№ 1092
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 266173 от 21.10.2021г., постановено по гр. д. № 3883/2020г., СГС е
осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Х. З. Ч., ЕГН**********, на основание чл. 2б
ЗОДОВ, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнение на задължението за разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС на досъдебно производство сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. №
780-II/1998 г. по описа на СВОП, преобразувано в ДП № II-048/1999 г. на СВОП, ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния претендиран размер от 120 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата недопустимост, а в условията
на евентуалност, че е неправилно.Въпросът за процесуалната легитимация може да се
повдигне от страните на всеки един етап от процеса, а и е налице служебно задължение за
съда да следи по този въпрос.Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в
двойно качество - като пострадало лице от т.нар „възродителен процес“ и от наказателно
производство по чл.387, ал.2 от НК.По първото обстоятелство няма спор по делото, но
следва да се съобрази, че качеството пострадал от „възродителния процес“ не е идентично с
качеството пострадал от престъпление по чл.387, ал.2 от НК.За да се приеме, че ищецът би
могъл да предяви иск за обезщетение, то е следвало да представи доказателства, че е
1
придобил качеството на страна в наказателното производство, конституирана по съответния
ред, тъй като е претърпял вреди от конкретното престъпление.Вредата следва да е последица
от твърдения за неразумен срок на разследване за престъпление по чл.387, ал.2 от НК, а не
поради вредите от задържането на наследодателя на ищеца в лагери в периода от 1984г.-
1988г.В този смисъл заявените неимуществени вреди, с твърдения да произтичат от
неразумен срок на разследване по иск по чл.2б от ЗОДОВ, следва да се отделят от онези
вреди, които наследодателя на ищеца е претърпял преди образуване на наказателното
производство.Следва да се отбележи, че нормата на чл.2б от ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г.
и няма обратно действие, което означава, че е приложима само за случаи, които са се
осъществили след нейното приемане.Отделно от това ищецът не е доказал, че е налице
противоправно бездействие на ответника за извършване на предвидени от закона
процесуални действия, които биха довели до ускоряване на производството : не би следвало
да се ангажира отговорността на държавата за забавено правосъдие, ако друга държава се е
забавила в изпълнение на международна поръчка, която в случая е била единственият
способ за събиране на определени доказателства.В условията на евентуалност се правят
оплаквания за недоказаност на предявения иск и допусната от съда нарушение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.За да обоснове
такъв размер на обезщетение съдът е приел по-висок интензитет на търпените вреди, като се
е позовал на заключение по допусната СПЕ, каквато в действителност по делото
няма.Решението е порочно и в частта за определяне размера на акцесорната претенция за
лихва.Този размер е функция на погрешно изчислена начална дата на погасяване по давност
на претенцията за лихва.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като
неправилно и отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали
размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата е депозирала отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Срещу решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за разликата над
80 000лв., е постъпила жалба от ищеца Х.Ч., в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Съдът е допуснал нарушение при преценка на критериите, които са от
значение за определяне размера на обезщетението.Не може да се приеме, че наказателното
производство се е характеризирало с висока правна и фактическа сложност, тъй като голяма
част от приобщените доказателства съставляват молби, жалби и искания на пострадалите.
Същото се отнася и за осъществените по делото съдебни поръчки, които са били
безпредметни, тъй като в указанията на ВС за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт не е отразено, че трябва да се разпитат
всички пострадали, а в това, че същите трябва да бъдат посочени поименно в обвинителния
акт с адреси за тяхното призоваване.Отделно от това голяма част от процесуалните действия
са били извършени след изтичане на предвидената от закона давност.Привежда се подробна
аргументация за неправилно остойностяване на вредите, които са били претърпени от
поведението на ответника. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
2
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирала отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По
същество частично основателна е тази на ответника.
Не е спорно по делото, а се установява от представените по делото доказателства, че
по отношение на ищеца Х.Ч., са прилагани превантивни административни мерки по чл.39,
ал.1, т.1 от Закона за народната милиция, като лицето е било принудително заселено и
лишено от свобода първоначално на остров Белене от м.03.1985г. до м.04.1986г., затвора в
Бобов дол, в периода от 04.04.1986г. – 05.05.1987г. и впоследствие интернирането му в
с.Ръждавица за периода от 05.05.1987г. до 06.06.1988г.
На 30.01.1991 г. е образувано сл. д. № 1/1991 г. на Прокуратурата на Въоръжените
сили по повдигнато обвинение срещу пет лица за извършено престъпление по чл. 162, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК, които са били обвинени, че през периода 1984-1985 г., при условията на
продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и
подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, с постановление от 14.01.1993
г., на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 2, вр. с ал. 1, чл. 20,
ал. 2 НК, за това, че през периода 1984-1985 г., при условията на продължавано
престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел
постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на
мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на
българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително
преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.
Срещу обвиняемите е бил внесен обвинителен акт на 20.07.1993 г., но образуваното
съдебно производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални
нарушения, като делото е върнато на Прокуратурата с указания за тяхното
отстраняване.Делото е внесено повторно в съда на 19.12.1997 г. и съдебно производство
отново е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата.
Делото е било преобразувано в ДП № ІІ-048/1999 г. на ВОП София.
Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството частично е било
прекратено, като е продължило срещу един от обвиняемите. Последният е бил разпитан на
7.12.2012 г. като е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на
абсолютната давност.
След връщане от съда на производството на Прокуратурата са били установени 446
пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани. Разпитани са 369.
С постановление № 03/2001 г. от 8.10.2018 г. прокурор при ВОП е спрял
3
производството, на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с възложени съдебни
поръчки за осъществяване на разпит на пострадали.
След приключване на съдебното дирене пред въззивния съд наказателното
производство е било прекратено с постановление на прокуратурата от 31.05.2022г., поради
настъпилата смърт на последния от обвиняемите.
Разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Критериите въз основа
на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени
неизчерпателно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в
практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващият фактор за приложимостта
на чл. 6, параграф 1 от КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект
е дали висящото наказателно производство има значение за съдебната защита на гражданско
право с титуляр жертвата от престъплението.Гражданскоправни спорове се исковете,
предявени от жертви на твърдяно престъпление в рамките на водено наказателно
производство.
При преценката дали е налице гражданско право отправната точка следва да бъдат
разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните
съдилища.От представените по делото материали по сл.д.№1/1991г. по описа на
Прокуратурата на въоръжените сили се установява, че на три лица са повдигнати обвинения
за това, че са злоупотребили и превишили властта си, като са извършили действия, с които :
въвели са фактическо извънредно положение на части от територията на страната ;
разпоредили задържане на български граждани без правно основание, от които деяния
настъпили вредни последици, изразяващи се в противозаконно задържане на български
граждани в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, противозаконно
ограничаване правата на българските граждани на свободно предвижване в и между
населените места на страната, право на свободни контакти, лична свобода и
неприкосновеност и ползване на свой език.От горното следва да се направи извода, че като
пострадали лица от деянията, които са били предмет на повдигнатото обвинение могат да се
разглеждат две групи лица – такива, по отношение на които е приложена незаконна
наказателна репресия, и втора, чиито лични права са били ограничени от действията на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Без значение за основателността на предявения иск е обстоятелството, че ищецът е
нямал процесуалното качество на страна в наказателния процес. Първоначално
производството се е движило по реда на НПК от 1974г. – отм., който е предвиждал, че
пострадалият се уведомява за правата, които има в наказателното производство, но
качеството на страна би могъл да придобие едва в съдебната фаза на процеса, която в случая
не се е развила.Няма пречка гражданската претенция да бъде предявена и по реда на общия
исков процес.В този случай евентуалната присъда срещу преките причинители безспорно би
имала значение за правото да претендира материално обезщетение от извършителите на
4
деянието.
В обхвата на претендираното обезщетение се включват само вредите, които са в
причинна връзка със забавеното наказателно производство срещу преките
извършители.Вредите от престъплението от т.нар „Възродителен процес“ са друга група
вреди, обезщетение за които може да се търси по реда на специалния Закон за политическата
и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на
висящо дело в разумен срок следва да се реализира по особения ред на ЗОДОВ, когато
делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към датата на влизане в сила на
закона.Материалноправната норма на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ има действие от датата на
влизането и в сила.От влизането и в сила и занапред, обезщетението за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ - чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ.
В чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ са изброени неизчерпателно критериите, които следва да се
отчетат от съда при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди : общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
В случая наказателното производство е продължило 31г., който период не съставлява
разумен срок, в който делото е следвало да бъде разгледано и приключено от независим и
безпристрастен съд.Следва да се съобрази обстоятелството, че абсолютната давност е била
изтекла през 2000г., поради което след този период всички процесуални действия, които
разследващите органи и тези на обвинението са извършвали са били безпредметни.
Правната и фактическа сложност като критерий за определяне размера на
обезщетението се преценява по всяко конкретно дело, а не въз основа на неговия предмет.В
процесния случай не се установява много висока правна и фактическа сложност на
делото.Обвинението е за извършени престъпления от три лица в условията на
съучастие.Процесуално-следствените действия, които е следвало да се извършат не са били
големи по обем : приемане на писмени доказателства ; разпит на 31-ма свидетели ; съдебни
поръчка за издирване адресите на част от пострадалите.В тази връзка следва да се отбележи,
че указанията на съда, които са касаели допуснати от страна на прокуратурата съществени
процесуални нарушения не са били за провеждането на разпит на всички лица, за които е
имало данни, че са били противозаконно лишени от свобода, а за издирване на техните
адреси, за да може да бъдат запознати с правото им да встъпят в наказателния процес като
частни обвинители и граждански ищци.
Не се установява, че с поведението си ищецът и неговите процесуални
представителите са забавили делото.
При определяне на конкретното обезщетение следва да се съобрази големия брой
пострадали с потенциални претенции за обезщетение.Както бе посочено по-горе това са
5
всички лица от турски произход, чиито лични права са били ограничени от действията на
обвиняемите лица.В тази хипотеза следва да се приеме, че неимуществените вреди понесени
от всеки един от пострадалите са с по-нисък интензитет.
Размерът на обезщетението зависи от особеностите на вътрешноправните средства за
защита.Същото обаче не трябва да бъде очевидно недостатъчно с оглед на сумите, които
обикновено се присъждат от ЕСПЧ в подобни случаи.
ЕСПЧ приема, че ако държавата е въвела съвкупност от средства за защита, някои от
които целят ускоряване на производствата, а други – да бъде изплатено обезщетение за
прекомерна продължителност на производството, сумите за обезщетение могат да бъдат по-
ниски от онези, присъдени от ЕСПЧ. Условието е тези суми да не бъдат несъразмерни
спрямо практиката на ЕСПЧ и да съответстват на правната традиция и на стандарта на
живот в съответната държава, да бъдат определяни достатъчно бързо и обезщетенията да
бъдат изплащани в шестмесечен срок.
В процесния случай ищецът не е доказал неимуществени вреди, които са би-големи от
обичайните.От друга страна според практиката на ЕСПЧ има силна, но оборима,
презумпция, че неразумната продължителност на производството води до неимуществени
вреди, която се отнася както спрямо физически, така и спрямо юридически лица. С оглед на
горното съдът намира, че справедливото обезщетение е 30 000лв.
Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 30 000лв., а
за разликата отхвърлен като неоснователен.
Неоснователни са оплакванията на ответника, които са свързани с погасяване по
давност на част от претенцията за лихва, тъй като с отговора на исковата молба не е било
направено такова възражение.Направено е изявление за неоснователност на предявения иск
за лихва, тъй като е неоснователен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 30 000лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266173 от 21.10.2021г., постановено по гр. д. № 3883/2020г. на
СГС в частта, в която Прокуратура на РБ е била осъдена да заплати на Х. З. Ч.,
ЕГН**********, обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължението за
разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на досъдебно
производство сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на СВОП,
6
преобразувано в ДП № II-048/1999 г. на СВОП, за разликата от 30 000/тридесет хиляди/лв.
до 80 000/осемдесет хиляди/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. З. Ч., ЕГН**********, срещу Прокуратура на РБ, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължението за
разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС на досъдебно
производство сл. д. № 1/1991 г., преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на СВОП,
преобразувано в ДП № II-048/1999 г. на СВОП, за разликата от 30 000/тридесет хиляди/лв.
до 80 000/осемдесет хиляди/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266173 от 21.10.2021г., постановено по гр. д. №
3883/2020г. на СГС в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7