Р Е
Ш Е Н И Е № 2878
гр. Пловдив, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17069 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран със субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявени от П.П.С. и Х.П. ***.
Ищците
твърдят, че са наследнички на М. Х. Д., починала на ********г., и като такива
били съсобственички на лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”, с рег. №
********. Твърдят, че на ******г. около 18,00 часа в гр. Пловдив, след
кръстовището на бул. „*******” и бул. „*******” на самия бул. „*******” (надлез
„******”) посоченият автомобил претърпял щети от необезопасен капак на
отводнителна шахта. Механизмът на осъществяване бил следният – неизвестно МПС,
движещо се пред процесното МПС, преминало през необезопасения капак на
отводнителната шахта, находяща се на платното за движение на бул. „*******”,
който капак изхвърчал във въздуха и паднал върху процесното МПС, вследствие на
което причинил множество щети. Повредите на автомобила засегнали следните части
от вещта, а именно: предна броня и основа на предна броня, ляв предпазител на
лайстна на предна броня, външен ляв държач на предна облицовка, средна
подпомагаща облицовка на предна броня, повреден преден ускорител на удар,
повреден ляв демпфер стойка на предна броня, счупена решетка на радиатор,
счупена декоративна лайстна на решетка радиатор, счупена лайстна решетка
радиатор, повредена рамка сензор парктроник, повреден капак на двигателя, счупен
ляв фар, счупено серво двигател на ляв фар, ляв фар за мъгла, повреден горен
ламаринен въздухопровод, повреден горен ляв ламаринен въздухопровод, повредени
блок предпазители и капак на блок предпазители. Посочват, че за инцидента бил
съставен протокол за ПТП № ****** от ******г. на Пътна полиция Пловдив, в който
като причина била посочена „необезопасен капак на отводнителна шахта”. Намират,
че Община Пловдив следвало да отговоря за причинените имуществени вреди в
резултат на необезопасяването на шахтата, предвид неизпълнение на задължението
по чл.31 ЗП. За определяне на размера на вредите било образувано ч.гр.д. №
10937 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав по обезпечаване на доказателства. Съгласно
приетата САТЕ размерът на вредите бил 5491,59 лв., подробно описани по пера в
исковата молба. Ищците претендират от ответната община да заплати на всяка от
тях сумата от по 2745,79 лв., представляваща обезщетение за причинените им
имуществени вреди, в следствие на ПТП, реализирано на ******г., причинено от
необезопасен капак на отводнителна шахта, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – ******г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират
и сторените разноски, включително и в производството по обезпечаване на
доказателствата по реда на чл.207 ГПК.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив
със становище за неоснователност на предявените искове. Възразява общината да е
отговорна за вредите на собствения на ищците автомобил. Намира за недоказан
факта на настъпване на ПТП-то. Прави възражение за съпричиняване на
произшествието от водача на предходно движещия се „неизвестен” автомобил, тъй
като последният бил допринесъл за настъпване на ПТП-то. Моли за отхвърляне на
предявените искове, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пловдив, III граждански
състав, е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.49, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
За
уважаване на така заявените искови претенции, следва да са налице следните
елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 ЗЗД, а именно: процесният път, на който е настъпило ПТП–то да е общински,
т.е. да се стопанисва от общината; наличие на противоправно бездействие от
страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на пътя
и необозначаването на препятствията по него; настъпване на процесното ПТП при
твърдения в исковата молба механизъм; реално претърпяване на вреди –
имуществени, както и техният размер; причинна връзка между деянието и вредите;
вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага.
По
делото не се спори, отделено е за безспорно с доклада на съда, в първото по
делото открито съдебно заседание, че процесният път, на който е настъпило
ПТП-то, е общински, стопанисва се от общината.
По
делото се установи и механизмът на реализиране на ПТП-то, а именно: на дата
******г. около 18,00 часа в гр. Пловдив, на бул. „*******” (надлез ******),
след кръстовището на бул. „*******” и бул. „*******”, при движение на
процесното МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” в лявата лента от
пътното платно, зад неизвестно МПС, преминало през необезопасен капак на
отводнителна шахта, капакът на шахтата е изхвърчал във въздуха и е паднал върху
процесния автомобил. Така описаният механизъм се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел – Н. П. Й., *** на ищцата Х.Й.. Показанията на
свидетеля се ценят от съда на основание разпоредбата на чл.172 ГПК, като се взе
предвид фактът на установените роднински отношения с ищцата Й.. Въпреки това,
съдът дава вяра на тези свидетелски показания, доколкото свидетелят е очевидец,
който последователно и достоверно пресъздава реализираното ПТП.
По делото е представен и
протокол за ПТП № ******от ******г., изготвен от ******** Х. П. към Пътна
полиция – гр. Пловдив, в който са описани обстоятелствата, при които е
възникнало процесното ПТП. Досежно доказателствената сила на протокола за ПТП,
следва да се съобрази трайната съдебна практика, съгласно която протоколът няма
обвързваща съда доказателствена сила по отношение на механизма на реализиране
на местопроизшествието, доколкото и съставилите го длъжностни лице не са
присъствали при настъпването му. Обвързващи съда са само констатациите на длъжностните
лице, които са извършили при пристигане на местопроизшествието, доколкото те са
направени в длъжностно качество и са материализирани по надлежния ред чрез
съставянето на протокола. Въпреки това по делото не се установи друг механизъм
на реализиране на ПТП-то, поради което съдът приема за такъв гореописания, за
който сведения дава именно свидетелят очевидец.
По делото са изслушани
заключенията на първоначална САТЕ на вещото лице В.С., по задачи, поставени от
ответника, както и след оспорване на заключението, тройна САТЕ, по която са
работили вещите лица С.М., Т.П. и Г.Г.. Заключенията и на двете експертиза
последователно установяват, че от техническа гледна точка при описания
механизъм на реализиране на ПТП-то, е напълно възможно да отхвръкне капак на
шахта след преминаване през нея на автомобил и да настъпят всички посочени
вреди по процесния автомобил. Освен това съгласно заключението на тройната
САТЕ, с оглед данните по делото, е установен следният механизъм на реализиране
на ПТП-то, както следва: на процесната дата лек автомобил „Опел Зафира” се
движи в лявата южна лента на северното платно на бул. „*******” в посока от
изток на запад. Движението на разглежданият автомобил е в колона, като пред
него се движат неизвестни автомобили. Движещият се непосредствено пред
процесното МПС лек автомобил е марка „Фолксваген”, който се произвежда със
задвижващи предни колела, поради което не може да се приеме, че капакът на
шахтата е отхвърлен от въртящия момент, създаден от задните му колела. При
огледа на шахтите се наблюдава, че същите при правилен монтаж е невъзможно
да бъдат извадени от местоположението
им, освен ако не се издърпат нагоре – силата трябва да бъде перпендикулярна на
равнината на капака. При преминаване на колелата на лек автомобил през правилно
монтиран капак на отводнителната шахта, не е възможно капакът да бъде изваден
от шахтата. Следователно, за да се извади капакът от местоположението му в
отвора на шахтата, същият трябва предварително да е разместен. При таза
постановка разместен от правилното му положение капак на отводнителната шахта,
същият е бил повдигнат от колелата на неизвестния автомобил, описан от
свидетеля като „Фолксваген”. Движещият се зад неизвестния лек автомобил
„Фолксваген” обект на настоящата експертиза лек автомобил „Опел Зафира” е бил
със задействана спирачна система, следователно предната му част е била
полегнала напред от преразпределението на масите на автомобила. Повдигнатият от
неправилното си положение капак на шахтата е ударил предната броня на лек
автомобил „Опел Зафира”, след което преминава през левия фар и предния капак.
След като е преминал през предния капак, капакът на шахтата се е плъзнал по
лявата част на автомобила, като е нанесъл увреждания по левите врати, левите
калници и задната броня.
От така направените заключения
на двете експертизи, които съдът кредитира като компетентни и обективно дадени
с оглед разпоредбата на чл.202 ГПК, се установява, както механизмът на
реализиране на ПТП-то, така и причинната връзка между настъпилите вреди и
отхвърчалият капак на шахта. Не се установи причината за увреждането да е
вследствие виновно поведение на движещото пред процесното МПС, доколкото и
експертите по назначената по искане на ответника тройна САТЕ са категорични, че
капакът на отводнителната би могъл да „отскочи” единствено, ако не е правилно
поставен, а не и при свободно движение на МПС-та. В този смисъл, неоснователно
е възражението на ответника, че ПТП-то е причинено вследствие на поведението на
движещият пред процесния автомобил. От това следва, че единствената установена
причина за отскачането на капака на шахтата и попадането му върху капака на
процесния автомобил е бездействието на служителите на общината да поддържат
пътищата, в това число и да обезопасяват капаците на отводнителните шахти. Това
задължение произтича от законовия регламент на §
6, т. 1 Закон ЗДвП, вр. чл. 3 ЗДвП, вр.
чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС, съгласно който общината е длъжна да
управлява с грижата на добрия стопанин улиците и чрез специализираните си
органи да я поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно
препятствията по улицата и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Така
– решение № 15 от 25.07.2014 г., постановено по т.д. № 1506 по описа за 2013 г.
на ВКС, I т.о. Това задължение произтича от факта, че улицата,
по която се е реализирало процесното ПТП, е публична общинска собственост по
силата на закона - § 7, т.4, предл.2 ЗМСМА, вр. чл.
2, т.1 ЗОбС, вр. чл. 3, т.3 ЗОбС.
Неизпълнение на
задълженията на ответната община да се грижи за състоянието на процесния път,
чрез проявено бездействие от служителите й, е в пряка причинно-следствена
връзка с причиненото увреждане и настъпилите имуществени вреди, които следва да
се репарират. Право да получат
обезщетение на вредите имат собствениците на МПС-то, а именно – двете ищци.
Последните са придобили собствеността по отношение на автомобила по наследство
от своя наследодател М. Х. Д., която видно от свидетелство за регистрация –
част I, е собственик на процесния лек автомобил
„Опел Зафира”. Видно от удостоверение за наследници изх. № *******г., издадено
от Община *******, гр. ******, двете ищци са единствени наследници на М. Х. Д.
и като такива са придобили по ½ идеална част от наследственото
имущество, в това число от процесното МПС. Поради това всяка от тях има право
на половината от установените имуществени вреди по МПС-то. За установяване на
техния размер е прието заключение на САТЕ по ч.гр.д. № 10937 по описа за 2016
г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., в производство
по чл.207 ГПК за обезпечаване на доказателства. От заключението на
експертизата, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на вредите по лек
автомобил „Опел Зафира” с рег. № ******** е общо 5491,57 лв. Доколкото всяка от
ищците има право на половината от тази сума, то субективно съединените искове
са основателни до размера на сумата от 2745,79 лв., за всяка от ищците.
Като законна последица от
уважаването на главния иск до посочения размер, следва да се присъди и законната
лихва. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. А в
съответствие с чл. 86, ал.1 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Така
търсеното обезщетение ще се присъди ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – ******г. до окончателното погасяване на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК имат ищците. По делото се установи да са сторени следните
разноски, а именно: ДТ за образуване – 221,66 лв., адвокатско възнаграждение –
750 лв. Претендират се и разноски, сторени по ч.гр.д. № 10937 по описа за 2016
г. на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, а
именно – за ДТ – 22 лв., за депозит за вещо лице – 152 лв., за адвокатско
възнаграждение – 300 лв. Общата дължима сума за разноски възлиза на 1445,66
лв., която следва да се присъди в полза на ищците, или всяка от ищците има
право на разноски в размер на 722,83 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1 да заплати
на П.П.С., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД сумата от сумата от 2745,79 лв.
(две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил
„Опел Зафира” с рег. № ********, до размера на притежаваната от ищцата ½
идеална част от вещта, вследствие на пътно транспортно произшествие,
реализирано на ******г., причинено от „необезопасен капак на отводнителна
шахта”, находяща се в гр. Пловдив, бул. „*******”, намиращо се в
причинно-следствена връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна
на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и да
обозначава препятствията по тях, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – ******г., до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата от общо 722,83 лв. (седемстотин двадесет и две лева и осемдесет и три стотинки) –
съдебно-деловодни разноски, сторени по настоящото дело и в производството по
обезпечаване на доказателствата по ч.гр.д. № 10937 по описа за 2016 г. на
Районен съд Пловдив, IV гр.с.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, ЕИК:
*********, адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1 да заплати на Х.П.Й.,
ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
сумата от сумата от 2745,79 лв. (две
хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил
„Опел Зафира” с рег. № ********, до размера на притежаваната от ищцата ½
идеална част от вещта, вследствие на пътно транспортно произшествие,
реализирано на ******г., причинено от „необезопасен капак на отводнителна
шахта”, находяща се в гр. Пловдив, бул. „*******”, намиращо се в причинно-следствена
връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на ответника на
задължението му да стопанисва и поддържа общинските улици и да обозначава
препятствията по тях, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – ******г., до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата от общо 722,83 лв. (седемстотин двадесет и две лева и осемдесет и три стотинки) –
съдебно-деловодни разноски, сторени по настоящото дело и в производството по
обезпечаване на доказателствата по ч.гр.д. № 10937 по описа за 2016 г. на
Районен съд Пловдив, IV гр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.