Р Е Ш Е Н И Е
№ 260575/ 19.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари, две
хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2345 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 14486/ 19.02.2020 г.
от Р.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу „Д.З.“ АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 6.00 лв. - част
от претенция, цялата в размер на 1385.21 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Гражданска отговорност“
№ * за претърпени при настъпило на 14.12.2019 год. застрахователно събитие
имуществени вреди, както следва: частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен
размер на 350 лв. за бродна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен размер на 150 лв. за лайсна
лява в предна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен размер на
85,21 лв. за спойлер предна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в
пълен размер на 350 лв. за калник преден ляв; частичен иск в размер на 1 лв. от
иск в пълен размер на 350 лв. за врата предна лява; частичен иск в размер на 1
лв. от иск в пълен размер на 100 лв. за джанта предна лява, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.02.2020 г., до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
В
исковата молба се излага, че на 14.12.2019 г. е настъпило ПТП – л.а. марка „*“,
с рег. № *, собственост на ищеца, управляван от Х. П. – * на ищеца, е ударен
при движение в гр. Варна, по бул. „* *“ от внезапно решил да се пристрои,
движещ се от ляво, л.а. *, с рег. № *. Между ответника и водача на л.а. * е
сключен договор за гражданска отговорност с начална дата на покритие –
17.01.2019 г., и крайна дата на покритие – 16.01.2020 г. Ответникът е уведомен
за настъпилото застрахователно събитие и то е регистрирано с щета № */*. На
16.12.2019 г. служител на застрахователя е извършил оглед на автомобила и е
съставил опис, като е констатирал следните вреди: бродна броня – боя, лайсна
лява в предна броня – мат, спойлер предна броня – подмяна, калник преден ляв –
боя, врата предна лява – боя, джанта предна лява – подмяна.
Ответникът
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на иска. Посочва, че в рамките на
законоустановените срокове, след преглед на представените документи, оглед на
МПС и оценка на вредата, е определил по експертна оценка застрахователно
обезщетение в размер на 244, 79 лв., която сума е изплатена на 23.12.2019 г., а
на 06.01.2020 г. са изплатени още 20 лв. Счита, че претенцията е в завишен
размер с оглед на възрастта и състоянието на автомобила.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Липсва
спор, а и се установява от приобщеното на л. 6 свидетелство за регистрация, че Р.К.П.
е собственик на л. а. рег. № *.
С протоколно определение от 14.07.2020 г. са обявени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: реализиране на ПТП на 14.12.2019 год., с участници лек автомобил
марка „*“, с рег. № * и лек автомобил „*“,
с рег. № *, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ № *, по вина на водача на л. а.
„*“, с
рег. № *.
Безспорно също така, а и се установява от представеното на л. 3 искане, че
застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 16.12.2019 год., видно от
представеното на л. 7 искане от ищеца за оценка на вреди по имущество,
съдържащо изявление от застрахования за възстановяване на автомобила, чрез
банков превод.
На 16.12.2019 год. е извършен оглед на увреденото МПС от технически експерт
и представител на застрахователя, като е съставен опис на щетите по лекия
автомобил на ищеца.
На 19.12.2019 год. е изготвена е калкулация за ремонт на увредения
автомобил.
На 20.09.2018 год. от страна на застрахователя е извършено плащане към
ищеца за сумата от 244.79 лв., по щета № */ 2019 относно МПС *.
Съгласно заключението на вещото лице В.Т.
по изготвената в хода на процеса САТЕ, общата стойност на щетите по л. а. рег.
№ *, по пазарни цени, възлиза на 673.31 лв.
Съгласно заключението на вещото лице В.Т.
по изготвената в хода на процеса САТЕ, общата стойност на щетите по л. а. рег.
№ *, по пазарни цени, възлиза на 642.42 лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на
пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: 1.)
наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка
на МПС; 2.)
