Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер………. 04.12.2018г.    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 07.11.2018г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     

                                                                   Председател: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА                                                                  Членове: РУМЯНА ТАНЕВА 

                                                                                 ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                                                                                                  

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1262 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „З.К.О.“, търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано в К., с номер на рег. НЕ71103, чрез „З.К.О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.**, представляван от И.В.П. против Решение №23/20.04.2018г. по гр.дело №913/2017г. по описа на Ч. районен съд, с което се осъжда „З.К.О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.**, представляван от И.В.П. да заплати на Г.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** ***, чрез адв. М. З., сумата в размер на 3 700 / три хиляди и седемстотин / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 02. 06. 2017 г., изразяващи се в причинените му контузия на гръдния кош в областта на левите VII и VIII ребра и остра стресова реакция, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21. 08. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като се осъжда ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 818. 00 лв, включващи адвокатски хонорар, ДТ за завеждане на ИМ и възнаграждения за вещи лица.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, евентуално, да отмени частично решението, като намали размера на присъденото обезщетение.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемото дружество заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

С оглед направените във възивната жалба възражения, спорно е, на първо място, дали са били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и възникването на правото на ищеца да поручи обезщетение.

Поддръжа се също възражение, че присъденият от първоинстанционния размер на обезщетението е прекомерен и не съответства на критерията за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Посочва се още, че с решението не е зачетено извършеното от застрахователя плащане на обезщетение в размер на 300 лв.

Възразява се, освен това, че не е взето предвид установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в неползване на обезопасителен колан при настъпване на ПТП, което е допринесло за настъпване на претърпените от ищеца телесни увреждания и което е основание за редуциране размера на присъденото обезщетение.

По посочените възражения, въззивният съд намира следното:

Предмет на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ е реализиране правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

В конкретния случай, предпоставките за това са налице – налице е валиден към датата на ПТП (02.06.2017г.) договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил Мерцедес 310Д „Спринтер" с per. № ***, управляван от виновния за ПТП водач И.Т.З., който при разпита си по делото признава вината си и потвърждава механизма на ПТП, описан в ИМ и в представения със същата протокол за ПТП. Установява се безспорно по делото и че вследствие ПТП, ищецът е претърпял телесно увреждане в областта на гръдния кош, както и силен стрес вследствие случилото се. Тези факти се потвърждават, както от представената от ищеца медицинска документация, така и от приетата пред първата инстанция комплекса автотехническа и медицинска експертиза.

Свидетелските показания на прекия причинител И.З. опровергават експертизата в частта, относно заключението, че ищецът е бил без поставен предпазен колан при ПТП, като настоящата инстанция им дава вяра като безпротиворечиви и незаинтересовани, респ. не кредитира заключението в тази част, относно извода, че пострадалия е бил без предпазен колан при ПТП. По този начин се опровергава и възражението на застрахователя, че ищецът е бил без колан при ПТП и че с това е съпричинил настъпването на вредоносния резултат.

 По отношение спазването на критерия за справедливост при определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение, съдът намира, че присъдената сума от 3700 лв, заедно с платените преди завеждане на делото 300 лв, отговарят на същия, както с оглед събраните доказателства по делото относно причинените на пострадалия травматични увреждания и емоционален стрес при самото ПТП, така и с оглед продължителността на възстановяването му и влошеното му психическо състояние дълго след датата на ПТП. Следва да се има предвид, че ищецът е признал в ИМ извършеното плащане на 300 лв обезщетение от застрахователя. В ИМ ясно е заявено, че ищецът счита същото за занижено и след като е преразгледал първоначалния размер на претенцията си до застрахователя от 5000 лв, е предявил иск за присъждане на минималния размер, който счита за справедлив, като е поискал сумата от 3700 лв. Очевидно е, макар и да не е заявено ясно, че ищецът е предявил иск за тази сума, след като е приел плащането на сумата от 300 лв, поради което и искът му касае само остатъка от справедливия според него размер. Поради това, съдът счита, че общият размер на справедливото обезщетения на ищеца е от 4000 лв, като след съобразяване на извършеното от застрахователя плащане в размер на 300 лв, следва да се уважи изцяло искът му за предявения размер от 3700 лв.

Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и е уважил иска, обжалваното Решение №23/20.04.2018г. по гр.дело №913/2017г. по описа на Ч. районен съд, ще бъде потвърдено.

На основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които изцяло споделя.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 500 лв за адв. хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/20.04.2018г. по гр.дело №913/2017г. по описа на Ч. районен съд, с което се осъжда „З.К.О.“, търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано в К., с номер на рег. НЕ71103, чрез „З.К.О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.**, да заплати на Г.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** ***, чрез адв. М. З., сумата в размер на 3 700 / три хиляди и седемстотин / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 02. 06. 2017 г., изразяващи се в причинените му контузия на гръдния кош в областта на левите VII и VIII ребра и остра стресова реакция, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21. 08. 2017 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 818. 00 лв, включващи адвокатски хонорар, ДТ за завеждане на ИМ и възнаграждения за вещи лица..

ОСЪЖДА „З.К.О.“, търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано в К., с номер на рег. НЕ71103, чрез „З.К.О. - клон Б." КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.**, представляван от П. Т. Е., да заплати на Г.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***  разноските по делото пред настоящата инстанция от 500 лв за адв. хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                             1.

                                                                     

      

 

 

  2.