението Р. има заболяване,
даващо ѝ право на специална закрила при дисциплинарно уволнение, и
че работодателят не е получил преди уволнението нито становище на
ТЕЛК, нито разрешение на инспекцията по труда.
Заповедта на
уволнение подлежи на отмяна само на това основание, без трудовия спор да бъде
разглеждан по същество - чл. 344, ал. 3 от КТ. Ако трудовото
правоотношение беше прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, то Р.
не би се ползвала от закрилата по чл.
333, ал. 1 от КТ, но работодателят е прекратил трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
На
второ място е налице и още едно съществено нарушение на процесуалните правила
от страна на работодателя. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато трудовият
договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване
на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има
само констативен характер. В тези случаи относимите основания за уволнението са тези, които
са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за
прекратяването на трудовото правоотношение. В предизвестието приложено по настоящотото
дело не са посочени нито конкретните качества, които Р. не притежава, нито съответните обстоятелства,
доказващи липсата на притежавани от нея качества, водещи до трайна невъзможност за ефективно
изпълнение на работата, които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на това основание. Липсата на мотиви е достатъчно основание за
отмяна на уволнението, като и в представената в открито съдебно заседание
заповед за прекратяване на трудовия договор не са посочени никакви
обстоятелства, които да подкрепят изложените в нея причини за прекратяване му.
При
това положение съдът следва да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, да възстанови Р. на предишната работа, както и да осъди ответното
дружество да ѝ заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за
периода от 02.05.2019г. до 21.08.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане.
На основание чл. 83 от ГПК
вр. с чл. 359 от КТ и чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК, ответникът ще следва да
понесе направените по делото разноски за вещо лице в размер на 83,07 лева, според уважената част от иска, както и да
заплати държавна такса върху уважения оценяем иск в размер на 88,61 лева и по двата неоценяеми
общо в размер на 60 лева, по 30 лева за всеки от тях.
По адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца : при обективно съединяване на
неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и оценяемият иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ адвокатското възнаграждение според Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се
определя в размер на една минимална заплата по първите два иска, общо и за
двата, а по втория съгласно цената му. Минималната работна заплата е в размер
на 560 лева, а възнаграждението по оценяемия иск е в размер на 385,07 лева, или
общо в размер на 945,07 лева. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено с
отговора на исковата молба, съдът счита за основателно възражението на
пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Според чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая сумата по Наредба
№ 1 е в размер на 945,07 лева, като за горницата
до 1000 лева разноските, според съдебния състав, са прекомерни.
По разноските на ответника :
при липса на разграничение съдът приема, че по всеки от трите иска възнаграждението
е еднакво. Два от тях са уважени изцяло, а единия частично. По последния съдът
определя разноските, които следва да се присъдят на ответника в размер на 75,85
лева.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
Признава за незаконно
уволнението и отменя Заповед № 008/01.05.2019г.,
издадена от управителя на „…..” ЕООД, ЕИК ….., като незаконосъобразна.
Възстановява Л. ***, ЕГН **********,
на заеманата преди уволнението длъжност „…..” в „….” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „….” № , ЕИК ….., представлявано от … Б. З. И. - А.
Осъжда „…” ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „…” № , ЕИК …,
представлявано от … Б. З. И. – А. да заплати на
Л. ***,
ЕГН **********, сумата от 2215,35 лева, представляваща обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за периода от 02.05.2019г. до 21.08.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2019г. до окончателното издължаване, като отхвърля
иска за сумата над 2215,35 лева - до пълния претендиран размер от 4000 лева,
както и за останалия период до 02.12.2019г.
На основание чл. 242
от ГПК съдът допуска предварително
изпълнение на решението в тази му част.
Осъжда „…” ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „…” № , ЕИК ……,
представлявано от … Б. З. И. – А. да заплати на
… З.Г.Н. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 945,07 лева - за оказана безплатна адвокатска помощ, като
разноските са намалени
на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Осъжда Л. ***, ЕГН **********,
да заплати на „…” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „…” № , ЕИК ….., представлявано от … Б. З. И. – А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед
отхвърлената част от исковете, в размер на 75,85
лева.
Осъжда „…” ЕООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „…” № , ЕИК …..,
представлявано от … Б. З. И. – А. да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд Своге : държавна такса в размер от 148,61 лева и възнаграждение на вещо
лице в размер на 83,07 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :