Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр.
Враца, 31 май 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично заседание на 02.05.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като
разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 728 по описа за 2019 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Карго Планет“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон“ №
57, ет. 2 срещу „Вратица-Враца“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ******и И.Г.К. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че на 29.03.2016 г. първият
ответник е издал в полза на ищцовото дружество запис на заповед, с който се е
задължил безусловно да плати без протест и разноски на поемателя „Карго Планет“
ООД на
падежа – 15.05.2016 г. сумата 7 500,00 лв. Поддържа се, че вторият ответник е
авалирал задължението по записа на заповед, както и че записът на
заповед и авалът съдържат всички изискуеми от закона вземания.
Поради неизпълнението
на ответниците-солидарни длъжници, на 23.10.2018 г. ищецът подал срещу същите
заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 4584/2018 г. на
Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и
издал заповед №
2856/24.10.2018 г.
за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата. В срока по чл. 414 ГПК ответниците
подали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящия иск.
Искането
към съда е да признае за установено в
отношенията между страните, че двамата ответници дължат при условията на
солидарност на ищеца сумата 7 500,00 лв. – главница по запис на заповед от
29.03.2016 г., платим на падеж – 15.05.2016 г., за която е издадена заповед №
2856/24.10.2018 г.
за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 4584 от 2018 г. на
Врачански районен съд. Претендират се
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
„Вратица-Враца“ АД гр. Враца и И.Г.К. е постъпил писмен отговор, с който се
оспорват исковете. Твърди се, че ищецът и първият ответник са били в трайни
търговски взаимоотношения от 2011 г., свързани единствено и само с извършвани
от ищеца превози на стоки на първия ответник главно за Германия и много рядко –
в България. Между ищеца и първия ответник за всяка поръчка на транспорт се
осъществявала кореспонденция за уточняване на всички подробности, след което
ищецът, като превозвач, изпращал на първия ответник, като товародател, номера
на съответните камиони и конкретната дата на товарене по електронната поща,
както и ищецът издавал съответните фактури за услугата. За процесния запис на
заповед се поддържа, че е издаден от първия ответник и е авалиран от втория
ответник единствено за обезпечаване на задължението на „Вратица-Враца“ АД гр.
Враца към „Карго Планет“ ООД гр. София по договор за превоз на товари за
превози, извършени в периода от 25.03.2016 г. до 07.04.2016 г. По същия договор
страните били постигнали съгласие плащането да се извърши 30 дни след
доставянето на стоките в крайната точка, а за гарантиране на изплащането на
задължението първият ответник, като товародател, издал процесния запис на
заповед, а вторият ответник, като представляващ товародателя, авалирал същия.
„Карго Планет“ ООД гр. София, като превозвач, издал за извършените услуги
фактура № **********/05.04.2016 г. и фактура № **********/14.04.2016 г. на обща
стойност 7 500,00 лева с ДДС, която сума била изцяло изплатена от
„Вратица-Враца“ АД гр. Враца с банков превод на 14.05.2016 г. Като считат
претенцията за погасена чрез плащане още през 2016 г., двамата ответници
отправят искане към съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и
да им присъди деловодни разноски.
В заповедното производство-ч. гр.
дело № 4584/2018 г. на Врачанския районен съд длъжниците „Вратица-Враца“ АД гр. Враца и И.Г.К. са подали възражение в
срока по чл. 414 от ГПК, като са навели доводи, че процесният запис на заповед
обезпечава задължението по сключен от ищеца и първия ответник договор за превоз
на товари за превози, извършени в периода от 25.03.2016 г. до 07.04.2016 г., което задължение е напълно изплатено още през
2016 г.
Предявените субективно
кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.
505 и чл. 372, ал. 1 от Търговския закон ТЗ).
Ищецът, чрез
пълномощника си адв. П.Г., поддържа исковата молба и доразвива изложените в нея
съображения в съдебно заседание и в писмена защита.
Ответниците, чрез
общия си пълномощник адв. Е.Г., оспорват исковете по съображенията, изложени в
отговора по чл. 131 от ГПК и доразвити в писмена защита.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, по реда
на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:
По приложеното заповедно производство – ч. гр. дело № 4584/2018
г. е представен запис на заповед от 29.03.2016 г. с падеж на плащане 15.05.2016
г., с който ответникът „Вратица-Враца“ АД се е задължил да заплати на ищеца
„Карго Планет“ ООД сумата 7 500,00 лв., а ответникът И.К. е авалирал
задължението.
С нотариална покана с рег. № 5625/31.07.2018 г. на
нотариус Венцислав Василев с рег. № 338 в Нотариалната камара, връчена редовно
на „Вратица-Враца“ АД на 03.09.2018 г., е даден на издателя на записа на
заповед тридневен срок за доброволно изплащане на задължението по същия.
