Р Е Ш Е Н И Е

                 Гр. София, 13.04.2019 г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  тринадесети април

две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 500 по описа за 2020 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ (ЗТРРЮЛНЦ) ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК.

            Образувано е по ЖАЛБА вх. № 20200302135102 на А.Д.Г., ЕГН **********, управител и едноличен собственик на капитала на „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Красно село
кв. *******, срещу ОТКАЗ № 20200221170030/25.02.2020г., постановен по Заявление, вх. № 20200221170030, с което е отказано вписването на промени по партидата на заявителя с правно основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Жалбоподателят излага аргументи за липса на визирната в отказа специфика на конкретния случая, обуславящ пречка за вписване на заявеното обстоятелство. Твърди, че към заявлението е представено Уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, връчено в канцеларията на дружеството на негов служител, с което, според него е изпълнена процедурата по уведомяване на „М.С.“ ЕООД. Иска се отмяна на постановения отказ.

  

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

 

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец А4 с вх. 20200221170030 от А.Д.Г.,  за вписването на промени по партидата на дружеството с правно основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Към заявлението са приложени: Писмено уведомление за напускане от управителя до дружеството вх.№1/10.01.2020г.; Дневник ЕДСД, с начална дата 01.01.2020 г., Трудов договор за длъжността „секретер“ с дата 06.01.2020 г., Декларация по чл. 13, ал.4 от зТРЮЛНЦ, Документ за платена държавна такса;

 

С обжалвания отказ, постановен от длъжностно лице по регистрация въ връзка със заявление А 4 под № 20200221170030, е прието, че не са налице предпоставки, обуславящи допустимостта на искането, тъй като не е спазено изискването на чмл.147 ал.1 предл. Първо от ТЗ като едноличният собственик на капитала не е овластил друго лице с правомощията на управителния орган на ограничено отговорното лице.

 

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20200221170030/25.02.2020г, е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ № 20200302135102.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ,ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

В конкретния случай и при съобразяване разпоредбата на чл. 21 ЗТР, е видно, че в обхвата на проверката, която следва извърши длъжностното лице е и установяване съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съобразно представените документи. Така посочено безусловно означава, че на доказване подлежи осъществяване на фактическия състав, при който е допустимо прекратяване овластяването на управителя в заявената от молителя хипотеза на чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

Във връзка с горно и от анализ на доказателствата по преписката и данните, обявени по партида на търговеца е видно, че в случая се касае за промени в обявени обстоятелствата на регистрирано еднолично дружеството с ограничена отговорност. Констатира се също така, че  лицето А.Д.Г. е едноличен собственик на капитала на дружеството „М.С.“ ЕООД, както и че същият е и вписания в търговския регистър негов управител. Така установеното, сочи, че правомощията на управителния орган на дружеството се упражняват от неговия едноличен собственик на капитала или налице е хипотезата по чл. 147, ал. 1, предл. 1 ТЗ. Тъй като обаче този тип органно правоотношение възниква без да е необходимо осъществяването на друг факт, какъвто се изисква например тогава, когато за управител е избрано външно за дружеството лице, то за прекратяването му  нормите на чл. 141, ал. 4 и ал. 5 ТЗ се явяват  неотносими.

В допълнение на горното, следва да бъде отбелязано, че за да бъде прекратено възникналото по силата на закона органно представителство в хипотезата на чл. 147 от ТЗ, едноличният собственик на капитала следва да приеме решение, с което да овласти някое друго лице с правомощията на управител на дружеството. Това е така, тъй като липсва нормативна възможност подобно прекратяване да стане единствено по силата на негово изявление, за отказ да изпълнява тези правомощия за в бъдеще, без да ги е възложил изрично на друго лице.  Органичението в тази посока се извежда най-вече с оглед утвърдената нормативна необходимост за осигуряване сигурността в търговския оборот, изискваща яснота относно това, кое е лицето, което ще осъществява представителни управителни функции по отношение на търговско дружество, включително и когато става въпрос за ЕООД.

 

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.  

   

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 20200302135102, подадена от А.Д.Г., ЕГН **********, Управител на „М.С.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Красно село, кв. *******, срещу ОТКАЗ № 20200221170030/25.02.2020г., постановен по Заявление, вх. № 20200221170030, с което е отказано вписването на промени по партидата на заявителя с правно основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: