Решение по дело №159/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 94
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200159
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                           17.07.2019 год.                            Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                наказателен състав

На дванадесети юли                                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

            Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 159 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод депозирана жалба от „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 3/ 10.05.2019 год. на Директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като дружеството жалбоподател не е нарушител. Навеждат се доводи за допуснати в хода на производството съществени, процесуални нарушения, водещи. Иска се от съда пълна отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Пледира НП да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, редовно призовани, се представляват от упълномощен представител- адвокат. Пледират за потвърждаване на НП. 

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем № Т-РД-35-8/ 18.04.2017 г. жалбоподателя е придобил временно право на ползване, за срок от 5 години, върху морски плаж „Мечата дупка 2“, находящ се в община Царево, област Бургас, който плаж е с обща площ в размер на 4 121 кв.м. определена въз основа на

данните от специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, прието с протокол № 6 от 05.12.2012 г. и чрез съвместяване с данните от актуалните кадастрална карта и кадастрални регистри, за територията на поземлен имот с идентификатор 44094.21.24, с активна плажна площ на морския плаж, определена по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК. е в размер на 2 910 кв.м. с дължина на бреговата линия 255 м. и с точки по границите, определящи общата площ от № 1 до № 94. включително, определени в координатна система „Българска геодезическа система 2005". От активната плажна площ на морския плаж е изключена площта, заета от каменист плаж в размер на 1211 кв.м. На процесния плаж бил извършен геодезически мониторинг на 11.07.2018 год. От данните на мониторинга се установило, че на морски плаж „Мечата дупка 2“, в изпълнение на задълженията на жалбоподателя по договор № Т-РД-35-8/ 18.04.2017 г. за отдаване под наем на морски плаж „Мечата дупка 2“, процентното съотношение на достъпност до морето от зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности по отношение на активната плажна площ е в размер на 29,86 на сто от активната плажна площ, вместо законово предвидената равностойност на достъпа до морето от зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности от посетителите на плажа и зоните с поставени от наемателя ма плажа принадлежности. Според докладът, дължината на бреговата ивица пред зоните за свободно поставяне на принадлежности от посетителите на плажа е 33 метра, при обща дължина бреговата ивица пред активната плажна площ в размер на 110.5 метра. При проверката се установило, че в одобрената на 30.05.2017 г. от министъра на туризма схема за поставяне на преместваеми обекти в т.ч. и допълнителни търговски площи, е предвидено бреговата ивица пред зоните за свободно поставяне на принадлежности от посетителите да бъде в размер на 70,5 метра, а пред зоните с поставени от наемателя на плажа принадлежности /чадъри и др./ да бъде в размер на 40 метра. АНО приел, че нарушението е било извършено на 11.08.2018 г. - дата на извършване на геодезически мониторинг и съставяне на доклад за него. Констатираното, мотивирало актосъставителят да състави акт за установяване на административно нарушение № 04/ 14.11.2018 г. връчен на упълномощен представител на жалбоподателя. Наказващия орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано но не, по същия като в АУАН начин. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие и го санкционирал на основание чл. 23 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, като наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното: 

Основателно е наведеното от страна на жалбоподателя твърдение, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП е допуснато съществено, процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. 

На първо място, липсва идентичност между описаното в АУАН и в НП, досежно датата на извършване на санкционираното деяние. Така, в АУАН е посочено, че деянието е извършено на 11.07.2018 год. а в атакуваното НП, че е извършено на 11.08.2018 год. т.е. в акта и в НП са посочени различни дати на извършване на нарушението. Това противоречие няма как да бъде отстранено в съдебното производство, няма как да се санира и по реда на ЗАНН. Същото внася неяснота за точната дата на нарушението, а от там и за съответните давностни срокове за съставянето на АУАН. Действително, процесуалния представител на АНО направи възражение, че в случая се касае очевидна фактическа грешка. Възражението според съда е несъстоятелно. Института на ОФГ е регламентиран в гражданския процес и касае съдебните актове, но в административно наказателния процес такова понятие „очевидна фактическа грешка“ в АУАН и в НП няма регламентирано, няма и ред същото да бъде санирано, така както е регламентиран този институт в ГПК.

По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление, следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3/ 10.05.2019 год. на Директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, на „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: