№ 8499
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110153501 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, против Столична Община, с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 299,14лв.,представляваща регресно вземане за
заплатено обезщетение по имуществена застраховка, „Каско на МПС“ за вреди по лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА5908МА от ПТП , настъпило на
23.02.2021год.,ведно със законната лихва от 03.10.2022год. до окончателното й заплащене.
Ищецът твърди, че на 23.02.2021 г. в гр.София на ул. „Градина“ № 53 е настъпило
ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“ – лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА5908МА, управляван от М. К. М.. Твърди,
че причина за ПТП е, че посоченият автомобил попаднал в необезопасена и необозначена
неравност на пътя, вследствие, на което се увредила ходовата част на автомобила.
Застрахователната полица за застраховка „Каско“ на процесния автомобил била валидна от
13.11.2020 г. до 12.11.2021 г. Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя,
където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че е извършил
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 284,14 лева, за ремонт на автомобила,
като претендира и 15 лева ликвидационни разноски. Претендира от ответника заплащането
на сумата от 299,14 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.10.2022 год. до изплащане на вземането. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Ответникът в отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че застрахователят не е доказал, че увреждането е в
резултат на покрит застрахователен риск. Нямало конкретни преки доказателства, които да
доказвали настъпването на механизма по твърдения начин. Оспорва твърдения механизъм
на ПТП. Нямало данни за скоростта на движение на автомобила при настъпване на
твърдяното увреждане. Липсвали доказателства, че при определяне на застрахователното
обезщетение е взето предвид овехтяването на автомобила към датата на ПТП. Не били
представени доказателства, от които да било видно, че увредените части на превозното
1
средство са били в изрядно състояние и не е било налице износване/овехтяване, което би
улеснило повреждането им. Алтернативно моли съдът да намали размера на обезщетението
като вземе под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача, като твърди, че
водачът при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с
релефа на местността, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост. Липсвали доказателства, които да навеждали обективна
невъзможност от страна на водача да спре или да заобиколи препятствието на пътя. От
представените доказателства не можело да се направи обосновано заключение относно
поведението на водача на лекия автомобил и дали същият е управлявал процесното МПС
при спазване на правилата за движение, предвидени в ЗДвП – 20, ал. 2 ЗДвП. Моли съдът да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В условията на алтернативност, моли да
бъде намален размерът на претендираното обезщетение вследствие на съпричиняване на
вредите от страна на водача на автомобила. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица №
440120213130292/11.11.2020год., неоспорена по делото, съдът приема за установено, че
ищецът „ДЗИ –Общо Застраховане“ЕАД и „Еспа 2002“ЕООД са сключили договор за
имуществена застраховка на “Каско +”, съобразно общите правила на застрахователя,
приложени по делото. Застраховката била сключена за автобус „Ситроен Джъмпер”,с рег.№
СА5908МА ,с период на покритие от 00,00часа на 13.11.2020год. до 24,00часа на
12.11.2021год.
От Уведомление за щета 44012132107820 ,подадени до „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД от „Еспа 2002“ЕООД ,се установява ,че в срока на застрахователното
покритие,а именно на 23.02.2021год. в гр.София,на ул.”Градина № 53,в посока към
Околовръстен път ,пред № 53 МПС е подапданол в необезопасена дупка на пплатното на
движение,порис окето са нанесени материални щети.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца претенция – опис на претенция №
44012132107820 ,въз основа на който е изготвена калкулация по претенция и с
Ликвидационен акт от 26.05.2021год. е определено обезщетение в размер на
284,14лв.,които да се заплатят на ЕТ Рубин –Николай Филипов”,сервиза извършил ремонта
,съгласно Приемо-предавателен протокол от 12.05.2021год.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена на
20.07.2021год. ,с която се претендира сумата от 299,14лв., откоито 284,14лв. – стойност на
щетата и 15лв. ликвидационни разноски.
С писмо от 27.07.2021год. Столична община е възразила и е отказала плащане на
ищеца по регреса.
Съгласно Протокол за ПТП № 1785590 ,съставен от полицейски служител на
23.02.2021год.,след посещение на местопроизшествието ,причина за настъпване на ПТП е
преминаване на автобус „Ситроен Джъмпер” по ул.”Градина” с посока към Околовръстен
път и срещу №53 ,през необезопасени дупки на пътното платно. Разпитан в хода на
съдебното производство е свидетелят М. К. М.,който сочи ,че при управлението на автобус
„Ситроен Джъмпер” през 2021год. претърпял ПТП ,в следствие на което се спукала предна
лява гума и била изкривена джантата на пътен възел „Бояна” ,на Околовръстен път.Сочи ,че
при преминаване през дупка в средата на пътното платно се спукала гумата ,поради което
автобуса се качил на бордюра като скоростта му на движение била около 50 км.ч.Извикал
полиция,които съставили протокол за ПТП.Не помни да е имало знаци ,които да указват за
ремонт или неравности по пътя.
2
Прието по делото е заключение по съдебно – автотехническа експертиза на вещото
лице Й. Д.Й., което е приело следния механизъм на ПТП : на 23.02.2021год. около 15,00 ч.,
автобус „Ситроен Джъмпер” се движел по ул.”Градина” с посока към Околовръстен път и
срещу №53 преминал през необезопасени дупки на пътното платно.Щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТп видими увреждания са в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.02.2021год. ПТП.Според вещото лице
стойността на щетите по автомобила ,изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП
е 414,71лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на автобус „Ситроен
Джъмпер” е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на
МПС, с период на покритие към 23.02.2021год.
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател
и декларация от водач,а и от показанията на св.М. се установява, че на 23.02.2021год. в
гр.София е настъпило ПТП, при което застрахованото при ищеца МПС е преминало през
дупка на пътното платно, вследствие на което по предната броня на автобуса са настъпили
увреждания.
Според заключението на вещото лице ,изложено в с.з. и неоспорено от страните,
увредените детайли в описа на застрахователя –ъгъл предна броня,ляв и десен,основна
предна броня,радиатор воден и антифриз и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания – предна броня, са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
23.02.2021год. ПТП.
В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля М. - водач на увредения автомобил, който посочва, че
3
преминаването през дупка на платното,довела до преминаване и през бордюра, именно
причината за настъпването на увредата,нямало е как да бъде заобиколен участъка.
В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по автобус „Ситроен Джъмпер” при
ищеца е била заведена щета , по която след направена оценка на щетите е определено
застрахователното обезщетение в размер на 284,14 лева.
Тази сума е платена от застрахователя,съгласно ликвидационен акт от 2021год. на
сервиза ,извършил ремонта,за което е била издадена и фактура ,с групово плащане,което не
е оспорено по делото.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че изобщо не е налице ПТП ,по смисъла на ЗДвП са
неоснователни.
На първо място е налице ПТП ,по смисъла на § 6 ,т.30 от ДР на ЗДвП ,тъй като е
налице събитие,възникнало в процеса на движение на превозното средство и предизвикало
повреда ,което е било посетено и от полицай,който е съставил Протокол за ПТП,в който е
отразено преминаването на застрахования при ищеца автомобил през необезопасени дупки
на пътното платно.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 414,71лв.,като е
налице разлика с платеното от застрахователа обезщетение от 284,14лв.,което се дължи на
разликата в стойноста на работата на сервиза за час и стойността за нови части.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния период
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”.
В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло
ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие
на пътното платно – дупка.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е ул.”Градина”,която е част от общинската пътна мрежа, както и че същият
се стопанисва и поддържа от С. община. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона
за пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Следователно Столична община като собственик на общински
4
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да
обезопасят препятствието на пътното платно, каквото се явява течния асфалт като по този
начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочения течен
асфалт на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т.
19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че поставянето на асфалта е било
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначения и несигнализиран ремонт ,при който е поставен асфалт,който да
фугира не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 284,14 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 15лв., или общо сумата от
299,14лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
/03.10.2022год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 598лв., от които 50
лева – държавна такса, 350 лева – за експертизи, 30лева – за свидетели и 168лв. адвокатско
възнаграждение ,съгласно представеното по делото пълномощно и доказателства за
заплащането му.
5
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно,тъй като същото е в минимален размер,с начислен ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33,
да заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес
на управление в гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“ № 89Б на основание чл.410, ал.1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 299,14лв.,представляваща регресно вземане за
заплатено обезщетение по имуществена застраховка, „Каско на МПС“ за вреди по автобус
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № СА5908МА от ПТП , настъпило на
23.02.2021год.,ведно със законната лихва от 03.10.2022год. до окончателното й
заплащене,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 598лв.
,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6