№ 9613
гр. София, 26.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110152925 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.09.2021 г. от
страна на Е.С., находяща се на административен адрес /АДРЕС/, представляван от /ФИРМА/
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. МЛ. ГЬ. с адрес
/АДРЕС/, ап. 17. При служебно извършената от съда справка за постоянен и настоящ адрес
на заявения от кредитора длъжник, се установи, че лицето Д. МЛ. ГЬ. с ЕГН ********** с
адрес /АДРЕС/, ап. 17 е починала на 02.04.2015 г.
При така установените обстоятелства досежно гражданското състояние на заявения от
кредитора длъжник Д. МЛ. ГЬ. с адрес /АДРЕС/, ап. 17, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, в която е дадено легално определение
на понятието “страна” в гражданския процес, „длъжник” по смисъла на заповедното
производство – глава 37 ГПК е лицето срещу което се иска издаване на заповед за
изпълнение. Това лице следва да е правосубектно, т.е. да е физическо лице или
юридическо лице, което да съществува в правния мир, както към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и през време
на производството. Разпоредбата на чл. 227 от ГПК е приложима само в случай, че страната
е съществувала в правния мир към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и след таза дата е починала /престанала да съществува/. При такава хипотеза
(каквато не е налице в конкретния казус) намира приложение и чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. В
конкретния казус заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено на 10.09.2021 г. срещу лицето Д. МЛ. ГЬ., която е починала на 02.04.2015 г., видно
от служебно извършената от съда справка от 21.09.2021 г. Т. е. заявения със Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.09.2021 г., длъжник Д. МЛ. ГЬ. с
адрес /АДРЕС/, ап. 17 не е съществувал в правния мир към 10.09.2021 г. – датата на
подаване на заявлението. Последното обстоятелство прави недопустимо производството по
1
гр. дело № 52925/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав.
При тези фактически данни и при така направените правни изводи, настоящият
съдебен състав намира, че тъй като е налице първоначална липса на правосубектен длъжник,
производството по делото се явява недопустимо, и като такова следва да бъде прекратено.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 52925/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на основание чл. 26, ал. 1
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението до заявителя
– кредитор.
ПРЕПИС от горното определение да се изпрати и връчи на заявителя – кредитор
Е.С., находяща се на административен адрес /АДРЕС/, представляван от /ФИРМА/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2