Определение по адм. дело №742/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба, подадена от З. А. Г. [ЕГН] от [населено място], община Варна, действаща чрез пълномощника си Й. И. П. [ЕГН], срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка по заявление рег. № АУ017983ВН/20.02.2025г.

В жалбата се твърди, че с липсата на произнасяне в законоустановения срок е формиран мълчалив отказ. Въведено е искане да се отмени мълчаливия отказ на Кмета на община Варна като незаконосъобразен и да се задължи органът да извърши административна услуга – заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка по Заявление рег. № АУ017983ВН/20.02.2025 г., като административната преписка бъде върната на ответника по жалбата за извършването на административната услуга. Твърди, че задължението на административния орган се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът с акт за общинска собственост или не. Пояснява, че административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или да откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката на молба-декларация, при положение, че административното производство е инициирано от лице с доказан правен интерес от издаването на документа.

Ответникът- Кмета на община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. М. е депозирала молба, с която изразява становище за недопустимост на оспорването, тъй като е издадено Удостоверение рег. №АУ017983ВН_008ВН/25-04.2025 г. по искането на страната. Изразено е становище, че не следва да се присъждат разноски на жалбоподателката, тъй като не са представени доказателства за извършени такива, както и липсва договор за правна защита и съдействие. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира следното от фактическа страна:

Със заявление рег. № АУ017983ВН/20.02.2025 г. е бил сезиран Кметът на община Варна с искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот в [населено място] [ПИ], общ. Варна, има ли съставен акт за общинска собственост.

По това искане е налице произнасяне на 25.04.2025г., като е издадено от Удостоверение рег. № АУ017983ВН_008ВН/25.04.2025 г., в което е отразено, че съгласно писмо на Директор на дирекция „АГУП“ са предоставени извадки от предходни кадастрални планове, съгласно които [ПИ] по КК представлява част от ПИ №395А по КП на [населено място], община Варна. Посочено е, че с Протокол №9/11.02.1973 г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ е отчужден недвижим имот пл. №395А с площ 1300 кв.м. по [НА]/1964 г. за геоложко селище в [населено място], общ. Варна, същият е включен в обобщен АДС №13314/24.01.1977 г., съставен за земя с площ 30 520 [жк], че с Решение №807/29.10.1992 г. на Кмета на община Варна е възстановено правото на собственост върху недвижим имот в м. „Зад къщи“, [населено място], общ. Варна, с площ 880 кв.м., пл. №395А, отчужден за комплексно жилищно застрояване на Геоложка база. Посочено е, че е обжалван отказа на Кмета на община Варна да отмени отчуждаването и възстанови правото на собственост върху разликата [рег. номер].м. от имот пл. №395А по плана на [населено място]. С Решение от 10.02.1994 г. на ВРС по гр. д. №53/1993 г. е отхвърлена жалбата на И. Р. П. против Решение №807/29.10.1992 г. на Кмета на община Варна, с което е отказано възстановяване правото на собственост за частта от 420 кв.м. от имот пл. №395А по плана на [населено място], общ. Варна, тъй като улицата за която е бил отчужден част от имота е реализирана съобразно регулационния план. С удостоверение рег. №МД-Т25002208ВН/12.02.2025 г. Директор на дирекция „Местни данъци“ е удостоверил, че за имота посочен в молба-декларация от З. А. Г. за [ПИ] няма данни за подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от З. А. Г. и няма данни за открита данъчна партида. По КРП на [населено място], одобрен със Заповед №31/10.04.1992 г. на П. на ИК на ГНС – Варна, [ПИ] с площ 206 кв.м., попада в кв. 5, в частта – терен за озеленяване. Със Заповед №Р-335/23.08.1995 г. на Кмета на община Варна е одобрено изменението на ЗРП на кв.5, 8, 9 и 19, като [ПИ] попада в кв. 5, в частта – терен за озеленяване. Установено е, че за имота са изпълнени условията на §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Посочено е, че към настоящия момент е открита процедура по съставяне на АОС за [ПИ]. Изразено е становище, че Община Варна възразява срещу съставянето на констативен нотариален акт по давност и признаване правото на собственост на З. А. Г. върху процесния имот.

С молба с.д.№ 8183/16.05.2025г., процесуален представител на ответника съобщава, че административната услуга, заявена от жалбоподателката е изпълнена, предвид което е отправено искане за прекратяване на производството, поради отпаднал правен интерес.

С разпореждане [номер]/29.05.2025г. съдът е дал възможност на жалбоподателката да уточни поддържа ли жалбата си.

С молба с.д.№ 9442/06.06.2025г., процесуален представител на З. Г. уточнява, че за нея вече липсва правен интерес от продължаване на делото и затова не поддържа жалбата си. В същата молба е отправено искане за присъждане на разноски, тъй като ответникът с бездействието си е станал причина за образуване на производството.

При така описаната фактическа обстановка, по допустимостта на производство съдът приема следното:

Заявление – декларация с рег. № АУ017983ВН/20.02.2025 г. е подадено на 20.02.2025 г., като срокът за произнасянето по него е седемдневен, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Няма данни срокът да е продължаван по реда на чл. 57 от АПК, предвид което съдът приема, че е изтекъл на 27.02.2025 г. При липсата на произнасяне до 27.02.2025 г. вкл., на основание чл. 58 от АПК е формиран мълчалив отказ. Същият подлежи на обжалване в едномесечен срок по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК, като жалбата е подадена в срок - на 27.03.2025 г.

На 25.04.2025г., извън законоустановения срок за произнасяне, е извършена административната услуга, като е издадено Удостоверение с рег. № АУ017983ВН_008ВН/25.04.2025 г.

Наличието на правен интерес за обжалване на административните актове е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Няма спор, че при подаване на жалбата такъв интерес е бил налице за жалбоподателката, но с издаването на Удостоверение рег. №АУ017983ВН_008ВН/25.04.2025 г. искането й е удовлетворено, постигнат е положителният резултат, към който се е стремяла, отстранени са неблагоприятните последици, които биха я увредили. В този смисъл, макар и със забавяне искания индивидуален административен акт е издаден. При това фактическо установяване, съдът приема, че в хода на съдебното производство е отпаднал правния интерес на жалбоподателката да оспорва обжалвания административен акт - мълчалив отказ на Кмета на община Варна относно заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка по заявление рег. № АУ017983ВН/20.02.2025г. Това се потвърждава и от нея чрез нейния процесуален представител в молба с.д.№ 9442/06.06.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването.

На основание чл. 143, ал. 2 от АПК, съдът намира за основателно, своевременно направено и доказано по размер и основание искане на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер на 510. 00 (петстотин и десет) лева, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие/ л.16 и 17 от делото/. Съдът намира, че такива следва да се присъдят, тъй като ответникът не се е произнесъл в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, респективно с поведението си е дал повод за завеждане на делото. При определяне на размера на присъдената сума за адвокатско възнаграждение съдът взе предвид възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2024 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Претендираното от жалбоподателката възнаграждение е два пъти по-малко от предвиденото в Наредба № 1/2024 г. Договорът за правна защита и съдействие №3 е от 15.04.2025 г., а издаденото удостоверение е от 25.04.2025г., тоест възнаграждението е получено в хода на неприключилото съдебно производство, образувано именно поради бездействието на ответника да се произнесе в законоустановения срок и да извърши услугата и преди издаване на удостоверението.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от З. А. Г. [ЕГН] от [населено място], община Варна, подадена срещу мълчалив отказ на Кмета на община Варна за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка по заявление рег. № АУ017983ВН/20.02.2025г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 742 по описа за 2025 година на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на З. А. Г. [ЕГН], сумата от 510. 00 (петстотин и десет) лева, представляваща сторени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в седемдневен срок от връчване на съобщението пред Върховен административен съд.