№ 8823
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110149824 по
описа за 2022 година
Предявен e частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от
Г. А. Д. срещу „К.Й.“ ООД за сумата в размер на 50 лева, от вземане в общ размер на 308,52
лева, представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем №
494308 от 05.08.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 494308 от
05.08.2022 г., по силата на който получил в заем сумата от 500 лв., дължима на 8 вноски,
като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че съгласно чл. 8 е
следвало да заплати неустойка в размер на 308,52 лв. за непредоставяне в тридневен срок от
подписване на договора на обезпечение съгласно представения погасителен план. Намира
посочената клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която е стандартна и
бланкетна, а не индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока.
На следващо място счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.
22 ЗПК, поради посочване размера на ГПР единствено като процент, а не като точна
стойност, вкл. с ясно разписана методика на образуването му. Счита, че посоченият ГПР не
съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика и е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща ГПР до пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е
нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от
1
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита, че неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. На основание
чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД счита клаузата за възнаградителна лихва за
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на същата е
изключително завишен, надвишаващ трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Ищецът твърди, че
не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която
процесният договор следва да съдържа условията за издължаване, вкл. погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. На
следващо място посочва, че е сключил договора за паричен заем при крайна нужда, с оглед
породилата се за него необходимост от финансови средства за задоволяване нуждите на
семейството му. Твърди, че процесният договор е сключен при явно неизгодни условия,
поради несъответствието и несъразмерността в стойността на насрещните престации, като
ако необходимостта от парични средства не беше налице, ищецът е нямало да сключи
договора. С тези доводи обосновава правния си интерес от предявяване на частичния иск за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата в размер на 50 лева, предявен като част
от вземане в общ размер от 308,52 лева, представляваща платена без основание неустойка
въз основа на нищожна неустоечна клауза, обективирана в чл. 8 от процесния договор.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че договорът за паричен заем е нищожен
поради шрифт с размер под 12. Твърди, че договорът е сключен съгласно изискванията на
ЗПК, в т.ч. и размерът на възнаградителната лихва и ГПР. Посочва, че клаузите на договора
са посочени на разбираем език като в тях е посочен общият размер на заема, условията за
усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от заемателя, изчислена към
момента на сключване на договора за заем, както и информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата (чл. 5 от договора). По отношение на клаузата за неустойка
твърди, че размерът е предварително определен още при сключването на договора за заем,
като по този начин ищецът е бил запознат с размера на последиците при неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение в тридневен срок. Излага, че с подписване на
договора за паричен заем ищецът е декларирал съгласието си с обективираното в него,
включително с дължимите от него суми за главница, лихви и неустойки. По отношение на
процесната клауза за неустойка счита, че същата е израз на свободата на договаряне между
страните и автономията на волята на частните субекти, като обстоятелството, че се е
стигнало до нейната изискуемост е резултат от неизпълнение на задължение на ищеца.
Твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с кредитополучателя при
съобразяване на конкретни параметри като вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и
брой, както и периодичност на погасителните вноски. Евентуално, при приемане на
2
процесната клауза за нищожна, навежда доводи, че това не води до недействителност на
целия договор, тъй като последният съответства на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в
противоречие с тях. В отговора на исковата молба се твърди, че дори и да се приеме за
нищожна неустоечната клауза, то това не води до недействителност на целия договор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е сключен Договор за паричен заем № 494308 от дата 05.08.2022 г. за сумата от 500 лв. при
месечен лихвен процент в размер на 3,400%. Общата сума за плащане е определена в размер
на 579,48 лв. Размерът на ГПР възлиза на 49,449%. Срокът на договора е 8 месеца, като
плащанията следва да се извърша в периода 05.09.2022 г. – 05.04.2023 г. Съгласно чл. 6 от
договора страните са уговорили договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на
определени условия, както и с още едно обезпечение – ипотека или особен залог върху
движимо имущество или банкова гаранция или ценна книга. Съгласно чл. 8 от договора с
подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в
случай че не предостави договореното в чл. 6 в 3-дневен срок от сключването на договора
или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 308,52 лева с начин на разсрочено плащане, която е
начислена на заемателя, видно от представения погасителен план.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на сключен
Договор за паричен заем № 494308 от дата 05.08.2022 г. между страните и усвояването на
сумата от 500 лева от страна на ищеца.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според която по
процесния договор за паричен заем са платени две суми в общ размер на 643,38 лева от
заемополучателя, като заемът е бил изцяло предсрочно погасен с втората платена сума.
Съгласно представената информация от ответника се констатира, че с получените две
плащания в общ размер на 643,38 лева са погасени следните задължения по кредита:
главница от 500 лева, договорна лихва от 32,12 лева и неустойка от 111,26 лева.
Изчисленият размер на ГПР по процесния договор за заем за срока на отпуснатия кредит от
8 месеца е в размер на 1743,24%. Съгласно представените данни от ответника първата
дължима месечна вноска за договорна лихва е в размер на 17 лева с дата на падеж 05.09.2022
г. Изчислената договорна лихва за 6 дни е в размер на 6,42 лева.
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор
за паричен заем, по който ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от
ответното дружество сума и е погасил кредита с две плащания.
Не се спори, че ищецът не е осигурил някое от предвидените по договора
обезпечения, както и че е начислена неустойка по чл. 8 от договора, с което предвидения
ГПР се е повишил многократно, което се установява от неоспорената и приета съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
3
изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва
да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния
договор, сключен с ищеца, са предвидени допускания, използвани при изчисляване на ГПР,
но се констатира огромно разминаване в ГПР, посочен в договора (49,499%) и този,
изчислен в заключението на вещото лице (1743,24%). Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при този ГПР,
установен от вещото лице, същият надвишава законовоопределения горен праг, поради
което договорът е в противоречие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи,
че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В
конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР. Тези пропуски в
договора се явяват противоречия с императивни норми на ЗПК.
С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР,
предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, претендирано от ищеца като
неустойка, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето
защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузата, с която
се определя неустойката по чл. 8 от Договора, не е взета предвид при отразяване на ГПР,
като по този начин се заобикаля закона. Ето защо съдът счита, че следва да се приеме, че
клаузата за неустойка се явява нищожна поради противоречие с императивни законови
разпоредби на ЗПК, поради което и платената сума е била недължима и подлежи на
възстановяване от ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на
ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на нещо без
основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
С протоколно определение от 14.03.2023 г. съдът е допуснал увеличение на размера
на предявения иск, като е посочил, че същият следва да се счита предявен за сумата от
111,26 лева, част от вземане в общ размер на 308,52 лева.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил сума в
размер на 111,26 лева, представляваща неустойка, доколкото тази сума е посочена в
експертизата като погасена неустойка по договора. При установяването недействителността
на клаузата за неустойка по договора ответникът дължи връщане на тази сума като
недължимо получена. С размера на тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,
като е налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.
Ответникът не ангажира доказателства относно наличие на основание да получи сумата за
неустойка. Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи като доказана и
основателна.
4
При този изход на спора ищецът има право на разноски. Същият е направил следните
разноски в настоящото производство: 50 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за експертиза и
350 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА "К.Й." ООД, ЕИК *********, да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 111,26 лева, част от вземане в общ размер на
308,52 лева, представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем
№ 494308 от дата 05.08.2022 г., ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА "К.Й." ООД, ЕИК *********, да заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5