ПРОТОКОЛ
№ 349
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Красимир В. Папаризов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600267 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. Т. се явява лично с адв. Е. П., редовно
упълномощена от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото, няма пречка.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Нямам доказателствени искани и
искания за отводи.
АДВ. П.: Оспорваме протеста. Нямаме искания за отводи. Нямаме
1
искания за доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т.: Оспорвам протеста. Нямам отводи. Нямам
доказателствени искания.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, както споменах, поддържам протеста
на Окръжна прокуратура - П.. По-щях да разбера позицията на съда, довела в
крайна сметка до оправдателна присъда, ако беше приел липсата на някой от
другите елементи на извършеното от Т. от гледна точка на двете
престъпления от общ характер, но след като е приел, че всичко е налице и е
опрял само до оценка на обществената опасност, според мен изводите на съда
са неправилни, именно от гледна точка на приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Защо считам, че това е така?
Прав е колегата, изготвил протеста, че при преценка на обществената
опасност на деянието по чл. 278, ал. 6 НК решаваща е не стойността на
предметите на престъплението, а тяхната художествена и историческа
ценност, като културно-историческо наследство, от тази гледна точка
оценката според мен е неправилна. Факт е, както е приел и съдът, че се касае
за държане на 6 предмета с археологическа стойност и действително,
оценката, която е дадена, е общо за 80 лв, относително ниска, но според мен
тя на практика е оценила предметите като метал, а не като художествена
стойност. Факт нали, това е задължително при разследването по този вид дела
и стойността на предмета на престъплението според мен съвсем не е важна.
На второ място, съдът, за да приеме, че е налице малозначителност, е
наблегнал на състоянието на тези предмети, което според мен би трябвало да
бъде с обратна оценка от тази, която е приел съдът, защото именно дейността
на Т. е довела до това лошо състояние – касае се за иманярска
непрофесионална дейност, която е довела до увреждане на тези предмети и в
крайна сметка състоянието им е в резултат на това, че не професионалисти, не
хора, които се занимават с това, са действали, а хора с иманярско битие, както
е в случая.
Абсолютно коректна е практиката, която е посочена в протеста и
2
действително това са новите решения и новият подход на Върховния съд при
оценка на този вид деяния. Касае се за две решения от 2019 г. и едно от 2020
г., които съвсем категорично отхвърлят приложението на чл. 9 ал.2 НК в
казуси, които сякаш са създадени за нашия случай, тоест много допирни, със
същата квалификация и с много различна оценка на обществената опасност
на деянието. Това е факт в случая и действително, когато приемаме като
квалифициращо обстоятелство в хипотезата на чл.278, ал. 6 „над 3 или повече
предмета“, а в конкретния случай става въпрос за 6 предмета, очевидно така
формалната преценка на чл.9, ал 2 НК би трябвало да бъде друга.
От друга страна, по отношение на проведеното и досъдебно, и съдебно
следствие, различна оценка на доказателствата, които съдът е дал, според мен
от действителната. Твърди се, че едва ли не Т. е бил принуден да прояви
точно това отношение към процесуалните действия по отношение на него,
тоест, че предметите са негови и по-нататък, че това, което е намерено в
автомобила при втория протокол, е предадено, но съвсем категорично се
касае за защитна позиция, която според мен неправилно е оценена от съда.
Защото, забележете, че ако има по отношение на него упражнена някаква
принуда, тя би трябвало да доведе до еднакво отношение вече в обясненията,
които той дава и записките, които е направил в протоколите. В единия случай
подсъдимият казва: „предметите са мои“ – говоря за тези, които са предмети
на изкуството и съответно в другия случай казва, че това, което е намерено в
автомобила, е амфетамин. И двамата разпитани свидетели твърдят, че
изначално позицията му по отношение на наркотичното вещество е била
точно такава – а именно, че някакво момиче си е забравило амфетамина в
автомобила и това е причината да го намерят. Първоначално е твърдял, че
това момиче ще бъде намерено, но така или иначе, не е направено по делото в
тази насока, след което е заявил, че тя е заминала в чужбина. Тоест, в случая
има нееднакво отношение има нееднакво отношение на подсъдимия към
извършените спрямо него следствени действия и ако приемем, че те са
извършени в някаква ситуация на насилие от полицейските органи, както
твърди, то би трябвало да бъде еднакво неговото отношение. И двамата
свидетели твърдят, че изначално позицията му по отношение на наркотичните
вещества е била такава.
Освен това, моето виждане е, че съвсем формално държането на два
вида наркотични вещества само по себе си изключва или по-скоро изисква
3
друга оценка на приложението на чл.9 ал.2. Две престъпления са извършени,
съдът твърди, че наистина са извършени и същевременно прилага чл.9, ал.2
НК. Вярно е, че това е текст, който може да бъде приложен към всяко деяние,
но в момента, по отношение на този казус, той не съответства на
извършеното.
Уважаеми съдии, аз избягвам да говоря за постиган целите на
наказанието, защото това са азбучни истини, това е ясно на всеки съд, но в
конкретния случай това има значение и по-конкретно, за генералната
превенция. Моето виждане е, че с този подход на съда генералната превенция
не може да бъде изпълнена. Иманярското общество е като цяло тясно с много
контакти и познанства, включително и с последиците от документирано
деяние на някои от членовете на това общество. С приложението на чл. 9, ал.2
НК генералната превенция в конкретния случай е сведена до нула. Напротив,
би довела до нови посегателства, а ми се струва, че нашата държава е
длъжник по отношение на културно-историческото наследство на
обществото. Само че в рамките на правомощията на конкретния орган, тоест
в конкретния случай – съдът, е да постигне тези цели, тоест да реагира
адекватно на това посегателство.
По-нататък, според мен правилна е оценката на показанията на двамата
свидетели Ш. и Д., които са дадени. Те са ясни относно поведението на
подсъдимия, относно намерените предмети, относно по-нататъшния ход на
съдебното следствие и според мен не създават никакво двусмислие. Доста
подробен е протестът и аргументиран. Аз поддържам всичко, изложено в
него. Само се опитах да поясня позицията на прокуратурата като цяло в
конкретния случай. Затова според мен естествено и справедливостта изисква
отмяна на тази присъда и постановяване на нова. Ако приемете тази моя теза,
аз не се различавам принципно от поисканото от прокурора пред първа
инстанция, а то е предвиденият минимум на лишаване от свобода с 3-годишен
изпитателен срок, съответно и за престъплението по чл. 354а, ал.5-та – глоба.
Прав е колегата и в това отношение, че в маловажен случай, както е
квалифицирано по отношение на наркотичното вещество, сам по себе си е
адекватно отношение на обществената опасност подсъдимият да извърши
престъпление, но това не означава, че се касае за малозначителност. Това е
моето виждане по казуса.
4
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз възразявам по изложеното в
протеста, смятам същия за неоснователен. Както от обвинението се посочи,
сочеше се за иманярско битие, сочеше се за иманярска общност. По делото
няма данни моят подзащитен да принадлежи към иманярска общност. Още
повече, аз смятам, че както и вещото лице е оценило, че тези предмети, които
са предмет на обвинението по чл. 278, ал. 6 НК, не са особено ценни. Вещото
лице каза: „Нямат висока научна стойност. Не са особено ценни“. По делото
има фотоалбум. Това дали са шест предмета, от този фотоалбум, вие сте се
запознали, може да видите какво представляват тези предмети.
Другото, което е, прокурорът в протеста разглежда хипотезата, че
нямали висока научна стойност, не говорим за материалната оценка в пари,
защото не били в земните пластове. По делото няма данни изобщо дали
някога са били в земните пластове, дали са били на друго място, кой ги е
съхранявал. Още повече, няма данни моят подзащитен да ги е вадил от
земните пластове. Той заяви, че те са останали от дядо му. Това, че един от
свидетелите-полицейски служител, бил казал, че моят подзащитен пред него
заявил: „Ами аз съм ги търсил с металотърсач“.
Аз и пред първата инстанция посочих съдебна практика, а именно
решение № 60187 от 28.01.2022 г. на ВКС по нак. дело № 711/2021г. на I-во
н.о., в което решение (то е на база и на Решение на Европейския съд), е
обсъдено доколко следва да се кредитират показанията на полицейски
служители от проведена беседа с обвиняем. Тоест, по този начин, ако се
доказва обвинението, се заобикаля процесуалният ред. Тогава няма смисъл
изобщо да се извършва разследване, разпитват се полицейските служители и
приключваме въпроса.
Освен това, в протеста е посочена „по-нова“ съдебна практика, аз
казвам по-нова в кавички. Окръжният съд в мотивите си на стр.7 също е
посочил изобилна практика на ВКС, която е също толкова нова, относно
приложението на чл. 9, ал.2 НК за обвинението по чл. 278, ал.6 НК.
За деянието по чл. 354а от НК, пак се спирам на това – за какви
количества става въпрос. Става въпрос за това, какво е намерено и съдът го е
оценил, в дома на моят подзащитен, е 0,313гр. 1/3-та от грама. За стойността
няма да се спирам - 1 лев и нещо. Той добросъвестно за тази марихуана е
признал, че е негова и че я ползва, когато се прибира при баба си, има високо
5
кръвно.
За другото количество, което е намерено в автомобила, то е 1/10-та от
грама – 0,134 гр. Първо, автомобилът, който е управлявал моят подзащитен,
не е негов. Второ, той е заявил, че предишната вечер с неговата приятелка са
били на задната седалка на автомобила. Така че по безспорен и категоричен
начин не може да се докаже, че и това количество е негово, още повече, че в
протокола за предаване той е записал: „това е амфетамин“, след като е бил
тестван, но никъде не пише: „мое“. Тоест, тук имаме по отношение на тази
марихуана 1/3-та от грама, имаме класически пример за приложението на чл.
9, ал.2 НК по това обвинение. В протеста също се сочи, че не можело да се
прилага и практиката била такава на ВКС, да се прилага чл.9 НК за такива
случа, а чл. 9 НК се прилага за всички текстове от особената част на
Наказателния кодекс, за всички престъпления. Няма изрично законово
изключени престъпления, за които чл. 9 да не може да се приложи.
Също в протеста се сочи, тъй като деянията били две и не следвало да
се прилага чл. 9 НК. Аз ще си позволя, тази практика съм я представила,
предполагам, че я има по делото, но да я цитирам отново. Тя е абсолютно
аналогичен случай на нашия – пак с две обвинения, по същите текстове, само
че с повече на брой археологически обекти и с по-голямо количество
наркотик – това е решение № 42 от 15.03.2019г. на ВКС по нак. дело №
63/2019г. на II-ро нак. отделение. Тук става въпрос, че може по принцип тези
престъпления да имат висока обществена опасност, но в случая е ниска от
нейната явна незначителност и това е съвкупно преценено от окръжния съд с
личността на моя подзащитен - неосъждан, трудово ангажиран, положително
охарактеризиран. И само ще добавя по казаното от прокурора, пак за
полицейските служители - валидни свидетели, че на първо място, че те за
заинтересовани като служители на полицията да бъде доказано едно
евентуално обвинение.
На следващо място, има го в протоколите от съдебните заседания, моят
подзащитен най-напред е бил арестуван, проснат на улицата и после са
отишли да извършват обиск у тях, в къщата на баба му. Баба му плачела. Той
с белезници какво да прави? Пише нали, за марихуаната си е признал, че е
негова, но пише: „това са мои вещи“, просто за да напуснат по-бързо къщата
на баба му. Аз няма повече да отнемам процесуално време. Ще моля да
6
потвърдите присъдата на окръжния съд.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. Т. (за лична защита): Поддържам казаното от
адвокат П.. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. А. Т.: Моля да бъде
потвърдена присъдата на Пазарджишкия окръжен съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след проведеното тайно съвещание, обяви на страните тук
приложената присъда, като им разясни, че същата не подлежи на обжалване и
протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7