№ 20362
гр. София, 08.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110104409 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът по делото в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е заявил с молба от 02.02.2023 г.
искане за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение от
04.01.2023 г. Поддържа, че не следва да бъде натоварен с разноски, тъй като е признал иска
и не е дал повoд за завеждане на делото. Счита, че разноските следва да бъдат възложени на
ищеца.
Ответникът по молбата оспорва молбата като неоснователна.
Софийски районен съд, след като съобрази изложените от молителите доводи и
представените доказателства, намира следното:
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С постановеното решение е бил уважен иск с правно основание чл. 439 ГПК и съдът
е присъдил в полза на ищеца и неговия процесуален представител извършените разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК „Ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.
Въпреки че постановеното решение не е по реда на чл. 237 ГПК, съдът констатира, че
в настоящия казус налице е първата от предпоставките, при които следва да се възложат
разноските в тежест на ищеца, а именно- признание на иска от страна на ответника.
Съдът обаче не споделя тезата на ответника, че не е станал повод за завеждане на
делото. Доказателство за това е изпратената на ищеца покана за доброволно изпълнение по
1
изп. дело ...... на ЧСИ М.- К.. Несъстоятелен е доводът на молителя, че сам е преценил
наличие на погасителна давност и доброволно е предприел действия по прекратяване на
изпълнителните действия, доколкото, видно от представеното постановление за
прекратяване молбата на А. М. в този смисъл е от дата 01.03.2022 г., т. е. месец след
завеждане на настоящото дело. При това положение съдът намира, че за ищеца е бил налице
правен интерес от завеждане на исковата претенция към дата 28.01.2022 г., като начин за
отричане правото на ответника да събере вземането си по принудителен ред.
Като взе това предвид съдът счита, че разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца, както е постановил с решението от 04.01.2023 г.Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 02.02.2023 г. г. с правно основание чл. 248,
ал. 1 ГПК от А. Д. М. за изменение в частта на разноските на решение 04.01.2023 г. по гр.д.
№4409/2022 г.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2