РЕШЕНИЕ
№ 54
17.02.2020г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 21.01.2020г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 831 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А.Д. чрез особен
представител адв. С. срещу Решение № 1370 от 17.10.2019г., постановено по гр.
д. № 10/2019г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважени
предявените от „Агенция за събиране на вземания“АД установителни искове по чл.
415 от ГПК за лихва за забава, неустойка и разходи по договор за паричен заем.
С жалбата моли решението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно постановено при процесуални нарушения и
необоснованост-липса на мотиви по възраженията за нищожност, направени в отговор на исковата молба и в частта по
разноските.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва
ПОС намира
решението за валидно и допустимо в обжалваната му част. по отношение проверката
на неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните правни норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства ПОС намира жалбата за
основателна.
В чл. 11 от Закона за потребителския кредит са
установени реквизитите на договора. Чрез нормата на чл. 23 от ЗПК се придава
императивен характер на част от тези реквизити и тяхното съдържание. Съгласно тази
разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12
договора е недействителен.
В конкретния
случай не е спазено изискването за наличие на подписан погасителен план, който
да посочва разпределението на погасителните вноски (колко за лихва, колко за
главница и прочие). Изобщо няма и не
се твърди да е имало такъв погасителен план. Горното води до недействителност
на договора. Поради недействителността на договора, сумите предмет на жалбата
не се дължат. В тези случаи се дължи само чистата стойност на
кредита-главницата.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че дори договора да бе действителен, то
тези суми отново са недължими поради нищожност на клаузите за неустойка и за
възнаградителна лихва и такси поради заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Клаузата на чл.4, ал. 2 от договора на която е основан
иска за неустойка е нищожна.
Касае се за прикрита допълнителна такса за
предоставяне на заем като необезпечен и така се заобикаля ограничението,
касаещо годишния процент на разходите (пет пъти размера на законната лихва за
забава), както и за забраната на друго обезщетение за забава на плащането от
потребителя освен законната лихва. Чрез тази клауза формално кредитора не
нарушава забраните по чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР (който включва всички разходи
включително настоящи и евентуални и преки или косвени) да надхвърля 5 пъти
размера на законна лихва, но в същото време си гарантира, че ще има правна
възможност да събира не само главния дълг ведно с дължимите договорни и
мораторни лихви, но и отделно сумата за неустойка, която е 45 процента от
размера на главницата. Така обаче би се стигнало до нарушаване на принципа за
недопустимост на неоснователно обогатяване.
Клаузата е уговорена за неизпълнение не на главното
задължение, а на задължението да се учреди обезпечение за главния дълг.
Неизпълнение на такова задължение има последицата по чл. 71 от ЗЗД-право на
кредитора обяви предсрочна изискуемост. В случая такова право дори не е
уговорено в полза на кредитора, а напротив предвидена е огромна неустойка при
това включена в погасителните вноски изначално, което говори, че не е налице
намерение за получаване на обезпечение, а намерение да се получи парична сума
при ясно осъзнаване, че обезпечение няма да има.
Не може освен това обезпечаването на едно акцесорно
задължение да е по-голямо от това на главното задължение. В случая за
неизпълнение на главното задължение отговорността е ограничена императивно от
закона до размер на законната лихва за забава - чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Задължението да се осигури поръчителство или банкова гаранция за обезпечаване
на главницата е акцесорно задължение по договора, по същността си такова по чл.
23 ЗЗД, за чието неизпълнение може да се уговори неустойка, но не и в размер надхвърлящ
с пъти обезщетението дължимо според закона за неизпълнението на главния дълг
към, чието обезпечаване е насочена клаузата по чл. 23 ЗЗД.
Впрочем ясно си личи истинската воля на кредитора да
получи допълнителна сума от поставените изисквания към поръчителите и от
алтернативно дадената възможност да се предостави банкова гаранция в комбинация
със срока за даване на обезпечение. За три дни не би могло физически да се
набавят нужните документи, които да удостоверят изискванията на които трябва
според договора да отговарят поръчителите, нито да се сключи с банка договор за
банкова гаранция, да не говорим, че ако се намери банка, която да даде такава
гаранция, то явно потребителя отговаря на условията на банката за получаване на
кредит и би могъл да получи такъв при много по ниски лихвени условия.
Предвид изложеното сумите не се дължат. Решението с
което тези искове са уважени се явява неправилно и следва да се отмени, а
исковете отхвърлят. В останалата си уважителна част решението е влязло в сила.
По разноските. Предвид на изхода на спора решението се
явява неправилно и в частта му по разноските. Неправилно ПРС е присъдил два
пъти юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. С оглед на изхода на
делото (уважени 59% от исковете) на ищеца
се дължат разноски за заповедното дело в размер на 14,92 лева за държавна такса
и 59,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. За първоинстанционното дело
ищецът има право на разноски от 29,84 лева за такса, 206,50 лева за депозит за
особен представител, 118,00 лева за вещо лице и 177,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Претендираните 350,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в
исковия процес надхвърлят допустимия максимум по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, а не са налице предпоставките по чл. 25, ал. 2 от
същата при което ПОС е изчислил дължимата съобразно изхода на делото сума при
база от 300,00 лева (максимума по наредбата и с оглед липсата на възражение за
прекомерност). За въззивното дело въззиваемия ищец няма право на разноски. Същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС 25,00 лева държавна такса за
въззивното дело.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1370 от 17.10.2019г., постановено по
гр. д. № 10/2019г. по описа на Пернишки районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено, че А.Г.Д. с ЕГН **********
и адрес *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 следните суми: 72,51 лева – договорна
лихва за периода 13.07.2017г.-28.12.2017г. по договор за паричен заем N. ***; 45,00 лева такси по договора и 339,04
лева неустойка КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за посочените суми.
ОТМЕНЯ Решение
№ 1370 от 17.10.2019г., постановено по гр. д. № 10/2019г. и в частта по
разноските (имаща характер на определение) с която А.Д.Г. е осъдена да плати на
ищеца разликите над следните суми: 14,92 лева за държавна такса в заповедното
дело и 59,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело; 29,84
лева за такса за исковото дело; 206,50 лева за депозит за особен представител;
118,00 лева за вещо лице и 177,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК
********* и седалище и адрес в гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКАТА
НА окръжен съд Перник за държавни такси
сумата от 25,00 лева – държавна такса за въззивното дело. Да се изпрати
съобщение до страната, че при неплащане на сумата в двуседмичен срок от
съобщението ще бъде издаден изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.