От кореспонденция между страните по факс и имейл (л.
20-27 от делото се установява), че страните са били в търговски взаимоотношения
помежду си по повод договор за превоз на стоки, по силата на който ищецът
„Карго Планет“ ООД се задължил да превози по направление България-Германия товари
на „Вратица-Враца“ АД с два камиона с рег. № ******ЕК (комплектен хенгер с обем
около 117 куб. м. и групажен с необходим обем около 62 куб. м.) в периода
01-14.04.2016 г., а товародателят се задължил да заплати цена за услугата в
размер на 7 500,00 лв. с ДДС. Съгласно чл. 293, ал. 4 от ТЗ писмената
форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин,
който позволява да бъде възпроизведено, поради което следва да се приеме, че
между страните е сключен в писмена форма договор за превоз на товари.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е издал фактура
№ **********/05.04.2016 г. на обща стойност 4 260,00 лева с ДДС и фактура
№ **********/14.04.2016 г. на обща стойност 3 240,00 лева с ДДС с
основание „транспортно навло“, съдържание „комплектен товар шевни изделия“ и
получател „Вратица-Враца“ АД. С преводно нареждане от 14.06.2016 г.
„Вратица-Враца“ АД е превела сумата 7 500,00 лева на „Карго Планет“ ООД с основание
„плащане по фактура № **********/14.04.2016 г.“. В счетоводствата и на двете
дружества този превод е надлежно осчетоводен и с него са погасени задълженията
по фактура № **********/05.04.2016 г. и фактура № **********/14.04.2016 г. В
счетоводството на „Карго Планет“ двете фактури са осчетоводени коректно като
вземане по дебитна сметка 411 „Клиенти“ по аналитечната партида на
„Вратица-Враца“ АД и като приход по кредита по сметка 703 „Приходи от продажби
на услуги“, начислено е задължение по кредита на сметка 543/2 „Начислено ДДС за
продажби“, фактурите са описани в дневниците за продажби за месец април 2016 г.
и е подадена справка-декларация по ЗДДС. В счетоводството на „Вратица-Враца“ АД
двете фактури са осчетоводени коректно като задължение по кредита по сметка 401
„Доставчици“ по аналитичната партида на „Карго Планет“ ООД и са отчетени като
разход по сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и начислен данъчен кредит в
размер на 20% по сметка 453/1 „Начислен ДДС за покупки“. И двете дружества са регистрирани
по ЗДДС и са описали фактурите в дневниците си за покупки, съответно продажби.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелките Албена Бешкова и Калина Алева-служителки на ищеца, както и
свидетелките Първолетка Андреева и Емилия Цветкова-служителки на първия
ответник.
Свидетелката Албена Бешкова дава показания, че
процесните две фактури са издадени от ищеца и за сумите по тях има издаден
запис на заповед. „Карго Планет“ ООД правело транспортите на „Вратица-Враца“ АД
от 2013 г. до 217-2018 г. В началото транспортните услуги били заплащани
авансово, но считано от пролетта на 2016 г. управителите на двете дружества се
разбрали за разсрочено плащане, при условие, че се издаде запис на заповед,
който да служи като гаранция на бъдещата съвместна работа.
Свидетелката Калина Алева дава показания, че през
месец март 2016 г. „Вратица-Враца“ поискало отложено плащане и молбата била
удовлетворена срещу издаване на запис на заповед, който бил гаранция за
вземанията на „Карго Планет“ ООД и по бъдещи транспорти, до някакъв кредитен
лимит, съвпадащ със сумата по записа на заповед.
Свидетелката Първолетка Андреева дава показания, че
процесният запис на заповед е издаден по повод доставка на стоки на
„Вратица-Враца“ АД до Германия и подписан от И.К. само като управител на
„Вратица-Враца“, като имало 30-дневна отсрочка за плащане, съвпадаща с падежа
на записа на заповед. Задължението било платено един ден преди падежа. И.К.
искал да бъде върнат записа на заповед, но му било отказано.
Свидетелката Емилия Цветкова дава показания, че записът
на заповед е издаден за задължението по превоз с два камиона до Германия, за
същото задължение са издадени двете фактури, които са погасени с 30 дни
отсрочка. Извършени са и други превози с 30-дневна отсрочка за плащане.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът
възприема показанията на всички разпитани по делото свидетели като обективно и
добросъвестно дадени и съответстващи на останалите събрани доказателства.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
В
производството по чл. 422 от ГПК съдът е длъжен да установи дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение. С т. 17 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на Върховния касационен съд
по тълк. дело № 4/2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземането,
основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, като всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са
обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или
несъществуването на вземането по записа
на заповед. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Съгласно Решение
№ 102/
23.07.2014 г.
по търг. дело
№ 2680/2013 г.,
І т.о. на Върховния касационен съд,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК: въпреки, че при направено
възражение или твърдение, основани на каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение
подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за
последица погасяване на вземането по записа на заповед, с навеждането им по
установителния иск за вземането по менителничния ефект не се упражнява право на
иск за вземането по каузалното правоотношение, което е отделно от правото по
абстрактната сделка.
В процесния случай твърдение за наличие на каузално правоотношение
е въведено от ответника „Вратица-Враца“ АД още с възражението по чл. 414 от ГПК, където е посочено, че записът на заповед е издаден по повод извършени
транспортни услуги, които са заплатени преди подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК. С отговора по чл. 131 от ГПК също се поддържа наличие на договор за превоз
на стоки между страните.
По отношение на редовността на записа на записа на
заповед и авала от външна страна:
Същите е редовни от външна страна и съдържат изискуемите
от ТЗ реквизити.
По отношение на съществуването на договор за превоз на
стоки между страните:
Предвид представената по делото кореспонденция между
страните, обстоятелството, че ищецът и първият ответник са търговски дружества
и разпоредбата на чл. 293, ал. 4 от ТЗ
съдът приема, че страните са обвързани от сключен през месец март 2016 г. договор
за превоз на стоки с товародател „Вратица-Враца“ АД и превозвач „Карго Планет“
ООД, цената по който е 6 250,00 лева без ДДС или 7 500,00 лева с ДДС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
съдът приема за доказано, че и двете търговски дружества са осчетоводили фактура
№ **********/05.04.2016 г. и фактура № **********/14.04.2016 г., издадени
именно за тези транспортни услуги, включили са ги в дневниците си по ЗДДС, а
общата дължима по тях сума 7 500,00 лева с ДДС е погасена на 14.06.2016 г. С осчетоводяването на фактурите и приемането на плащането
именно с посоченото в преводното нареждане основание „Карго Планет“ ООД е
признало плащането по договора за превоз от месец март 2016 г. между страните.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се извежда извод, че „Карго
Планет“ ООД е потвърдил основанието за плащането, тъй като не се е
противопоставил веднага след узнаването.
Показанията на Албена Бешкова, Калина Алева, Първолетка Андреева и
Емилия Цветкова са в смисъл, че процесният запис на заповед е издаден именно по
повод договора за превоз на стоки от март 2016 г. и че страните са работели
заедно до 2017-2018 г., включително чрез разсрочено плащане, като издаването на
запис на заповед е играело ролята на кредитен лимит. Транспортът на стойност
7 500,00 лева е реално извършен. Съдът намира, че ако сумата по процесния
запис на заповед беше останала непогасена, предвид размера на задължението, търговските
взаимоотношения между страните биха били прекъснати още през 2016 г. В тази
насока съдът кредитира и показанията на свидетелката Калина Алева, че
последните две фактури от 2017 г. са останали неплатени, вследствие на което
„Карго Планет“ ООД е прекъснало взаимоотношенията си с „Вратица-Враца“ АД.
Следва обаче да се отбележи, че тези две фактури от 2017 г. нямат връзка с
предмета на доказване по делото.
Ответниците ангажираха писмени и гласни доказателства,
от които се установява, че превозът от 2016 г. е именно на стойност
7 500,00 лева с ДДС, докато ищецът не представи доказателства, че между
страните е имало други договори за превоз, по които цената да е била
7 500,00 лева с ДДС.
При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства
се налага категоричен извод, че задължението по процесния заповед съвпада със
задължението по договора за превоз на стоки от март 2016 г., като същото
задължение е своевременно погасено още през юни 2016 г., което налага
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът следва да заплати на
ответниците сумата 700,00 лева-внесен адвокатски хонорар и сумата 300,00
лева-депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен-погасен чрез плащане предявения от „Карго Планет“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон“ №
57, ет. 2 срещу „Вратица-Враца“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ******и И.Г.К. с ЕГН **********
*** иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 7 500,00 лв. – главница по
запис на заповед от 29.03.2016 г., платим на падеж – 15.05.2016 г., за която е
издадена заповед № 2856/24.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.
гр. дело № 4584 от 2018 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Карго Планет“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон“ №
57, ет. 2 да заплати на „Вратица-Враца“ АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ******и И.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата
700,00 лева-внесен адвокатски хонорар и сумата 300,00 лева-депозит за вещо лице
– деловодни разноски по гр. дело № 728/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Районен
съдия: