Решение по дело №120/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 45
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20234500100120
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Русе, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т Черкезова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Т Черкезова Гражданско дело №
20234500100120 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ, и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д. С. М. твърди, че на 04.05.2019г., на територията на Р
Румъния, окръг Гюргево, извън населено място ***, настъпило
пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „ Фолксваген Голф“ с ДК
№ ***, при което майка му ТВ М.а - пътник на задната седалка в превозното
средство, получила множество травми, разкъсвания на вътрешни органи и
смачкване на черепа, вследствие на които починала.
В хода на образуваното в Р Румъния досъдебно производство, от доклад
на автотехническа експертиза, се установявало, че вина за произшествието
има водачът на автомобила С. Й. М., нарушил правилата за движение по
пътищата.
За автомобила имало сключена застраховка при ответното дружество-
ЗАД “ОЗК - Застраховане“АД, към което ищецът отправил претенция по реда
на чл. 380 от КЗ, за обезщетяване на търпените от него вследствие на смъртта
на майка му при ПТП неимуществени вреди. Застрахователното дружество,
което било уведомено за ПТП на 19.05.2019г., на 09.09.2022г. уведомило
ищеца за отказа си да изплати претендираното от него застрахователно
обезщетение.
В исковата молба се сочи, че ищецът преживял силен емоционален
стрес и психологическа травма след смъртта на майка си, към която бил силно
привързан и имали изключително близки отношения. Освен, че живеели в
едно домакинство, той я приемал за най-близкия си и доверен човек,
разчитал на нейните съвети и подкрепа. Новината за смъртта на най-близкия
му човек предизвикала шок и физиологични проблеми – страдания от
главоболие, безсъние, започнал да сънува кошмари, станал тревожен и
1
разконцентриран. Променил се начинът му на живот, затворил се в себе си,
станал раздразнителен и мрачен. Преживяната психологическа и
емоционално травма от внезапната смърт на майка му все още не е
превъзмогната от ищеца и тя ще го съпътства през целия му живот.
За претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки
и страдания, които е претърпял и продължава да търпи, ищецът претендира
обезщетение, което частично е заявено като 130 000 лева, от пълен размер
150 000 лева, които се претендират ведно със законната лихва, считано от
19.05.2019 г., когато ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е уведомено за настъпилото
ПТП, до окончателното изплащане. Иска се и присъждане на деловодни
разноски за производството, включително адвокатско възнаграждение на адв.
Б. С. от АК -Русе, в хипотезата на чл. 38 ал. 2 от ЗА, изчислено съобразно
Наредба № 1/ 2004 г.
В отговора на исковата молба ответникът взема становище за
недопустимост на исковете. В случай, че съдът приеме, че са допустими, се
оспорват механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача на процесния
л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК№ *** за настъпване на процесното ПТП. Твърди
се, че последният не е имал възможност да предотврати или да избегне
настъпването на произшествието и не е допуснал виновно нарушение на
правилата за движение, а се касае за случайно деяние. Оспорва се пряката
причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца болки и страдания,
търпени от него, и процесното ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че пострадалата
е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не била
предприела необходимите действия, за да предпази себе си като пътник в
процесния автомобил, като е пътувала без поставен предпазен колан и именно
поради това получила телесните наранявания и настъпила смъртта й - в
резултат от свободното придвижване на тялото в купето на автомобила,
съответно на ударите в него.
Освен по основание, исковете се оспорват и по размер, като се твърди,
че са необосновано завишени. Оспорва се претенцията за лихва, като се
твърди, че лихва за забава за неимуществени вреди се дължи от 27.03.2023 г.,
когато дружеството е било уведомено за предявената в настоящото
производство претенция.
Ответното дружество иска съдът да отхвърли исковете, а в случай, че
приеме, че са основателни, присъденото обезщетение да бъде намалено
съразмерно с процента на съпричиняване. Претендира разноски.
След преценка на ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства, и експертно заключение съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Ищецът Д. С. М. е син на ТВ М.а. Същата на 04.05.2019г. след обяд се
возела на задната седалка в управлявания от С. Й. М. л.а. „ Фолксваген Голф“
с ДК № *** в посока от гр.Букурещ към гр.Гюргево, Р Румъния. На път
D.N.5 Букурещ – Гюргево, в района на км 50+638, извън населено място ***,
окръг Гюргево, л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № *** навлязъл в лентата за
2
насрещно движение и се блъснал със страничната си лява част в челната
предна част на насрещно движещия се л.а.„Фолксваген Каравеле“ с рег. номер
румънски образец *** управляван от ФМН. Вследствие на удара между двата
автомобила тялото и главата на Т М.а влезли в съприкосновение с части от
купето на автомобила, при което причинили множество травми, разкъсвания
на вътрешни органи и смачкване на черепа, в резултат на които същата
починала.
Изложената фактическа обстановка се установява от данните в
представените и приобщени като писмени доказателства - доклад от
автотехническа експертиза, съдебно-медицински заключения, протокол за
оглед на местопроизшествие, съдебно-медицински доклад от аутопсия / от
воденото в Р Румъния досъдебно производство /, както и от заключението на
приетата в настоящото производство комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза. Последното сочи, че от инерционните сили при удара
между двата автомобила тялото и главата на Т М.а влезли в съприкосновение
в началото с детайли в лявата вътрешна среднозадна част на автомобила с
най-голям импулс на удара, при което причинили следните травматични
увреждания: открито счупване на черепа вляво с липса на костни фрагменти и
мозъчно вещество, размачкване на мозъчното вещество, чуждо метално тяло
в черепната кухина, разкъсване на около-сърцевата торбичка, счупване на
лявата ключица, травматично разкъсване на белите дробове с контузии на
същите и излив на кръв двете плеврални пространства, счупване на седем
ребра вляво по различни линии и десет ребра вдясно по окологръбначната
линия, счупване в областта на дясната акромиоклавикуларна става,
кръвонасядания на междуребрените мускули, охлузвания и кръвонасядания в
областта на лявото рамо, горния и долния ляв крайник, счупване на стави на
долни крайници. Непосредствената причина за смъртта е тежката
черепномозъчна травма, несъвместима с живота.
Съгласно експертното заключение, л.а. „ Фолксваген Голф“ с ДК №
*** и л.а.„Фолксваген Каравеле“ с рег. номер румънски образец *** се
движели по двупосочно пътно платно - с по две ленти за движение във всяка
посока / лентите за движение за всяка посока са разделени от двойна
непрекъсната линия/, по асфалтовата пътната настилка с обща широчина на
всяка от двойката ленти за движение в посока – 7 м, а всяка от пътните ленти
с широчина 3,50 м, като пътят е с надлъжен наклон на спускане. В началото
на удара скоростите на двата автомобила били по около 80-85 км/ч. При
липсата на други данни по делото, ако се приеме, че опасността е възникнала
от момента на навлизане на л.а. „Фолксваген Голф“ в лентата за насрещно
движение, минималното време, за което е настъпило занасянето и
навлизането на процесния лек автомобил в лентата за насрещно движение е
много по-малко от общото време, необходимо на водач да предприеме
спиране. От което следва, че водачът на „Фолксваген Каравеле“ не е имал
възможност да предприеме спиране. След удара последният изминал около 15
м косо надясно по посоката си на движение и спрял в дясната лента за
движение в посока гр.Букурещ, а процесният л.а. „ Фолксваген голф“ след
удара изминал около 20,7 м косо надясно по посоката си на движение и спрял
3
в десния банкет, в посока гр.Русе, завъртян с предната си част към
гр.Букурещ. На мястото на произшествието не са установени пътни знаци, и
тъй като е извън населено място в Р Румъния, ограничението на скоростта е
нормативно регламентираното - 100 км/ч.
Заключението е, че причина за настъпването на пътно-транспортното
произшествието е навлизането и движението на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК
№ ***, в който се е намирала пострадалата Т М.а, в лентата за насрещно
движение, по която се е движил л.а. „Фолксваген Каравеле“.
Предвид външните и вътрешни увреждания, установени по тялото на
починалата, следва да се приеме, че има тежки увреждания на главата, тялото
и вътрешните органи вляво. Тъй като предпазният колан ограничава
движението на тялото основно напред, но не така ефективно в странична
посока, при действието на инерционните сили при удара между двата
автомобила тялото и главата на пострадалата са имали съприкосновение в
началото с детайли в лявата вътрешна среднозадна част на автомобила с най-
голям импулс на удара. Констатираните : открито счупване на черепа вляво с
липса на костни фрагменти и мозъчно вещество, чуждо метално тяло в
мозъчното вещество, размачкване на мозъчната тъкан, счупване на лявата
ключица, разкъсване на около-сърцевата торбичка, счупване на седем ребра
вляво, могат да бъдат получени както с правилно поставен предпазен колан,
така и без поставен предпазен колан. В съдебно заседание в.лица са
посочили, че тъй като пострадалата се е намирала на задна лява седалка и в
непосредствена близост до левите деформирани части на л.а., амплитудата на
главата е такава, че и при поставен колан главата й е щяла да достигне до
деформираните части вляво, където има хлътване на детайлите на купето.
Експертите сочат още, че коланите принципно предпазват при движение
на тялото напред, както и да не изпадне от седалката и от автомобила, и то в
рамките на определена скорост. В случая има латерално/ странично /
движение на главата в посока лявото рамо и цялата лява част на пострадалата,
вкл.главата вследствие на това латерално отклонение е била в
непосредствена близост до частите от купето в страничната лява част, в която
е ударът, приплъзващ за процесния автомобил.
Заключението по комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза съдът кредитира като обективно, компетентно, пълно, като счита,
че вещите лица изчерпателно и конкретно са отговорили на поставените им
задачи, вкл. и на въпросите в с.з.
По делото не се спори и от талон на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ***
се установява, че същият - собственост на Д. С. М., към момента на
настъпване на ПТП е бил управляван от С. М..
За процесния л.а. към датата на произшествието е налице валидно
сключена застраховка комбинирана "Гражданска отговорност на
автомобилистите" с ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица GО № 69104689 от 16.12.2018г.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото
са разпитани двама свидетели.
4
Свидетелят И. Й. Д., дългогодишен приятел на ищеца, с когото
поддържат чести контакти, установява в показанията си, че смъртта на майка
му се отразила изключително тежко. Двамата били много близки, имали
специална връзка, поддържали доверени отношения, заедно излизали и се
срещали с общи приятели. Отношенията им били близки не само защото
живеели в едно домакинство и имали ежедневен контакт, но и защото имали
един и същ професионален път. Ищецът, повлиян от майка си – учител, също
се насочил към учителската професия, и така имали и много общи
професионални теми. До смъртта на майка си Д. М. бил весел, ведър,
усмихнат и общителен. Това се променило след смъртта на майка му, за
което веднага съобщил на най-близкия си кръг приятели и те се събрали, за да
го подкрепят. Тогава видели, че той е в шок – тъжен, насълзен, разклатен
емоционално. Впоследствие станал по-затворен, много по-необщителен,
самоизолирал се. След смъртта на майка му имало няколко много тежки за Д.
моменти, единият от които рожденият му ден, другият - когато отишли да
приберат от Румъния вещите на майка му. Шокът от внезапната смърт на
майка му освен психически, му се отразил и чисто физически – той отслабнал
изключително много, имал проблеми със съня, с храненето. Променил начина
си на живот, ограничил контактите си и преустановил любими свои
занимания, сред които свиренето на китара.
Свидетелят СЮШ, също близък приятел на ищеца, сочи, че когато
отишъл в дома му в деня на инцидента, той бил пребледнял, с насълзени очи,
трудно говорел. След смъртта на майка си Д. се отчуждил от приятелския си
кръг, спрял да се занимава с музика, и да свири с групата си. Прекъснал
докторантурата си към Великотърновския университет. Като учител по
английски език имал много идеи във връзка с професионалното си развитие,
как да направи обучението на децата по- интерактивно, но преустановил и
тези си проекти. Д. се затворил в себе си, много рядко посещавал приятелски
сбирки, и когато отидел, мълчал,гледал в една точка, тъгувал, случвало се да
започне да плаче. Имал и чисто физиологични промени - отслабнал, не спял,
имал постоянно кръгове под очите, изпитвал постоянна, притъпена болка в
главата в продължение на поне една година. СШ сочи, че е бил свидетел на
много близките отношения между Д. и майка му, как често излизали заедно,
събирали се по поводи с приятели, забавлявали се. Знае, че именно майка му
е основната причина той да иска да стане учител. Д., майка му, баща му и
брат му живеели заедно в едно домакинство, били сплотено и щастливо
семейство. Свидетелят разбрал, че бащата на ищеца шофирал автомобила, в
който се возела майка му, и той също след ПТП бил в много тежко физическо
състояние, бил транспортиран в болницата с опасност за живота.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни и
правдиви, като счита, че те непредубедено изнасят известни им факти,
свързани с отношенията между ищеца и майка му, как се е отразила на първия
внезапната смърт на майка му, и че и понастоящем той не е преодолял
загубата на най-близкия си човек, страда и тъгува.
При така установената и доказана фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
5
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието към момента на увреждането на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от прекия причинител автомобил
и застрахователя.
Безспорно е, че ответното дружество е страна по сключената и валидна
към датата на ПТП за процесния лек автомобил застраховка комбинирана
"Гражданска отговорност на автомобилистите", обективирана в
застрахователна полица GО № 69104689 от 16.12.2018г.
Видно от приложените писмени доказателства, на 14.05.2019г. ищецът
– собственик на процесния автомобил, уведомил ответното застрахователно
дружество за настъпилото застрахователно събитие. Съобразно чл. 380 от КЗ,
предявил пред застрахователната компания претенция за обезщетение на
неимуществените вреди. По образуваната за щетата ликвидационна преписка
на 09.09.2022г. от ответното застрахователно дружество бил постановен
отказ да бъде изплатено обезщетение за вредите от ПТП.
Така за ищеца – наследник на починалата при ПТП Т М.а, възникнало
право да предяви иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователното дружество, за
да ангажира отговорността му в качеството му на застраховател, за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от поведението на водача на
застрахования автомобил.
Предявените в настоящото производство обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, са
допустими, доколкото във връзка с чл. 498 ал. 3 от КЗ е проведена
процедурата по чл. 380 от КЗ и застрахователят е отказал да изплати
обезщетение. Основателността на иска по чл. 432 от КЗ предполага наличие
на всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл.
45 от ЗЗД / деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага/.
В настоящото производство ищецът при условията на пълно и главно
доказване е установил противоправно действие, подлежаща на репариране
вреда и причинно-следствена връзка между деликта и вредата. Налице е
осъществен деликт, тъй като се доказва, че С. Й. М., като водач на л.а.
„Фолксваген голф“ с ДК № *** на 04.05.2019 г. около 17:50 часа по пътя път
D.N.5 Букурещ – Гюргево, в района на км 50+638, извън населено място, ***,
Окръг Гюргево, е причинил пътно-транспортно произшествие, при което е
загинала ТВ М.а, майка на ищеца, която е пътувала в автомобила.
Налице е и противоправност на деянието както поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди другиму, така и с оглед доказаното управление
на МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата - водачът С. М.
навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е установена обективна
причина за това, вследствие на което се сблъскал с движещия се в тази лента
лек автомобил „Фолксваген Каравеле „.
Налице е вина на деликвента С. М., като не е оборена презупмцията за
вина.
6
От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът
изключително тежко преживява смъртта на майка си, продължава да търпи
болки и страдания от внезапната й загуба.
Изложеното обуславя основателността на претенцията за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от поведението на водача на застрахования
автомобил.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява указанията в ППВС № 4/1968г., да отчете всички конкретни
обстоятелства, които го обуславят. Като база служат още икономическият
растеж и стандартът на живот в страната към датата на деликта. Макар
неимуществените вреди да са неизмерими в пари, ръководейки се от
принципите на справедливостта съдът следва да определи размер на
обезщетението, с който вредите от деликта да се репарират.
По делото е установено, че между ищеца и майка му Т М.а са
съществували отношения на взаимна привързаност и обич. Били
изключително близки помежду си, много сплотени, загрижени един за друг,
отношенията им се основавали на взаимна обич и подкрепа, уважение и
доверие.
Приживе Т М.а била всеотдайна и любяща майка, между нея и ищеца
имало изключително силна емоционална връзка. Майка му била най- близкия
му човек. Имали общ приятелски кръг, с който общували и се забавлявали,
както и общи интереси, вкл. и една и съща професия – учител, която ищецът
избрал заради майка си. От показанията на свидетелите се установява, че
претърпените болки и страдания от ищеца са не само на емоционално ниво,
но и се изразяват в реална загуба на духовна опора и подкрепа от най-близък
и доверен човек. Загубата на родител е сред най-тежките в живота, не може да
бъде преодоляна, още повече, че майката на ищеца Т М.а е била на 59 години,
работеща, дейна, обгрижваща семейството си, и трагична й смърт, настъпила
внезапно, дълбоко покрусила близките й хора, в частност ищеца.
Освен шока и психическата травма от случилото, ищецът имал и
физиологични проблеми – страдания от главоболие, безсъние, започнал да
сънува кошмари, станал тревожен и разконцентриран. Смъртта на майка му
довела и до негативна промяна в професионалната сфера на живота на ищеца
– прекъснал докторантурата си във ВТУ, преустановил проектите с учениците
в училището, в което работел. Ищецът, който бил общителен и контактен
млад човек, се затворил в себе си, избягвал събирания с приятели, спрял да се
занимава с хобито си –музиката, и да свири на китара с групата си.
Обезщетението за неимуществени вреди, макар да не може да ги
възмезди напълно, има за цел да репарира в относително пълен обем болките
и страданията, причинени от настъпилото застрахователно събитие. Следва да
се отчете и че болките и мъката на ищеца от смъртта на майка му
продължават и понастоящем, като загубата никога няма да бъде преодоляна.

По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
7
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в размер от 130 000 лева, предявен като
частичен от 150 000 лева.
С определянето на този размер на обезщетението съдът счита, че е
спазен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД, без обезщетението да води
до неоснователно обогатяване на ищеца.
Възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата е изцяло неоснователно,
предвид заключението по комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза за причините за настъпилата внезапна смърт –
тежката черепномозъчна травма, която е несъвместима с живота, и която не е
било възможно да бъде предотвратена от поставен обезопасителен колан.
Основателността на главната претенция обуславя основателността и на
акцесорната - за присъждане на законна лихва върху главницата. В
настоящия случай застрахователят следва да плати лихвите за забава,
считано от датата на уведомяването му от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, както се претендира с исковата молба, която дата
е по-ранна от датата на предявяване на претенция за обезщетение до
застрахователя реда на чл. 380 от КЗ. Макар в представеното по делото
писмено доказателство – уведомление за настъпилото ПТП от Д. С. М. до
ЗАД „ОЗК Застраховане „ АД да е посочен вх.№ 19/14.05.2019г., за начална
дата на дължимост на лихвата следва да се отчете 19.05.2019г., заявена в
претенцията от ищеца.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал. 1 от ГПК на ответника
следва да се възложат направените от ищеца в хода на производството
деловодни разноски – заплатена държавна такса в размер на 5 200 лева и
депозит за вещо лице 300 лева, общо 5 500 лева.
На адв.Б. С. от АК – Русе, на основание чл.38 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да заплати сумата от 9 850 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК – Застраховане „АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7,
представлявано от изп.директори АЛРД ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. М., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“ *** с адрес за кореспонденция : гр.Русе, ул.*** -
адв.Б. С., по сметка *** - „Алианц Банк България „ АД, на основание чл. 432
от КЗ, сумата от 130 000 лева, частично претендирана от пълната сума в
размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане – ПТП на 04.05.2019г. на
8
територията на Р Румъния, окръг Гюргево, с участието на управлявания от С.
Й. М. л.а. „ Фолксваген Голф“ с ДК № *** , при което е настъпила смъртта
на ТВ М.а, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – Застраховане „ АД,ЕИК1212651770, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7,
представлявано от изп.директори АЛРД ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. М., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.“ *** с адрес за кореспонденция : гр.Русе, ул.*** -
адв.Б. С., по сметка ***- „Алианц Банк България „ АД, деловодни разноски
за производството в размер на 5 500 лева.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – Застраховане „ АД,ЕИК1212651770, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“ №7,
представлявано от изп.директори АЛРД ДА ЗАПЛАТИ на адв.Б. С. от АК -
Русе, ул.***, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от 9 850 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
9