Р Е Ш
Е Н И Е
№ 321
гр. Добрич, 28.10.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, ІV състав, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При
участието на секретаря М. МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева
административно дело №546/2020 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по постъпил протест от прокурор при Окръжна
прокуратура - Добрич, против Разрешение за строеж
№ 297/15.12.2017 г. издадено от главния
архитект на Община Балчик, в полза на "БЛЯКСТОУН ГРУП" ЕООД, гр.
Балчик, за: „Сезонна жилищна сграда с магазини“ , със ЗП 202, 50 кв.м., РЗП 742,70 кв.м., находящ се в УПИ ІV, кв.101 по плана на гр. Балчик.
Прокурорът иска атакуваното разрешение за строеж да бъде
обявено за нищожно, тъй като е издадено при особено съществени нарушения на материално-правни норми, които са толкова
тежки, че водят до непоносимост на неговите правни последици. В протеста се сочи, че съгласно
действащия към момента на издаване на разрешението за строеж ПУП-ПРЗ, одобрен
със Заповед №805/02.07.2009г. на кмета на общ.Балчик, УПИ IV-377 с идентификатор 02508.84.377 по КККР на
гр.Балчик е с отреждане ЖМ /жилищна зона с преобладаващо малкоетажно
застрояване/ и градоустройствени показатели: плътност на застрояване до 60%;
интензивност на застрояване /КИНТ/ 1,2; озеленена площ 40%, максимална
етажност/ височина до 3 Н/ 10 метра; начин на застрояване свързано със съседни
имоти, допълващо застрояване на един етаж и свободна основно застрояване.
Съгласно вътрешните и външни линии на застрояване, застрояването е свързано
допълващо застрояване на един етаж, към съседно УПИ VII-378,
определено със задължителна линия на застрояване; по западната регулационна
граница на имота /към пешеходна алея/ е на отстояние два метра, определено със
задължителна линия на застрояване; по югозападната граница е по имотната
граница, определена със задължителна линия на застрояване и на два метра от
уличната регулация ул.Черно море, определено със задължителна линия на
застрояване; на отстояние шест метра от имотната граница с УПИ III-390, определено с ограничителната линия на
застрояване. Главният архитект на община
Балчик е издал Скица-виза за проектиране №145/22.08.2016 г. на основание
чл.140, ал.1 и ал.3 ЗУТ, във връзка с чл.134, ал.6 ЗУТ, с която е разрешил
проектирането на основно и допълващо застрояване с параметри, съгласно чл.27,
ал.3 ЗУТ, в територия с устройствена зона ЖМ.
В
конкретния случай, според Прокуратурата, с издадената виза се променят и
изменят съществено задължителните линии на застрояване, определени в действащия
ПУП-ПРЗ за имота по следния начин: по западната регулационна граница на имота
/към пешеходната алея/, по югозападната имотна граница и към уличната регулация
по ул.Черно море застрояването да е по имотната граница, а към УПИ III-380 застрояването да е на три метра. От графичната
част на ПУП-ПРЗ за УПИ IV-377 е видно, че
същият няма лице към две улици, а само към ул.Черно море. По западната
регулационна граница имотът граничи с пешеходната алея, със стъпала и междинни
площадки и няма предвидено свързано основно застрояване между двете странични
регулационни линии, поради което се счита, че разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗУТ е
неприложима за УПИ IV-377.
Релевират се доводи, че съгласно ПУП-ПРЗ за
имота, максималните устройствени показатели са точно определени по граничната
му част, а с одобрения инвестиционен проект, достигнатите устройствени
показатели за застрояване ПЗ – 64,8%, КИНТ 2,3 са надвишаващи предвидените по
действащия ПУП-ПРЗ. Съгласно ПУП за имота е предвидено изграждане на триетажна
сграда с максимална кота, корниз до десет метра. Видно от фасадата ѝ от
към ул.Черно море, проектираната сграда е със седем надземни етажа, кота корниз
+11,90 метра до +18,50 метра и височина на билото +21,30 метра/ +20,301 метра
кота на последната покривна плоча плюс около един метър борд на плоския покрив,
с което не са спазени предвидената по ПУП максимална височина и предвиденото
нискоетажно застрояване. Поради това се счита, че разрешението за строеж, което
е издадено и с което е одобрен и съгласуван инвестиционен проект са в
несъответствие с действащия ПУП, с което е нарушена нормата на чл.108, ал.1 ЗУТ, регламентираща, че предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционно
проектиране.
Излагат
се и съображения, че одобреният и съгласуван, от гл.архитект на общ.Балчик
инвестиционен проект за строеж на сезонна жилищна сграда с магазини не е
комплектуван с част „Паркоустройство и благоустройство“. Също така в част
„Архитектура“ има приложен чертеж с наименование „Облагородяване и
озеленяване“, изготвен от проектанта по част „Архитектура“, поради което се
твърди, че инвестиционният проект е одобрен и съгласуван в нарушение на
разпоредбата на чл.144, ал.1, т.3 ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекта, както и Наредба №15/28.07.2005г. за
техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане, експлоатация на
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа протеста на
изложените в него основания, като доразвива тезите си. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на заинтересованата страна.
Ответната страна - главен архитект на Община Балчик се явява
лично и оспорва протеста и пледира за оставянето му без
уважение. Сочи се, че
изводът на Прокуратурата, че сключеното между трите имота застрояване е
допълващо е неправилен. Излагат се подробни съображения дали УПИ IV е ъглов. Сочи се, че са неправилни и
незаконосъобразни заключенията на Прокуратурата, че е допуснато съществено и
недопустимо изменение на линиите на застрояване. Разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗУТ позволява „изграждането на сгради с неограничена височина и етажност“ а от
там и „разрешено проектиране на сграда, която не е предвидена с действащия
ПУП“. В случая, според ответника, наличието на стръмен наклон над 50% в
комбинация с предвиденото по ПУП включено основно застояване на най-високата
част на терена и прилагайки правилата за височина на сграда, спрямо средно ниво
на терена, за всяка от фасадите, се стига до стъпаловидно поместване на
застрояването, в допустимия за наклона обем. Твърди се, че с одобреното със
заповедта на кмета изменение на ПУП, начинът на застрояване между имотите,
предмет на разработката не се променя. Одобреният с Решение №391, по Протокол
43 от 30.05.2006г. на ОС-Балчик ПУП-ПРЗ предвижда сключено в три имота,
нискоетажно, основно застрояване и с одобрената заповед, сключеното основно
застрояване на трите имота не се променя, но в обхвата на ниско застрояване се
фиксира височина от един етаж. Освен това се излагат и доводи, че в линиите на
сключеното застрояване в обхвата на УПИ V-378
И УПИ VI-379 към дъно на УПИ остават на отстояние, изискуемо
за основното застрояване, а това е пет метра, което се доказва и от графиката
на плана. Твърди се, че при издаване на Скица-виза за проектиране №115 от
26.08.2016г. са спазени нормите на чл.140, ал.3 във връзка с чл.134, ал.6 ЗУТ,
а именно не е променен начинът на застрояване - свързано на две граници, нито
характера – нискоетажно, както и са спазени, допустимите в чл.31, ал.1 ЗУТ
отстояния. Излагат се и съображения, че допуснатото застрояване с разрешението
за строеж е допустимо, предвид нормата на чл.27, ал.3 ЗУТ, за чието прилагане
законодателят не изисква изменение на ПУП, нито дори упоменаване във виза за
проектиране. Въз основа на посочените аргументи, твърдението за превишена
височина и обем на допустимото по ПУП застрояване, както и произтичащите от
това, че строежът представлява високо застрояване, по смисъла на ЗУТ е невярно,
според главния архитект. Относно твърдението, че проектната документация е
непълна и липсват разработките по част „Отопление и вентилация“, както и проект
по част „Паркоустройство и благоустройство“ от правоспособен ландшафтен
архитект също се излагат съображения. Моли се да се отхвърли искането в
протеста на Окръжна прокуратура - Добрич, като неоснователно и
незаконосъобразно.
Представена
е и подробна писмена защита.
Заинтересованата страна – „БЛЯКСТОН ГРУП“ ООД чрез своите процесуални
представители излага подробни съображения относно допустимостта на протеста,
както и по основателността му. По делото е постъпил отговор, подаден от адв. С.
и адв. Д.. В отговора се настоява, че протестът е недопустим и се излагат
подробни съображения в тази насока. Моли се, да се прекрати производството по
делото и да се остави без разглеждане протеста. Излагат се и подробни
съображения и за неоснователност на протеста.
В
с.з. се изразява становище, че протестът е недопустим на основание чл.159, т.1 АПК във връзка с чл.156, ал.5 АПК, тъй като процесното разрешение за строеж е
изпълнило своето предназначение. Видно от приложеният печат върху него,
сградата е приета, има акт 16, въведена е в експлоатация. Върху това разрешение
за строеж е осъществен специализиран контрол на ДНСК. Органите не са
констатирали нарушения по разрешението за строеж. Според процесуалния
представител, текстове на АПК дават
възможност на прокурора да протестира разрешения за строеж, т.е. ИАА, но това е
в случай, че засягат държавен или обществен интерес. В случая според
заинтересованата страна се касае за частно-правен спор, граждански спор, така
че прогласяване на нищожност на разрешението за строеж би довело единствено до
гражданско-правни последици, да се реши един съседски спор, дали е налице
спазване на ПУП.Моли, да се отхвърли протеста и се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Представена
е и писмена защита.
За да се произнесе по същество, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На
осн. чл.140, ал.1 и ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.6 от ЗУТ е издадена
виза за проектиране от гл. архитект на община Балчик, с която е разрешено
проектиране на основно и допълващо жилищно застрояване с параметри, съгл.
чл.27, ал.3 от ЗУТ, в територия с устройствена зона Жм /лист 26/.
Съгл.
обяснителна записка, част архитектурна е посочено, че за имота се предвижда
нискоетажно жилищно застрояване с височина до 10 м.. Съгл. действащия ПУП УПИ
ІV, кв. 377 е ъглов имот, разположен до две улично-регулационни и две вътрешни
граници. Поради предвиденото с ПУП сключено застрояване и на двете странични
граници на имот, за застрояването в имота са валидни условията на чл.27, ал.3
от ЗУТ – без ограничения на Кинт и Плътност. Посочено е още, че с визата за
проектиране са променени линии на застрояване, които в действащия ПУП са
разположени на по-големи от допустимите по закон отстояния. Визата за проектиране
е влязла в законна сила /лист 51 и сл./
Със
Заявление вх. №63-3301-2/14.12.2017 г., „БЛЯКСТОУН ГРУП“ ООД е поискал от гл.
архитект на община Балчик съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за
сезонна жилищна сграда с магазини, намираща се в УПИ ІV, кв.101 по плана на гр.
Балчик. Към заявлението са приложени инвестиционен проект и други документи
/лист 45/. Със Заявление вх. №63-3301-3/15.12.2017 г., „БЛЯКСТОУН ГРУП“ ООД е
поискал от гл. архитект на община Балчик издаването на разрешение за строеж на
описаната по-горе сграда /лист 44/. На 15.12.2017 г. е издадено Разрешение за
строеж №297 на "БЛЯКСТОУН
ГРУП" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Мусала“ №9 е разрешено изграждане на обект: "Сезонна жилищна
сграда с магазини“ с ЗП 202,50 кв.м., РЗП 742,70 кв.м., като обектът е ІV -та категория. Съгласно отразеното в РС, то е издадено при одобрени инвестиционни проекти. Посочено е, че разрешението се издава на основание чл.
148, ал. 1 и 4.
На издаденото РС е осъществен административен контрол от органите на
РОНСК Добрич. Със Заповед №ДК-10-СИР-20/30.07.2018 г., образуваното
производство е прекратено. Процесната заповед е обжалвана пред АдмС-Добрич от
трети лица, по която е образувано адм. дело №571/2018 г., по което съдът с
Определение №306/09.10.2018 г. е
отхвърил жалбата на А.Г.М. *** и е оставил без разглеждане жалбата на М.П.М.от
. Терелиг и е пракратил производтвото в тази му част. Определението е влязло в
законна сила /лист 187-194/.
Върху процесното разрешение за строеж е осъществен контрол и по реда на
надзора по жалба на ИД началник на РО НСК Добрич, в която се сочи, че
издаденото от гл. архитект на община Балчик, разрешение за строеж е нищожно. С
резолюция от 05.12.2018 г. на прокурор М. Любенова – ОП Добрич, преписката е
прекратена. Акта на ОП Добрич е потвърден с Резолюция на АП Варна от 16.01.2019
г. /лист 171-185/. При проверка по реда на надзора за законност по преписка
678/2018 г. Върховна касационна
прокуратура е приела, че издаденото РС страда от тежки е неподлежащи на
саниране пороци, които обуславят прогласяване на нижощността му, поради което е
подаден и настоящия протест.
По жалба на А.Г.М. *** е образувана в РП Балчик преписка №193/2019 г.,
която е прекратена. С Резолюция от 06.08.2019 г., прекратяването е било
потвърдено и от Окръжна прокуратура гр. Добрич.
По делото като доказателство е приета цялата прокурорска преписка
№678/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Добрич.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице е дало своето заключение. Експертизата е приета от съда, като неоспорена
от страните. Според вещото лице, визата за проектиране е издадена на осн.
чл.140, а.1 и ал.3 във връзка с чл.134, ал.6 от ЗУТ за основно и допълващо
жилищно застрояване с параметри, съгл. чл.27, ал.3 от ЗУТ в зона ЖМ, като
визата не противоречи на предвижданията на действащия ПУП. С визата е променена
конфигурацията на застрояването, без да се променят начинът и характерът на
застрояване, което е допустимо съгл. чл.134, ал.6 от ЗУТ.Конфигурацията на
едноетажното застрояване не е променена. Устройствени показателни не са
определени, като е дадена възможност на осн. чл.27, ал.3 от ЗУТ, плътността и
интензивността на застрояване да не се ограничават. Относно спазените
отстояние, вещото лице е отговорило, че по отношение на съществуащата сграда в
УПИ VІІ-380 не е спазено изискването на чл.31, ал.4 от ЗУТ. Експерта е посочил,
че подземното застрояване извън очертанията на сградите, както в ПУП, така и
във визата за проектиране не е означено. На място е изградена сезонна жилищна
сграда с магазини на седем нива. Посочено е, че поради голямата денивелация на
терена от юг на север, към ул. „Черно море“ сградата има седем надземни нива, а
кът терена на север – четири. Застроената площ на сградата – първият надземен
етаж, спрямо нивото на ул. „Черно море“ е 202 кв.м., а разгъната застроена площ
е общата площ на всички етажи – 1 409 кв.м. Сградата по разрешеинето за
строеж е съобразена с издадената виза за проектиране по отношение показателите
на застрояване и характера на застрояване. По проект сградата е с височина в
интервала 10.15 м. – средно застрояване, а по ПУП – ниско застрояване, тъй като
попада в зона Жм – зона за ниско жилищно застряване и височина в ПУП е посочена
по малко от 3 етажа. Според вещото лице УПИ ІV-377 е ъглов имот. Одобреният и
съгласуван от главния архитект на община Балчик инвестиционен проект за строеж
на сградата не е комплектуван с част „Паркоустройство и благоустройство“ и част
„Отопление и вентилация“, като към архитектурния проект е приложен чертеж
„Озеленяване и благоустровяане“, изготвен от проектанта. Съгласно действащия
ПУП-ПРЗ за процесния имот е дадено свързано застрояване между УПИ VІІІ-418 и
УПИ ІХ-419, на общата граница с УПИ ІV-377, както и между УПИ ІХ-419 и УПИ
VІ-379 в кв.101 по плана на гр. Балчик е едноетажно, като такова то може да
бъде допълващо застрояване или част от основното застрояване. Вещото лице не
можа да отговори дали предвиденото едноетажно застрояване по действащия ПУП е
основно или допълващо. Тъй като на място е изълнено едноетажно застрояване на
четири нива с жилищно предназначение, според вещото лице това не е допълващо
застрояване, а е част от основното застрояване. В съдебно заседание вещото лице
е отговорило на поставените въпроси от страна на главния архитект на община
Балчик и заинтересованата страна. Според експерта, сградата на място е
изпълнения в съответствие с проекта. Относно височината на сградата, вещото
лице се позовава на чл.137 от ЗУТ, като приема, че жилищната сграда е повече от
60% от общата разгърната застроена площ.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Протестът е подаден от надлежна страна, прокурор при
Окръжна прокуратура - Добрич, в изпълнение на правомощията му по чл. 16, ал. 1 т. 1
от АПК срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК с искане за обявяване на неговата нищожност, което може да бъде предявено
без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК.
Засиленият
стабилитет на строителното разрешение, съответно на приравнения на него акт за
узаконяване, съгласно чл.156 от ЗУТ цели предвидимост и сигурност на
инвестиционния процес. Не може обаче в случая да бъде направено позоваване на
чл.156, ал.5 от ЗУТ, съгласно който „влезлите в сила разрешения не подлежат на
отмяна“, тъй като нищожното разрешение за строеж, съответно акт за узаконяване
не се отменят, а се констатира неговата нищожност, а нищожните индивидуални
административни актове не влизат в сила и не пораждат правни последици, поради
което и посочената норма е неприложима. На още по-малко основание може да се да
се приеме, че издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация може да
санира допуснати пороци от най-тежките, тъй като удостоверението за въвеждане в
експлоатация удостоверява годността на строежа с оглед на спазване на техническите
норми на извършването му и неговата безопасност, но не може да се отрази на
наличието на порок, водещ до изначална негодност на акта да породи своите
правни последици. Завършването на строежа и въвеждането му в експлоатация по
установения ред /чл.177, ал.1 от ЗУТ/ не валидира разрешението за строеж, ако
то страда от особено съществен порок, обуславящ неговата нищожност. Да се
приеме обратното, означава да се допуснат правните последици на административен
акт въпреки наличието на порок, който изначално не позволява тяхното
настъпване.
Съгласно разпоредбата на чл. 127 от Конституцията на
Република България, Прокуратурата следи за спазване на законността, като
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Конституционната
разпоредба е възпроизведена в нормата на чл. 16 от АПК, където е посочено, че
прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като:
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни
актове; в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в
административни дела; започва или встъпва във вече образувани по този кодекс
производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или
обществен интерес. За образуване на производство по оспорване, направено от прокурора,
не се търси доказване на засегната правна сфера, тъй като участието му в
административното, съответно в съдебноадминистративното производство предполага
осъществяване на конституционната функция - надзор за законност в този процес.
При положение, че протестът е подаден в хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, то същият е допустим.
Подаденият протест е допустим и предвид отмяната на чл.
216 от ЗУТ в бр. 25 от 2019 г. на ДВ. След влизането в сила на това изменение
на ЗУТ, оспорването на законосъобразността на актовете на главния архитект
подлежи на обжалване пред съда. На следващо място, протестът е допустим, тъй
като съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
С
оглед на горното, подаденият протест е допустим.
Разгледан
по същество той е неоснователен по следните правни съображения:
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на
административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост.
Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При
нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на
правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен
недостатък, водещ до недействителност на волята на органа се приема, че
нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в
административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се
позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на
един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг. от чл.
149, ал. 5 от АПК). Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава когато нарушенията им са особено съществени - т.е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и
за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените
нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност
също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на административно-производствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност.
В настоящия случай оспореното разрешение за строеж е
издадено от главния архитект на Община Балчик, който е материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.
148, ал. 2 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на
административно-производствените правила.
Основно прокурорът обосновава изводите си за нищожност на
разрешението за строеж, на първо място с несъответствие с предвижданията на
ПУП-ПЗ
и на второ – непълнота на документацията, приложена към инвестиционния проект.
Основният критерий, определящ законосъобразността на
инвестиционните проекти и разрешенията за строеж е тяхното съответствие с
предвижданията на подборния устройствен план, което в случая е налице по
отношение на процесното разрешение за строеж. В този смисъл са решение №
8835/06.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2017 г., II-о отд., решение №
2672/22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13606/2010 г., II-o отд, решение №
10915//24.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2009 г., II-о отд. и др. По принцип противоречието с предвижданията на ПУП на
инвестиционния проект и издаденото по него разрешение за строеж е основание за
незаконосъобразност на строителните книжа, като само в случай на констатирани
съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното
строителство, са налице основания за прогласяване на нищожност.
От
представените по делото писмени доказателства и изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява, че издадената виза за проектиране не противоречи на
действащия към момента на издаването на визата подробен устройствен план, като
построената сграда на място е изпълнена и в съответствие с визата и проекта.
Посочено е също така, че с визата е променена конфигурацията на застрояването,
без да се променят начинът и характерът на застрояването, което е допустимо,
съгл. чл.134, ал.6 от ЗУТ. С визата не са определени устройствени показатели,
като е дадена възможност на основание чл.27, ал.3 от ЗУТ, плътността и интензивността
на застрояването да не се ограничават. Чл. 27, ал.3 от ЗУТ се отнася единствено
и само за ъглов имот, като отново от експертизата се установява, че в настоящия
случай се касае именно за ъглов имот, поради което и неоснователно е
твърдението в прокурорския протест за неприложимост на разпоредбата на чл. 27,
ал. 3 ЗУТ за процесния имот, тъй като същият не бил ъглов.
Следователно,
при издаване на Виза за проектиране №115/26.08.2016г. са спазени нормите на
чл.140, ал.З, във връзка с чл. 134, ал.6 от ЗУТ /не е променен начинът на
застрояване - свързано на две от границите, нито характера му - нискоетажно/,
доколкото се установява, че по отношение на съществуващата сграда в УПИ VІІ-380
не е спазено изискването на чл.31, ал.4 от ЗУТ, то това нарешение води
евентуално до незаконосъобразност на акта. Относно твърденията в протеста,
касаещи визата, съдът намира, че визата е влязъл в сила административен акт,
който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, вкл. и за нищожност и тя не е
обжалвана.
Обжалваното
разрешение за строеж е издадено в съответствие с действащия ПУП и виза за
проектиране, която е била обявена и влязла в законна сила.
Относно
височината на сградата. Съгласно чл. 24,
ал. 1 от ЗУТ, височината на сградата, се определя в абсолютни мерки от котата
на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата
на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради
със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи;
до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и
без стрехи. Според чл. 24, ал. 3 от ЗУТ, височината на сградата се приема за
равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено
от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на
допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо
хоризонта, като в този случай котата на билото не може да надвишава с повече от
4, 5 м височината на сградата, определена при условията на, ал. 1. В случая вещото лице при
изчисляване височината на сградата не прилага чл.24, ал.3 от ЗУТ, но настоящият
съдебен състав счита, че следва да се приложи именно тази разпоредба на ЗУТ,
поради което и отново не е допуснато такова нарушение на материалния закон,
което да води до нищожност на разрешението за строеж.
Тук е мястото да се отбележи относно етажността на
сградата по внесения за одобрения
инвестиционен проект, че етажността на сградите не е елемент от
характера на застрояването, който се определя само от височината им, определена
по реда на чл. 24 от ЗУТ.
Пак
според вещото лице сградата на място /по разрешението за строеж/ е съобразена с
издадената виза за проектиране по отношение на показателите на застрояване и
характера на застрояване. Начинът на застрояване по проект съответства на
начина на застрояване по ПУП.
По отношение на показателя за плътност и интензивност на
застрояването вещото лице сочи, че конфигурацията на застрояване не е
променена, не е посочена друга етажност на застрояването и устройствените
показатели не са определени, тъй като е дадена възможност на осн. чл.27, ал.3
от ЗУТ, плътността и интензивността на застрояване да не се ограничават.
Нормата на чл. 27, ал. 3 във връзка с, ал. 4 от ЗУТ
определя, че "Плътността и интензивността на застрояване не се ограничават
в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на
двете странични регулационни линии" и разпоредбата на, ал. 3 е
неприложима, "когато урегулирания поземлен имот има лице към две улици,
едната от които е задънена". Текстът на закона допуска да не се
ограничават както плътността, така и интензивността на застрояване в ъглови УПИ
със свързано застрояване по двете съседни улици с изключение на случаите,
когато едната от тях е задънена.
Всички
други изложение съображения за нищожност на оспорения акт от страна на Окръжна
прокуратура гр. Добрич са неоснователни.
По отношение твърдението за нищожност на оспорения акт
поради съществена непълнота в съдържанието на изготвения инвестиционен проект
за обекта с оглед липсата на част "Паркоустройство и благоустройство"
следва да се отбележи, че спор относно липсата на тази част между страните
няма. Въпросът е, доколко съществено нарушение се явява тази липса и може ли тя
да обоснове нищожност на РС:
Съгласно чл. 4 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обема и
съдържанието на инвестиционните проекти възложителят определя и възлага фазите
на проектиране и частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида
и спецификата на обекта. При възлагане на частите на проекта се спазват
изискванията за задължителен минимален обхват и съдържание съгласно
изискванията на Наредбата. Част "Паркоустройство и благоустройство" е
била предвидена като задължителна такава в чл. 1, ал. 3 от Наредбата и
Приложението към нея. По жалба на Камара на инженерите в инвестиционното
проектиране с Решение № 640 от 18.01.2017 г. по адм. д. 1649/2015 г. на ВАС,
Трето отд., потвърдено с Решение № 5893/10.05.2017 г. по адм. д. № 2577/2017 г.
на 5-чл. състав на ВАС, обнародвано в Д. В. бр. 44/2017 г. (в сила от
02.06.2017 г.) са отменени § 1, § 50 и § 40 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, издадена от Министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в
ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., като съответно е отменен
чл. 1, ал. 3 и Приложението към него от Наредбата, с оглед на което към
настоящия момент няма норма, която да определя част "Паркоустройство и
благоустройство" като задължителна такава за инвестиционния проект. В този
смисъл не само няма порок, водещ до нищожност поради липсата на тази част, а не
е и налице нарушение на изискванията въобще. За пълнота следва да се отбележи,
че
към архитектурния проект е приложен чертеж „Озеленяване и благоустрояване“
изготвен от проектанта арх. Десислава В., като на този чертеж според вещото
лице, в легендата са посочени със съответната сигнатура площите и
благоустрояването с плочник, трева, туи и дървесна растителност – бор.
Неоснователно е твърдението в
прокурорския протест от 14.10.2020 г, че архитект, не може да изготвя проект в
частта „Озеленяване и благоустройство". В конкретният случай архитектът,
изготвил проект в частта „Озеленяване и благоустройство" е притежавал
пълна проектантска правоспособност и съгласно чл. 7, ал. 7 от Закона за
камарата на архитектите същият има право да предоставя проектантски услуги в
областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без
ограничение по вид и размер.
Освен това, дори да има някаква неяснота по изпълнение на
показателите, то това може да сочи на незаконосъобразност, но не може да бъде
определено като толкова съществено нарушение, че да е налице нищожност на РС.
По
отношение на липсата в одобрения проект на част „Отопление и вентилация“. Съгл. изисквания на Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за
технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на
обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна
енергия касаят обектите и
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия
- в случая строеж „Сезонна жилищна сграда", както и всяка друга сграда би
могла да се газифицира или климатизира, както и да променя съществуващи
климатични и отоплителни инсталации, като съгласно чл.151, ал.1, т.1 и т.10 от ЗУТ, за което не е необходимо да бъде издавано разрешение за строеж. И отново дори да е нарушение на
процесуалните правила, същото не води до нищожност на РС.
В този ред на правните съждения се налага извода, че
протестът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ето защо, във връзка с чл.
143, ал. 3 и 4 от АПК и тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по
тълк.д. № 2/2009 г., ответника и заинтересованата страна имат право на
разноски.
Главният архитект на Община Балчик е
заплатил 70 лева депозит за вещо лице.
Заинтересованата страна "БЛЯКСТОН ГРУП" ООД е извършила разноски в размер на 1500 лева,
съгласно договор за правна помощ. Прокурорът направи възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че следва да уважи
до минималния посочен размер от 900 лева,
посочен в чл. 8, ал. 2, т. 1, предл.І от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК.
Административен
съд Добрич е заплатил от бюджета на съда 630 лева, депозит за вещо лице, с
оглед разпоредбата на чл.чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК в настоящото производство, с оглед на което Окръжна прокуратура гр. Добрич
следва да бъде осъдена да ги внесе по сметка на АдмС-Добрич.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич,
ІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич, против Разрешение за строеж
№ 297/15.12.2017 г. издадено от
главния архитект на Община Балчик, в полза на "БЛЯКСТОУН ГРУП" ЕООД, гр. Балчик, за:
„Сезонна жилищна сграда с магазини“ , със ЗП 202, 50 кв.м., РЗП 742,70 кв.м., находящ се в УПИ ІV, кв.101 по плана на гр. Балчик.
ОСЪЖДА Окръжна
прокуратура гр. Добрич да заплати на община Балчик сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 70 лева.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура - Добрич да заплати на "БЛЯКСТОН
ГРУП" ООД, ЕИК-*********, гр.
Балчик, ул.
„Черно море“ №10, представлявано от
управителя К.К., сумата от 900 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Окръжна
прокуратура гр. Добрич да заплати на Административен съд гр. Добрич сумата от
630 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: