Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.Плевен, 12,02,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията НАЙДЕНОВА гр.дело
№2868 по описа на съда
за 2019 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по ИМ от В.Г.Х., ЕГН **********,***, чрез адв.М.И. – определена за осъществяване на правна помощ на
ищеца с решение №179/31,05,2019 г. на НБПП, против „***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че за периода
10,12,2018 г. – 14,01,2019 г. ищецът работил като *** в ответното дружество без
да е съставен писмен трудов договор. Сочи се, че мястото на работа било ***ен пост във фирма ***, намираща се до бившата рафинерия „***“.
Твърди се, че полагането на труд от страна на ищеца било на 12-часови смени – 2
нощни смени от 18,00 ч. до 06,00 часа и след това два дни почивка, като е
работил и в празничните и почивните дни. Сочи се, че през м.декември 2018 г.
ищецът е положил смени както следва: на 10/11 декември – от 18,00 ч. до 06,00
ч.; на 11/12 декември – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 14/15 декември – от 18,00
ч. до 06,00 ч.; на 15/16 декември – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 18/19 декември
– от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 19/20 декември – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на
22/23 декември – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 23/24 декември – от 18,00 ч. до
06,00 ч.; на 26/27 декември – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 27/28 декември – от
18,00 ч. до 06,00 ч.; на 30/31 декември – от 18,00 ч. до 06,00 ч. и на 31,12/01
януари – от 18,00 ч. до 06,00 ч. Сочи се, че през м.януари 2019 г. работните
смени били на 03/04 януари – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 04/05 януари – от
18,00 ч. до 06,00 ч.; на 07/08 януари – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 08/09
януари – от 18,00 ч. до 06,00 ч.; на 11/12 януари – от 18,00 ч. до 06,00 ч. и
на 12/13 януари – от 18,00 ч. до 06,00 ч. Твърди се, че ищецът поискал предоставянето
на трудов договор, но управителя на ответното дружество обещал по-късно да му
го даде. Сочи се, че на 14,01,2019 г. ответникът му се обадил и му предложил
сумата от 300,00 лева за м.декември 2018 г., като на запитване на ищеца защо са
толкова малко, било отговорено, че има по-малко
дежурства. След като ищецът поискал договореното, му било казано вече да не
идва на работа. Сочи се, че на 01,03,2019 г. получил от ответника само 80,00
лева за м.януари. Ищецът сочи, че ответникът му дължи за м.декември 2018 г. и
24,00 лева за нощен труд – за 96 часа, 156,00 лева за работа през официални
празници – на 24, 26 и 31 декември, 72,00 лева за извънреден труд 16 часа. За
м.януари 2019 г. ищецът счита, че му се дължи 266,60 лева основна заплата,
12,00 лева за нощен труд – 48 часа и
52,00 лева за работа на официален празник – 1 януари. Сочи се, че ищецът
има право и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
44,25 лева, както на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 560,00
лева. Твърди се, че на 28,03,2019 г. ищецът подал сигнал до Инспекцията по
труда-Плевен, но бил насочен към съда. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено между страните на основание чл.124 от ГПК вр.чл.357, ал.1 от КТ, че между страните е
съществувало трудово правоотношение за периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г.,
по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „***“, при пълно работно
време с уговорено място на работа, за неопределен срок, при възнаграждение съгласно
утвърдено щатно разписание, но не по-малко от минималната работна заплата; да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 60,00 лева, представляваща
неизплатено ТВ за м.декември 2018 г. и сумата от 186,60 лева, представляваща
неизплатено ТВ за м.януари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ
до изплащането й; да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 36,00
лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за положен нощен труд за
периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г., ведно със законната лихва от датата на
ИМ до изплащането й; да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 72,00
лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за положен извънреден труд за
периода 10,12,2018 г. – 31,12,2018 г., ведно със законната лихва от датата на
ИМ до изплащането й; да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 208,00
лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за положен труд през дните на
официални празници - на 24, 26 и 31 декември 2018 г. и 01 януари 2019 г., ведно със законната лихва
от датата на ИМ до изплащането й; да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 44,25 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г., ведно със законната лихва от
датата на ИМ до изплащането й и да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 560,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането
й. В с.з. адв.И. моли съда да уважи претенциите. Сочи
се, че неправилно инспекцията по труда не се е произнесла по сигнала на ищеца. В
с.з. ищецът лично заявява, че е работил, но ответникът лъже.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Ю.С. от ПАК, в който сочи, че исковете са неоснователни
