РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Ямбол, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 15.11.2021 г. по НОХД № 264/2019г. на РС-Ямбол въззивниците
подсъдими Р. И. Б., Ж. Д. Д., Д. Й. М. са признати за виновни в извършване на престъпление
по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а въззивникът подсъдим
И. А. П. - в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 НК, като на **.**.**** г., около 01:00 ч. в гр.*****, в ресторант "*****", находящ
се в "********** ****", в съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари с метални
палки и юмруци в областта на тялото и ръцете на Н. Д. М. от гр. ***** са му причинили
средна телесна повреда - многофрагментно счупване на втората фаланга на втори пръст на
лявата ръка, с изразена дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната повърхност
и луксация /изкълчване/ на първа интерфалангеална става, довели до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник за срок не по-малък от 2 месеца, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, а подсъдимите Ж.Д., Д.М. и Р.Б. са действали и в
качеството им на длъжностни лица- охранители в "***** ****" ООД-Ямбол. При условията
на чл.55, ал.1, т.1 НК първата инстанция е индивидуализирала наказателната санкция на
подсъдимите лица - 10 месеца "лишаване от свобода" за всеки един от тях, изпълнението на
които за всеки е отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда РС-Ямбол е осъдил солидарно въззивниците подсъдими Ж.Д.,
Р.Б., Д.М. и И.П. да заплатят на гражданския ищец Н. Д. М. сума от 293, 45 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението и сума в размер на 20
000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от **.**.**** г. до окончателното им изплащане.
Над присъдения размер до пълния претендиран размер от 30 000 лв. исковата претенция за
1
неимуществени вреди е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С посочения съдебен акт първостепенният съд е осъдил солидарно въззивниците
подсъдими да заплатят в полза на гражданския ищец Н.М. разноски за съдебното
производство в размер на 1 400 лв.
В тежест на въззивниците подсъдими са възложени държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на по 202, 94 лв. за всеки, направените по делото
разноски в размер на по 112, 39 лв. за всеки, вносими в полза на Републиканския бюджет по
сметка на ОДМВР-Ямбол, сума в размер на по 25 лв. за всеки, вносими в полза на съдебната
власт по сметка на РС-Ямбол.
В сезиращия настоящата инстанция документ, депозиран от защитника адв. В.В. С. от
АК-***** на подсъдимите Ж.Д., Р.Б. и Д.М. се релевират искания за отмяна на атакуваната
присъда в цялост и постановяване на нова, оправдателна присъда, със съпътстващата
закономерна последица на така претендирания резултат- ревизия на присъдата в
гражданско-осъдителната й част и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни
и недоказани.
По същество с бланкетно формулирани възражения се атакува суверенната оценка
на контролираната инстанция по отношение на доказателствения материал, изтъкват се
формално съображения за необоснованост на присъдата, пороци в решаващата дейност на
ЯРС по приложимия материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Според прокламираната в жалбата обосновка на оплакванията от районния съд са били
останали неотчетени недостатъци в обвинителния акт, които в съчетание със заявеното
наличие на категорични опровергаващи обвинителната теза обстоятелства, са обусловили
формирането на превратен и изолиран извод относно виновността на тримата подсъдими в
авторството на инкриминираната престъпна деятелност. Критикува се като едностранчив
подходът на РС-Ямбол, който не е отдал дължимата доказателствена и правна оценка
относно характера на действията на подсъдимите -охранители, съставляващи намеса,
целяща преустановяване на възникнал скандал между две компании, и субективно насочена
към възстановяването на обществения ред и спокойствието в заведението, както и
предотвратяване на по-големи имуществени вреди за дружеството. С оглед липсата на
съответствие на фактическите изводи с информацията от събраните доказателствени
източници се апелира за недоказаност на обвинението в съответствие с прогласения в чл.303
НПК стандарт. Оспорва се като недоказан правопораждащият фактически състав на иска по
чл.45 ЗЗД, със съпътстващо искане за отмяна на присъдата в тази й част.
В срока по чл.319, ал. 1 НПК е постъпила жалба и от адв. Г.К., защитник на
подсъдимия И.П., с формално поддържани съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания съдебен акт, без посочване на конкретни процедурни
нарушения, и без позоваване на конкретни нарушения във вр. с приложението на
материалния закон. По същество се иска въззивният съд да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови на нова, с която да бъде призната невиновността на подзащитния й
И.П..
В срока по чл.320, ал.4 НПК е депозирана и допълнителна въззивна жалба от
адв.В.С., от АК-***** ,в която се излагат съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения,изразими в едностранчивост на доказателствения анализ, и
игнориране на доказателствени средства в полза на защитата. Излага аргументи за
превратност и неубедителност в подхода на мотивиране на отказа на първостепенния съд да
кредитира показанията на незаинтересованите св.С.С., Н.П., И.М., М.М., А.К. поради
определени зависимости от подсъдимите, като интерпретира фрагменти от информационно-
съдържателните страни на техните показания. Упреква се и необективното неглижиране на
показанията на свидетелите от персонала на заведението. Представя качествено различна
интерпретативна реконструкция на инкриминираното събитие от **.**.**** г., ползваща
защитната перспектива на подсъдимите, според която в обстановката на масово сбиване
между компанията на св. Н.М. и св.П. Д. и компания от съседна на тяхната маса, с
правомерни действия и без употреба на механични предмети подсъдимите са се намесили за
да преустановят физическия конфликт.Поддържа тезата за липса на несъмнена
доказателствена установеност на констатираното от първоинстанционния съд неправомерно
2
нанасяне на удари от подсъдимите на частния обвинител.Отстоява позиция за неизясненост
механизма на причиняване на инкриминираната телесна повреда, в контекста на което
поведението на подсъдимите е охарактеризирано като"защитно" със съпътстваща претенция
за приложение института на неизбежната отбрана по см.чл.12, ал.1 НК, евентуално
законовата хипотеза на крайната необходимост по чл.13, ал.1 НК.В заключение формулира
искане за постановяване на оправдатена присъда по реда на чл.304 НПК. Оспорва
основателността и размера на гражданския иск със съждения за недоказаност на причинно-
следствената връзка като елемент на фактическия състав по чл.45 ЗЗД, и несъразмерност на
присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди с легалния критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
По реда на чл.320, ал.4 НПК е постъпила допълнителна въззивна жалба от
защитника на подс. И.П., адв. Г.К. от АК-******. В систематизиран вид, оплакванията в
депозирания процесуален документ са относими към незаконосъобразната процесуална
дейност на първоинстанционния състав, който в разрез с легалните критерии в чл.249, ал.4
НПК в рамките на разпоредителното заседание неправилно е формирал преценка за
отсъствие на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебна фаза, довели до
ограничаване правата на подсъдимите, в частност подзащитния й И.П.. Настоява се за
ревизия на този извод,за отмяна на присъдата и връщане на делото във фазата на
разпоредителното заседание, поради несъответствие в съдържателните характеристики
обвинителния акт с императивните изисквания на чл.246 НПК. В тази връзка очертава, че
негодността на обвинителния акт е предпоставена от липсата на яснота относно механизма
на извършване на престъплението и точния принос на всяко от подсъдимите лица, както и
относно приетият от правна страна квалифициращ признак "по хулигански подбуди" . Така
окачествените в допълнителната жалба противоречия и непълноти в обвинителния акт са
съществени дефицити, които в развитие са засегнали същностно правото на подзащитния й
да разбере естеството на обвинението чрез точното фактическо и правно съдържание на
вмененото му престъпление и ефективно да се защити. Привежда аргумент, че умисълът за
извършване на инкриминираната деятелност по хулигански мотиви по отношение на подс.
П. е изключен като логически и житейски необоснован, с оглед качеството му на
собственик и управител. В сферата на съображенията по процесуалната изправност на
атакуваната присъда се очертава нарушение на императивното изискване на чл.94, ал.1, т.5
НПК с оглед разнопосочната специфика на фактите относно конкретния принос на всеки от
подсъдимите в причиняване на инкриминираното телесното увреждане, обуславяща
противоречие между интересите им и недопустимост защитната функция да бъде
осъществявана общо. Прави изключително пространно изложение на селектирани части от
гласните доказателствени източници и кредитираната СМЕ със заключение за оформянето
на "неизяснена, противоречива и хипотетична доказателствена съвкупност", която в
качествена аспект е обусловила нестабилни доказателствени изводи, респ. неизясненост на
механизма на конретните обективни действия на подзащитния й и тяхната причинна връзка
с криминализирания общественоопасен резултат. Критикува липсата на фактологическа
детайлизация чрез изчерпателно и прецизно мотивиране, разкриващо пътя на формиране на
вътрешното убеждение на първата инстанция относно обстоятелствата, кой от подсъдимите
е използвал палка, кой и кого е удрял с ръце и в коя част на тялото пострадалия,
неотстраняване на противоречия в СМЕ и немотивирано и голословно изложение в частта
по квалифициращия признак "хулигански подбуди."
В о.с.з. представителят на обвинителната власт изразява становище за
основателност на част от оплакванията във въззивните жалби с мнение за допуснат от
първостепенния съд дефицит на „задълбочена формулировка на някои от апсектите относно
съставомерността на деянието“. Като примери в опорочената доказателствена и аналитична
дейност изтъква наличието на „леко съмнение“ , което изниква с оглед заявеното от
експертите в съдебно заседание и закрепеното в експертизата тяхно становище, както и
предвид твърде бланкетния коментар на квалифициращите елементи по чл.131, ал.1, т.2 и
т.12 НК, които налагат по-задълбочено съобразяване.
Повереникът на частното обвинение адв. А. формулира становище за правилност,
законосъобразност на контролирания съдебен акт като постановен при стриктно спазване на
процесуалните правила.Отчита процесуалните усилия на първата инстанция в събирането
3
на всички възможни, необходими и относими доказателства и доказателствени средства,
както и подробната и изчерпателна съпоставка в обясненията на подсъдимите и
съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства. Излага съображения
относно обективността на съдебния прочит на СМЕ.
Защитникът адв.Г.К. на подс.И.П. поддържа въззивната жалба и изготвеното
допълнително мотивирано писмено изложение по пространните съображения, развити в
него. Поддържа вижданията си за цялостна опороченост на първоинстанционната присъда,
поради съществени процесуални нарушения, допуснати в стадия на разпоредителното
заседание, поради недостатъци в доказателствената и аналитична дейност на предходната
инстанция с идентични на изложените в жалбата съображения за несъставомерност и
недоказаност на инкриминираното престъпление. В контекста на обективираната позиция
отправя искане за постановяване на оправдателна присъда по реда на чл.304 НПК, а в
евентуалност за отмяна на оспорваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на
друг състав на първостепенния съд.
Адв.К. Б., редовно упълномощен защитник на подс.И.П. изразява несъгласие с
първоинстанционната присъда поради опорочаващи я съществени процесуални нарушения,
нарушения на материалния закон , необоснованост и явна несправедливост на наложеното
на подзащитния й наказание.В допълнение към подробните писмени съображения във
въззивната жалба изтъква, че именно служебното положение и йерархическа зависимост
между подс. И.П. и останалите трима подсъдими е обуславящият критерии при преценката
за противоречиви интереси между подсъдимите, предупределящи задължителност в
отделното осъществяване на защитната функция.Твърди, че незаконосъобразно
първостепенния съд не е констатирал несъответствието на обвинителния акт с
изискваниятав разпоредбата на чл. 246 НПК, като същият не подпомага истинното
фактическо установяване на индивидуалното участие и каузалния принос на всеки от
подсъдимите в причиняването на инкриминираното увреждане. Маркира противоречие
между обстоятелствената част на обвинителния акт досежно субективния съставомерен
признак, приет във форма на евентуален умисъл и правната констатация в
първоинстанционната присъда, формираща най-обща преценка за пряк умисъл по
отношение на четиримата подсъдими. Възразява се срещу основателността на
гражданскоправната претенция поради нейната недоказаност и срещу прекомерността на
размера, в който същата е уважена. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане пред първоинстанционния съд.
В своя лична защита подс. И.П. се присъединява към защитното изложение на
адв.К. и адв.Б..
Защитникът на подс.Р.Б., Д.М. и Ж.Д. – адв.В.С. поддържа депозираната
първоначална и допълнителна жалба с аргументи за необоснованост на присъдата, свеждаща
се в противоречиво мотивиране и неизясняване на релевантни към предмета на доказване
въпроси. Претендира се и явна несправедливост на наложените наказания. Поради
несъответствие на обвинителния акт със стандарта на чл. 246 НПК,и извършен от
първостепенния съд порочен в своята едностранчивост доказателствен анализ, се твърди
неправилност в извода относно авторството и материалноправната квалификация.
Възраженията за превратност в анализа на събраните доказателства, на практика се свеждат
в подробна, подчинена на защитната теза и противостоящата на съдебните изводи
доказателствена интерпретация,със съпътстващи я качествено различни фактически изводи,
съдържателно насочени да изключат обвинителната версия. Както и във въззивната жалба
акцент се поставя върху прочита на група свидетелски показания, които според защитата
съдът превратно и в отклонение на процесуалните правила не е кредитирал. Акцентира се
върху неоснователност на гражданския иск, а в евентуалност върху прекомерност на
присъдения размер на обезщетението с деклариране на увереността, че според съдебната
практика за много по-тежки увреждания от процесното се присъжда обезщетение в размер
на 20 000 лв.Обособяват се в алтернативност искания за отмяна на атакуваната присъда и за
връщане на делото за повторно разглеждане или за постановяване на нова оправдателна
присъда, със съпътстващо отхвърляне на гражданския иск.
В индивидуално предоставеното право на лична защита на подсъдимите Р.Б., Ж.Д.,
Д.М. и И.П., четиримата последователно заявяват, че се придържат към становищата на
4
адвокатите си.
Поотделно и последователно в своята последна дума всеки от подсъдимите- Р.Б.,
Ж.Д., Д.М. и И.П. заявява,че не се счита за виновен и моли въззивният съд да го оправдае.
Въззивните жалби са допустими като подадени в законоустановения срок по чл.319,
ал.1 от НПК, от легитимирани страни, отговарят на изискванията за редовност по смисъла
на чл. 320 от НПК, предвид което обвързват настоящата инстанция със задължението да
даде отговор на поставените в тях въпроси.
В изпълнение на процесуалното си задължение по чл.313 и чл.314 НПК ЯОС
следва да извърши цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда.
Съчетавайки правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните
функции на проверяваща инстанция, ЯОС ще изложи в документално-словесен вид приетата
пред него фактическа обстановка, като маркира детайлните несъответствия с фактическото
установяване, проведено пред първата инстанция, както следва:
„***** ****“ ООД гр.Ямбол с управител св.С. П., съпруга на подсъдимия И.П. e
приобретател на предприятието на ЕТ „***** –***-С. П.“.Дружеството притежава в
имуществената си маса обект за обществено хранене ресторант „*****“, намиращ се в
"************ ****" на гр.Ямбол. Въз основа на трудов договор №***/**.**.**** г. с подс.
Ж.Д., на трудов договор №***/**.**.**** с подс. Р.Б. и трудов договор №***/**.**.**** г.
тримата подсъдими заемали длъжността „охрана“ в ресторант „*****“ към
инкриминираната дата-**.**.**** г.
На **.**.**** г. на втория етаж на ресторант „*****“ в по-малката от двете зали,
на обща маса била настанена компанията на св.Н.М., съпругата му св. И. Т., св.П. Д. и
съпругата му св.С. А.,, св. Д. Т. и съпругата му П. Т., св. П. К. и приятелката му св.Р. И.,
св.Б. Щ., св. И. М., св.И. И. и св. В. М.. На съседна маса била настанена компания състояща
се от двама мъже, две жени и дете. В съседната и по-голяма зала, в която били разположени
сепарета, били настанени отделни компании- компанията на св.С. Т., св.С. С. и св.А. К.,
компанията на св.И. М., съпругата му св.М. М., св.И. Б. и съпругата му, компанията на св.В.
В., св.Н. П. и св.Т. Д., както и компанията на св. Р. Р., св.Т. Д., В. В. и К. В..
След полунощ около 01.00 ч. на **.**.**** г. част от жените от компанията на
частния обвинител Н.М., в т.ч. приятелката му И. Т., както и св.В. М. изчаквали реда си пред
тоалетната, когато мъж от празнуващата на съседна маса компания , изблъскал и прередил
св.И. Т.. Това създало повод за конфронтация между св.Н.М., св.П. Д. и св.В. М. от една
страна и мъжете от съседната маса, от друга като между тях възникнал физическа вражда,
първоначално свеждаща се в дърпане и блъскане, която ексалирал във взаимно нанасяне на
удари, в чупене на чинии, чаши и посуда. Св.Н. Й., която се качила да вземе поръчки,
възприемала физическия конфликт между двете компании и повикала охраната на
ресторанта. На втория етаж се качили подсъдимите Р.Б., Ж.Д., Д.М. и И.П.. На входа на
залата със сепаретата, в близост до стълбището подс. И.П. запитал Н.М., П. Д. и В. М. на
висок тон – кои са те и проблеми ли ще създават. Св. Н.М. и св. П. Д. влезли във вербално
пререкание с подс.И.П. и още някой от подсъдимите, при което подсъдимият Р.Б. ги
напръскал със сълзотворен спрей. При разпространението на сълзотворния спрей гостите от
втория етаж на заведението, включително компанията, участвала в сбиването със св.Н.М.,
св.П. Д. и св.В. М. напуснали ресторанта. В същия момент св.И. М. също се бил насочил
към изхода на залата, за да си тръгва. От сълзотворния спрей св.М., св.Н.М., св.И. М. и П. Д.
получили раздразнение на очите, а в този момент подсъдимите започнали да им нанасят
удари с ръце и метални палки. Възприемайки агресивното нападение над приятелите си,
св.П. К. приближил, за да се опита да им помогне, като издърпа част от охранителите, при
което бил съборен на земята и му били нанасяни удари.
Св. И. М. получил удари в гърба и успял да се измъкне от охранителите и да
напусне заведението. Св.В. М. почувствал силен удар с твърд предмет в областта на главата,
в резултат на който получил кръвоизлив, но успял да си тръгне от заведението, след което се
обадил на тел. 112, сигнализирайки за случилото се и с такси посетил кабинет на Спешна
помощ. С помощта на приятелката си св.С. А. св.П. Д. отишъл в тоалетната, за да измие
очите си. Веднага след него в тоалетната влязъл и св.Н.М.. Докато се миел, някой от
подсъдимите нанесъл удар с метална телескопична палка в главата на св.Н.М.. Всички
5
подсъдими се били събрали пред входа на тоалетната. След като излязъл от тоалетната и се
опитвал да избяга от заведението, подсъдимите продължили да нанасят удари на Н.М., като
някои от тях използвали метални палки, други го ударяли с юмруци. От ударите, насочени в
областта на главата и тялото, Н.М. бил съборен на земята, като се опитвал да се предпазва с
ръце.
Св. П. Д. излязъл от тоалетната и с помощта на св.Д. Т. и съпругата си С. А. успял
да напусне заведението. След прекратяване на нападението св.Н.М. успял да се изправи и
слизайки по стълбите, бил посрещнат от св.Д. Т., който му помогнал да напусне
заведението. На свой ред св.Д.Т. сигнализирал на тел.112 за случилото се. Св. Н.М. бил
отведен от приятелите си в ЦСМП-Ямбол за оказване на спешна помощ. Непосредствено
след това св. Н.М., св.И. М., св.Д. Т., св.П. Т., св. С. А., св.В. М., св.П. Д., св.И. Т. и св.И. И.
посетили РУ-Ямбол и депозирали обяснения относно развилия се инцидент.
Пристигналите на място полицейски служители св.К. и св.Г. разговаряли пред ресторант
"*****" със св.С.П.а и св.Ж.Д., които ги уверили, че групата пияни младежи пред
ресторанта, участници в скандала са напуснали района на заведението.
Видно от заключителната част на съдебно-медицинско удостоверение №**/**** г. от
извършен преглед на Н.М. на **.**.**** г. от д-р Б. М. и д-р Г. Г. -съдебни лекари в
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "**************" ЕАД се
установява открито счупване на средната фаланга на втори пръст на лява ръка ; разкъсно-
контузна рана в тилната област на главата, хирургически обработена и зашита, множество
отоци охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, носа, лигавицата на горната и
долната устна, двете ръце и гърба. Според очертания механизъм на причиняване
уврежданията на здравето на Н.М. се касае за действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети с ограничена удряща повърхност предвид двойните ивици на кръвонасядане,
които са в пряко и кореспондиращо съответствие с описаните време и начин на получаване
от увредения.
От приложен комплекс медицинска документация, в т.ч. Лист за преглед на пациент от
**.**.**** г. , История на заболяванетоо в УМБАЛСМ "*.*.*******" ЕАД ОТ **.**.**** г.,
установяващи фрактура на средна фаланга на втори ляв пръст, предопреативна епикриза и
оперативен протокол, изд. от оператор доц. Л. С. в УМБАЛСМ "*.*.*******" ЕАД. В
Епикриза КП №220 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с
голям обем и сложност, в който е записано че пациентът Н. Д. М. е постъпил на **.**.****
г. и изписан на **.**.**** г.с находка на открита мултифрагментна фрактура -луксация на
медиална фаланга на втори пръст на лява ръка, с дислуксация на фрагментите и нарушена
ставна повърхност, с лезия на улнарен колатерален лигамент на проксимална
интерфалангеална става, с лезия на централната лента на екстензорното сухожилие. Относно
постоперативното поведение е указано позиция на ръката - в елевация, манипулация по
сваляне на конци - на 12-ти ден, и изваждане на импланти -на 35 ден.
