№ 2394
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на тридесет
и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно
гражданско дело № 20211100508740 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба на „Ч.И.П.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******р“ ООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. *******, Т. АТ. Ч. с ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, ул. ******* и
А.С.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. София, ул. ******* – длъжници по
изпълнително дело № 20208520400183 на ЧСИ К.П., рег. № 852 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, с която е обжалвано Постановление за разноските от
21.04.2020г., с което са приети разноски по изпълнението в размер на 3 294 лв. с ДДС,
отразено в сметка № 00599/21.04.2021г. и разноски по изпълнението в размер на 240 лв.
възнаграждение за вещо лице.
Наведени са доводи, че постановлението е нищожно, тъй като е издадено на дата
21.04.2020г., а в него са описани сметки № 00294/23.02.2021г. и № 00599/21.04.2021г.,
поради което следва да се счита антидатирано. Освен това се твърди, че С.О. бил служебно
присъединен взискател, сметка № 00599/21.04.2021г. е съставена само за нуждите на
издаването на постановлението, при злоупотреба с право и в нарушение процесуалните
правила по ГПК и добрите нрави. Поддържа се, че разноските не са дължими, тъй като не е
извършен реален опис на недвижим имот, взискателят не е поискал такъв и таксите не са
платени предварително от него, както и че възнаграждението за вещо лице не е платено
предварително от взискателя.
Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноски по обжалването.
В законовия срок взискателят А.З.Н. е взел становище за основателност на жалбата с
доводи, че не е искал извършването на опис по изпълнителното дело и не е внасял
предварително разноски.
В законовия срок присъединеният взискател С.О. е взел становище за
неоснователност на жалбата, поради това, че е възложил на ЧСИ по изпълнителното дело
събирането на негово публично общинско вземане против един от длъжниците - „Ч.И.П.“
АД, както и опис на негов недвижим имот и е внесъл дължимото възнаграждение за вещо
лице за оценка на описания имот. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
1
в минимален размер.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 ГПК за
неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.
Софийски градски съд, след преценка доводите в жалбата и представените
доказателства намира следното:
Жалбата на „Ч.И.П.“ АД е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436,
ал.1 ГПК от връчване на уведомлението, против подлежащ на обжалване акт и от лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Жалбата на „Х.Т.“ ООД с ЕИК *******, Т. АТ. Ч. и А.С.Ч. е процесуално
недопустима, като подадена от лица без правен интерес от обжалване.
Изпълнително дело № 20208520400183 на ЧСИ К.П., рег. № 852 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд е образувано по молба от 25.11.2020г. на „СИ Ф.Г.“ ЕООД
срещу „Ч.И.П.“ АД, „Х.Т.“ ООД с ЕИК *******, Т. АТ. Ч. и А.С.Ч. въз основа на издаден
Изпълнителен лист от 14.10.2020г. по ч.гр.д. № 38746/2020г. по описа на СРС, 173 състав,
по силата на който длъжниците са осъдени солидарно да заплатят сумата от 79 812.36 лв.
главница по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020г. до
плащането, лихва в размер на 14 916.07 лв., неустойка в размер на 10 007.59 лв. и неустойка
в размер на 14 765.29 лв., както и разноски по делото в размер на 2 390.03 лв.
След извършване на съответните справки за имущественото състояние на
длъжниците, на същите са връчени покани за доброволно изпълнение, наложени са запори
на банковите им сметки, както и възбрани на недвижими имоти.
С Възлагателно писмо от 23.02.2021г. на С.О., Дирекция „Общински приходи“, отдел
„Ревизии и събиране на вземания“, на основание чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ, на ЧСИ К.П. е
възложено принудително изпълнение на публично общинско вземане за данъци и такси по
ЗМДТ в полза на С.О. по образуваното изпълнително дело № 20208520400183 срещу
„Ч.И.П.“ АД, като на основание чл. 426, ал.4 ГПК на ЧСИ са възложени всички правомощия
по чл. 18 ЗЧСИ, за задължения по Акт по чл. 107, ал.3 ДОПК 21-09-1/27.01.2021г., влязъл в
законна сила на 15.02.2021г. в общ размер на 3 423.77 лв.Видно от Искане за образуване на
принудително производство от 05.02.2021г., общо дължимата сума е в размер на 3 440.30 лв.
С резолюция от 23.02.2021г. ЧСИ П. е присъединил вземането на С.О. по делото.
По искане от 24.03.2021г. на присъединения кредитор С.О. е насрочен опис на
недвижим имот, собственост на длъжника „Ч.И.П.“ АД на 25.03.2021г. Такъв е извършен,
видно от Протокол за опис на недвижим имот от 25.03.2021г. С Постановление от
29.03.2021г. е назначена експертиза за определяне стойността на имота, при възнаграждение
в размер на 200 лв., като с преводно нареждане от 09.04.2021г. по сметка на ЧСИ от С.О. е
платена сумата от 240 лв. с ДДС.
С молба от 05.04.2021г. А.З.Н. е поискал конституиране като взискател по делото по
силата на договор за цесия от 22.02.2021г., с който предишният взискател му е прехвърлил
вземанията си по изпълнителния лист. С Постановление от 05.04.2021г. А.Н. е конституиран
като взискател по делото на основание чл. 429, ал.1 ГПК.
На 14.04.2021г. е постъпило заключение по назначената експертиза, видно от което
определената пазарна цена на имота е 181 000 лв.
С Постановление за разноските от 21.04.2020г., на основание чл. 79 ГПК, във вр. с чл.
81 ГПК ЧСИ П. е определил разноските по изпълнението на взискателя С.О.-дирекция
„Общински приходи“, които са за сметка на длъжника „Ч.И.П.“ АД, както следва: 240 лв.
възнаграждение за вещо лице и такси по изпълнението, дължими на основание чл. 81 ГПК –
84 лв. съгласно сметка № 00294/23.02.2021г. и 3 294 лв. съгласно сметка №
00599/21.04.2021г. Общо разноските по изпълнението на взискателя СО, които са за сметка
на длъжника „Ч.И.П.“ АД са определени на 3 618 лв.
Видно от сметка № 00294/23.02.2021г. със задължено лице „Ч.И.П.“ АД, за
присъединяване и връчване по т.11 и по т.5 са начислени такси в размер на 84 лв. с ДДС.
2
Видно от сметка № 00599/21.04.2021г. със задължено лице, за опис на имота по т.20 е
определена такса 2 715 лв. без ДДС, за изпращане по пощата по т.4 е определена такса 10
лв. без ДДС и за връчване по т.5 е определена такса 20 лв. без ДДС.
Постановлението е връчено на длъжника на 05.05.2021г., а жалбата е подадена на
07.05.2021г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
С обжалваното постановление са определени разноските, дължими само от длъжника
„Ч.И.П.“ АД във връзка с принудителното събиране вземането на присъединения взискател
С.О.. Поради това и останалите длъжници нямат правен интерес от обжалването му,
доколкото те не са страни в това индивидуално изпълнително правоотношение. Жалбата на
длъжниците „Х.Т.“ ООД с ЕИК *******, Т. АТ. Ч. и А.С.Ч. като недопустима следва да се
остави без разглеждане.
По същество на жалбата на „Ч.И.П.“ АД:
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността
за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Съдът приема за неоснователни доводите за нищожност на постановлението за
разноски предвид посочената в него година на издаване. Установява се от доказателствата,
че посочената година – 2020 – е резултат на техническа грешка, която не се отразява на
валидността и законосъобразността на постановлението. Техническата грешка се установява
както от съпоставката с датата на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
делото, датата на молбата за образуване на изпълнително производство и датата на
възлагателното писмо от С.О., така и от съпътстващите постановлението сметки, в които е
посочена година на издаването им 2021г., и от предходно извършеният опис през 2021г., за
което изпълнително действие е начислена една от таксите, посочени в постановлението.
Установява се, че с Възлагателно писмо от 23.02.2021г. С.О. е възложила на ЧСИ П.
събирането на публични вземания по изпълнителното дело на основание чл. 2 ЗЧСИ и с
резолюция от 23.02.2021г. той е присъединил по делото С.О., поради което оплакванията в
тази насока са неоснователни.
Както се приема в т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС,
ОСГТК, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител
я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.
Освен това, съгласно чл. 81 ЗЧСИ дължимите авансови такси по изпълнението на вземания
за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при
възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се
внасят от взискателя, а се събират от длъжника. С оглед на това възражението, че
длъжникът не дължи невнесени авансово от взискателя такси е неоснователно.
Неоснователни са и възраженията, че СО е присъединена служебно, както и че не са
извършвани опис и оценка на имота, видно от доказателствата по изпълнителното дело,
3
обсъдени по-горе. С.О. е възложила на ЧСИ по процесното изпълнително дело събирането
на свои публични общински вземания на основание чл. 2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ с Възлагателно
писмо от 23.02.2021г., посочила е изпълнителен способ и е поискала извършването на опис
на недвижим имот на длъжника, който е насрочен и извършен, видно от Протокол за опис на
недвижим имот от 25.03.2021г. Назначена и извършена е и оценка на недвижимия имот, за
което С.О. е внесла дължимото възнаграждение от 240 лв, видно от Постановление от
29.03.2021г. и преводно нареждане от 09.04.2021г.
Начислените от ЧСИ обикновени такси са определени от ЧСИ правилно. Видно от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, за изпращане по пощата на
призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по т.4 се събира такса 10 лв., за изготвяне
и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от
жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.
517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. по т.5 и за
присъединяване на взискател се събира такса 50 лв. по т.11.
Пропорционалната такса за извършването на опис на недвижимия имот, обаче, е
определена от ЧСИ неправилно. Съгласно т. 20 от Тарифата, за извършване на опис на
движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в
размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от
паричното вземане, но не по-малко от 50 лв. Цената на описаната вещ, видно от
заключението на вещото лице е 181 000 лв. Паричното вземане на СО е в размер на 3 440.30
лв. Очевидно по-малката сума е паричното вземане на СО в размер на 3 440.30 лв.
Доколкото с атакуваното постановление са определени разноските за изпълнението само по
отношение принудителното събиране публичното общинско вземане на С.О., което е в
размер на 3 440.30 лв., дължимата такса за извършения опис, дължима от длъжника по
изпълнението за този кредитор и за това вземане е в размер на 51.60 лв. без ДДС или 61.92
лв. с ДДС и в този размер следва да бъдат намалени дължимите от длъжника по процесното
постановление разноски по т.20 от ТТРЗЧСИ за извършения опис на недвижим имот. След
като ЧСИ е предприел този подход – да изготви постановлението за дължимите от длъжника
разноски отделно по вземането на СО, няма пречка да изготви такова и по отношение
вземането на главния взискател. В останалата част – по т. 4, т.5 и т.11 от ТТРЗЧСИ
дължимите от длъжника такси, както и разноските за вещо лице в размер на 240 лв. са
определени законосъобразно.
По разноските:
Частният жалбоподател претендира разноски в настоящото производство.
Независимо от изхода на спора обаче, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК,
претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител.
Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
С оглед изхода на спора разноски на насрещната страна не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноските с посочена дата 21.04.2020г., по
изпълнително дело № 20208520400183 на ЧСИ К.П., рег. № 852 на КЧСИ, с район на
действие – Софийски градски съд, в частта му, в която е определена пропорционална такса
по т.20 от ТТРЗЧСИ, дължима по изпълнението на взискателя С.О.-Дирекция Общински
приходи от длъжника „Ч.И.П.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. ******* за извършен опис на недвижим имот по изпълнение вземането на С.О. в
размер на 2 715 лв. без ДДС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от длъжника „Ч.И.П.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ******* по изпълнително дело № 20208520400183 на ЧСИ
К.П., рег. № 852 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд разноски за
пропорционална такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, дължима за извършен опис на недвижим имот
по изпълнение вземането на С.О. на сумата от 61.92 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ч.И.П.“ АД в останалата и част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ч.И.П.“ АД с ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ******* за присъждане на разноски за настоящото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжниците „Х.Т.“ ООД с ЕИК
*******, Т. АТ. Ч. и А.С.Ч. против Постановление за разноските с посочена дата
21.04.2020г., постановено по изпълнително дело № 20208520400183 на ЧСИ К.П., рег. №
852 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.
Решението в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата подлежи на
обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в
останалата част решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5