и недоказани. Твърди се, че след средата на м.декември 2018 г. ищецът е посетил
офиса на дружеството, за да търси работа, като са му обяснени условията за
заемане на длъжността и че е необходимо представянето на изискуемите по чл.50
от ЗЧОД документи. Твърди се, че тъй като ищецът не разполагал с финансови
средства за ваденето на необходимите документи, управителят на ответното
дружество му дал в заем сумата от около 300 лева, тъй като ищецът поискал и
пари за път до база в с.***. Твърди се, че на ищеца е обяснено, че
възнаграждението е 400,00 лева, но същият заявил, че не го устройва. Твърди се,
че през месеците януари и февруари ищецът е посещавал офиса на дружеството, за
да иска пари в заем от управителя, но не е започвал работа или работил като ***.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.62 от КТ трудово правоотношение
възниква само на основание сключен писмен трудов договор, какъвто между
страните няма. Сочи се, че по реда на чл.405А от КТ Инспекцията по труда има
право да обяви съществуването на ТПО, когато обаче установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, какъвто процесния случай не е. Сочи
се, че от представените доказателства не може да с установи съществуването на ТПО
между страните с всичките му компоненти, посочени в чл.66 от КТ. Възразява се
срещу допускането на свидетели, тъй като с отмяната на ал.2 на чл.62 със ЗИДКТ
/обн.ДВ бр.120/29,12,2002 г./ вече не съществува
правна възможност за установяване на ТПО със свидетелски показания, и поради
наличието на писмена форма за действителност на трудовия договор,
установяването със свидетелски показание е недопустимо на основание чл.164,
ал.1, т.1 от ГПК. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли исковете, тъй като не са ангажирани никакви
доказателства, че ищецът е престирал труд.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и
гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, прие за
установено следното:
От
представеното копие от Сигнал, вх.№19027516/28,03,2019 г. на ***, подаден от
ищеца, се установява, че същият е поискал извършването на проверка на ответното
дружество поради неплащане на възнаграждение за положен като „***“ труд.
От
представеното в оригинал писмо от ***, изх.№19037548/24,04,2019 г., до ищеца,
се установява, че след извършена проверка е констатирано, че твърденията на
жалбоподателя за полагане на труд като охрана, с работно място – фирма за месни
продукти ***, не са доказани със средствата на административното производство.
От
представеното копие на удостоверение изх.№150191901312681/21,05,2019 г. на ***се
установява, че след дата 21,08,2018 г. на името на ищеца няма регистрирани
трудови договори.
От
представеното копие на страници от трудова книжка на ищеца се установява, че в
нея няма вписване за трудов/осигурителен стаж за процесния период.
От
представеното заверено ксерокопие от График за м.декември, утвърден от
управителя на ответното дружество, е видно, че за м.декември труд са полагали
лицата Т.***и А.***, по график – две нощни смени, два дена почивка.
От
представеното заверено ксерокопие на Разчетно-платежна
ведомост за м.декември 2018 г. на дружеството ***е видно, че в същата не
фигурира името на ищеца, а само на служителите ***, ***, ***, ***и ***.
От
представеното заверено ксерокопие на Разчетно-платежна
ведомост за м.януари 2019 г. на дружеството ***е видно, че в същата не фигурира
името на ищеца, а само на служителите ***, ***, *** и ******.
От
представения в оригинал График за м.януари, утвърден от управителя на ответното
дружество, е видно, че за м.януари труд са полагали лицата Т.***и А.***, по
график – две нощни смени, два дена почивка.
От
показанията на отв.***Х. – баща на ищеца, се
установява, че през м.декември 2018 г. синът му ходел на работа само нощни
смени, на месокомбината на ***. Свидетелят сочи, че два пъти ходил със сина си
до офиса на фирмата, да си търси трудовото възнаграждение, но не му било
платено.
От
показанията на св.Т.***се установява, че ищецът е идвал да търси работа, като
управителя на дружеството му дал пари, за да си извади необходимите документи,
но до започване на работа не се стигнало. Свидетелят сочи, че ищецът обикалял и
фабриката на ***, като искал да започва работа като работник там. Свидителят заявява, че няма спомен ищецът В. да е работил
във фирмата.
От
изготвеното заключение на ВЛ се установява какви биха били размерите на
възнаграждението за положен нощен труд, извънреден труд, труд
на официални празници, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за
неспазено предизвестие.
От
обясненията на управителя на ответното дружество А.*** се установява, че многократно
е давал пари на заем на ищеца и искал да му помогне да започне работа при него,
за да може да му върне парите. Твърди обаче, че ответникът нямало как да си
извади необходимите документи, а освен това му било далече да пътува, и не се
стигнало до започване на работа.
От
показанията на св.Л.Д. се установява, че същият работи като пазач-портиер във
фирма *** и винаги дава нощни смени, но никога не е виждал ищеца нито на
единия, нито на втория портал.
От
показанията на св.Р.*** се установява, че веднъж бил свидетел как ищецът дошъл
в офиса на ответното дружество и искал пари от управителя, но не разбрал за
какво са.
От
показанията на св.*** се установява, че е работил като шофьор във фирма ***
през 2018 г., но ищеца не го е виждал на обекта. Твърди се, че м.февруари или
м.март 2019 г. вече работел като портиер в шивашка фирма, и ищецът идвал два
пъти да търси работа.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По силата на чл.62,
ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за
валидността му и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по
чл.66, ал.1 от КТ. За да е налице такъв договор, той трябва да е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления
/уговорки/ на страните по него, което се удостоверява с подписването му от
всяка от тях. С оглед на това трудово правоотношение не може да бъде
установявано с други гласни и/или писмени доказателства, включително още
по-малко изхождащи от някоя от страните, сочещи по косвен начин за
съществуването му. Разпоредбата на чл.62, ал.2 /отм./ от КТ допускаше
възникването на трудово правоотношение с постъпване на работника на работа и
без да е сключен писмен трудов договор. Посочената разпоредба на чл.62, ал.2 от КТ, в редакцията на текста в ДВ, бр.120/29,12,2002 г., е отменена. С оглед на
това, се налага изводът, че съобразно правната уредба в чл.62 от КТ, след месец
декември 2002 г., трудовото правоотношение възниква само на основание сключен
писмен трудов договор. В конкретния случай не се спори, че не е налице сключен
писмен трудов договор между ищеца В.Х. *** ЕООД за процесния период –
10,12,2018 г. – 14,01,2019 г. Когато ищецът по иск с правно основание чл.357 от КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение признава, че
писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то
признанието е, че не е възникнало валидно трудово правоотношение. Когато ищецът
твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но съставеният
документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало
правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ,
поради последващата му липса. Когато документът е
изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването
му са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай
страната би била лишена от правата и по трудовия договор. Допустими за
доказване на съществуването му са свидетелски показания, признания на
работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства,
установяващи съдържанието на съществувалия документ. Трудовият договор по
правната си същност съставлява диспозитивен документ,
поради което с неговото доказване е установено и съществуването на
волеизявлението на работодателя за възникване на трудово правоотношение между
страните. Доколкото в настоящия случай ищецът изрично заявява, че трудов
договор в писмена форма няма съставен, то съдът приема с оглед гореизложените
съображения, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че дори и събраните писмени и гласни
доказателства не доказват възникването на валидно трудово правоотношение между
страните.
В тежест на ищеца бе да установи в условията на
главно и пълно доказване, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение за длъжността
„***“ за периода от 10,12,2018 г. до 14,01,2019 г., като законът изисква
наличие на изричен писмен договор, за да възникне трудовоправната
връзка, но доказателства за съществуването на такъв не са представени. Доколкото според съда между страните
не е съществувало трудово правоотношение за процесния период, то и предявените искове по чл.128 вр.242
от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 246,66 лева,
представляваща неизплатено ТВ за м.декември 2018 г. и м.януари 2019 г. /60,00
лева за м.декември 2018 г. и 186,60 лева за м.януари 2019 г./, ведно със
законната лихва от датата на ИМ до изплащането й; по чл.261 от КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 36,00 лева, представляваща
неизплатено допълнително ТВ за положен нощен труд за периода 10,12,2018 г. –
14,01,2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й; по
чл.262 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 72,00 лева,
представляваща неизплатено допълнително ТВ за положен извънреден труд за
периода 10,12,2018 г. – 31,12,2018 г., ведно със законната лихва от датата на
ИМ до изплащането й; по чл.264 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 208,00 лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за
положен труд през дните на официални празници - на 24, 26 и 31 декември 2018 г.
и 01 януари 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на ИМ до изплащането й; по чл.224, от.1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 44,25 лева, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й и по чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 560,00 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО,
ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащането й, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С
оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.357,
ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че между страните е съществувало
трудово правоотношение за периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г., по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „***“, при пълно работно време с уговорено
място на работа, за неопределен срок, при възнаграждение съгласно утвърдено
щатно разписание, но не по-малко от минималната работна заплата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.128 вр.242 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 246,66 лева, представляваща
неизплатено ТВ за м.декември 2018 г. и м.януари 2019 г. /60,00 лева за
м.декември 2018 г. и 186,60 лева за м.януари 2019 г./, ведно със законната
лихва от датата на ИМ до изплащането й, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.261 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 36,00 лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за
положен нощен труд за периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г., ведно със
законната лихва от датата на ИМ до изплащането й, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.262 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 72,00 лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за
положен извънреден труд за периода 10,12,2018 г. – 31,12,2018 г., ведно със
законната лихва от датата на ИМ до изплащането й, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.264 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 208,00 лева, представляваща неизплатено допълнително ТВ за
положен труд през дните на официални празници - на 24, 26 и 31 декември 2018 г.
и 01 януари 2019 г., ведно със законната
лихва от датата на ИМ до изплащането й, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.224, от.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 44,25 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 10,12,2018 г. – 14,01,2019 г., ведно със законната
лихва от датата на ИМ до изплащането й, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Г.Х., ЕГН **********,***,
против „***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ИСК
с правно основание чл.220, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 560,00 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва от датата на ИМ
до изплащането й, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК
В.Г.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 320,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Плевен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :