Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
И. КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Вихра Попхристова като разгледа
докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВАНД № 740/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест
на СРП срещу решение на СРС, НО, 121-ви състав от 20.11.2019 г. по НАХД №
6349/19 г., с което обв. И.Д.М. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК – за
това, че на 31.03.2016 г. в гр. София, в сградата на отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, находяща се на ул. „********, при условията на посредствено извьршителство чрез А.Я.Я., с ЕГН
**********, който не е съзнавал, че с действията си - подаване на декларацията
пред Д.Н.Р. - системен оператор в сектор „ППС“ в отдел „Пътна полиция” при СДВР
върши престъпление, е потвърдил неистина в писмена декларация, като е подписал
декларация от 31.03.2016 г. за придобиване на собствеността на товарен
автомобил марка /влекач/ марка „Скания”, модел „L 124
R 420” с номер на рамата VLUR4X20009044370, представляваща образец от
Приложение №2 към чл. 12а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, в сила от 14.04.2000 г., а именно,
че товарен автомобил /влекач/ марка „Скания”, модел
„Е 124 R 420” с номер на рамата VLUR4X20009044370 е закупен от него на дата 19.02.2016
г. в гр. Равена, Италия и превозното средство е влязло на територията на Р
България на дата 23.02.2016 г. като в действителност това обстоятелство не
отговаря на истината и е подал същата, която по силата на закон - чл. 12а ал. 1
т. 6 Наредба №1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
приета на основание чл. 140 ал. 2 ЗДвП, се дава пред орган на властта - отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а именно за удостоверяване на обстоятелството, че е закупил товарен автомобил
марка /влекач/ марка „Скания”, модел „L 124 R 420” с
номер на рамата VLUR4X20009044370 на дата19.02.2016 г. в гр. Равена, Италия и
превозното средство е влязло на територията на Р България на дата 23.02.2016 г.
В протеста са изложени доводи, че
решението е необосновано, несъответстващо на събраните по делото доказателства
и неправилно. Предлага се решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което обв. И.М. да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на СГП не поддържа така подадения протест. Счита, че правилно
и обосновано първоинстанционният съд е оправдал обвиняемия, предвид
установеното по делото неосъществяване на инкриминираното деяние от субективна
страна от обвиняемия.
Защитникът на обв. И.М. оспорва
протеста и излага доводи за обоснованост и правилност на изводите на
първоинстанционния съд, според които обвиняемият не е извършил умишлено
вмененото му деяние. Пледира да бъде потвърдено решението на СРС.
Обв. И.М., редовно призован, не се
явява в съдебното заседание на въззивния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Към 2016 г. свидетелите Е.К.и Н.Д-.К.имали
сключен граждански брак. Свид. К.работел в гр. Равена, Република Италия като
шофьор, а съпругата му отглеждала детето им в гр. София.
На неустановена дата в края на
2015 г. свидетелят К.внесъл в страната на собствен ход влекач марка „Скания”, модел „Р 124 Л” с видим номер на рамата
VLUR4X20009044370.
В началото на месец януари 2016
г. свид. К.посетил свой познат – свид. Д.С., който притежавал автокъща, намираща се в гр. София, ул. „*****и го помолил
да обяви влекача за продажба срещу съответна сума за услугата. За целта му
предоставил превозното средство, ксерокопие на италианско свидетелство за
регистрация на автомобила /малък талон, л. 27 от ДП/. Казал му, че всички
останали документи в оригинал е оставил на съпругата си – свид. Н.Д.-К., като
при евентуален интерес към автомобила, С.да търси нея.
Свидетелят С.обявил влекача за
продажба в интернет сайта www.cars.bg. Не след дълго, на място в автокъщата
на С.дошъл непознат мъж, говорещ италиански и заявил, че влекачът е негов. Показал
ксерокопие на малкия талон и контактен ключ за МПС-во.
Свидетелят С.също му показал своето ксерокопие на малкия талон и заявил, че «Скания»-та му е оставена от К.за продажба и не може да я му
я предаде, още повече, че оригиналите на всички документи са на съхранение у
съпругата на К.. Непознатият мъж му заявил, че К.е извършил измама с автомобила
и му дължи пари, след което си тръгнал.
В началото на месец март 2016 г.
обвиняемият И.М. разглеждал обяви в www.cars.bg и харесал обявения
влекач. Споделил със съпругата си свид. Р.М., че със закупуване на влекача би
могъл да осъществи мечтата си за създаване на собствена фирма за превоз.
Двамата обмислили варианти, осъществили контакт по телефона със свид. С.и М.
кандидатствал за кредит от ДСК, откъдето получил одобрение.
Съпрузите М.на 02.03.2016 г.
тръгнали от гр. Ямбол за гр. София, за да видят обявения за продажба влекач.
След като пристигнали в София, обв. И.М. и свид. Р.М. посетили автокъщата на свид. С., харесали превозното средство и при
договорена стойност от 18 000 лв., С.звъннал на свид.
Н.Д.- К.а, като й съобщил, че има купувач и да донесе документите на влекача на
място.
Обвиняемият И.М. изтеглил от клон
на ДСК - кв.”Овча купел“ същия ден сумата от 18 000 лв. /операционна бележка,
л.137 от ДП/ и я предал на свидетелката Д.-К.а на място, в автокъщата.
Свид. Н.Д.-К., от своя страна,
предала на обв. И.М. оригинал на италианско свидетелство за регистрация на
автомобила с № AZ 0914971 /л.27 от ДП/. В изпълнение на изричните указания на
съпруга си относно продажбата и въобще предаването на влекача, свидетелката Д.-К.а
попълнила данните на обвиняемия като купувач в Договор за продажба на МПС
/италианска бланка, л.13 от ДП/ и положила подписа си като продавач, след което
предоставила на обвиняемия и Международна товарителница, /л.12 от ДП/, от
20.02.2016 г., като в нея отразила следното: че е изготвена в гр. Равена на
дата 20.02.2016 г., че влекачът се изпраща на обвиняемия от ,,BTV Truck SRL„ гр. Равена, Италия до гр. София, както и, че е
пристигнал в България на дата 23.02.2016 г. Свид. Н.Д-.К.предала на обв. И.М. и 3 бр. запалителни стартови ключа за влекача.
Свидетелката Н.Д.-К., пак по
указания на съпруга си, предала от продажната цена, получена от обвиняемия 18
000 лв., сумата от 2 000 лв. на свидетеля С., след което си тръгнала. От
останалите 16 000 лв. тя взела 500 лв. за себе си и детето, а останалите
изпратила на съпруга си.
Още на същия ден, обвиняемият М.
и свидетелят С.посетили сградата на отдел „Пътна полиция” - СДВР, където на
влекача били дадени временни регистрационни номера с per.
№ *****и му било издадено разрешение за временно движение, валидно до
01.04.2016 г. След това обвиняемият и съпругата му си тръгнали за гр. Ямбол.
На 25.03.2016 г.обв. И.М. посетил
отдел „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Ямбол, за да регистрира влекача.
Служителите там отказали да го регистрират, тъй като според тях документите на
МПС-то са неизрядни, без да навлизат в подробности, но имало проблем и с номера
на рамата.
Притеснен от това, обв. И.М.
веднага се свързал по телефона със свидетеля С., който без съвсем да е наясно
какво точно не е наред с влекача, предложил на обвиняемия да дойде в гр.София
да регистрира автомобила тук.
Все пак у свид. С.възникнали съмения относно поведението на К.още повече, че малко след
като обвиняемият М. взел влекача от автокъщата, там
отново дошъл същият италиански гражданин, придружен от друг човек, като С.им
заявил, че влекачът вече е закупен и те си тръгнали недоволни. След тяхното
тръгване, свид. С.се опитал да се свърже с К.на известния му номер в Италия, но
не успял, затова звъннал на съпругата му. Свидетелката Д.-К.а му заявила, че е
в процес на развод, но и нея търсят по телефона италианци, които я заплашват
относно същия влекач. Споделила му, че вече е наясно, че е извършено някакво
незаконно действие от бившия й вече съпруг, но тя не иска да се въвлича в
каквото и да било.
Решен да помогне на обвиняемия М.,
още повече, че последният не само дал сумата от 18 000 лв., но извършил и основен
ремонт на влекача, свидетелят С.помолил негов познат – свид. А.Я.да стане
купувач по фиктивна продажба, заради софийската си регистрация, като Я. се
съгласил. Причината самият свид. С.да не бъде купувач по тази сделка била освен,
че на негово име имало регистрирани множество автомобили-внос, намиращи се в автокъщата и съмненията му за недотам коректното поведение
на К..
Така, на 31.03.2016 г. обвинямият И.М. и съпругата му Р.М. закарали влекач марка „Скания”, модел „Р 124 Л” с видим номер на рамата
VLUR4X20009044370 с per. №*****в гр. София, където
пред сградата на отдел „Пътна полиция при СДВР, намираща се на ул. „*****, се
срещнали със свидетелите С.и Я..
Свидетелят А.Я.не познавал сем. М.,
съответно нямал и представа кога и по какъв начин е придобит и внесен в
Република България влекач марка „Скания”, модел „Р
124 Л” с видим номер на рамата VLUR4X20009044370 с транзитен peг. № *****.
За услугата той да фигурира като
купувач, заради софийската си регистрация, обвиняемият М. му дал сумата от 100
лв.
Обвиняемият М. бил с бъбречна
криза и не се чувствал добре същия ден. Поради тази причина, съпругата му – свид.
М.попълнила бланка на Договор за покупко- продажба на
МПС от 31.03 /без година/, предоставена им от свидетеля С.и под негова
диктовка, /л.17 от ДП/. Свид. М.попълнила и инкриминираната Декларация,
представляваща образец към Приложение №2 към чл. 12а ал. 1 т. 6 от Наредба
№1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в сила от
14.04.2000 г. В нея свидетелката М.отразила като съдържание, че товарен
автомобил марка /влекач/ „Скания”, модел „Р 124 Л” с
номер на рамата VLUR4X20009044370, автомобил /влекач/ марка „Скания”, модел „Р 124 Л” с номер на рамата VLUR4X20009044370
е закупен от съпруга й - обвиняемият М. на дата 19.02.2016 г. в гр. Равена,
Република Италия от ,,BTV Truck SRL“ и е внесен на
територията на страната на 23.02.2016
г. Тези данни били продиктувани на свид. М.от свид. С.,
който, от своя страна, гледал тази информация от документите на автомобила,
предоставени на М.от свидетелката Д.-К.а.
Свидетелката М.поднесла за подпис
на съпруга си двата документа и обвиняемият положил такъв срещу „подпис” в инкриминирата декларация и срещу „продавач” в договора за
покупко-продажба на МПС. Своят подпис срещу „купувач” положил и свидетелят А.Я..
След това М.дали на свид. С.целия набор от документи
и той, и Я., се наредили на гише в сектор „ППС“ в отдел „Пътна полиция” при
СДВР.
Свидетелят Я. подал пред
свидетелката Д.Н.Р., заемаща длъжността системен оператор в сектор „ППС“ в
отдел „Пътна полиция” при СДВР, наборът от документи вкл. заявление за
първоначална регистрация на ПС №164134049472/31.03.2016 г. Между тях бил и
инкриминираният документ: декларация -
образец към Приложение №2 към чл. 12а ал. 1 т. 6 от Наредба №1- 45/24.03.2000
г.
Обвиняемият И.М. в същото време
представил влекача за техническа проверка. По време на проверката свид. Т.В.,
полицейски служител в ОПКП – СДВР, установил, че е налице интервенция върху
първоначалното съдържание на номера на рамата. След това, с протокол за
доброволно предаване влекачът бил предаден доброволно от свид. Я. на служител
от 03 РУ - СДВР, ведно с 3 бр. запалителни ключа за него.
Районният съд се е позовал на
приложената в хода на досъдебното производство трасологична
експертиза, която е дала заключение, че първоначалното съдържание на номера на
рамата на влекача е било заличено и на негово място е бил набит сега видимият
номер на рамата VLUR4X20009044370.
Първоинстанционният съд е цитирал
и заключението на назначената и изготвена графическа експертиза по Протокол № 219/23.07.2018
г., според което подписът в графа „подпис“ в декларацията от 31.03.2016 г. е
положен от обвиняемият И.М., а подписът в графа „подпис на заявителя“ в
Заявление с №164134049472/31.03.2016 г. е положен от свидетеля А.Я..
За да приеме за установена така изложената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по
делото доказателства: показанията на свидетелите Д. И. С., Р. М. М., Н. Е. Д.-К.а,
А.Я.Я., А. Н. П., Е. М. К., Т. Д. В. и Д.Н.Р.,
преценени при условията на на чл. 378 ал.2 НПК;
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване от 31.03.2016 г., справки от „Скания
България" ЕООД, Заявление за първоначална регистрация на ПС №164134049472
от 31.03.2016 г., договор за покупко-продажба на МПС от 31.03 /без година/,
международна товарителница от 23.02.2016 г., Декларация от 31.03.2016 г.
образец към Приложение №2 към чл. 12а ал. 1 т. 6 от Наредба №1-45 от 31.03.2016
г.; заключенията на назначените по делото трасологична,
графическа експертиза, обективирана в Протокол
№219/23.07.2018 г. и комплексна графическа експертиза, обективирана
в Протокол № 29-Е/21.01.2019 г. на ОЕКД-СДВР, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК.
Настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за
установяването на истината доказателства и не е ограничил страните в
осъществяване на процесуалните им права да правят относими към предмета на
делото доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
въззивната инстанция напълно споделя.
И настоящият съдебен състав намира, че
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. И. С., Р. М. М., Н. Е. Д.-К.а,
А.Я.Я. по еднопосочен и взаимно допълващ се начин
установяват обстоятелствата, предхождащи и съпътстващи изготвянето и подаването
на инкриминираната декларация. В това отношение обосновано първонистанционният
съд е посочил и че показанията на тези свидетели напълно съответстват на
останалите събрани по делото доказателства, каквито са приложената по делото
декларация, останалите писмени доказателства и заключенията на назначените по
делото експертизи. В този смисъл и обосновано първата инстанция е приела, че не
са налице противоречия между събраните по делото доказателства и възприетата
фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин.
При така приетата за установена и
от въззивния съдебен състав фактическа обстановка, правилни се явяват и
правните изводи на първоинстанционния съд, според които обв. И.Д.М. следва да
бъде оправдан да е извършил вмененото му деяние по чл. 313, ал. 1 от НК.
Както е посочил районният съд, по
делото е установено, че от обективна страна, на дата 31.02.2016 г., обв. И.М. е
положил подписа си в инкриминираната декларация под двете несъответстващи на
действителността изявления: 1/ че процесният влекач е
закупен от него на дата 19.02.2016 г. в гр. Равена, Италия и 2/ че превозното
средство е влязло на територията на Република България на дата 23.02.2016 г. В
съответствие с установената по делото фактическа обстановка районният съд е
приел и че подаването на тези данни, обективирани в
инкриминираната декларация, е станало чрез свидетеля А.Я., който, подавайки
декларацията в ОПП-СДВР, не е съзнавал, че заявените в нея обстоятелства са
неверни и не отговарят на обективната действителност.
Обосновано първоинстанционният
съд е приел, че обв. И.М. не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, за което е водено досъдебното
производство срещу него, доколкото по делото не е установено той да е съзнавал
неверността на отразените в подписаната от него декларация обстоятелства.
Както е посочил първоинстанционният съд, обвиняемият М. е подписал
декларацията, попълнена от неговата съпруга, която, от своя страна, е попълнила
данни, продиктувани й от свидетеля С., който пък е диктувал данните, отразени в
Международна товарителница от 23.02.2016 г. Тази товарителница, както е посочил
първоинстанционният съд, е била попълнена и предоставена на обвиняемия от
свидетелката Д.-К.а при предаване на продажната сума на влекача. В същата
товарителница свид. Д.-К.а, по указания на бившия си съпруг, е отразила за
първи път тези неверни обстоятелства - че процесният
влекач е закупен от М., а не от съпруга й свидетеля К., че това е станала на
дата 19.02.2016 г. в гр. Равена, Италия, а не неустановена дата в края на 2015
г., както и, че превозното средство е влязло на територията на Република
България на дата 23.02.2016 г., а не през 2015 г.
При така установените по делото
обстоятелства, както и при съобразяването на цялостната фактическа обстановка
около осъществения внос на влекача от страна на съпруга на свид. Д.-К.а,
оставянето на същия за продажба от свид. С., изготвянето на документите при
извършеното от страна на обв. М. заплащане на обявената цена за закупуване на
превозното средство, начинът на изготвяне на документите за предложената от
свид. С.на обв. М. регистрация на влекача в ПП –
СДВР, правилно и обосновано районният съд е приел, че по делото не е установено
обв. И.М. да е съзнавал несъответствието на посочените в подписаната от него
декларация обстоятелства с действителността и съответно съзнателно да е декларирал
инкриминираните неверни данни чрез подписването и подаването на декларацията. В
този смисъл и правилно първоинстанционният съд е оправдал обв. И.М. да е
извършил вмененото му като престъпно по чл. 313, ал. 1 от НК деяние.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на протестираното
решение, доколкото не бяха установени основания за неговото изменение и отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, НО, 121-ви състав
от 20.11.2019 г. по НАХД № 6349/19 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.