Р Е Ш Е Н И Е
№
1507
гр. Пловдив, 21 август 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отд., ХVІІІ състав в открито заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1045 по описа на съда за
2023год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145
и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на
„Меркари-България“ ООД, ЕИК *********, срещу заповед № 65/23.01.2023 г. на
Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която е забранено
на жалбоподателя да използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал.1 пр.1 във връзка с чл. 68г, ал.4 и чл. 68в от ЗЗП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията са, че
обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на
материалноправните разпоредби. Претендира разноски.
Ответникът - Председател на
Комисия за защита на потребителите, в писмено становище от адв. А.К.-пълномощник
и в съдебно заседание чрез адв. Д.П.-пълномощник, оспорва жалбата и моли като
неоснователна да се остави без уважение. Претендират се разноски.
Пловдивският административен
съд, осемнадесети състав, след като обсъди
оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на
страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете
съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира
следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната
допустимост. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
На 03.11.2022 г. служители на ответника
са извършили проверка на „Меркари-България“ ООД в негов търговски обект в
гр.София на ул. „Г.С.Раковски“ № 113, за което са съставили КП № К-2718193.
Проверяващите са установили, че на витрината на магазина, на голяма оранжева
рекламна табела е записана следната информация „Винаги до 60%* по-малко* от
препоръчителната цена на дребно“. Информацията на рекламната табела е записана
с букви и цифри с различен шрифт и цвят, като „Винаги до“ било записано с
големи букви и в черно, „60% по-малко“ било записано с огромна цифра и процент
в бяло, а „от препоръчителната цена на дребно“ било изписано с много дребен
шрифт и в черно. В магазина на бели етикети, прикачени към облеклата била
записана информация- Пуловер-препоръчителна цена на дребно 155,00лв.,
спестявате 49%, меркари цена 79,00лв., Панталон- препоръчителна цена на дребно
1400,00, спестявате 60%, меркари цена 599,00 и Дънки- препоръчителна цена на
дребно 275,00, спестявате 35%, меркари цена 179,00. Към протокола са приложени
снимки на рекламния надпис и на ценоразписите в обекта.
В депозирано писмено становище от 15.11.2022
г., допълнено с такова от 05.12.2022г. търговецът поддържа, че цената за
стоки/артикули, предлагани в търговски обекти и електронния магазин е изписана
като препоръчителна цена на производителя или още като препоръчителна цена на
дребно(ПЦП) и определената меркари цена. Клиентите не могат да бъдат заблудени
от рекламните табели върху витрината на търговския обект, тъй като вътре в него
на видно място ясно са посочени цените на всички предлагани услуги.
На 11.01.2023 г. е проведено заседание на
КЗП, на което е взето решение по Протокол № 01, оформено в оспорената Заповед №
65/23.01.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите.
В диспозитива ѝ е забранено на
жалбоподателя при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска
практика като предоставя чрез рекламни надписи невярна и подвеждаща информация
относно цената на предлаганите стоки в нарушение на чл. 68д, ал.1, пр.1 във
връзка с чл. 68г, ал.4 и чл. 68в от ЗЗП като при проверка е установено, че чрез
рекламни надписи с различен щрифт, поставени на входа, се подава невярна
информация за намаление на цените до 60%. Прието е, че с описания начин
дружеството-жалбоподател въвежда в заблуждение потребителите относно
намалението на цените и това би могло да повлияе при вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази
нелоялна, заблуждаваща търговска практика.
При
така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му
правомощия, съгласно чл. 68л ЗЗП.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат,
фактически и правни основания, разпоредителна част. В заповедта точно е описано
какво представлява нелоялната търговската практика, която е в разрез с
изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като не е
налична отстъпка на всички стоки с 60%, но това е изписано на рекламната табела
на витрината с големи букви и цифри и обяснението, че става въпрос за отстъпка
от препоръчителната цена на дребно е изписано с дребен шрифт в черно.
Не се установяват съществени процесуални
нарушения в административното производство. Изводите си административният орган
е направил въз основа на констативен протокол, съставен от длъжностно лице при
осъществяване на правомощията му по чл. 165, ал. 3, т. 2 и чл. 193 ЗЗП. Към
констативния протокол е приложено становище на жалбоподателя. При издаване на
акта, административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 34, ал. 3, чл.
35, чл. 36 АПК. Заповедта е издадена след съответно решение на КЗП, в
съответствие с изискването на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Жалбоподателят е уведомен за
започване на административното производство, като му е дадена възможност да
предостави обяснения, видно от връчения му констативен протокол. Съгласно чл.
68л, ал.4 от ЗЗП председателят на Комисията за защита на потребителите издава
заповед по ал. 1 служебно или по повод направено искане от страна на
потребител. В случая това е спазено, тъй като констатираното при извършената
проверка нарушение на ЗЗП е достатъчно основание същият да се самосезира.
Административният орган правилно е издирил
и приложил материалния закон – чл. 68д, ал.1, пр.1 във връзка с чл. 68в и чл.
68г, ал. 4 ЗЗП, и наведените в този смисъл доводи от жалбоподателя за
незаконосъобразност на акта се явяват неоснователни. В съответствие с нормата
на чл. 68в ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики, като такива са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д (чл. 68г, ал.4 от
ЗЗП). Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко
действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е
пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите. В случая е налице такава практика,
изразена чрез реклама на витрината на търговския обект, посочваща цена за
стоки, която всъщност се отнася само за част от предлаганата стока от търговеца
и под условие, трудно разбираемо за средния потребител. От представените в
съдебното производство доказателства става ясно, че рекламната табела на
витрината на търговския обект е изписано с големи букви и цифри „ Винаги до 60%
по –малко“, но че става въпрос за случай от препоръчителната цена на дребно е
изписано с дребни букви. Тази разлика обаче става ясна за потребителя едва след
като влезе в търговския обект и прочете етикетите на стоките. Следователно
потребителят, който е привлечен от рекламния надпис, може да вземе решение да
закупи стоката от жалбоподателя и едва впоследствие да открие, че цената, която
дължи за същата услуга е различна от тази, посочена в рекламния надпис.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация
и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика. В случая са
налице двете кумулативни предпоставки по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: Налице са и двете
кумулативни предпоставки по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП: 1) търговската практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. В
случая рекламния надпис на витрината на търговския обект съдържа невярна
информация, която се опровергава от информацията от цените вътре в обекта.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че след като ценоразписите са
поставени на видно място в обекта, то не е налице заблуждаваща практика. От
една страна информацията в тези ценоразписи също не е фактически точна, тъй
като средният потребител, за да се увери в маркетинговото съобщение на
търговеца следва да извърши проверка в сайта на производителя на определената
стока, както твърди жалбоподателя. От друга страна, дори да се приеме за точна,
тя се разминава с първоначално обявената на витрината на търговския обект. 2)
търговската практика е заблуждаваща, когато има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел
без използването на търговската практика. По силата на § 13, т. 31 от ДР ЗЗП
"търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали
да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали
да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се
разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на
стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да
предприеме действие или не. В случая потребителят може да вземе решение да
закупи стоката още при първоначалната информация на витрината на търговския
обект. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че всеки може да приеме, че
това е цената на всяка стока, намалена с до 60% от тази на производителя.
Напротив, рекламният надпис привлича вниманието на потребителите, докато
ценоразписите се явяват последващи, и никой потребител не очаква, че в тях може
да се крие различна информация от изложената на първоначалния надпис на
фронталната витрина. В случая между обявените на двете места цени е налице
съществено различие, което очевидно може да заблуди потребителя и да промени
взетото от него решение. Възможно е средният потребител да бъде заблуден, тъй
като след като е взел търговско решение, се оказва, че цената е различна за
различните стоки.
По делото няма данни посочената
заблуждаваща практика да е обвързана със срок. С диспозитива на оспорената
заповед органът я е забранил също без да фиксира определен период, в който
практиката е използвана. В случая жалбоподателят не е уведомил комисията преди
издаването на заповедта, че деянието е преустановено, както и за предприетите
от него действия по преустановяване на практиката. Следователно се касае за
продължаваща към момента на издаване на заповедта практика, която именно с
процесната ПАМ се преустановява. Наложената ПАМ има и превантивно действие.
Когато забранява някаква нелоялна практика, органът ясно показва на търговеца,
че така ще действа и при бъдещи идентични практики – чл. 13 АПК, т.е. той го
предупреждава да съобразява бъдещото си поведението с наложената забрана.
Очевидно от жалбоподателя се изисква да коригира практиката си като предоставя
на потребителите една и съща информация както на витрината на търговския обект,
така и вътре в него. При това предоставяната информация трябва да е цялата
информация относно цените на стоките. Така коригираната практика следва да е
налице от момента на влизане в сила на процесната заповед.
Изложеното прави оспорената заповед
законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна. И в заключение
следва да се изтъкне, че не се представиха доказателства от жалбоподателя,
установяващи липса на предпоставките за прилагане от административния орган на
чл. 68в, ал.1, чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал.1, предл. 1 от ЗЗП.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за противоречие на обжалваната заповед с целта
на закона. Не се установява от доказателствата, приети по делото, оспореният
административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените
нормативни актове, в приложение на които същият е издаден. При издаване на
обжалваната заповед не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен
от необходимото за целта, за която актът се издава.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски
за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лв., посочен в
списък на разноските на л.19(АД № 3472/23г. на АССГ).
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Меркари-България“ ООД, ЕИК *********, срещу
заповед № 65/23.01.2023 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА „Меркари-България“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Комисия
за защита на потребителите сумата от 200(двеста) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: