Определение по дело №389/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 289
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 24 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040700389
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №289

 

гр.Бургас , 13.02.2020г.

 

            Административен съд  гр. Бургас , четвърти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав: 

                                                                       

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 389 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.188 ЗДДС във  вр. чл. 60, ал.4 от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от “Тейсти сървиз“ ЕООД, гр.Бургас, ЕИК *********, представлявано от К.Д.К.против разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-19-0346955/10.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект- бистро „Рибарска среща“, находящ се в гр.Бургас, плаж север, стопанисван от  “Тейсти сървиз“ ЕООД, ЕИК ********* и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за предварителното й изпълнение, основано на чл. 60, ал.1 от АПК, във вр. чл. 188 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че разпореждането за предварително изпълнение е издадено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което иска то да бъде отменено. Ответникът представя административната преписка и не изразява становище.

І. ФАКТИТЕ:

На 05.02.2020г. инспектори от ГДФК, отдел „Оперативни дейности“ Бургас, ЦУ на НАП  извършили проверка на търговски обект- бистро „Рибарска среща“, находящ се в гр.Бургас, плаж север, стопанисван от  “Тейсти сървиз“ ЕООД, ЕИК *********, за която съставили протокол за извършена проверка сер. АА №0346955/05.02.2020г.

С този документ констатирали, че при извършена контролна покупка от А.С.С.- инспектор по приходите на 1бр. кафе с мляко на обща стойност 2,00лв., заплатена изцяло преди легитимацията  не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан при плащане на консумацията. Тази сделка, в отпечатания след легитимацията дневен финансов отчет, не била отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.

В протокола отразили и констатации относно вида на работещото в обекта фискално устройство; разчетената касова и фактическа наличност на средства; заети лица в обекта; работно време.

За извършена контролна покупка на 1бр. кафе с мляко на обща стойност 2,00лв., заплатени от проверяващия екип преди легитимация, за която не е издаден касов бон, на основание чл.186, ал.1, т.1,б.“а“ във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС,  началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал заповед  №ФК-18-0346955/10.02.2020г., с която наложил принудителна административна мярка запечатване на обекта, където било установено нарушението и забранил достъпа до него за срок от 14 дни.

С изрично разпореждане, материализирано в заповедта, на основание чл.188 от ЗДДС във връзка с чл.60, ал.1 от АПК, издателят на заповедта допуснал предварително изпълнение на наложената ПАМ, като се е позовал на фактите, въз основа на които е наложена последната. Посочил, че задълженото лице има налични непогасени задължения към 10.02.1010г. в размер на 56 967,46лв. и средно- дневен оборот на стойност 1992,12лв.

Според издателя на акта, необходимостта от предварително изпълнение е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността неотразяването на продажби чрез неиздаване на ФКБ да се превърне в системно нарушение и да се коригира поведението на търговеца към спазване на отчетността. Налагането на финансова дисциплина представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.

Констатираното нарушение, според органа, обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а с предварителното изпълнение  се осъществява защита интереса на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Установяването на укрити приходи от продажби, попада в хипотезата на „трудно поправима вреда“ по чл.60, ал.1, пр.4 от АПК.

В подкрепа на изложените мотиви към разпореждането, административният орган е посочил редица актове на ВАС по сходни казуси. Тук съдът отбелязва, че са му известни и актове на същия този съд (ВАС), решили също така сходни казуси и в обратния смисъл.

В тази връзка съдът посочва, че дължи произнасяне по настоящото конкретно дело единствено въз основа на фактите, закона и вътрешното си убеждение.

С административната преписка по делото са представени констативен протокол; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; дневен финансов отчет; справка за задължения на търговеца.

Представени са и доказателства, удостоверяващи наличие на материална компетентност на органа, издал оспореното разпореждане.

ІІ. ПРАВОТО:

Жалбата е допустима. Дружеството- жалбоподател е адресат на оспорената заповед и разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Спазен е срокът, регламентиран с нормата на чл.60, ал.5 от АПК.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на мярката.

Разпоредбата на чл.188 от ЗДДС сочи, че принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на Административно-процесуалния кодекс.

Съгласно чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Заповедта за налагане на ПАМ е била съобщена на дружеството жалбоподател на 11.02.2020г. Искането за отмяна на разпореждането по чл.60 от АПК е подадено на 12.02.2020г.Поради това съдът намира, че  визираният в чл.60, ал.4 от АПК 3-дневен срок е спазен.

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган и при спазване на регламентираната от закона форма.

Материалният закон е приложен неправилно.

Както вече бе посочено, по силата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на предпоставките регламентирани в чл.60, ал.1 от АПК. Следователно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните-в защита на особено важен неин интерес.

В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.

В настоящият случай, мотивите на разпореждането са изложени в две насоки:

1.Да се защитят особено важни държавни или обществени интереси и 2. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Фактическите констатации, въз основа на които е направен този извод, обаче не го подкрепят.

Няма никакви данни за наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, нито че с предварителното изпълнение ще бъде защитен особено важен държавен или обществен интерес.

Отделно от това, след като ПАМ може да се наложи само въз основа на констатираното наличие на някоя от хипотезите визирани в чл.186, ал.1 от ЗДДС, мотивирането на нужда от предварителното изпълнение на тази ПАМ следва също да се извежда от фактите относими към основанията за издаването й. В този смисъл констатацията за налични публични задължения и размерът на средно- дневния оборот, не могат да обосноват нужда от предварително изпълнение на ПАМ.

Следва да се подчертае, че ПАМ не е санкция, защото няма за цел да поправи и превъзпита нарушителя, още по-малко е санкция разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ. Стремежът да се обоснове системност в извършването на едни и същи нарушения чрез предположение, че касов бон често не се издава, е необоснован от събраните доказателства, а запечатването на обекта преди влизане в сила на заповедта за ПАМ не може да обезпечи дори събирането на санкциите, които за нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ все още не са наложени. В случая органът се опитва да „накаже“ лицето чрез предварителното изпълнение на ПАМ въпреки, че не това е целта както на принудителните административни мерки, така и на предварителното изпълнение на административните актове.

Мотивите на административния орган извън изрично изброените фактически основания са общи и абстрактни. 

Не може да се твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото, след като стойността на покупката, за която не е издаден касов бон е 2,00лв. 

Заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка и няма особено значими интереси, които да изискват нейното изпълнение да бъде обезпечено предварително, преди влизане в сила на самата ПАМ. Мярката се състои в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органът. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила.

Установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на трудно поправими вреди, но само ако са констатирани такива укрити приходи, в количество, което да не е на ръба на статистическата грешка, какъвто е процесният случай и ако са налице, макар и косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче, с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на търговския обект не може да се обезпечат публичните вземания, възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има. 

На следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Съдът счита, че административният орган злоупотребява със законовата възможност дадена в чл.60, ал.1 от АПК и неправилно счита, че всеки административен акт, постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС следва да подлежи на предварително изпълнение.

Не е такава целта на закона, нито е налице в конкретния случай някоя от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-19-0346955/10.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал.5 и 6 от АПК, ІV състав на Административен съд Бургас,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК, за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-19-0346955/10.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

 

СЪДИЯ: