РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330106368 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против И.С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в
абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответната
страна като собственик на описания имот, имала качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за
доставеното, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност
1242.44 лева през процесния период, която не била заплатена. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 125.98 лева- обезщетение за забавено плащане на
главницата. Ответната страна не изпълнила задълженията си да погаси горните суми.
Иска да бъдат установени задължения на ответната страна, за които била издадена
1
заповед по чл. 410 ГПК, която била връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Претендира се законна лихва върху главницата, както и присъждането на разноските.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения
особен представител, с който се оспорва претенцията поради липса на доказателства за
собствеността върху имота.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България топлофикация” ЕАД срещу
И.С., по което е образувано ч. гр. дело № 468/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК със сведения и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Предвид тези разпоредби, за да се установи, че ответницата е клиент на
топлинна енергия, е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че е
собственик на процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. Това
обстоятелство се установява от представеното копие на нотариален акт и справка за
вписвания.
От изложеното до момента се установява, че ответницата е била собственик на
апартамент в етажната собственост, до която е доставяна топлинна енергия и съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
2
нужди, съгласно чл. 150 Закона за енергетиката, се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР (КЕВР). Общите условия са били обявени
съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и са влезли в сила, видно от представените с исковата молба
доказателства. Решението, с което са били одобрени ОУ е посочено в техния край, като
няма ангажирани доказателства за настъпили в тази насока промени.
Разпределението на количествата топлинна енергия и тяхната цена не оспорват
от ответната страна и следва да бъдат взети предвид стойностите посочените в
приложената справка за доставена топлинна енергия.
От приетите по делото доказателства категорично се установява наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия,
уредено с публично известни Общи условия. По същото ответникът има непогасени
задължения към „ЕВН България топлофикация” ЕАД за доставена ТЕ в размер на
1249.75 лева. Изискуемостта на задължението е настъпила съгласно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия, с оглед на което претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят. Видно е, че изминалия период на забава след настъпване на
изискуемостта на всяко дължимо месечно плащане е повече от 30 дни. Размерът на
дължимото обезщетение за забава не се оспорва и проверено с електронен калкулатор
на основание чл. 162 ГПК отговаря на претендираните 125.98 лева.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове
да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват
съответните вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищеца в заповедното производство, са в размер на 27.37 лева за
държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
и направените разноски в настоящото исково производство за държавна такса, 325.79
лева за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИСКР. С.
С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”
№ 37, следните суми: главница в размер на 1242.44 лева, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. на основание
Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация”
ЕАД, за обект на потребление находящ се в *****; 125.98 лева- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г.–
13.01.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда на 14.01.2021 г. до окончателното й погасяване, за
които суми е била издадена Заповед № 361 от 18.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 468/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА ИСКР. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 575.79 лева - разноските по
заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4