От изготвената по делото колективна съдебно-медицинска експертиза се установяват
причинени на Н.М. множество телесни увреждания вследствие на нанесен му побой на
**.**.**** г. ,около 01.30-2. 00 ч. в ресторант "*****", които могат да бъда систематизирани
като: контузия на главата с наличие на периорбитален хематом в ляво, с множество мораво-
синкави кръвонасядания, разположени в областта на двата леви клепача, над лявата вежда, в
тилната област на главата, в т.ч. зад лявата ушна мида, по ръба на дясната ушна мида,
кръвонасядане и повърхностно охлузване в лявата челно-слепоочна област, охлузване на
кожата и кръвонасядане в дясна слепоочна област, двойно ивицесто кръвонасядане по
дясната раменна област, травматичен оток и кръвонасядане по лигавична повърхност на
долна и горна устна в областта на предните зъби, мораво-синкаво кръвонасядане по
предно-външна повърхност на лява мишница, двойно ивицесто кръвонасядане в областта на
дясната лопатка на гърба, в горно-вътрешния край на лявата лопатка, в областта на
гривнената става, и открито многофрагментно счупване на втора фаланга на втори пръст
на лява ръка с изразена дислокация на костните фрагменти с луксация на първа
интерфаленгеална става. Вещите лица са конкретизирали, че двойно ивицестите
кръвонасядания , разкъсно-контузната рана в тилната област на главата, както и откритото
многофрагментарно счупване на втората фаланга на втори пръст на лявата ръка на частния
6
обвинител се дължат на силни удари с твърд тъп предмет с ограничена площ на удрящата
повърхност, като такава характеристика имат предметите с цилиндрична и продълговата
форма като палка пръчка, тръба, сап и др. Инкриминираното многофрагментарно счупване
на втората фаланга на втори пръст на лявата ръка се дължи на силен директен удар в
мястото на увреждане с тъпия предмет. Предполагаемата генеза на останалите увреждания е
съотнесена във висока вероятност към нанасяне на удари с ръце или с крака. С оглед
локализацията на ударите и техните специфични характеристики вещите лица са
обективирали заключение, че в количествен аспект причинния фактор на предизвиканите
телесни увреждания се свързва минимум с нанасяне на 17-18 удара. По отношение разкъсно-
контузната рана в тилната област на главата на Н.М., експертите са разяснили характера й
на нарушение на анатомичната цялост на меките черепни обвивки, което е наложило
хирургична обработка и шев и по този начин увреждането е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак "временно разстройство на здравето,
неопасно за живота". Формулирана е прогноза, че разкъсно-контузна рана с такъв характер
заздравява за срок 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. По отношение
на останалите диференцирани по размери кръвонасядания, повърхностни охлузвания на
кожата и болезнени травматични отоци, които в своята съвкупност са осъществили медико-
биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, е фиксирана
прогноза на продължителността на оздравителния процес при нормален темп около 15-20
дни. По отношение на причиненото на частния обвинител открито многофрагментно
счупване на фалангата с изразена дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната
повърхност и луксация, изкълчване на първа интерфалангеална става, е инкопорирано
експертното становище, че описаната травма осъществява медико-биологичния признак на
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, изразило се в затрудняване
движението на пръста и хватателната функция на ръката за срок не по-малък от 2 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси. Пояснено е, че посоченото телесно увреждане
е предопредлило извършване на оперативно лечение с цел по-точно и пълно алиниране на
костните фрагменти и възстановяване интегритета на ставата и костта, като по време на
операцията е установено увреждане на сухожилието и мускула, който разгъва пръста, както
и на ставни връзки, които са били възстановени оперативно. Вещите лица са коментирали
вероятноста за невъзможно възстановяване в пълен обем на движенията на пръста, поради
особеностите на мястото на увреждането и неговите характеристики, които често водят до
развитието на контрафрактури и фиброза в мястото на увредата. По време на разпита им в
съдебното заседание вещите лица са конкретизирали и въвели допълнителна яснота в
причинната генеза и разположението на ръцете на Н.М. при нанасяне на ударите,
изтъквайки, че уврежданията в областта на двете ръце, включително и увреждането,
причинило затрудняване в движението на крайника на пострадалия, имат характеристика на
защитни и са се получили от опита на пострадалия да се предпази. С по-малка степен на
вероятност е обозначена възможността откритата фрактура на втори ляв пръст да се получи
при падане или блъскане в твърд предмет, като в тези вероятностни хипотези вещите лица
коментират, че фрактурата не би била само на един фрагмент от пръста. Детерминират като
по-висока вероятността счупването да е породено от защитна реакция. По отношение на
другия, отличен с по-ниска степен на вероятност механизъм на счупване- при удар с юмрук
от страна на пострадалия, е дадено конкретно уточнение, че при удар с юмрук травмата най-
обикновено е локализирана в най-изпъкналата предна ставичка, т.е. по
метакарпофалангеалните стави -главичките на преднокитковите кости, а в процесния случай
се касае за интерфалангеална става на втори пръст. Обозначили са конкретния времеви
интервал на прогнозната продължителност на възстановителния процес на
многофрагментното счупване в рамките на 2.5-3 месеца, като са обърнали внимание, че
пострадалият винаги ще остане с ограничен обем на движението на ставичката.
Изложената фактическа обстановка намира необходимата доказателствена
обезпеченост в легитимно събраните в хода на съдебното следствие пред ЯРС доказателства
и доказателствени средства, в т.ч. приобщени по реда на чл.281 НПК гласни
доказателствени източници, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК, проверени и
анализирани в тяхната взаимна връзка и обусловеност писмени доказателства от досъдебна
фаза.
Настоящият въззивен състав не констатира съществени недостатъци в
7
процесуалната дейност на ЯРС, които да налагат корекция посредством отмяна на
атакуваната присъда и връщането на делото за ново разглеждане. В рамките на своята
процесуална автономия ЯРС е положил максимални усилия за цялостното и пълноценно
изясняване на фактическите обстоятелства, като за гарантиране на фактическото истинно
установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства е събрал
значителни по обем доказателства и доказателствени средства. Събраните доказателствени
материали са резултат от задълбочено и всестранно проведено съдебно следствие, при
стриктно съблюдаване на процесуалните императиви, обезпечаващи пълно проявление на
принципа на състезателността и равнопоставеността. В границите на своето произнасяне
при мотивирането си ЯРС не е допуснал необясними противоречия или информационен
дефицит относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, които да
предопределят съдебна намеса в контекста на процесуалните задължения на съдебния
орган, установени в чл.14, ал.1 чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. В този контекст несподелими са
защитните възражения за липса на анализ и оценка на гласни доказателствени източници,
респ. за процесуално незаконосъобразно частично игнориране на свидетелски показания,
доколкото при съпоставяне и обсъждане на противоречивите страни на гласните
доказателствени изтичници ЯРС е изтъкнал причината, поради която в съдъжателен план не
се е доверил на показанията на определени свидетели. Предвид това не е налице
отменителното основание на чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2 от НПК. В отделна светлина -
на суверенната интерпретация на доказателствата стои въпросът, че въззивният съд извърши
собствена оценка за достоверност на част от свидетелските показания и на отделни
обстоятелства от обясненията на подсъдимите. При детайлно съобразяване на съществените
им страни се обосновава различие във вътрешната увереност на ЯОС относно връзката на
подсъдимите с авторството на деянието- във всички негови съставомерни елементи,
поставени в предметния обхват на обвинението.Настоящият състав констатира
несъставомерност на инкриминираната противоправна дейност по отношение на
квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.12 НК вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК
спрямо четиримата подсъдими. В случая липсват легитимни аргументи за достатъчна
доказаност на крайния фактически извод за причинена от подсъдимите средна телесна
повреда в предявените с обвинението предметни параметри - по отношение на
квалифициращия признак "по хулигански подбуди", за който не са налице еднозначни и
безспорни по своята съдържателност информационни източници.
Настоящият състав намира за еднозначен извода за достатъчна доказаност и достоверна
установеност на връзката на подсъдимите Р.Б., Ж.Д. и Д.М. с авторството на
инкриминираното деяние, но в по-ограничени параметри в сравнение с повдигнатото
обвинение, а именно по 131, ал.1, т. 2 НК вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и
относно връзката на подсъдимия И.П. с авторството престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1
вр. чл.20, ал.2 НК. Солидна фактическа и логическа опора в това направление предоставят
смислово единните и безпротиворечиви разкази, извличащи се от гласните доказателствени
средства - показанията на свидетелите Н.М., П. Д., И. М., Д. Т., С. А., П. Т., И. К. И., Р. И.,
П. К., В. М., и приобщените чрез процесуалната техника на чл.281 НПК показания на св. И.
Т.. Преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от тези свидетели пред
първоинстанционния съд показва сходства в свидетелската им нагласа и начина, по който те
обособяват картината на инкриминираните по делото събития в композиция от няколко
хронологично подредени сегмента: 1. т.н. "спречкване" между тяхната компания и
разположената в съседство компания,за чието времетреане и интензитет детайлната
съдържателна съпоставка на показанията предоставя нюанси, изискващи допълнително
обсъждане; 2. появата на подсъдимите, първоначалната вербална форма на
съприкосновение с частния обвинител и последвалите действия -напръскване със
сълзотворен спрей, нанасяне на удари с палки и ръце на св. Н.М., на св.И. М., на св. П. К.,св.
П. Д. и св. В. М.; 3. еднопосочна информация относно продължилата физическа агресия и
упражненото насилствено въздействие върху телесния интегритет на частния обвинител
след излизането му от тоалетната, където той и св. П. Д. отишли, за да си измият очите от
лютивия спрей. Предвид съдържателното единство в съществените страни на показанията
на тези свидетели, с оглед констатираната тъждественост на основните направления на
изложението -в персонален, хронологически и предметен порядък, настоящият състав сичта,
че те представят необходимата пълна и точна реконструкция на действителни събития.
8
Вярно е, че Н.М. е пострадал при процесните събития, понесъл е физически и морални
страдания, както и материални разходи и продължителни във времето неудобства и на тази
основа може да се предположи, че той е заинтересуван от изхода на делото. Вярно е и, че в
голямата си част останалите свидетели от неговата компания са приятели на Н. М.. Това
обаче не е достатъчно, за да се отхвърли голословно достоверността на показанията, които
представляват изложение на непосредствени възприятия относно повода, мястото,
възникването вербалната вражда с другата компания.Изброените гласни доказателствени
източници служат за стриктното обозначава на фазите на упражненото от четиримата
подсъдими неправомерно въздействие. Разнородният негов характер спрямо пострадалите
свидетели се извежда от описаното в показанията им относно техните субективни усещания
за болка, локализация на ударите, авторство, използваното средство, и обективните им
възприятия относно посегателствата върху останалите потърпевши, в т.ч. върху частния
обвинител. В случая се касае за формирането на безспорна доказателствена база относно
едновременно реализираното поведение на четиримата подсъдими Б., Д., П. и М. в
осъществяване на криминализираното умишлено престъпление, при което всеки един от
съучастниците обективно е допринасъл за отрицателното засягане на здравето на частния
обвинител. Действително относно конкретния индивидуален принос към прякото и
непосредствено въздействие върху телесния интегритет на частния обвинител, се съдържат
персонални и идентификационни различия в обсъжданите свидетелски показания. Но и
няма как да е иначе предвид факта, че единствено св.Д. Т. и св.С. А. посочват, че познават
подсъдимите, а св.Р. И. очертава, че познава само подс. Д.М.. Допустимо смесване в
персоналното разпознаване на конкретните участници в епизодите на обективиране на
ударите върху пострадалия, се дължи и на откроената от първостепенния съд видима
прилика в телосложението и лицето на подс.Д.М. и подс.Р.Б.. В тази насока частният
обвинител идентифицира подс. Д.М. и подс. Р.Б. като несъмнени участници в общата
комплексна дейност по нанасяне на увреждащите го удари с метална палка. В съпоставка с
тези показания св.П. Д. убедено и последователно предоставя информация, че докато с Н.М.
били в тоалетната един от подсъдимите охранители и подс.И.П. продължавали да им
нанасят удари, локализирани в главата, а впоследствие И.П. и още някой от подсъдимите
извели Н.М. от тоалетната и започнали да го бият с палки. На свой ред, св.И. М., който е
наблюдавал първоначалния разговор между св.Н.М. и св.П. Д. с подс. И.П., посочва, че след
кратък времеви интервал 2-3 души от подсъдимите започнали да нанасят удри на св. Н.М. и
на св. П. Д.- с юмруци и палка, като сред тях идентифицира подс. И.П. и подс. Ж.Д..
Впоследствие излизайки от заведението, свидтелят възпроизвежда ясно спомен, че от
главата на частния обв.Н.М. се е забелязвал обилен кръвоизлив. Св. Д. Т. пресъздава преките
си впечатления, според които и четиримата подсъдими нанасяли удари на Н.М. и П. Д.,
конкретизирайки, че подс. Д.М. и и още един от подсъдимите са държали палки. В
еднопосочно смислово и информационно направление св. С. А. е заявила пред
първоинстанционния съд, че всички подсъдими лица нанасяли удари на частния
обвинител, посочвайки общо, че носели сълзотворен спрей и бухалки. И св. П. Т. според
настоящия състав описва искрено, убедено и правдоподобно спомена си относно общото
участие на четиримата подсъдими в съвместно осъщественото от тях престъпление,
заявявайки че и четиримата качили се на етажа подсъдими започнали да нанасят удри на св.
Н.М.,св. П. Д. и св. И. М.. Сходна по информационно-съдържателните си характеристики е
и фактологията, извличаща се от показанията на св.П. К., който конкретизира, че след
спречкване между подсъдимия И.П. и частния обвинител, подсъдимите от охраната се
нахвърлили върху Н.М. и му нанасяли побой с палки, юмруци и крака. Изолирани в
общия доказателствен фон са част от твърденията, инкорпорирани в показанията на св. И. К.
И., изключващи единствено участието на подс.И.П. от съвместната общественоопасна
дейност на останалите трима подсъдими Б., Д. и М.. От показанията на св. И. Т., прочетени
на осн. чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5 НПК със съгласието на защитника на подсъдимите се
установява, че собственикът на заведението е инициирал словесно пререкание с частния
обвинител, като същият го е блъскал в гърдите, а впоследствие след напръскване със
сълзотворния спрей от някой от подсъдимите, описан като "висок, слаб мъж", други двама
подсъдими са започнали да нанасят на Н.М. удари с метални палки. Свидетелката уточнява,
че охранителите и собственика на заведението са хвърляли столове и бутилки върху Н.М..
В контекста на направения прочит на визираните гласни доказателствени средства лишено
9
от основание е защитното възражение за неизясненост, недоказаност на изводите за
индивидуалното участие и каузалния принос на всеки от подсъдимите, в частност на
подс.И.П. в причиняването на инкриминираното увреждане. Комплексната оценка на
съдържанието на изброените доказателствени средства отговаря недвусмислено на
абсолютно изискване да обезпечи достоверност на фактическото установяване относно
общото и едновременно осъществяване от четиримата подсъдими на елементи от
изпълнителната дейност, очертана с признаците на конкретния престъпен състав.
Изложеното защитно възражение освен това инвокира проблем, по който е налице
формирана изобилна и непротиворечива съдебна преактика. А именно в Р. 586-83-II на ВС е
посочено, че кой от подсъдимите, какви конкретни удари и с какво ги е нанесъл, е без
значение относно това, дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е
част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. В Р. 295-06-I
е подчертано, че когато съизвършителите имат сходно поведение, резултатът е съвкупно
причинен от всички, независимо от конкретния им индивидуален принос. В обобщение, и с
оглед спецификата на установените фактически параметри по делото, може да се заключи,
че когато всеки от съизвършителите върши проява, подобна на тази на останалите, както в
процесния случай, за възникването на тяхната отговорност е без значение конкретният
принос на всеки един за причиняване на престъпния резултат (от съществено значение тук
се явява по -голямата вероятност от увреждане, когато не един, а няколко души участват в
побой над жертвата). И от утвърденото в доктрината единно становище в този см. може да
бъде почерпен аргумент в подкрепа на виждането, че липсата на изводим от доказателствата
прецизен отговор относно степента на индивидуалния принос на подсъдимите в общия
механизъм на увреждане /авторството, точния интензитет и каузален потенциал на всеки
отделен удар/ не е фактор, рефлектиращ върху наказателната отговорност
съизвършителите. "Следва да се отбележи, че при съизвършителството е без значение
конкретния каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата
престъпна дейност общественоопасни последици (напр., когато всички нанасят удари на
жертвата, няма значение от кого точно е причинено именно увреждането, довело до
смъртта), защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като
последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние." /Усложнена престъпна
дейност – съучастие, Л. П., Помагало по наказателно материално право за кандидати за
младши съдии и младши прокурори, Част I., НИП, 2014/ По сходна проблематика с
поставената в жалбата е формирано произнасяне и в Решение № 8 от 25.02.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1728/2014 г., III н. о., НК "Лишени са от основание доводите, че съдилищата не са
изпълнили изискването за обективност и пълнота на изясняване на фактическата
обстановка, като не са изяснили степента на участие на всеки един от осъдените и кой какви
удари е нанесъл. Доказателствено обезпечени са изводите за това, че шестте лица (сред
които петимата осъдени) са нанасяли удари на пострадалия св. И., в кратък период от време,
за това колко и какви увреждания са му били причинени, като е несъмнено, че са нанесени
минимум 5-6 удара, без да може експертно да се уточни тяхната поредност." Следователно и
в настоящия случаи не е необходима, а не е възможна исканата от защита фактологична
/математическа/ диференциация на конкретно нанасяните удари от всеки подсъдим като
точен измерител на индивидуалния принос на подсъдимите. Достатъчна е оценката за
надеждност и обективност заключението на колективната СМЕ за това, че по главата и
горната част на тялото на пострадалия са констатирани множество травматични увреждания,
дължащи се на нанесени минимум 18 удара, независимо, че не може да се конкретизира кой
от ударите в лявата ръка е причинил процесното многофрагментно счупване. Именно
установените факти за нанасяне на удари от всички подсъдими съвместно и констатираното
от общата им съизвършителска дейност в причинна връзка с тези удари реализиране на
увреждане с характеристики на средна телесна повреда, отговарят на изискването за
обективност и пълнота на изясняване на обстоятелствата по делото.
Отделно от изложеното, няма база, за заключение, че депозиралите коиментираните
показания свидетели имат недобросъвестна нагласа към фактите. Липсват и белези,
указващи на драстични различия в свидетелските разкази,които биха били обясними с
фактори от субективно естество- да поставят показанията си в услуга на частния обвинител,
респ. да го подпомогнат в набавянето на материална облага или да злепоставят
подсъдимите. Още повече, че св.П. Д., св.И. М., св.П. Т., св.И. К. И., св.П. К. и частния
10
обвинител не са познавали подсъдимите към момента на процесната нощ **.**.**** г. На
свой ред св.В. М. уточнява, че в процесната вечер на **.**.****-**.**.**** г. действително е
бил в компанията на Н.М., но не е негов личен приятел. Липсват други основания, за да се
правят изводи, че свидетелите от компанията на Н.М. модифицират спомените си за срещата
на частния обвинител с подсъдимите на инкриминираната дата, доколкото в коментираните
гласни доказателствени източници не се установяват противоречия, или логически
несъответствия, в т. ч. и с проверени факти.В съдебно-медицинската експертиза се
поддържа, че част от нараняванията, описани като ивичести, със светла зона между тях се
получават от нанасяне на удари с предмети с цилиндрична форма-тръба, палка, дървена
пръчка, някои от уврежданията може да се получат и от удари с ръка или крак, като такива
са уврежданията в областта на устата на частния обвинител Н.М.. Вещите лица са
конкретизирали, че предвид локализацията на ударите, техните видови характеристики, в
т.ч. инкриминираното многофрагментно счупване на втори пръст на лява ръка, разкъсно-
контузните рани, увреждания с охлузна компонента и кръвонасяданията по тялото на
частния обвинител са причинени посредством нанасяне на минимум 17-18 удара. Пълното
фактическо съответствие на установеното по експертен път увреждащо средство с
цилиндрична повърхност /палка/ с многобройните в този смисъл свидетелски показания
създава рационална, надеждна, и достоверна доказателствена основа в изводите и на
настоящата инстанция относно метода и механизма на причиняване на уврежданията по
тялото на частния обвинител, които както сочат и експертите са причинени чрез удари,
съсредоточени в горната част на тялото на Н.М.. Единственият аргумент,въведен от
защитата и предназначен да разколебае авторството във вр. с използването на увреждащото
средство с цилиндрична повърхност, се съдържа в показанията на св.А. К., който заявява, че
мъж от другата компания, участваща в сбиването с Н.М. е "разпъвал палка", а в неопределен
персонален ракурс св.С. Т. посочва, че от двете компании "едно по-едро момче имаше
палка". Съдът счита, че информиращите относно този факт показания се явяват изолирани,
доколкото преобладаващата част от останалите разпитани посетители в заведението св.С. С.,
св.Н. П., св.И. М., св. М. М., св.Р. Р. не потвърждават,а повечето от тях директно отричат да
са възприели посочения предмет, включително и св.Н. П. /сервитьорка в заведението/, която
е зявила пред ЯРС, че не е виждала метални палки в биещите се компании.
По отношение достоверността на показанията на св.А. К., св.С. Т., св.С. С., св.Н.
П., св.И. М., св. М. М., св.Р. Р., св.В. В. лишено от основание е защитното възражение,че
тези показания са игнорирани тенденциозно и превратно, което възражение тангира с
генералния аргумент за липса на мотиви. Освен, че първата инстанция е изложила надлежни
мотиви, изразяващи пътя на съдебните разсъждения относно авторството на деянието и
неговата доказаност, тя е дала обоснован отговор на поставената от подсъдимите защитна
теза, в рамките на който е извършила съпоставка и обсъждане на всеки доказателствен
източник. В контекста на това обсъждане са конкретизирани съдържателните противоречия
в отделните доказателствени източници, като са изложени съображения, защо съдът на
приема за достоверни показанията на изброените свидетели. Действително, св.С. С.
недвусмислено е заявил ,че е помолен от подс. Д.М. да даде показания, в тази връзка
свидетелят е помолил и останалите от компанията си св.А. К. и св. С. Т. /този факт е
изрично заявен от последните двама/ да депозират показания по делото. Свидетелят Н. П.
пояснява, че подсъдимият ръководи футболният клуб, в който свидетелят играе и го е
попитал, дали ще свидетелства. Тези обстоятелства според настоящата инстанция сами по
себе си не въвеждат сериозни фактори от субективно естество, които директно да
дискредитират добросъвестната свидетелска нагласа, както е приел ЯРС. Но тези
обстоятелства, преценени в контекста на конкретното съдържание на показанията на
свидетелите С. Т., А. К., С. С., Н. П., В. В., а именно, че намесата на подсъдимите се е
свеждала единствено в "разтърваване" и "хващане и издърпване на биещите се компании"
обуславят виждането и на ЯОС, че свидетелите спестяват значителна част от моментите,
формиращи картината на процесните събития. Този съдържателен недостатък се извежда от
логическото им несъответствие с многобройните показания на св.П. Д., И. М., Д. Т., С. А.,
П. Т., И. И., Р. И., П. К., В. М.,И. Т. и Н.М.. Тази качествена непълнота в техните показания
се обсянява ясно и с декларираното от тях по-ранно напускане на заведението,
непосредствено след употребата на сълзотворен спрей от подс.Б.. Така например, в
показанията на св. С. С. се въвежда уточнението, че след напръскване със сълзотворния
11
спрей много му е залютяло на очите и с компанията са си тръгнали. Уточнява, че всички
клиенти от втория етаж на заведението са го напуснали. Посочва, че е чакал такси отвън и е
възприемал излизащите посетители непосредствено след акта по разпространение на
сълзотворния спрей, което дава база за заключението, че този свидетел не е пряк
наблюдател и не е могъл да формира директни възприятия относно епизода, свързан с
повалянето на Н.М. след излизането му от тоалетната и продължителното нанасяне на
множество удари от страна на подсъдимите, по отношение на която фактическа
конструкция излагат изчерпателна информация лицата от обкръжението на частния
обвинител. Св.Н. П. осведомява за аналогична последователност в развитието на процесните
събития, а именно, че непосредствено след напръскването със спрея от страна на охраната,
клиентите на заведението са си тръгнали. Хронологическото изложение в показанията на
св.А. К. и св. С. Т. позволява да бъде прецизиран с приблизителна точност времевият
обхват, до който възприятията им се простират, а именно до момента на напръскване със
спрей, когато свидетелите твърдят, че са си тръгнали. Следователно и по отношение на тези
свидетели се отркоява обективна невъзможност да пресъздадат цялостната и точна
реконструкция на изследваните събития, в т.ч. финалният епизод, свързан с осъщественото
съвкупно, с участието на четиримата подсъдими физическо посегателство над телесната
неприкосновеност на пострадалия Н.М.. Св. М. М., съпруга на св.И. М. конкретизира, че
момента, в който са си тръгнали със своя съпруг е бил, след като двете компании са
започнали да се "боричкат", като същата еднозначно отличава, че с подсъдимите са се
разминали на стълбите, когато последните са се изкачвали, за да се намесят в конфликта.
Следователно и незаинтересованите св.М. М. и И. М. не са присъствали и не са могли да
възприемат цялостното развитие на инкриминираните събития, свързани с
криминализираната резултатна престъпна дейност на подсъдимите лица. Що се касае до
показанията на св.Р. Р., същите в съдържателно отношение имат сравнително ниска
доказателствена стойност, доколкото свидетелят в разрез със смисловата насоченост на
цялостната доказателствена маса, в т.ч. обясненията на самите подсъдими, изобщо не
идентифицира поява или присъствие на охрана в процесната нощ на втория етаж на
заведението, а в допълнение подчертава, че е употребил значително количество алкохол.
Единственият съвпадащ в информативно отношение факт в показанията на тази група
свидетели, който ефективно конкурира еднозначната позиция на свидетелите от
обкръжението на частното обвинение, налага убеждението у настоящия състав за
правдоподобност на тезата, че между враждуващите компании на св.Н.М. от една страна, и
компанията от съседната на тях маса, се е стигнало до реален и действен физически сблъсък.
В доказателствено отношение липсва резонна причина за неглижирането на устойчивата
позиция на св. С. Т., А. К., С. С., Н. П., В. В., включително св. Р. Р., който упоменава
приятелските си взаимоотношения със св.И. М.- от компанията на частния обвинител.
Според употребената от св.Р. Р. лексика при излагане на непосредствените му възприятия
между двете компании е имало "бой, викове и крясъци", падала е посуда, ставало е "едно
масово сбиване". Аналогично структурирани са пресъздадените обстоятелства в разказите
на св.С. С., който дефинира случилото се като "страшно меле" и "сбиване пред тоалетната,
в тяхната зала, на ъгъла на тоалетната" между двете компании - едната на св.Н.М., като
упоменава подробности свързани с "прехвърчане на чинии", чупене на столове и маси. С
идентична съдържателна информативност са показанията на св. Н. П., който сочи , че двете
компанни в съседната зала "започнаха да се дърпат и стана меле. Мелето се случи до
тоалетната. В боя участваха поне 15 човека". И св.А. К. и св.И. М. допринасят в задачата за
пълноценно разкриване на обективната истина , утвърждавайки по идентичен начин факта
на взаимно нанасяне на удари между компаниите. Аргумент в полза на верността на извода
за развила се реална и драстична физическа саморазправа между компаниите, се извежда
макар и косвено от отделни части от показанията на свидетеля П. К.- от компанията на Н.М..
Така например в свидетелския разказ на П. К., се сочи,че след повода с изблъскването на
жените пред тоалетната " всички наскачаха /.../ искаха да търсят саморазправа". В
аналогична доказателствена светлина този свидетел сочи, че той и Н.М. са хванали момчето
от другата компания от двете му страни и са се насочили да го изведат от заведението.
Макар и лаконични и косвени по естеството си, макираните обективни находки в
показанията на този свидетел индицират на конфликтна ситуация,която надхвърля
вербалната вражда, евентуално кратковременното "бутане или дърпане" между
12
представителите на въпросните компании. В този контекст и единствено относно наличието
на реална физическа конфронтация между двете компании съдът кредитира и обясненията
на четиримата подсъдими. Както в обясненията на подсъдимите, така и в показанията на
визираните незаинтересовани свидетели въззивният съд обособи като несъответно на
обективната действителност, даденото описание за "масово сбиване".Част от свидетелите не
се ангажират в конкретната численост на компаниите, участвали в сбиването. От
фактическото поставяне на детайлите, напр. от св.Р. Р., се ангажира тезата за скупчени на
едно място много хора, което не включва имплицитно участие във физическата
конфронтация от цялата събрана тълпа. Освен това, напълно обяснимо е, посетителите,
които свидетелстват, че са били разположени в съседната по-голяма зала със сепаретата да
не са идентифицирали и запомнили предварително броя и разположението на компанните в
по-малката зала, а към момента на физическия сблъсък повечето от тях не са имали
пълноценна видимост към ставащото. Още повече, че разпитаните св. В. В. и св.Н. П.
заявяват, че подсъдимите са се появили веднага след започване на конфликта, което
предопределя кратък времеви интервал на физическото стълкновение между двете
компании, ограничаващ и възможността за цялостно ориентиране и възприемане в пълнота
картината на инцидента, предшествал появата на подсъдимите. В коментирания контекст
съдът цени като достоверни показанията на св.П. Д., И. М., Д. Т., С. А., П. Т., И. И., Р. И., П.
К., В. М., установяващи по еднопосочен начин, че в персонален план конфликтът е бил
между тяхната компания и компания от съседна на тяхната маса, която се състояла от двама
мъже, две жени и дете. Следователно, не може да бъде възприета като обоснована в
доказателствената наличност твърдяната масовост на сбиването с участващи около 15-20
или повече мъже. В противоречие с така заявената от част от свидетелите мащабност и
многобройност на стълкновението са показанията на несъпричастния св.В. В., който твърди
в сбиването да са участвали 5-6 мъже.Тези показания въззивната инстанция намира за
съответстващи на обективната истина. Анализът на изброените гласни доказателствени
средства подпомага рационалното убеждаване в тезата, че към момента на пристигането на
подсъдимите лица е съществувало реално физическо стълкновение между св.Н.М., св.В. М.
и св.П. К. и двамата мъже от съседната маса, което било окончателно преустановено с
разпространението на сълзотворния спрей от страна на подс. Б.. В аспекта на това
качествено различно фактическо установяване ЯОС отчете като неправилни правно-
аналитичните съждения на районния съд относно кумулативното проявление на предявения
с обвинението допълнителен субективен квалифициращ белег по чл.131, ал.1, т.12 НК в
съставомерната съвместна дейност на четиримата подсъдими.
По отношение на защитното възражение за незаконосъобразен пропуск в
дейността на районния съд да упражни правомощието си по чл.248, ал.5, т.1 вр.чл.248, ал.1,
т.3 НПК, с което е допуснал да бъде разгледано в съдебна фаза обвинение, което страда от
съществени пороци: Не е спорно, че основната процесуална функция на обвинителния акт е
да постави началото на съдебната фаза на производството по делото и по този начин да
определи предмета на доказване по същото. Според визирания в чл.246, ал.2 НПК
законодателен стандарт, в обстоятелствена част на обвинителния акт е необходимо да
фигурира описание на фактите относно начина, времето и мястото на извършването на
престъплението, както и другите обстоятелства, лимитирани в цит. разпоредба. В
конкретния случай настоящата инстанция не констатира допусната неяснота, конструктивен
дефицит или фактическо противоречие, които биха обусловили невъзможността на подс.
Р.Б., Ж.Д., И.П. и Д.М. да разберат фактическите и правни рамки на предявеното им
обвинение, респ. не се установяват твърдяните пречки за адекватно организиране на
защитата на подсъдимите. Фактическото описание на осъщественото изпълнително деяние
въвежда достатъчна определеност, яснота и информативност по релевантните към предмета
на доказване обстоятелства, а именно за съвместното осъществяване на престъплението чрез
едновременно съизвършителство от четиримата подсъдими. Действително, по отношение на
един фрагмент от общата изпълнителна дейност, формулираната в обстоятелствената част
на обвинителния акт конструкция е във вид на обобщение. Касае се за пресъздаденото в
обстоятелствената част фактическо описание, съгл. което при излизането си от тоалетната
Н.М. бил посрещнат от четиримата обвиняеми, които започнали да му нанасят удари с
метални палки по главата, както и удари с палки и юмруци в областта на тялото и ръцете.
Това обобщение не засяга принципната годност на обвинителния акт по см. чл.246, ал.2
13
НПК, доколкото по естеството и конструкцията си обвинението е годно да изпълни
основното предназначение за поставяне рамката на процеса на доказване, и напълно
кореспондира на формалната логика и последователността на доказателствения процес,
предвид събраните в тази насока гласни доказателствени средства. Посоченото обобщение
не съставлява и дефицит в словното отразяване на фактическия състав на действията на
всеки от съучастниците, доколкото съдържимата се в него информация съответства на
приетото от решаващите инстанции. Липсват драстични противоречия или явни непълноти
относно времето, мястото или начина на извършване на деянието, които да създават
недопустима неопределеност, неяснота, или хипотетична вариативност, която практически
да заставя подсъдимите да се защитават срещу неконкретизирани хипотези на предявената
им престъпна дейност. Описаните в правно-аргументативната част общи и специални
обективни и субективни квалифициращи признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.2 и
т.12 вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК се намират във фактическо и правно единство
със заключителната част на обвинителния акт.Предвид изложеното, възражението, че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона за неговото съдържание, не
намира разумна връзка с целената от защитата отмяна на присъдата и връщане на делото в
стадия на разпоредителното заседание.
По отношение на релевираното от защитата на подс. И.П. възражение за процесуална
незаконосъобразност в дейността на първата инстанция, която при разнопосочни факти и
противоречиви интереси на четиримата подсъдими е следвало да обезпечи отделна
професионална адвокатска защита за всеки от тях: Разпоредбата на чл.94, ал.1, т.5 НПК
регламентира задължителност на защитата, когато интересите на обвиняемияте са
противоречиви и един от тях им защитник. В константно утвърдената съдебна практика на
ВКС е формулирано ясно тълкуване, съставляващо устойчива база на критериите за
преценка относно противоречивостта в интересите на обвинияемите /подсъдимите/:
Противоречие в интересите на обвиняемите /подсъдимите/ е налице, когато последните
дават различни и противоречиви обяснения относно фактите по делото и относно участието
на всеки от тях в деянието. /Решение № 5 от 7.02.2012 г. на ВКС по ч. н. д. № 2965/2011 г.,
III н. о., ВКС/. В
Решение № 8 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1728/2014 г., III н. о., НК,е дадено
пространно тълкуване на разбирането за противоречие в интересите на подсъдимите, което
не съвпада в нито една от хипотезите си с процесуалното поведение на подсъдимите по
делото и/или с особеностите в структурата и съдържанието на обвинителния титул:
"Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в
обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия,
когато единият изобличава другия и др.), а така също при противоречие, съществуващо и
извлечено от самия характер на предявеното на всеки от тях обвинение. Следователно, в
едната хипотеза, интересите на обвиняемите/подсъдимите са противоречиви, когато са
налице различни процесуални позиции на привлечените към наказателна отговорност.
Такива са случаите когато те депозират обяснения, в които един друг се уличават в
осъществяване на инкриминираното деяние, когато единият подсъдим отрича участието си,
а другият прави пълни признания, когато подсъдимите изтъкват различен механизъм на
осъществяване на изпълнителното деяние, когато те си противоречат относно
индивидуалния им принос в съвместната престъпна дейност и т.н. В другата хипотеза става
въпрос за противоречие, заложено в обвинението, което би било налице, когато
обстоятелствената част на обвинението сочи на съществено различно участие на
обвиняемите в извършеното престъпление, което да е от такъв характер, че да има значение
за степента на вината на обвиняемите (напр. такъв би бил случаят, когато се касае до
различни форми на съучастие, или при съизвършителство от обвинението се твърди водеща
и особено активна роля на един от обвиняемите при осъществяване на деянието)."
Допълнително в Решение № 446 от 14.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 433/2008 г., III н. о., НК е
обсъдена напълно идентична на коментираната процесуална ситуация, като върховната
съдебна инстанция е формулирала следния мотивиран отговор, чиято валидност и правна
резонност ползва отговора и на настоящото възражение: "Въззивният съд не е имал
основание да приеме, че при разглеждане на делото в съдебната фаза пред
първоинстанционния съд, са били нарушени правилата на чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК, поради
14
участието в процеса на общ договорен защитник и за двамата осъдени, при положение че в
тази фаза и в двете съдебни производства, те не са имали противоречиви интереси, тъй като
и двамата са оспорили обстоятелствата на обвинението." В сферата на визираното
процесуално основание по чл.94, ал.1, т.5 НПК следва да се отчете, че напълно аналогично в
настоящата хипотеза, както в обясненията на четиримата подсъдими, свалени в досъдебна,
така и в съдебна фаза, не се установяват конкретни различия в позициите на подсъдимите по
фактите, като и четиримата еднопосочно оспорват обвинението. В съдебното производство
пред първата инстанция съдът не е бил изправен пред необходимостта от изпълнение на
задължението си по цитираната разпоредба, защото поради еднородната тяхна позиция по
фактите не е имало никаква пречка те да бъдат защитавани от един общ договорен
защитник, в случая от адвокат В. С.., която те са упълномощили. Неосигуряването от съда
на самостоятелна адвокатска защита на подсъдимите, чиито интереси в съдебната фаза не са
били противоречиви, не е довело до нарушаване процесуалните правила, обезпечаващи
правото им на защита, респ.не може да бъде оценявано като флагрантно нарушение на
правото на защита на подсъдимия И.П..
От правна страна:
След цялостна проверка на първоинстнационната присъда и суверенен анализ на
доказателствената маса, който мотивира частично разминаване с оформените от ЯРС
фактически изводи, ЯОС следва да обоснове различията в правните си изводи относно
приложимия материален закон. Мотивите съгласно стандарта, указан в чл. 339, ал.3 НПК са
следните:
Въззивният съд намира, че престъпната деятелност на подсъдимите Р.Б., Ж.Д. и
Д.М. следва да бъде преквалифицирана от престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр.чл.129,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК - в престъпление по чл.131, ал.1,т.2 вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 НК, като бъде изключен приетият от ЯРС квалифициращ белег относно това,
деянието да е извършено по хулигански подбуди.
Престъплението на подсъдимия И.П. следва да бъде преквалифицирано от деяние по чл.131,
ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК - в престъпление по основния състав на
чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, като и по отношение на този подсъдим бъде
изключен приетият от ЯРС квалифициращ нормативен признак относно това, деянието да е
извършено по хулигански подбуди.
Фактическата констатация на ЯОС, че четиримата съизвършители са навлезли във фазата на
осъществяване на изпълнителното деяние, след като са възприели макар и вече
преустановеното физическо съприкосновение между посетители на заведението, намира
своето легитимно основание в наличните доказателства. В синхрон с обсъжданата
доказателствено и логически мотивирана теза, ЯОС намира, че са изключени правните
основания за субсумиране на поведението на виновните лица под нормативната хипотеза на
чл.131, ал.1,т.12 НК.Посочената разпоредба регламентира особен квалифициращ признак на
съставомерна дейност, който изисква допълнителна външна манифестация на
демонстративно пренебрегване на утвърдените в обществото норми на поведение, или грубо
погазване на фактори от нематериалната сфера- честта, дойстойнството или телесния
интегритет на членовете на обществото. В сферата на правния анализ, дължим по проблема
за законосъобразното и прецизно индивидуализиране на материалноправната квалификация
е необходимо да бъде призната формалната логика и основателност на възражението на
защитника адв.С.. Същата изтъква житейска неправдоподобност на версията за външно
афиширан хулигански мотив от собственика на самото заведение И.П. и в присъствието на
многобройните празнуващи Нова година клиенти, както и от останалите подсъдими Б., М. и
Д.,осъществяващи трудовата си функция в ресторант "*****". Сами по себе си логическите
съждения не съставляват разписано в НПК аргументативно средство, способстващо
рационалното убеждаване в правотата на конкретна фактическа теза. В случая обаче
ползващата тази теза формална логика е в синхрон с установяващите фундамента й
доказателствени съображения, предвид което ЯОС констатира основания за корекция на
приложения от РС-Ямбол материален закон чрез изключване на допълнителния
квалифииращ признак - по чл.131, ал.1, т.12 НПК по отношение на съизвършителската
дейност на четиримата подсъдими.
15
Подсъдимите Р.Б., Д.М. и Ж.Д. са осъществили обективния и субективния състав на
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, а подсъдимият
И.П. е реализирал законния състав на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2
НК, като с действията си на **.**.**** г., около 01.00 ч. в гр. Ямбол в ресторант
"*****",находящ се в "************* ****", действайки в съучастие като съизвършители,
чрез нанасяне на удари с метални палки и юмруци в областта на тялото и ръцете на Н. Д. М.
от гр.*****, подсъдимите са причинили на същия средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно счупване на втората фаланга на втория пръст на лявата ръка с изразена
дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната повърхност и луксация на първа
интерфалангеална става, довели до трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник, като подсдимите Ж.Д., Р.Б. и Д.М. са действали в качеството им на длъжностни
лица - охранители в "***** ****" ООД.
При извършване на общественоопасното деяние подсъдимите Р.Б., Д.М. и Ж.Д. са
имали качеството на длъжностни лица по см. чл.93, т.1, б. "б" НК, тъй като от приобщените
по делото трудови договори- №***/**.**.**** г, №***/**.**.**** г.и допълнително
споразумение №**/**.**.**** г., №***/**.**.**** г., тримата подсъдими били в
трудовоправна връзка с "***** ****" ООД, като заемали длъжността охрана в "***** ****"
ОДД. Съгласно I т.4 от длъжностните характеристики , връчени на подсъдимите, заемащият
длъжността охранител е задължен да извършва дейност по защита и предотвратяване на
посегателства върху охраняваните обекти и имущество на фирмата, което определя
предявената от закона идентичност в предметния обхват на трудовата функция на тримата
подсъдими с длъжностното качество по квалифициращия материалноправен признак съгл.
разпоредбата на чл.131, ал.1, т.2 НК.
В рамките на установената и доказана фактология, в съответствие с изискванията на
материалния закон и константната задължителна съдебна практика, правилен е изводът на
първостепенния съд, че инкриминираното поведение на Р.Б., Д.М., Ж.Д. и И.П. следва да се
квалифицира като средна телесна повреда. Трайното затрудняване в движението на крайник
е самостоятелна легално дефинирана алтернатива, реализираща обективната
съставомерност на деянието по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК.
Настоящият състав прие, че и четиримата подсъдими са действали в съучастие при форма на
едновременно съизвършителство, като и четиримата са били пряко и непосредствено
ангажирани в противоправното въздействие върху здравето и телесния интегритет на Н.М..
Фактическото съдържание на поведението на всеки от тях изпълва състава на
изпълнителното деяние и е в директна причинно-следствена връзка с предвидения в
материалноправната разпоредба престъпен резултат. Налице е задружна, съизвършителска
дейност, като съгласно разясненията в Р. 119-00-I за наличието на съизвършителство от
обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата
дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. Всеки един от
съизвършителите в случая е осъществил елементи от изпълнителното деяние, чрез нанасяне
на не по-малко от 17-18 удара /според съдебно-медицинското заключение/ с метални палки
и юмруци, което съставлява дейност, очертана с признаците на криминализирания
престъпен състав на средна телесна повреда. В случая ирелевантни за наказателната
отговорност на четиримата съучастници са въпросите, какви конкретни удари и с какво ги е
нанесъл всеки един от подсъдимите предвид изложените в доказателствения анализ правни
съображения по този въпрос.Тези въпроси са ирелевантни и по отношение на правната
оценка, че деятелността е съизвършителска.
По този въпрос в Решение № 8 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1728/2014 г., III н. о., НК
еднозначно се поддържа, че: "Без основание е оспорването на степента и характера на
причиненото от побоя най-тежко увреждане, обосноваващо квалификацията /.../
Независимо, че не се установява кой от нанесените удари е довел до това увреждане, след
като и четиримата подсъдими са нанасяли едновременно удари на пострадалия, като са му
причинили констатираните телесни увреждания, то дейността на всеки един от тях е част от
изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат - телесната
повреда.В хипотезата на задружно участие на подсъдимите в нанасянето на ударите за
съставомерността на деянието, е без значение кой от тях е нанесъл увреждането на
пострадалия, съставляващо средна телесна повреда. "
16
ЯОС използва надеждна доказателствена опора за тезата си, че задружната, комплексна
дейност на подсъдимите, по своето съдържание изцяло съответства с изпълнителното
деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. В светлината на казаното и относно
изследвания въпрос за причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимите и
инкриминираното увреждане, свеждащо се в открито многофрагментно счупване на втора
фаланга на втори пръст на лявата ръка на Н.М., съдът възприе експертните констатации в
колективната СМЕ, според които този негативен резултат се дължи на силен директен удар в
мястото на увреждането с твърд предмет.
Първостепенният съд е формирал и законосъобразно извода относно механизма на
причиненото съставомерно увреждане, като е съпоставил и изследвал научно обоснованите
отговори, заложени в съдебно-медицинското становище и доразвити при изслушването на
вещите лица. Без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на
други, с юридически усет и професионализъм районният съд е извършил пълноценна
интерпретация относно проблема с вероятностните хипотези на конкретния увреждащ
механизъм. Същите според настоящия състав са представени от вещите лица на плоскостта
на степенуваната вероятност с прилежащо обяснение към всяка от тях, така че най-
вероятната закономерна причина изключва по-малко вероятните. Първостепенният съд е
суверенен в оценката си, колко и какви доказателства и доказателствени средства да събере
по пътя на разкриване на обективната истина, стига това да не е довело до информационен
дефицит по делото, какъвто според настоящия състав не е налице. Следва да се има предвид
и, че в процеса по доказването няма как да се търси постигане на математическа точност на
съответствието между действителността и възпроизведеното в отделните доказателствени
източници. Ръководен ориентир при оценката на тяхната истинност е същите да притежават
определена степен на качество, в какъвто аспект колективна СМЕ се оценява от ЯОС като
качествено, максимално точно и обективно изготвена. В допълнение, следва да се отбележи,
че безспорната доказаност на каузалния механизъм на увреждането хармонира по
убедителен начин с установения от вещите лица механизъм на причиняване на част от
останалите извънсъставомерни увреждания. По отношение на констатираните
кръвонасядания по тялото и главата на пострадалия, описани като ивичести със светла зона
между тях, вещите лица са категорични, че същите са получени при нанасяне на силен удар
с твърд предмет, чиято контактна повърхност е с по-голяма широчина от височината -
предмети с цилиндрична форма като палка, тръба и др. Следователно използването на палки
от подсъдимите като интензивно увреждащо средство притежава безусловна
доказателствена установеност при определяне на каузалния механизъм на съставомерното
телесно увреждане.
Относно морфологията и физиологичните последици на инкриминираната средна телесна
повреда и настоящата инстанция вложи в базиса на правните си изводи заключението на
СМЕ, според което последиците на многофрагментното счупване на втори пръст на лява
ръка са довели до затрудняване движенията на пръста и хватателната функция на ръката за
срок не по-малък от два месеца при нормален ход на оздравителните процеси. В случая
налице е дефинираното в законната разпоредба на чл.129, ал.2 НК изискване за трайност на
увреждането, доразвито по тълкувателен ред в ППВС № 3/79 г. , съгл. което за да се приеме,
че увреждането е трайно, следва да бъде установено, че е налице един сравнително по-дълъг
период на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет
дни. Следователно при този вид телесно увреждане, засягането на организма предпоставя
страдание, което е непостоянно, ограничено във времето /2.5-3 месеца/,обусловило
нарушение в целостта и нормалното функциониране на втори пръст на лявата ръка на Н.М..
По възражението за осъществяване фактическите предпоставки на чл.12 НК в аспекта
на мислима преквалификация на извършеното по законовата привилегия на чл.132, ал.2
вр.ал.1 НК: С оглед съдържанието на обсъдените гласни доказателствени източници, в т.ч.
на несъпричастните към положението, на когото и да е от участниците в наказателния
процес свидетели А. К., В. В., С.Т., съдът прие за достоверна информацията, че след
конкретната проява от подс.Б. по разпространение на сълзотворен спрей, физическата
саморазправа между Н.М., П. Д. и В. М., от една страна и мъжете от по-малката компания, е
била пресечена и окончателно преустановени. Съгласно т.5 от Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС: "За правилното прилагане на закона относно
17
неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е
прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато
нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др." , респ. моментът на
експлоатиране на съзлотворния спрей в конкретния случай съдът оцени като най-късния
възможен момент на ефективното и окончателно отблъскване на нападението между двете
компании от страна на охраната в качеството им на трети за конфликта лица. След
излизането на частния обвинител от тоалетната, четиримата подсъдими са съсредоточили и
фокусирали увреждащите си действия с несъизмерим на обстановката /на приключило
нападение/ интензитет, при което същият е бил повален и се е самопредпазвал с ръце от
нанесените му множество удари с юмруци и палки. Към този момент съдът прие, че са
отсъствали действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или
накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите, генериращи антисоциалната изява на подсъдимите. Следователно за
подсъдимите не е съществувала, каквато и да било допустима от закона възможност да
причинят общественопозволени или др. неутрални за наказателното право телесни
увреждания на частния обвинител.
Несъстоятелно е и другото заявено в защитна перспектива възражение за приложение
на института на крайната необходимост по чл.13, ал.1 НК. Според формулираното в
Решение № 490 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 583/2009 г., II н. о., НК, концептуално
становище, по арг. на легалното определение в чл.13, ал.1 НК : "Крайна необходимост по
смисъла на чл. 13, ал. 1 НК е налице само когато съществува непосредствена опасност,
която осъденият не е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от
закона благо или интерес при условие, че причинените вреди от деянието са по-малко
значителни от предотвратените." В корелативна обусловеност с изложеното относно
неизбежната отбрана, ЯОС намира, че в случая подсъдимите не са се намирали в такова
състояние на непосредствена опасност, позволяващо съответна на обективираната от тях
реакция за спасяване на свои или на другиго лични или имотни блага. Освен това, ВКС е
имал повод да формира становище, че поведението при крайна необходимост съставлява вид
правомерна дейност, когато се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане
на хора, какъвто е процесният случай. / с изключение на спасителна маневра при усл. чл.15
НК при автотранспортните престъпления -виж. Решение № 69 от 9.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 677/2009 г., III н. о., НК Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г.,
ОСНК/
От субективна страна правилен е изводът на първоинстанционния съд за проявен
пряк умисъл от съучастниците при условията на инцидентно координиране на
противоправното им поведение. В Решение № 96/26.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1/2013 г.,
III н. о., НК се приема, че при различните засягания на човешкия организъм, тежестта на
поражението зависи от редица фактически подробности /сила и насока на удара, възраст,
положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции,
и т. н./, както и че телесните посегателства предпоставят процеси, подчинени на сложни
биологични и физиологични закономерности. Последното обосновава извод за
невъзможност да се иска във всеки отделен случай авторът на инкриминираното
престъпление да има точни познания и ясни представи относно всички специфични
усложнения, вследствие на които в резултат на неговото деяние се стига до съответните
вредоносни последици. В аспекта на цит. постановки ЯОС счита, че в пределите на
интелектуалното отношение на прекия умисъл на четиримата подсъдими са попадали
освен представното отражение /на силата, броя, локализацията на ударите в жизненоважни
центрове на пострадалия, беззащитното негово положение след повалянето му /, и
кореспондиращото на тези представи общо предвиждане на възможния общественоопасен
резултат от категорията на причинената средна телесна повреда. При тези субективни
представи подсъдимите са формирали пряко волево отношение в субективната си сфера,
като са искали причиняването на настъпилия вредоносен резултат. Това е така, защото
конкретизацията и съдържанието на целта относно настъпване на общественоопасните
последици, не е необходимо да присъстват в тяхното съзнание единствено в тясна
индивидуална определеност. Както приема и ВКС, допустими са известни по-общи рамки,
18
при възможност за съотнасяне на настъпилите последици към особеностите на общите
биологични и физиологични закономерности на причинно-следствения процес, с каквато
възможност четиримата подсъдими несъменено са разполагали.
По отношение на възражението за несъответствие в правния израз, даден от първостепенния
съд и държавното обвинение на разновидността на вината в рамките на нейната основната
форма - умисъл: Действително, в обстоятелствената част на обвинителния акт, в рамките на
правилно определената материалноправна квалификация субективната страна е
диференцирана при условия на евентуален умисъл, а в първоинстанционната присъда е
залегнало виждане,че субективният състав на осъществената съизвършителкса дейност се
свежда до пряк умисъл. Съдебният отговор, който дължи ЯОС е следният: Не е спорно, че
промяната във формата на вина може да доведе до приложение на закон за по-тежко
наказуемо престъпление. Но не и промяната на нейния конкретен вид, тъй като и при това
положение субективната съставомерност на извършеното не напуска материалноправните
параметри на съответната разпоредба от особената част на НК. Поставеният проблем
изисква обсъждане, дали различията в детайлното дефиниране на психичните предели на
виновно отношение, в частния случай вида умисъл, е легитимно да обуслови приложение на
закон за по-тежко наказуемо престъпление съгл.чл.287 НПК. Отговорът е отрицателен. В
този смисъл единна и непротиворечива е и тълкувателната практика на ВС, обективирана в
[1] ТР. 57-84-ОСНК: „закон за по-тежко наказуемо престъпление по смисъла на закона е
налице само тогава, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които дават
основание да се измени правната квалификация на деянието в по-тежко наказуемо
престъпление, а не и в случаите, когато тези обстоятелства обуславят само налагане на по-
тежко наказание в рамките на първоначалната квалификация на деянието. " Предвид това,
изменението на приетия вид психично отношение в мотивите на първоинстанционната
присъда, но в рамките на установената форма на вина не попада в обхвата на условията за
прилагане процесуалния институт „изменение на обвинението“. В допълнение, и в теорията
и в съдебната практика еднозначно се приема, че законадателният критерий в чл.11, ал.2 НК
не урежда задължително статута на косвения умисъл като по-лека форма на вина в
сравнение с прекия умисъл. Следователно внесената в мотивите промяна не е легитимна да
повлияе и съображенията по чл.54 НК, при прецизиране точния размер на наказанието в
санкционната част на приложимата правна норма.
По наказанието:
По въпросa за придържане към продиктуваната от закона в чл.35, ал.3 НК обективна
справедливост, целяща пропорционало отмерване на наказанията на подсъдимите Р.Б., Д.М.,
Ж.Д., И.П.:
Според ЯОС в преобладаващата си част утежняващите вината на подсъдимите
фактори са били аргументирано изложени и балансирано оценени от първата инстанция
заедно със смекчаващите такива и това е довело до преценката за необходимост от
прилагане на института на чл.55 НК. Действително, първостепенният съд не е възприел
тезата за заварено от подсъдимите безредно поведение на посетители на втория етаж на
заведението. Същите възприели обстановката на физическо стълкновение между група
мъже, придружена с чупене на посуда, което според настоящата инстанция е оказало
несъмнен катализиращ ефект върху психичните процеси, оформящи решението за
извършване на противоправното деяние / макар и към момента на неговото начеване да е
бил преустановен физическия сблъсък между компаниите/. Тези предшестващи
изпъленението на деянието фактори имат своето обективно съдържание и налагат
признаване на значението им на смекчаващо обстоятелство, но не и такова с изключителен
характер. В действителност, първостепенният съд е разчел доминиращата роля на друга
група обстоятелства, имплицитно подчертаващи положителната персонална характерстика
на подсъдимите. В тази група районният съд е оценил смекчаващата роля на дадените в
съдебна фаза подробни обяснения, отделни обстоятелства от чието съдържание въззивният
съд кредитира като подпомагащи истинното фактическо изясняване предмета на делото. От
своя страна прекомерната продължителност на наказателното производство неизменно се
третира в практиката като обективен фактор, допълнително облекчаващ наказателната
отговорност на подсъдимите.
19
От друга страна, обективната специфика на извършеното в съучастие
неправомерно деяние, силата на ударите, тяхното локализиране върху жизненоважни части
от тялото на пострадалия, в момент, в който същият е бил съборен на земята, респ. неговата
воля и физически възможности за съпротива са били видимо пречупени. В съзнателната
дейност на подсъдимите е намирала отражение негова безпомощност- на база възприятията
им за разположението на тялото му, самозащитните му реакции с ръце, многобройността на
ударите /минимум 17-18 според СМЕ/ и несъразмерната численост на подсъдимите спрямо
пострадалия свидетелстват за неумолимост в нагласата при причиняването на
инкриминираното телесно увреждане. В тази връзка следва да се отбележи като съществено,
че изяснената фактическа обстановка установява два последователни епизода на съвместно
реализирано насилие от подсъдимите върху св.Н.М., като в промеждутъка след
обективирането на първоначалните удари и излизането на последния от тоалетната, не е
имало реален фактор, нито дори потенциална опасност в поведението на пострадалия, който
да генерира продължение на антисоциалната изява на подсъдимите. Въпреки това
продълженото физическо насилие над здравето и телесната цялост на пострадалия са
недвусмислен показател за ожесточена и агресивна невъздържаност, проявена от
подсъдимите, която е надхвърляла необходимото за пълното сломяване съпротивата на
потърпевшия, като последиците от дейстивята им не са оставали извън сферата на техния
непосредствен волеви контрол. Наложените на подсъдимите Б., М., Д., П. наказания следва
да бъдат изменени предвид извършените корекции в материалноправната квалификация на
осъществената съставомерна дейност. Според настоящия състав адекватни наказания, както
от гледище на анализираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, така и от гледище на
същността им да бъдат средство за индивидуално въздействие, като гарантират постигането
на нужния баланс между възмездния обществен интерес от санкциониране на престъпната
проява и индивидуалния интерес на самите подсъдими от налагане на справедливо
наказание, бидейки обвързан от първоинстанционната преценка по приложението на чл.55
НК, ЯОС приема: По отношение на подсъдимия И.П. санкционната част на разпоредбата на
чл.129, ал.2,вр.ал.1 НК не предвижда минимален предел на наказанието лишаване от
свобода, което позволява приложението на чл.55, ал.1, т.2 б. "Б" НК. При тези съображения
ЯОС счита, че адекватната мярка за индивидуално наказателноправно въздействие върху
този подсъдим е пробация по см. на чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 - а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца, изразяваща се в явяване и подписване
на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Въззивният състав счита, че именно
така инидвидуализирано наказание "пробация", преценено комплексно с тежестта на
съразмерния с останалите подсъдими принос на И.П. в причиняване на вереодносния
резултат, се явява справедливо и подходящо средство за корекционно въздействие. Същото
е съобразено с изискването за обективна справедливост по чл.35, ал.3 НК и е от естество да
подпомогне постигането на визираните от законодателя в чл. 36 от НК цели, като създаде
стимули за ценностна преориентация и самоограничаване на И.П. от бъдещи прояви на
социално вредящото поведение, без да се оказва ненужно тежка наказателна репресия върху
личността му.
Изменението на присъдата по отношение на подсъдимите Б., М. и Д. не
предпоставя законова възможност за последваща корекция в приложимата техника на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, като наказанието "лишаване от свобода" по чл.131, ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2,
вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК е с предвиден най- нисък предел от две години.Поради това
благоприятното изменение на приложимия материален закон обуславя допълнително
редуциране на приложимата спрямо тримата подсъдими наказателна санкция, което предвид
гореобсъдените обстоятелства не би могло да е драстично. Съразмерният и пропорионален
наказателно-правен отговор, съответстващ на укоримостта и тежестта на извършеното от
всеки от подсъдимите Ж.Д., Р.Б. и Д.М. е наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца, като предвид съобразяването на законовите условия на чл.66, ал.1
НК,изпитателният срок за всеки един от подсъдимите следва да бъде запазаен, както е
определен от ЯРС - в размер на три години. Предвид равноценния каузален принос и
еднородни характеристики на участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние,
за да не се допуска нееквивалентно наказателноправно третиране, ЯОС счете, че по-тежкият
вид на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.Б., Д. и М., изисква
20
определянето на по-кратка продължителност в сравнение с продължителността на
приложената по-лека по вид наказателноправна санкция спрямо подс. И.П..
По гражданския иск:
По иска за претърпени имуществени вреди решаващият състав законосъобразно и
на основание чл.45 ЗЗД е присъдил солидарно в тежест на подсъдимите сумата от 293, 45
лв., представляваща доказаният размер на имуществената вреда във вр. с проведено от
частния обвинител Н.М. медицинско лечение и закупуване на медикаменти за лечението на
причиненото му телесно увреждане. Що се отнася до претендираните от гражданския ищец
неимуществени вреди, присъденият от първата инстанция размер на обезщетение от 20 000
лв. е прекомерен.
В обсега на указаните в ППВС № 4/1968 г. и реш. 148/2018 г. по гр. д № 3923/2017 г 4-то г.
о, реш. № 63/2016 г по гр. д № 5124/2015 г на 3-то г. о, реш. № 163 от 04.10.2016 г. по т. д. №
3456/2015 г. на I т. о ВКС и др. / задължителни фактори, подлежащи на изследване при
ефективно приложение на регулативния критерий за справедливост по см. чл.52 ЗЗД следва
да се отчете: значението на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с
оглед особеностите на всеки конкретен случай. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. И в двата
случая, те се изразяват в засягане на защитими права, което засягане няма парична оценка.
Съдът съобрази, че в случая се касае за многофрагментно счупване на втора фаланга на
втори пръст на лявата ръка, с дислокация на костните фрагменти, засягане на ставната
повърхност и луксация на интерфалангеална става, което е наложило извършването на
оперативно лечение на пострадалия, в хода на което е установено увреждане на
сухожилието, което разгъва пръста. Въззивният състав взе предвид и установения в
доказателствата период на възстановителния процес на многофрагментното счупване на
фалангата между 2,5- 3 месеца,значително надхвърлящ критерия за трайно затруднение в
движението на крайника, както и значението на фиксираните допълнителни експертни
констатации за остатъчни последици с необратим характер, свързващи се с невъзстановимия
обем на движението на ставата на пръста на пострадалия. Съдебно внимание изискват и
биологичните последици на упражненото насилствено въздействие, свързани с
кръвонасядания и нарушаване на анатомични повърхности и тъкани в лицевата област, и
горната част на тялото на частния обвинител, при изискуемо съотнасяне със жизненоважния
център /главата/, в който са били съсредоточени част от ударите. По своите обективни
характеристики изброените множество наранявания обусловят в съвкупност
извънсъставомерни увреждания от разновидността на лека телесна повреда с разстройство
на здравето; и иманентно следващите от тези увреждания болеви усещния, смущения в
нормалния ритъм на ежедневие и морални страдания. Съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от
увреждането. Правилото на чл.52 ЗЗД, предписващо определяне по справедливост на
обезщетението за неимуществени вреди е скрепено с изискване към съда да изложи
собствени мотиви при прилагане обществения критерий за справедливост /определение №
599 от 07.05.2014 г. състав на III г. о. на ВКС и Решение № 215 от 18.11.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1287/2014 г., III г. о., ГК/включително за случай, при който въззивният съд не
възприема определеното на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди за
справедливо и го намалява. В случая както многократно бе обсъдено гражданския ищец М.
е претърпял множество разнородни увреждания на здравето, като в резултат на причиненото
многофрагментно счупване на втори пръст на лява ръка, са настъпили и допълнителни по
своята тежест необратими вредни последици, относими към невъзможността да бъде
възстановена нормаланата и пълноценна подвижност на ставата в обем, съответен на
здравето на пострадалия преди увредата. Към момента на деянието пострадалият е бил на
възраст от ** години. По данни на неговия баща Д. М. Н.М. по професия е брокер, и в
резултат понесените телесни увреждания, не е бил в състояние да изпълнява трудова
дейност, свързана със ежедневно шофиране във възстановителния период. Отделно съдът
прие, че съществувалите белези в оздравителния период върху устните и главата на
гражданския ищец, моравите кръвонасядания и увреждания с охлузна компонента са
21
обусловили за известен времеви интервал обективното му загрозяване, създавали са
притеснения и дискомфорт в субективните му преживявания и самооценка. Описаните
външно изразени множество наранявания, чийто интервал на отзвучаване е фиксиран
диференцирано по отношение разкъсно-контузната рана в тилната област - 20-25 дни, а по
отношение др. наранявания - в рамките на 15-20 дни не могат да бъдат неглижирани.
Същите са създавали предпоставки за обективно злепоставяне в сферата на социалните
контакти на гражданския ищец, както при поемането на служебни ангажименти, така и при
елементарно, ежедневно общуване и изява в типичната негова обществена среда. Съвкупно
преценените увреждания в анатомичната цялост и физиологичното функциониране на
организма на гражданския ищец с оглед тяхната рефлекторна значимост върху духовния
интегритет и нематериалната му сфера обуславят преценка, че следващото се обезщетение
на гражданския ищец е в размер на 12 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерии за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед конкретните обстоятелства
по делото. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, и в тази част
присъдата на Районен съд-Ямбол следва да се измени и да се постанови по същество
решение, с което искът за неимуществени вреди да се уважи за сумата от 12 000 лв. Лихва
следва да се присъди от момента на извършване на деянието -**.**.**** г. Над сумата от 12
000 лева претендираното обезщетение е прекомерно, поради това гражданският иск на Н.М.
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен до пълния претендиран размер на
обезщетение от 30 000 лева.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. чл. 337, ал.1, т.2 НПК, Окръжен съд -
Ямбол
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 15.11.2021 г., постановена по НОХД № 264/2019 г. по описа
на РС-Ямбол, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, осъществено от подсъдимите Ж. Д. Д. ЕГН
**********, Р. И. Б. ЕГН ********** и Д. Й. М. ЕГН ********** от престъпление по
чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК в престъпление по чл.131,
ал.1, т.2 вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, осъществено от подсъдимия И. А. П. ЕГН
********** от престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК в
престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
Намалява на основание чл.55, ал.1, т.1 НК наложеното на подсъдимите Ж. Д. Д., Р.
И. Б. и Д. Й. М. /тримата с установена по делото самоличност/ наказание от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Изменя присъдата и в частта, с която на осн. чл.55, ал.1, т.1 НК подсъдимият И. А.
П. е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което е отложено на осн. чл.66, ал.1
НК за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като вместо това на основание
чл.55, ал.1, т.2, б. "б" НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни
мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти
седмично;
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯ Присъдата и в гражданско-осъдителната й част, като:
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск, предявен от Н. Д. М. за
обезщетение на причинени от престъплението неимуществени вреди от 20 000 лв. на 12 000
22
лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000
лв.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта, в която подсъдимите Ж. Д. Д., Р. И. Б., Д. Й. М. и
И. А. П. са осъдени да заплатят държавна такса върху уважената част от гражданските
искове в размер на по 202, 93 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Ямбол, като НАМАЛЯВА този размер на по 122, 93 лв., дължими от всеки от тях.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23