№ 91
гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000212 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 19/2019 г.,
постановено по описа на Окръжен съд – Сливен, поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 260042 от 19.08.2022 г., е отхвърлен искът на НАП на осн.
чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ против кредитора “А. Б. Б.” АД и против Държавата като
правоприемник на длъжника ЕТ “Т. – Ж. Ж.”, при участието на синдика Л. Г.
А., за установяване, че приетото вземане на кредитора “А. Б. Б.” АД не е
обезпечено с ипотека и е с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8
и 9 ТЗ.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Н., който
го е обжалвал с въззивна жалба. Въззивникът изразява несъгласие с извода на
съда, че искът е неоснователен, който извод бил направен в противоречие с
разпоредбата на чл. 167 ЗЗД. Вземането на банката било прието, като в
списъка, изготвен от синдика, като основание на вземането бил посочен
договор за банков кредит № 21188 от 14.02.2007 г., както и обезпечение на
вземането с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 163 от
13.07.2007 г. по н.д. № 67/2007 г. на нотариус Н. С.. Този нотариален акт
обаче не обезпечавал договора за банков кредит № 21188 от 14.07.2007 г.
Неправилно съдът приел, че е допустимо учредяването на договорна ипотека
под отлагателно условие. Това не кореспондирало с императивния характер
на разпоредбата на чл. 167 ЗЗД, която определя задължителното съдържание
на договора за ипотека, в т.ч. обезпеченото вземане; падеж и размер на
лихвите; сумата, за която се учредява ипотеката. Обезпеченото вземане
1
трябва е точно възпроизведено в договора за ипотека, поради което не било
допустимо ипотеката да предхожда договора за кредит.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск на осн. чл. 694, ал. 2 ТЗ.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “А. Б. Б.” АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Налице било пълно съответствие между описанието на обезпеченото
вземане в договора за ипотека и в договора за кредит, както и в описанието на
имота, върху който се учредява ипотеката. Различието в датата на двата
договора не се отразявало върху действителността на ипотеката. Дори да се
приеме, че е било обезпечено бъдещо вземане, ипотеката отново не била
нищожна – тя била сключена под отлагателно условие, като определящо било
тъждеството между отразеното в нотариалния акт и договора за кредит.
Поддържа се, че предявеният иск е недопустим, тъй като искът е предявен от
държавата чрез НАП, а в същото време държавата е правоприемник на
неплатежоспособния длъжник поради неговата смърт и липса на наследници.
Налице било сливане на качествата длъжник-кредитор и държавата нямала
интерес да оспорва списъка на приетите вземания и тяхната поредност за
удовлетворяване. Иска се потвърждаване на решението.
Синдикът Л. Г. А. не е изразила становище по повод въззивната жалба.
С Определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. № 19/2019 г. Окръжен
съд – Сливен се е произнесъл по молба на осн. чл. 248 , ал. 1 ГПК от ищеца
НАП за изменение на решение № 11 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. №
19/2019 г., в частта за разноските. С това определение съдът отменил
решението си в частта, с която НАП е осъдена да заплати държавна такса в
размер на 3289,20 лв, и оставил без уважение искането на НАП за намаляване
на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на “А. Б. Б.” АД.
Постъпила е частна жалба от НАП против определението по чл. 248,
ал. 1 ГПК. Макар в жалбата да се сочи, че определението е от 30.06.2022 г.,
съдържанието на жалбата, оплакванията и искането на страната не оставят
съмнения, че се обжалва определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. №
19/2019 г. Окръжен съд – Сливен. Макар да се отправя искане за отмяна на
определението, т.е. изцяло, оплакванията на страната се отнасят само до тази
част от определението, с което молбата по чл. 248 ГПК е отхвърлена, поради
което съдът приема, че е сезиран с частна жалба против тази част от
определението, с която е оставено без уважение искането на НАП за
намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на “А. Б. Б.”
АД.
Ответникът “А. Б. Б.” АД е представил в срок писмен отговор на
частната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 03.10.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжен съд – Сливен е бил сезиран с искова молба от НАП против
Държавата, в качеството на правоприемник на несъстоятелния длъжник ЕТ
“Т. – Ж. Ж., и против кредитора с прието вземане “А. Б. Б.” АД при участието
на синдика Л. Г. А. за установяване на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, че приетото
вземане на кредитора “А. Б. Б.” АД по договор за банков кредит № 21188 от
14.02.2007 г. не е обезпечено с ипотека и е с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 8 и 9 ТЗ. Нотариалният акт за учредяване на договорна
ипотека бил сключен и вписан на 13.02.2007 г., т.е. преди договора за кредит.
Ответникът “А. Б. Б.” и синдикът Л. А. оспорили иска и изложили
доводи за неоснователността му.
Държавата, като правоприемник на несъстоятелния длъжник ЕТ “Т. –
Ж. Ж.”, не представила отговор на исковата молба.
С обжалваното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, съдът
отхвърлил иска изцяло.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е
правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съдебен състав препраща към
мотивите му, които споделя. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се вземе под
внимание следното:
Не се спори относно съществуването на вземания на кредитора “А. Б.
Б.” АД против длъжника, произтичащи от сключен между тях договор за
банков кредит № 21188 от 14.02.2007 г. Вземанията по този договор са
предявени от банката в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и са включени от синдика в
списък на приети вземания за сумата като обезпечени с ипотека и с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Списъкът е обявен в ТР на
11.12.2018 г. Кредиторът НАП е възразил против съществуването на
обезпечение на вземанията по този договор, като с определение от 25.01.2019
г. по т.д. № 86/2016 г. на Окръжен съд – Сливен възражението е оставено без
уважение и списъкът на приетите вземания е одобрен. И възражението, и
предявеният иск на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ се основават на твърдения, че
договорът за ипотека е сключен един ден преди сключването на договора за
кредит, поради което ипотеката не обезпечава този договор за кредит.
В съответствие с разпоредбата на чл. 167 ЗЗД договорът за ипотека е
сключена с нотариален акт, в който са посочени имената и
индивидуализиращите белези на страните и на собственика на имота; имотът,
върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и
размерът на лихвите. Посочено е, че банката отпуска на едноличния търговец
3
банков кредит в размер на 165 000 евро при условията на усвояване, ползване
и погасяване, уговорени в договор за банков кредит от 13.02.2007 г.; че
кредитът е с краен срок на погасяване 25.04.2011 г.; че върху усвоените и
непогасени суми се начислява годишна лихва; описан е механизмът на
определяне размера на лихвата, наказателната лихва и неустойката при
неизпълнение.
Вярно е, че договорът за банков кредит, по който са приетите вземания,
носи датата 14.02.2007 г., а не 13.02.2007 г. Вярно е в същото време, че има
пълно съвпадение между договора за кредит и договора за ипотека по
отношение на страните, ипотекирания имот и обезпеченото вземане. Изрично
е предвидено в договора (чл. 20.1), че нотариалният акт за договорна ипотека
представлява приложение № 9 към договора за кредит, т.е. че обезпечението
ще бъде учредено преди сключването на договора за кредит.
При тези факти следва извод, че с договора за ипотека, сключен с
нотариален акт № 163, том I, рег. № 1088, дело № 67 от 2007 г. от 13.02.2007
г. на нотариус Н. С., рег. № 123, Сливен, са обезпечени именно вземанията на
банката против търговеца по договор за банков № 21188 от 14.02.2007 г.
Допустимо е ипотеката да се учреди за обезпечаване на все още невъзникнало
задължение по арг. чл. 153 ЗЗД. Не съществува никакво съмнение, че волята
на страните е била именно такава – да се даде на кредитора обезпечение още
преди предоставянето на кредита.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По частната жалба:
Обжалва се от НАП определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. №
19/2019 г. Окръжен съд – Сливен в частта, с която е оставено без уважение
искането на НАП за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на
8108 лв., присъдено в полза на “А. Б. Б.” АД, като прекомерно.
Определението е постановено на осн. чл. 248 ГПК по искане на НАП.
Частната жалба против него е допустима, но неоснователна по същество.
Ответникът “А. Б. Б.” АД има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК. Поискал е присъждането им в с.з. на 02.03.2022 г., в което
пълномощникът на страната е представил списък по чл. 80 ГПК и с отговора
на исковата молба. В съдебното заседание е участвал упълномощен
представител на НАП (ст.инспектор М. Б.), който не е възразил, че
адвокатското възнаграждение, което е платено от банката и е единствено перо
в списъка по чл. 80 ГПК, е прекомерно. Така както искането за присъждане на
разноски и представянето на списък на разноските следва съгласно чл. 80
ГПК да стане най-късно до приключване на устните състезания в съответната
инстанция, така и повдигането на възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да стане до този
момент. Съдът не може без възражение служебно да намалява
възнаграждението, а възражение, направено след приключване на устните
4
състезания в съответната инстанция не може да се разглежда. Дори да се
приеме, че тази предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение
(своевременно възражение от насрещната страна) е налице, то адвокатският
хонорар от 8108 лв. не е прекомерен с оглед посочената от самия ищец цена
на иска (328 919,92 лв.) и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на
ВАдвС. Ето защо обжалваното определение ще се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. №
19/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260028 от 03.06.2022 г. по т.д. №
19/2019 г. Окръжен съд – Сливен в частта, с която е оставено без уважение
искането на НАП за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на
8108 лв., присъдено в полза на “А. Б. Б.” АД, като прекомерно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5