Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.
София, 24.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, I- 11-
ти състав, в
публичното
заседание на първи
юни две
хиляди двадесет
и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 6874/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално
съединени конститутивен
иск по чл. 27, вр.
с чл. 28, ал.1, изр.
първо от ЗЗД и
осъдителен
иск по чл. 55, ал.1,
пр. трето ЗЗД.
Ищецът Л.Й. твърди,
че на 13.05.2016 г. А.Ц.М.,
действаща
като негов
косвен
представител,
е сключила с
ответника „К.1.“
ЕООД предварителен
договор за
продажба на
МПС марка
„Порше“, модел
„Панамера“,
при сключване
на който
представителят
на ответника
знаел, че М.
действа за
сметка на Л.Й..
Твърди, че
към момента
на сключване
на предварителния
договор
километражът
на автомобила
показвал 108,000
км. Ищецът
сочи, че
веднага след сключване
на договора
отпътувал за
гр.Виена,
където
предал колата
в официален
сервиз на
Порше за технически
преглед и
установяване
годността на
автомобила,
при който е
установено,
че към
момента на
прегледа – 24.05.2016 г.
километражът
на арматурното
табло
показвал 111,819
км., а данните от
последната
смяна на маслото
от 20.01.2016 г. – че към
тази дата
автомобилът
бил изминал 174,819
км. Твърди, че
на 05.06.2016 г. в гр.
Виена претърпял
ПТП с
процесния
автомобил,
като в следствие
на проверки
от
застраховател
се
установило,
че
километрите,
показващи от
километража
не отговарят
на
изминатите в
действителност.
Сочи, че
констатираната
разлика в
километрите касае
съществено
качество на
автомобила и
предявява
конститутивен
иск за унищожаване
на
предварителния
договор. Твърди,
че
при
сключване на
договора е
платил сумата
от 18 406,80 евро,
както и че по
договора от
него са
извършени
още 13 месечни
плащания в
общ размер от
19767,00 евро и
предявява евентуален
осъдителен
иск с правна
квалификация
по чл. 55, ал.1, пр.
трето ЗЗД за
сумата от 38173,80
евро
/уточнение на
исковата
молба
относно
евентуалното
съединяване
на иска при
основателност
на обуславящия,
направено в
молба от 17.06.2019 г. /.
Претендира
законната
лихва и
разноски.
Ответникът „К.1.“
ЕООД оспорва
исковете.
Прави
възражение
за погасяване
на иска за
унищожаване
на договора
по давност.
Оспорва да е
знаел,
че при
сключване на
договора А.Ц.М.
е действала
като косвен
представител
на ищеца, като
твърди тя да
е действала
от свое име и
за своя
сметка.
Твърди, че
при
сключване на
предварителния
договор
въпросът
относно
изминатите
километрите
от
автомобила
не е
обсъждан,
както и че
самият той не
е знаел какъв
е
действителният
пробег на
автомобила. Твърди,
че договорът
е
автоматично
предсрочно
прекратен на
основание т. 7
от него, поради
спиране на
плащанията
по него от
страна на
ищеца. Претендира
разноски.
Третото
лице-помагач
на ищеца А.Ц.М.,
поддържа
фактическите
твърдения
направени в
исковата
молба на
ищеца.
Съдът,
като обсъди
събраните по
делото доказателства,
достигна до
следните фактически
изводи:
На 13.05.2016 г. между Л.Й., в качеството му на доверител и А. Ц.М., в качеството й на довереник е сключен договор за поръчка, по силата на който доверителят възлага на довереника да сключи и подпише на 13.05.2016 г. с „К.1.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на марка „Порше“, модел „Панамера Турбо“, цвят „бял“, рег. № ******, при покупна цена в размер на 75 868,20 евро от свое име, за сметка и в интерес на доверителя. В договора за поръчка е предвидено, че доверителят ще присъства при сключване на предварителния договор, както и ще получи владението върху предмета му, непосредствено след сключването му, както и ще заплати и заплаща дължимата по него цена. Възраженията на ответника относно достоверността на датата на така сключения договор се явяват преклудирани, поради което съдът не обсъжда същите.
Установява се, че на същата дата между „К.1.“ ЕООД от една страна и А. Ц.М. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка „Порше“, модел „Панамера Турбо“, цвят „бял“, рег. № ******, в който е уговорено, че окончателното прехвърляне на собствеността на моторното превозно средство следва да стане в 15-дневен срок от изплащане на последната вноска от продажната цена, която е в размер на 75 868,20 евро, от които 18 406,80 евро платени при сключване на договора, а останалата част е платима на 36 месечни вноски в размер на 1596,15 евро, всяка от тях. В чл. 7 от договора е предвидено, че при не изплащане на определена вноска над 30 дни от датата на падежа и спрямо приложения погасителен план действието на договора се погасява автоматично, като продавачът не дължи връщане на платените до момента суми и същите придобиват характер на платен наем за ползване на автомобила.
На 13.05.2016 г. Б.Б.Й., в качеството си на управител на „К.1.“ ЕООД е упълномощил Л.Й. да го представлява пред органите на КАТ, полиция, гранични и митнически органи, органите на ДАИ и главно управление на пътищата и МВР във връзка с управлението на л.а. Порше, Панамера, с рама WP0ZZZ97ZAL080720, рег. № ******.
Установява се от протокол за анализ на МПС от 24.05.2016 г. и фактура от 25.05.2016 г., че на същата дата е извършен компютърен анализ от официален представител на марката Porsche в Австрия на автомобил с рама WP0ZZZ97ZAL080720, серия Панамера, с пробег 111776 км., при който е констатиран общ пробег при последни смазочни работи от 174 819 км.
Установява се от представената по делото хронологична ведомост от счетоводството на ответника, че от клиент А.Ц.М. по фактури в периода 24.06.2016 г. – 07.09.2017 г. е платена общата сума в евро в размер на 19 147 евро.
Установява се от извлечението от сметка на Л.Й., че плащанията на месечните вноски по погасителен план по процесния договор са извършени от банковата сметка на това лице в евро, като последното плащане е извършено на дата 06.09.2017 г.
Според показанията на свидетеля С.С.А.М. е братовчедка на майка му, а Л.Й. – едноутробен брат на майка му. Свидетелят сочи, че видял Поршето, което Л. си купил, когато той го докарал в гр. Видин, непосредствено след взимането му. На следващия ден те тръгнали заедно към Виена и минали с тази кола границата, като свидетелят сочи, че тогава колата била на около 110 000 км. пробег. Свидетелят сочи, че Л. е взел колата за себе си и той я е плащал. Тъй като колата давала грешки и се усещали проблеми в движение, при пристигането във Виена я закарали на сервиз.
Според показанията на свидетеля С.А., той е присъствал лично при огледа на процесния автомобил, който бил на паркинг в гр. София, на бул. Цариградско шосе. Свидетелят сочи, че той е зет на Л. и го придружавал като шофьор, а и тъй като Л. не се ориентирал в гр. София. Свидетелят сочи, колата била показана от собственика, като те влезли вътре, огледали салона, както и километража, като Л. питал дали е превъртян и собственика го уверил, че за това не трябва да става и въпрос. Свидетелят сочи, че имало проблем със спирачките на колата, които били много скъпи, като собственикът на автокъщата ги уверил, че има такава и в Австрия и до две седмици ще ги смени. Според А.разговорите между Л. и човекът, който свидетелят възприел за собственик, се водели на немски език, тъй като Л. не говорел български, като след като Л. се разбрал с това лице обяснил на А. на немски какво са се разбрали и тя подписала договора, тъй като тя говори и български и немски език. Самият свидетел сочи, че говори слабо немски език. При подписване на договора в помещението били те тримата, лицето което възприел за собственик и още един служител на автокъщата. При подписване на договора Л. предал на собственика първоначалната вноска, като помежду си те се разбрали за последващите плащания и му били предадени банковите данни за плащанията. Според свидетеля от обстоятелствата по водене на преговорите и плащанията собственикът на автокъщата със сигурност е разбрал, че колата се купува за Л..
Според показанията на свидетеля Я.Ц.той работи в автокъща „К.12“ от повече от 12 години като мениджър „продажби“, като свидетелят сочи, че видял за първи път Л.Й. и А.М. когато те дошли в автокъщата за покупка на лек автомобил. Тогава с тях имало още едно момче Станчо или Стамен, като те комуникирали с него, с още едни негов колега и с управителя на автокъщата, като с него се договорили. Свидетелят сочи, че те дошли да гледат конкретен автомобил, огледали го, харесали го, сядали в него, г-жа М. пожелала да го закупи и влезли в офиса да уточнят условията. Свидетелят сочи, че госпожа М. уточнявала условията на договора като тя говорела на български език, а г-н Й. той възприел по-скоро като експерт. Й. не говорел български език, като помежду си М. и Й. разговаряли на език, който свидетелят не разбирал. Свидетелят сочи, че Й. не е разговарял с представителите на автокъщата, а само М., като парите ги дала тя, като казала, че ги дава кеш, тъй като няма банкова сметка. ***, че той не знае да е имало уговорка между Й. и М. колата да бъде закупена за Й., а и те нямали такава практика, а и не предавали коли на лица, които нямат адресна регистрация в Р.България. Свидетелят сочи, че при сключване на договора километражът на автомобила бил на около 150 000 – 200 000 км., но не може да каже с точност. Свидетелят сочи, че обичайно по това време на такива километри били вкарвани тези автомобили и за това сочи такива, но за конкретния автомобил не може да каже. Свидетелят сочи, че А. и Л. за километража не са го питали. Свидетелят сочи, че практиката на автокъщата е след като закупи автомобилите да не ги проверява, тъй като всички автомобили идват в добро техническо състояние. Свидетелят Ц.не помни към момента на продажбата на автомобила да е имало изложена информация за него освен цената, като при интерес на клиенти те идвали в офиса и им се разяснявала необходимата такава.
Според показанията на свидетеля В.П.Д.той работи в автокъща „К.1.“ ЕООД като продавач-консултант от около 10 години и е виждал А.М. и Л.Й., когато те дошли да закупят автомобил. Свидетелят сочи, че по скоро А. си търсела автомобил, огледали, харесали, питали за отстъпка, като той участвал отчасти в разговора, като и той им показвал автомобила – отворил им го, запалил мотора, показал оборудването. Жената го разпитвала за автомобила и неговите технически характеристики, харесали го и го взели. Свидетелят сочи, че на автомобила имало обявени данни за него – цена, година на производство, мотор, километраж, като бил обявен такъв в порядъка на 150 000 – 200 000 км. Тези показания на километража според свидетеля са по негова преценка с оглед година на производство и продажба и цената, която отговаряла към онзи момент на такъв пробег на автомобила, като свидетелят сочи, че колкото е по-малък пробега, толкова е по-скъпа колата. Според показанията на свидетеля Д.той присъствал при подписване на договора, като първоначалната вноска я платила жената, която нямала шофьроска книжка и не можела да кара кола, но си имала шофьор и казала, че ще си изкара в последствие, както и че живее в чужбина и там работи. Жената била придружавана от С., който й бил шофьор и Л., който им бил представен като техническо лице, което да я съветва, но с него никой нищо не е обсъждал. Свидетелят сочи, че не е извършен тест драйв на автомобила преди да се подпише договорът.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза при извършен оглед на процесния автомобил в присъствието на вещото лице, със специализиран софтуер са извадени данните за електронните системи на автомобила и за посещенията му в оторизиран сервиз на Порше, които съдържат данни за датата на посещенията и изминатите километри в същия момент, които са представени като приложение към експертизата. Вещото лице сочи, че от тях е видно, че на 19.01.2016 г. автомобилът е посетил сервиз, при което изминатите километри са били 174 819 км, а при извършена проверка на автомобила на 24.05.2016 г. са регистрирани изминати километри 111 776 км., което вещото лице сочи, че не може да стане като грешка от самия автомобил. Според експертизата средната пазарна стойност на автомобил с характеристики на процесния и пробег около 108 000 км. към момента на продажбата е 110 000 лева, а с на такъв с пробег 185 000 км – в размер на 90 000,00 лева. Вещото лице сочи, че пробегът показван от километража на автомобила към момента на продажбата е посочил ориентировъчно спрямо датата на последващата му проверка, която е скоро след продажбата и данните за изминатите километри до проверката, с оглед пътуването му от гр. София до гр. Виена.
Съдът кредитира заключението на приетата техническа експертиза, тъй като същото е обосновано и не противоречи на събраните по делото писмени доказателства.
Установява се противоречие в показанията на двете групи свидетели, тези доведени от ответника и тези, доведени от ищеца, в частта по отношение на обстоятелствата кое лице е уточнявало техническите характеристики и параметрите на проектодоговора, както и е извършило плащането в брой на първоначалната вноска по него, както и относно обстоятелството за данните за изминат пробег на километража на процесния автомобил към момента на покупката.
В тази връзка съдът отчита вероятната заинтересованост и на двете групи свидетели от изхода на спора в полза на страната, от която са посочени като такива. Свидетелите на ищеца са негови роднини, а тези на ответника – негови служители.
При обсъждане показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото съдът намира, че показанията на свидетелите доведени от ищеца кореспондират по пълно и логично с останалия по делото доказателствен материал. От друга страна, съдът констатира противоречие между показанията на двамата свидетели доведени от ответника. Свидетелят Ц.сочи, че автомобилът е бил изложен за продажба без инфомация за неговите основни характеристики, извън цената, а свидетелят Д.сочи, че на автомобила са били обявени основни технически характеристики, в т.ч. и пробег. На следващо място, в показанията на свидетелите, доведени от ответника се наблюдава предварителна уговорка относно показанията им във връзка с пробега на процесния автомобил към момента на продажбата му, тъй като показанията им в тази връзка са еднакви и се основават не на ясен конкеретен спомен, а на пазарен анализ, който и двамата свидетели правят еднакво. В тази връзка съдът намира за житейски нелогично посоченото от двамата свидетели, доведени от ответника, показание, че те правят логически еднакъв извод, че към момента на покупката при обявената цена на автомобила пробегът му е бил в относително голям параметър, но пък еднакъв параметър от 150 000 – 200 000 км. На следващо място, съдът намира за житейски нелогични и същевременно предварително уговорени, показанията на свидетелите, че те останали с впечатление, че автомобилът се закупува от А.М., като същевременно свидетелят Д.сочи, че узнал, че тя нямала книжка. В тази връзка свидетелят Ц.сочи, че било против политиката на автокъщата да се предоставя автомобил на лице без регистрация в Р. България, а се установява по делото, че в деня на сключване на процесния предварителен договор управителят на „К.1.“ ЕООД е упълномощил Л.Й., с адрес в Австрия да го представлява пред всички държавни органи, в т.ч. и митнически във връзка с управлението на процесния автомобил.
Показанията на свидетелите доведени от ищеца съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви, както вътрешно, така и с останалия доказателствен материал. Ето защо, основавайки се на същите, съдът приема за установено, че при сключване на процесния предварителен договор за продажба на МПС управителят на дружеството продавач е знаел, че А.М. действа като скрит пълномощник на Л.Й.. В тази връзка са и писмените доказателства по делото – упълномощаването на Й. за управление на автомобила, както и факта, че всички извършени банкови плащания са от неговата банкова сметка. *** доведени от ищеца, както и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установен по делото факта, че към момента на сключване на процесния договор, автомобилът негов предмет е бил с „превъртян“ километраж, т.е. имало е отклонение в данните, показвани от километража на автомобила и реално изминатите от него километри. В тази връзка съдът намира за недоказана защитната теза на ответника, че „превъртането“ на километража е станало след сключване на процесния предварителен договор, а и същата теза противоречи на показанията на свидетелите А.и Сашов, които съдът кредитира и които сочат, че автомобилът при огледът и предаване на владението му е показвал пробег на километража от около 110 000 км.
При
така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна страни
съдът намира
следното:
По
иска по чл. 27, вр. с чл. 28,
ал.1, изр. първо
от ЗЗД.
Установява
се по делото,
че
процесният
предварителен
договор е
сключен от
името на А.Ц.М.,
но за сметка
на Л. Й., като
негов скрит
пълномощник,
както и че
съдоговорителят
по сделката – „К.1.“
ЕООД,
представлявано
от
управителя
си, е знаел, че
същата се
сключва при
скрито пълномощие
за сметка на Й..
Съгласно
разпоредбата
на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, ако
довереникът
е действал от
свое име,
правата и
задълженията
от сделки с
трети лица
възникват за
него, но тези
права, в
отношенията
между
довереника и
доверителя,
както и по отношение
на трети
недобросъвестни
лица, се
смятат за
права на
доверителя.
Установява
се по делото,
че
непосредствено
след сключване
на
предварителния
договор е
извършена
отчетна
сделка по
договора за
поръчка, като
владението
на процесния
автомобил е
предоставено
на Л.Й., както и
той е получил
лично от
съдоговорителя
си банковите
данни за
извършване
на плащанията
по договора.
Предвид
изложеното
съдът намира,
че
доверителят
по договора
за поръчка Л.Й.
е
материалноправно
легитимиран
да предяви
иска за
неговото
унищожаване.
На първо място, следва да бъде разгледан преюдициалният въпрос относно направеното в хода на процеса материалноправно изявление за разваляне на договора, поради неизпълнението му на основание т.7 от договора. Предвид изложеното по-горе, по делото се установява, че последното плащане на вноска по предварителния договор от страна на ищеца е на 06.09.2017 г. Съдът намира, че са настъпили последиците на автоматичното разваляне на договора, поради виновното му неизпълнение от страна на купувача, на основание т. 7, тъй като той е в трайно неизпълнение след дата 06.09.2017 г. на задължението за плащане на цената по договора. В тази връзка следва да се отбележи, че предявяването на настоящия иск не е основание за спиране на плащанията.
Когато един договор е развален извънсъдебно не може да се иска унищожаването му по съдебен ред, предвид обратното действие на унищожаването /в този смисъл решение № 456 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2011 г., IV ГО/. В настоящия случай се установява, че поради виновното неизпълнение на договора от страна на ищеца е настъпило неговото разваляне, на договора на основание т. 7 от него, за което изрично изявление е направено в хода на процеса. Следва да се отбележи, че за разваляне на договора, с оглед постигнатата уговорка между страните, не е било необходимо даването от страна на ответника на достатъчен срок за изпълнение / в този смисъл е решение № 251 от 07.01.2013 г. по т. д. № 1002/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС /. Същевременно при уреждане бъдещите отношения на страните, с оглед развалянето на договора, следва да се има предвид, че същите са уговорили начина, по който да се уредят отношенията между тях с оглед обратното действие на развалянето на договора.
Предвид изложеното, искът за унищожаване на процесния предварителен договор следва да бъде отхвърлен, поради извънсъдебното му разваляне.
За
пълнота
следва да се
отбележи, че в
настоящия
случай се
установява,
че ищецът е
продължил да
изпълнява
договора
след момента,
в който е узнал
за
твърдяната
от него
грешка в
предмета –
узнаването е
станало на 25.05.2016
г., а
плащанията са
продължили
повече от
година след
това. Съгласно
чл. 35, ал. 2 ЗЗД договорът
се
потвърждава
когато
страната,
която има
право да иска
унищожението
му, го изпълни
доброволно
изцяло или
частично,
като знае
основанието
за
унищожаемостта
му. Ето защо,
съдът приема,
че от страна
на ищеца договорът
е потвърден
след
узнаване
основанието
за неговата
нищожност,
поради което
не би могъл
да иска
неговото
унищожаване.
За пълнота
съдът намира,
че следва да
обсъди наличието
на грешка в
предмета,
като основание
за
унищожаване
на процесния
договор.
Грешката
като
основание за
унищожаване
на договора
представлява
несъзнавано
несъответствие
между
представата
на сключващото
договора
лице с
обстоятелствата,
които имат
значение при
формиране на
волята му за
сключване на
договора
досежно
неговия
предмет или
лицето, с
което същата
е сключена. В
настоящия
случай се
претендира
унищожаемост
поради
грешка на
предварителен
договор, т.е. договор,
с който се
поема
задължение
за сключване
на
окончателен
договор и
грешката в предмета
следва да
касае
несъответствие
между
естеството
на правото,
което ще бъде
предмет на
бъдещото
разпореждане.
За наличието
на грешка в
предмета,
като
основание за унищожаване
на договора е
без значение
дали другата
страна
умишлено или
по
небрежност е
създала
невярна
представа за
предмета на
договора,
като същата
може да се
дължи и на
това, че
самата
страна,
допуснала
грешката е
изпаднала в
заблуждение,
преценявайки
погрешно
фактите и
обстоятелствата
от значение
за сключване
на договора. Ето
защо знанието
на ответника
за
съществуването
на невярната
представа у
ищеца е
правно
ирелевантно
за наличието
на грешка и има
значение за
последиците
от унищожението.
Релевантни
за опорочената
вътрешна
воля са
неверните представи,
или
незнанието
на
определени
факти, към
момента на
формиране и
изразяване на
волеизявлението
на страната, да
се отнасят до
негови
съществени
качества
/фактически
или правни /.
Ето защо
на първо
място, следва
да бъде даден
отговор на
въпроса
представлява
ли
съществено
качество на
предмета на
сделката,
установеното
в процеса
различие
между
действителния
пробег на
автомобила и
този, който
за който
ищецът/неговият
косвен
представител
е формира
воля при сключване
на договора.
Пробегът
на
изминатите
километри на
моторно
превозно
средство е
негова
съществена
техническа
характеристика,
която винаги
се
съобразява
от купувача
при покупка
„втора
употреба“ с
оглед
неговата
техническа
амортизация. Това
обстоятелство
е ноторно
известно, но
се
установява и
от заключението
на приетата
техническа
експертиза,
според което
при разлика в
пробега на изминатите
километри на
процесния
автомобил
към датата на
сключване на
предварителния
договор
цената му би
се
различавала
с 20 000,00 лева, т.е. тя
би била
по-ниска.
Извън тази
разлика в
пазарната
цена на
предмета на
договора, при
преценка на
това
обстоятелство
съдът взема
предвид и
самата
разлика в
погрешната
представа за
изминатите
километри с около
75 000 км. / при
отчитане на
действителни
километри от
185 000 км /около 4
месеца преди
сключване на
процесния
договор
действителния
пробег е 174 819/ и
показващи на
километража
на
автомобила 110 000
км./ Тази
разлика в
пробега
надвишава с Ѕ
действителния
му пробег,
което
обстоятелство
съдът намира,
че е от
съществено
значение при
формиране
волята на
ищеца за
сключване на
процесния
договор.
Обстоятелството,
че показанията
на
километража
не са
посочени в самия
предварителен
договор, не
изключва логическия
извод за
това, че те са
съществено свойство
за вещта
негов
предмет. За
значимостта
на точното
показание на
километража
може да се
направи
извод и от
приетата
след
сключване на
договора
норма на чл. 143,
ал. 15 а /ДВ бр. 2/03.01.2018
г./ на ЗДвП, с
която
изрично се
забранява
манипулацията
на километропоказателя
на МПС. На
следващо място,
уговорената
в договора
продажна
цена надхвърля
тази,
посочена от
вещото лице в
приетата на
01.06.2021 г.
техническа
експертиза,
като пазарна
цена на
автомобила
при пробег от
110 000 км. Вещото
лице сочи
цена от 110 000
лева, а
уговорената
от страните
такава е
значително
по-висока – 75 868,20
евро.
Предвид
правните
изводи за
неоснователност
на
предявения
обуславящ
конститутивен
иск по чл. 27, вр. с чл. 28,
ал.1, изр. първо
от ЗЗД не
е настъпило
процесуалното
условие за
разглеждане
на иска по чл. 55,
ал.1, пр. трето
ЗЗД, поради
което същият
следва да бъде
оставен без
разглеждане.
По
разноските.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 5880,00 лева. Разноски за оценителна експертиза не следва да се присъждат на ответника, тъй като същата е допусната за доказване на направеното от него извън срока възражение за прихващане, което с последващо определение е прието за несвоевременно.
Така
мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Й., гражданин на Р. Австрия, роден на ******г., с паспорт № ******, издаден на ******г. срещу „К.1.“ ЕООД, ЕИК: ******иск с правна квалификация чл. 27, вр. с чл. 28, ал.1, изр. първо от ЗЗД за унищожаване, поради грешка в предмета на предварителен договор от 13.05.2016 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения
от Л.Й.,
гражданин на
Р. Австрия,
роден на ******г., с
паспорт № ******,
издаден на ******г.
срещу „К.1.“
ЕООД, ЕИК: ******положително
евентуално
съединен
осъдителен
иск с правна
квалификация
по чл. 55, ал.1, пр.3,
вр. с чл. 34 ЗЗД за
сумата от 38173,80
евро
представляваща
заплатена
цена по предварителен
договор от 13.05.2016
г.
ОСЪЖДА
Л.Й.,
гражданин на
Р. Австрия,
роден на ******г., с
паспорт № ******,
издаден на ******г.
да заплати на
„К.1.“
ЕООД, ЕИК:
******на
основание чл.
78, ал.3 ГПК
сумата в
размер на 5880,00 лева –
разноски по
делото.
Решението
е
постановено
при
участието на А.Ц.М.,
ЕГН: **********, като
третото
лице-помагач
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: