Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 15.06.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в
следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Румяна Иванова, като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 3758 по
описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба, подадена от М.Р.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.П. *** , с
която срещу „ЕОС МАТРИКС” ООД, с ЕИК *********, град София, район Витоша, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, е предявен иск за
установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи дължа сумите по
договор от 11.11.2005г. за издаване на кредитна карта, сключен между ищцата и „Банка Пиреос България“ АД, а именно: 25лв.,
явяваща се такса и 73.64лв., явяваща се начислени лихви за забава за
неплатената такса за издадената кредитна карта, вземанията по който договор са
прехвърлени на ответника, поради погасителна давност.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства: В
продължение на няколко години ищцата постоянно е притеснявана чрез телефонни
обаждания от служители на ответника. Същите твърдели, че тя има неплатено
задължение към тях, което задължение те били закупили от „Банка Пиреос
България“ АД. В един от последните разговори ищцата била уведомена, че се касае за задължение към
банката за издадена кредитна карта и за неплатена такса от 25лв.
С посочената банка М. Г. няма никакви отношения вече около десет
години. В действителност имала издадена
карта може би в периода 2005-2008г., но всички задължения по същата били
заплащани своевременно. Ищцата не знае за каква карта е таксата, която се търси
към момента. М. Г. не е искала нова
карта. Евентуално, ако е била издадена такава,
то това не е станало по нейно искане. Ищцата не е получавала нова карта, не е подписвала нов
договор, още по-малко е ползвала друга карта.
Според ищцата това евентуално съществуващо
задължение е от преди много години, поради което то се явява погасено по давност. Съгласно чл. 110 от ЗЗД
„с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок“. В законодателството няма друг предвиден срок
за погасяване на този вид вземане. Дори и вземането да е за някакво задължение
по ползването на самата картата, то същото би било периодично вземане, а
съгласно чл, 111, б.„в” от ЗЗД периодичните плащания се погасяват с кратка три
годишна давност. Поради това вземанията на ответника са погасени по давност, от
какъвто и вид да са.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът,
редовно уведомен, е представил писмен отговор, с който признава иска. Пояснява,
че процесното вземане се основава на договор за кредит от 11.11.2005г.,
вземането по който му е прехвърлено с
договор за цесия. Стича, че в полза на ищцата не следва да се присъждат
разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
Добричкият
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
С иска по чл.124, ал.1 от ГПК ищецът предявява за
установяване съществуването или несъществуването на едно право, когато ищецът
има интерес от това. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на вземането си. Принципно възражението за
изтекла погасителна давност е от категорията на правопогасяващите възражения, с
които страната се противопоставя на правото, което насрещната страна
претендира. При уважаване на предявеното възражение за давност, притезанието
бива отречено с влязъл в сила съдебен акт, въпреки че самото материално право
да не се погасява, предвид чл.118 от ЗЗД. Всяко право, което може да бъде заявено
с възражение, може да бъде предявено с иск /Решение №76/07.05.2013г. на ВКС по
гр.д. № 391/2012г., четв. г.о./. Правният интерес от решаване на спора винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които
всяка от страните счита, че се засяга правната му сфера. Ответникът признава иска. Същият не е оспорил изложените
в исковата молба твърдения, че многократно ищцата е канена да заплати
гореописаните суми. Позовавайки се на изтекъл
давностен срок, ищцата цели да възпрепятства възможността на цесионера да претендира занапред. Това обуславя правния
интерес от водене на иска. Поради това предявеният
иск се явява процесуално допустим.
Страните не са формирали спор, че ищцата е страна
по сключен с „Банка Пиреос България“ АД договор от 11.11.2005г. за издаване на
кредитна карта вземанията по който договор са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ООД.
Видно от представеното извлечение от сметката на
М. Г. към 09.09.2014г. задълженията й към посочената банка са в размер на 95,57
лева, с падеж 25.09.2014г.
Установява се от уведомление с изх.
№01895/24.11.2020г., издадено оттветното дружество, че вземанията по процесния
договор /на обща стойност 98,64 лв. към 24.11.2020г./ са прехвърлени от „Банка
Пиреос България“ АД на ответника с договор за цесия от 30.06.2016г.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а според
чл.114, ал.2 от ЗЗД - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В
чл.111 б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на
която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. При
договора за банков кредит има неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Приложим за главницата е общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. С изтичане на кратката погасителна
давност по чл.111 б.в” от ЗЗД се
погасява вземането, касаещо наказателни лихви и такси. По отношение на
процесните суми е приложим краткият
давностен 3-годишен срок. Началото на този срок, с
оглед посоченото по-горе в мотивите е 25.09.2014г., като давността е изтекла към датата 25.09.2017г., а исковата
молба е депозирана на 21.12.2021. Следва
да се отбележи, че към дата 25.09.2019г. е изтекла и общата 5-годишна давност
за главното задължение по договора.
Наред с това ответникът признава
иска. Преценката на съда по чл. 175 от ГПК за другите обстоятелства по делото е
подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези
обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и
касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 от ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно
дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им
на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и
признаване или отричане на права, които не са спорни . Ответникът не твърди
основания, водещи до прекъсване или спиране на общата, респ. на кратката
погасителна давност.
При така установеното по делото и като взе
предвид, че ответникът е признал иска, то предявеният иск следва да бъде
уважен.
Относно отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора, а именно
уважаване на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, на ищцата се дължат направени по делото разноски.
Действително в хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК законодателят е предвидил възможност,
при която ответникът не заплаща разноски, а именно при наличието на две
кумулативни предпоставки - когато с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска. В конкретният случай обаче, тези предпоставки на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не са налице. Действително ответникът е
признал иска, но съдът приема, че с поведението си той е дал повод за завеждане на иска . Същият не е
оспорил изложените в исковата молба твърдения, че многократно ищцата е канена
да заплати гореописаните суми. По
делото не би могло да се приеме, че са изпълнени двете кумулативни предпоставки
на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което на ищцата са дължими
разноски.
Наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение е 300 лв., в какъвто размер се
претендира и от ищцата.
С оглед изложеното на ищцата са
дължими разноски, както следва: както следва: 100 лева – заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение от 300 лева
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 124, ал.1 от ГПК, че М.Р.Г. с ЕГН ********** *** не дължи на
„ЕОС МАТРИКС” ООД, с ЕИК *********, град София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сумите по договор от 11.11.2005г.
за издаване на кредитна карта, сключен между М.Р.Г. и „Банка Пиреос България“ АД , а именно: 25лв., явяваща се такса и 73.64лв., явяваща
се начислени лихви за забава за неплатената такса за издадената кредитна карта,
вземанията по който договор са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 30.06.2016г., поради
погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”
ООД, с ЕИК *********, град София, район Витоша, жк Малинова Долина, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6 да заплати на М.Р.Г.
с ЕГН ********** ***, съдебно - деловодни
разноски по настоящото гр. дело №3758/2020 г. на ДРС в размер на 400 лева, от които : 100 лева - държавна
такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: