Р Е Ш Е Н И Е № 46
гр. Сливен, 17.06.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на двадесети май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при
секретаря Радостина
Желева и
с участието на
прокурора Христо
Куков като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 36 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и сл. от АПК.
С Решение №
139/19.12.2020 г., постановено по АНД № 387/2019 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора, е отменено Наказателно
постановление № 6373 от 11.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа", Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" гр. София, с което на Н.Д.Н.,
на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 26, ал.2
т.1, б."а" от Закона за пътищата.
Горното
решение е обжалвано в законният срок от Агенция “Пътна инфраструктура” гр.София.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно и необосновано.
Счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът неоснователно е кредитирал твърденията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на
нечетлив препис от акта. Същият е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя,
в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото няма спор, че
първият екземпляр от АУАН е четлив, същият е бил предявен на нарушителя. Моли
съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова
Загора и потвърди наказателното постановление..
В с.з. касатора
не изпраща представител.
Ответникът по
касацията - Н.Д.Н. чрез пълномощника си адв. С.Б. ***,
счита касационната жалба за недопустима, тъй като страна в производството не
била Агенция „Пътна инфраструктура”, а е издателят на НП, който следвало да
участва в производството и в първата инстанция и в касационната -
административно-наказващият орган Началникът на отдел „Контрол по републиканска
пътна мрежа”. Счита, че е налице влязъл в сила съдебен акт и реално касационната
проверка била недопустима. По същество заявява неоснователност на касационната
жалба. Твърди, че неоснователно в нея се твърдяло, че Районен съд – Нова Загора
е приел немотивирано, че на жалбоподателя е връчен нечетлив акт за установяване
на административно нарушение. При съставяне на АУАН, на който и да е на пътя,
на никой не му се четяло съдържанието на акта и не удостоверявал, че той е
запознат с него и дори да е така да е прочетен на място, за да може лицето да
възрази, той трябвало да разбира съдържанието на връчения му акт. Очевидно било, че екземплярът е нечетлив, и на това
основание РС приел, че е ограничено
правото на защита на жалбоподателя, приравнено при липса на връчване на
АУАН. Моли съда да отхвърли касационната жалба и оставите в сила решението на
Районен съд - Нова Загора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен счита, че възражението за недопустимост на
касационната жалба, не е основателно. Изводите на районния съд, за това че е допуснато процесуално нарушение, което
следва да бъде оценено като съществено
процесуално нарушение, намира за подкрепени от събраните по делото
доказателства. В тази връзка счита жалбата за неоснователна. Налице били
условия решението на съда да бъде
оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Неоснователно
е възражението на пълномощника на ответника по касацията, че жалбата е подадена
от ненадлежна страна. Съгласно чл. 61 ал.1
от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд във връзка с обжалване на
НП се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по чл.
55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто
орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, както и
допуснатите от съда свидетели. Следователно страна в производството е учреждението или организацията, чийто орган е издал
наказателното постановление или електронния фиш и именно тази страна е оправомощена да подаде касационна жалба против решението
постановено от въззивния съд. В случая НП е издадено
от орган на Агенция “Пътна инфраструктура”, поради което именно тази
организация е страна в производството по обжалване на НП предмет на делото.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
На 16.08.2019
г. в 11.25 часа, на път II
- 554, км. 10 вход с.Богданово посока с.Дядово - гр.Раднево, Н.Д.Н. управлявал
и осъществявал движение на МПС с четери оси марка „Волво" модел ФМ с peг. № *****
когато бил спрян за проверка от с. Т. Н. М., който изпълнявал длъжността и.к.по
РПМ при АПИ гр. София. На проверката присъствал и с. Г. П. Г.на длъжност г. и.АПИ
Контрол по РПМ. При проверката било направено измерване и установено, че водача
Н.Д.Н. осъществява движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба
№ 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, респективно тежко по чл.3, т.2 от
Наредбата, с параметри надвишаващи описаните н представеното
разрешение/квитанция за платени пътни такси № 122012290033775/01.08.2019год./
издадено по реда на раздел IV на Наредбата, издадено от администрацията управляваща
пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Измерването било
извършено с техническо средство ел. везна DFW KR № 118829 и ролетка
1301/18/5м/, при което било установено натоварване на двойна задвижващата ос на
МПС е 29.155 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно
чл.7, ал.1, т.5, б."в" на Наредбата.
С оглед
извършените измервания и установеното в хода на проверката, Т. Н. М. в присъствието на св. Г. П. Г.съставил
срещу Н.Д.Н. АУАН с № 0007034/16.08.2019 год. за нарушение на чл.26, ал.2 т.1,
б. „а" от Закона за пътищата.
АУАН бил
предявен и връчен на жалбоподателя, който го разписал без възражения, като му
било връчено и копие от АУАН. Жалбоподателят не депозирал и в по-късен момент
възражения.
Въз основа на
акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като
наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка такава каквото е
приета за установена в съставения акт, като на основание чл.53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, Н.Д.Н. било наложено административно наказание „глоба"
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от
Закона за пътищата.
Районният съд
е приел, че при издаването на НП са допуснати процесуални нарушения, които са
съществени. Направил е извод, че връченият на Н.Д.Н. екземпляр от
съставения акт за установяване на административно нарушение е абсолютно нечетлив. Връчването на
нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение поставя в
невъзможност нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява във вина,
какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани
фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е
правната квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчване на
нечетлив препис от акта следвало да се приравни на липса на надлежно връчване,
което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. При тези мотиви съдът е
формирал краен извод за опорочаване на процедурата по издаване на НП и отменил
наказателното постановление.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е
постановил неправилен съдебен акт.
Касационната
инстанция не споделя изводите на РС Нова Загора относно допуснатите съществени
процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство.
Действително представения на ответника по
касацията екземпляр от АУАН с № 0007034/16.08.2019 год. е трудно четим, предвид
обстоятелството, че е химизирана бланка от кочана на
актосъставителя. При внимателно вглеждане в документа обаче е възможно същия да
бъде разчетен и това е видно от оригинала представен в съдебно заседание. Като
е приел, че този екземпляр е абсолютно нечетим и не е изпълнено изискването на чл.
чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, РС Нова Загора е достигнал до необоснован извод.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства са определени допустимите размери, маса и
натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и техните
ремаркета, които не представляват опасност за участниците в движението. За да е
съставомерно нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, е необходимо ППС да
е „извънгабаритно” по смисъла на чл.2 от Наредба №11
от 03.07.2001г. или „тежко” по смисъла на чл.3 от същата наредба. За целта,
трябва да се установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или
без товар, който да е по-голям от стойностите по чл.5 от Наредбата, както и стойностите на
допустимата му максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези,
регламентирани в нормата на чл.6, или да се установи натоварването на осите,
което трябва да е по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл.7 от
същата наредба. В случая е безспорно установено, че ППС, което е управлявал ответника
по касация в деня на проверката, е било „тежко” с оглед констатираните след
измерване стойности на допустимата му максимална маса и натоварването на осите.
Настоящия съдебен състав следва да отбележи, че съгласно §1, т.1 от
допълнителните разпоредби на наредбата "извънгабаритни ППС" се
наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките
ППС по чл. 3.
Следователно в случая ППС е и извънгабаритно по
определение без да е необходимо да се надвишават определените в чл.5 от
наредбата стойности.
Съгласно §1, т.8 пр. първо от ДР на ЗП
“Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване
на тежки и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона движението
на извънгабаритно ППС представлява специално ползване
на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Описанието на нарушението
както в АУАН така и в НП е достатъчно, за да прецени наказаното лице за какво
точно му е наложено административното наказание. Водачът на ППС е бил длъжен да
знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на “извънгабаритно”
или „тежко” такова и в случай, че е така, да не допуска движение в обхвата на
пътя. В свидетелството за регистрация на МПС е отразена маса на ППС и кантарна бележка е видно, че водача е нямало как да не
знае, че общата маса на управляваното то него ППС е над допустимата. В
настоящият случай ответника по касация е бил длъжен и е могъл да се осведоми за
общата маса на управлявания от него състав и за натоварването на осите и в
случай, че данните се окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на
ППС преди да се снабди с изискуемото по закон разрешение.
Съгласно нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се
наказват физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Нарушението е на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на вреди, като
изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Субект на нарушението в
случая е водача на ППС, който чрез своето бездействие е допуснал движение на извънгабаритно ППС без разрешение. Наложената от АНО
санкция е в предвидения в закона среден размер и в пълна степен отговаря на
тежестта на извършеното нарушение. Законодателят е определил тези нарушения
като такива с висока степен на обществена опасност и в случая не са налице
основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Горното мотивира
съда да приеме, наказателното постановление е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, Административният съд направи извода, че решението на НЗРС следва
да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с
което се потвърди НП на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София.
По изложените
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр.
с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 139/19.12.2020 г., постановено по АНД № 387/2019
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6373 от
11.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция
„Пътна инфраструктура" гр. София, с което на Н.Д.Н., на основание чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 26, ал.2 т.1, б."а" от
Закона за пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.