деяние, осъществено от застрахованото лице, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени вреди, а също и
техния размер.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на
произшествието, а също и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и деликвента е
съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Безспорно,
също така, факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдяната от
ищеца дата – 14.12.2019 год., по описания механизъм. В тази
връзка следва да бъде и съобразено и поведението на ответника - извършеното от
негова страна плащане на застрахователно обезщетение съставлява признание
относно възникване на всички предпоставки за това.
Като пряка и непосредствена последица
от осъщественото ПТП, са на ищеца причинени имуществени вреди. Изводът за
наличие на причинно – следствена връзка между деяние на деликвента и претърпените вреди, се формира въз основа на представените
писмени доказателства, експертното заключение, а така също и предприетите от
застрахователя действия, след неговото уведомяване. В тази насока, съдът
приема, че признаване правото на ищеца за изплащане
на застрахователно обезщетение съставлява признание относно
факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което в имота на ищеца за за причинени щети, подробно описани в
съставения от застрахователя опис на претенцията
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
На
следващо място, факта на депозиране на уведомление за щета, изготвяне на опис
на претенция след оглед на застрахованото МПС, съставляват действия по заявяване
изплащането на обезщетение.
Горното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432,
ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Спорен
в производството е и въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на застрахователното събитие
вреда. Същото не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл.
203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. В горния смисъл са и
Решение № 115/ 09.07.2009 год. по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 79/ 02.07.2009 год. по т. д. № 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/
02.02.2011 год. по т. д. № 51/ 2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика.
В
конкретната хипотеза, не са представени доказателства а и липсват наведени
твърдения) за извършен ремонт на лекия автомобил,
включително в специализиран сервиз който да е обусловил извършване
на разходи за поправка на вредите в по – голям размер. В предвид годината на производство на автомобила, при липса на данни за
влагане на оригинални части от страна на собственика, то следва да се приеме,
че не следва да се присъжда стойността за такива. Съгласно
заключението на вещото лице В.Т.,
кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, след задълбочен анализ на релевантните за спора факти и
обстоятелства, се установява, че стойността на разходите, необходими за
поправка на увредения автомобил (труд, материали и резервни части), възлиза на 673.31
лева. От горепосочената стойност следва да бъде приспаднати изплатените от
ответника 244.79 лв., т. е. дължимата от ответника сума
възлиза на 428.52 лева (673.31 – 224.79).
Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят погасяване на
задължението.
Предявеният иск е основателен, поради
което и следва да бъде уважен до заявения размер, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 6.00 лева, част от
претенция, цялата в размер на 1385.21 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Гражданска отговорност“
№ * за претърпени при настъпило на 14.12.2019 год. застрахователно събитие
имуществени вреди, както следва: частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен
размер на 350 лв. за бродна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в
пълен размер на 150 лв. за лайсна лява в
предна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен размер на 85,21 лв.
за спойлер предна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен размер
на 350 лв. за калник преден ляв; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен
размер на 350 лв. за врата предна лява; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в
пълен размер на 100 лв. за джанта предна лява, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2020 год.
до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 975.00 лева,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.К.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 6.00
(шест) лева - част от претенция, цялата в размер на
1385.21 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № * за претърпени при настъпило
на 14.12.2019 год. застрахователно събитие имуществени вреди, както следва:
частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен размер на 350 лв. за бродна
броня; частичен иск в размер на 1 лв. от
иск в пълен размер на 150 лв. за лайсна
лява в предна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в пълен размер на
85,21 лв. за спойлер предна броня; частичен иск в размер на 1 лв. от иск в
пълен размер на 350 лв. за калник преден ляв; частичен иск в размер на 1 лв. от
иск в пълен размер на 350 лв. за врата предна лява; частичен иск в размер на 1
лв. от иск в пълен размер на 100 лв. за джанта предна лява, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.02.2020 г., до окончателното му изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Р.К.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** от 975.00 (деветстотин
седемдесет и пет лева), представляваща
извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: