№ 24639
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110120380 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. Т., с ЕГН:
**********, чрез пълномощника си адв. Р. К. Я., уточнена с молба от 04.05.2023 г., против
Л. Т. Б., с ЕГН: ********** с искане за осъждането му да заплати на ищеца следните
вземания: сумата от 287,32 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода от
01.09.2022 г. до 22.09.2022 г. за ползване на нает недвижим имот съгласно договор за наем
от 05.01.1992 г., изменен с договор от 12.03.1992 г., сумата от 2 348,58 лева, представляваща
обезщетение за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. за продължаващо ползване на имота
след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето от страна на
наемодателя и сумата от 5 953,28 лева, представляваща стойност на получени без правно
основание доходи от ползването без основание на имота за периода от 23.09.2022 г. до
31.03.2023 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
При извършена по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка относно редовността на
исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания съдът е приел, че
същата не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и на основание
чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 20.04.2023 г. е указал на ищеца да отстрани
допуснатите нередовности, в т. ч. като в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
указанията обоснове правния си интерес от едновременното предявяване на искови
претенции за заплащане на две отделни обезщетения във връзка с ползването на процесния
имот и след твърдяното прекратяване на договора за наем, за периода от 23.09.2022 г. до
31.03.2022 г., в частност като посочи разграничението между основанието за двете
обезщетения, претендирани на плоскостта на неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца, за един и същи период и вследствие от ползването на един и същи имот. С
ново разпореждане от 05.05.2023 г., след като е приел, че с уточнителната молба от
04.05.2023 г. тези указания не са изпълнени и продължава да не е налице ясно проведено
разграничение между исковата претенция, имаща да предмет сумата от 2 348,58 лева,
представляваща обезщетение за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. за продължаващо
ползване на имота след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето от
страна на наемодателя и тази, имаща за предмет вземане в размер на сумата от 5 953,28
лева, представляваща стойност на получени без правно основание доходи от ползването без
основание на имота за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., с която ответникът се е
1
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, съдът е
указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да обоснове правния си интерес от
едновременното предявяване на искови претенции за заплащане на две отделни
обезщетения във връзка с ползването на процесния имот и след твърдяното прекратяване на
договора за наем, за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2022 г., в частност като посочи
разграничението между основанието за двете обезщетения, претендирани на плоскостта на
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за един период и вследствие от
ползването на един имот; по какъв начин продължаващото ползване на наетия имот от
ответника е довело до обогатяването му за сметка на ищеца и дали се твърди, съответно в
какво се изразява пряката връзка между обедняването и обогатяването, предвид
едновременните твърдения, че реализираният доход е от ползването на други обекти,
различни от наетия; в какво конкретно се изразява обедняването на ищеца вследствие от
продължаващото ползване на имота, въведено като предмет на тази искова претенция. С
разпореждането съдът е предупредил ищеца за неблагоприятните правни последици в
случай на неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания, а именно-връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по делото.
За изпълнение на указанията по делото е депозиран писмена молба от ищеца Б. Т. от
31.05.2023 г., чрез пълномощника му адв. Р. Я., с която се посочва, че в процесния случай
чрез държането на обекти в имота на ищеца, които използва чрез трети лица, ответникът
реализира неоснователно обогатяване за сметка на Б. Т., чрез спестен наем, чрез преки
парични облаги под формата на получаван от него наем от двата павилиона, чрез спестени
разходи, свързани с демонтаж и преместване на павилионите, както и по възстановяване на
имота на ищеца във вида, в който последният е отдаден под наем на ответника, чрез
избягване на сигурни парични загуби. Твърди се, че обедняването на ищеца се изразява
както в пропуснати от него наемоподобни доходи, които същият би получил от отдаването
под наем на имота, така и от пропуснатите наемни доходи, които би получил при
евентуално поставяне в имота на свои павилиони, които да отдаде под наем на трети лица.
Ето защо е налице разграничение между двете обезщетения, претендирани от ищеца по
реда на чл. 236, ал. 2 ГПК за заплащане на сумата от 2 348,58 лева, представляваща
обезщетение за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. за продължаващо ползване на имота
след прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето от страна на
наемодател и по реда на чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 953,28 лева, представляваща
стойност на получени без правно основание доходи от ползването без основание на имота за
периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца твърдения в исковата молба и в
последващите уточнителни молби, намира, че същият не е изпълнил указанията, дадени с
разпорежданията от 20.04.2023 г. и от 05.05.2023 г. в частта относно исковата претенция за
заплащане на сумата от 5 953,28 лева, представляваща стойност на получени без правно
основание доходи от ползването без основание на имота за периода от 23.09.2022 г. до
31.03.2023 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, поради което в тази част
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Съдът намира, че не е налице ясно проведено разграничение между исковата
претенция, имаща да предмет сумата от 2 348,58 лева, представляваща обезщетение за
периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. за продължаващо ползване на имота след
прекратяване на договора за наем и въпреки противопоставянето от страна на наемодателя и
тази, имаща за предмет вземане в размер на сумата от 5 953,28 лева, представляваща
стойност на получени без правно основание доходи от ползването без основание на имота за
периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва върху всяка от главниците. Не е налице яснота относно
обстоятелствата по какъв начин продължаващото ползване на наетия имот от ответника е
2
довело до обогатяването му за сметка на ищеца и дали се твърди пряка връзка между
обедняването и обогатяването, предвид едновременните твърдения, че реализираният доход
е от ползването на други обекти, различни от наетия. Ето защо, към настоящия момент не
може да се направи извод и за допустимостта на така заявената от ищеца трета осъдителна
претенция и конкретно относно наличието на правен интерес от едновременно
претендиране на две обезщетения във връзка с продължаващото ползване на един имот и за
еднакъв период, поради което искането за допускане на обезпечение на този иск следва да
бъде оставено без уважение. В допълнение следва да се отбележи, че едва с уточнителната
молба, депозирана във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 128, ал. 3 ГПК,
ищецът предявява това вземане като предмет на евентуално съединени искове, което е
процесуално недопустима форма на последващо обективно съединяване при липсата на така
предявени искове с първоначалната искова молба. С уточнителната молба от 31.05.2023 г.
ищецът въвежда нови твърдения относно характера на вземането в размер на сумата от
5 953,28 лева, посочвайки, че същата включва и спестени разходи от ответника във връзка с
преместване на павилионите от процесния имот и привеждането му в състоянието към
сключване на наемния доход. Наред с това твърди, че обедняването на ищеца пък е резултат
от нереализиран наем както от предоставяне ползването на процесния имот, така и от
предоставяне ползването на други обекти, които същият евентуално би разположил в
поземления имот. По този начин липсва обоснован правен интерес от едновременното
предявяване на искови претенции за заплащане на две отделни обезщетения във връзка с
ползването на процесния имот и след твърдяното прекратяване на договора за наем, за
периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2022 г., не става ясно разграничението между двете
претенции и конкретно по какъв начин продължаващото ползване на наетия имот от
ответника е довело до обогатяването му за сметка на ищеца и съответно в какво се изразява
пряката връзка между обедняването и обогатяването, предвид едновременните твърдения, че
реализираният доход е от ползването на други обекти, различни от наетия, както и в какво
конкретно се изразява обедняването на ищеца вследствие от продължаващото ползване на
имота, въведено като предмет на тази искова претенция.
С молбата от 31.05.2023 г. ищецът твърди, че размерът на обезщетението по
предявената от него искова претенция по чл. 236, ал. 1 ЗЗД е определен на база на
уговорения между страните месечен наем, но последният е определен преди 30 години,
поради което е възможно месечният пазарен наем да надхвърля този размер. Съдът намира,
че това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове интерес от предявяване на две искови
претенции на плоскостта на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, за
един и същи период и вследствие от ползването на един и същи имот.
Предвид изложеното, исковата молба по отношение на вземането в размер на сумата
от 5 953,28 лева, представляваща стойност на получени без правно основание доходи от
ползването без основание на имота за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху същата от
датата на подаване на исковата молба да окончателното й изплащане следва да бъде
върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба от 19.04.2023 г., подадена от Б. Г. Т., с ЕГН: **********
против Л. Т. Б., с ЕГН: ********** в ЧАСТТА относно предявения иск по чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 953,28 лева, представляваща стойност на получени без правно
основание доходи от ползването без основание на наетия имот за периода от 23.09.2022 г. до
31.03.2023 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната
3
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2023 г. до окончателното й изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4