№ 30135
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110136110 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ********************, ЕИК: ************,
седалище и адрес на управление: *****************, чрез адв. Б. С., срещу А. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: *****************************, с която са предявени искове за
следното:
Да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1534,00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане;
сумата от 99,00 лв. – договорна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 26.12.2022 г.; сумата от
5,00 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 51,28 лв. – мораторна
лихва за периода от 27.12.2022 г. до 11.04.2023 г.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
С отговора на исковата молба са представени документи, които не отговарят на
изискването на чл. 183 ГПК, поради което на ответника следва да бъде дадена възможност
да отстрани констатираната нередовност.
С оглед заявеното от ищеца и предвид, че настоящото производство е образувано при
условията на чл. 422 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че в останалата част – за
която не са предявени претенции са налице основанията за обезсилване на основание чл.
415, ал. 5 ГПК на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. №
20023/2023 г. по описа на СРС, 30 състав, а именно в частта над за сумата над 1534,00 лв. до
пълния размер от 2000,00 лв. – главница; за сумата над 51,28 лв. до пълния размер от
58,89 лв. – мораторна лихва; за сумата над 5,00 лв. до пълния размер от 73,00 лв. – такса.
1
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2025 г. от
13:50 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заповед № 12559 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 20023/2023 г. по описа на
СРС, 30 състав, в частта за сумата над 1534,00 лв. до пълния размер от 2000,00 лв. –
главница; за сумата над 51,28 лв. до пълния размер от 58,89 лв. – мораторна лихва; за
сумата над 5,00 лв. до пълния размер от 73,00 лв. – такса, като ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. д. № 20023/2023 г. по описа на СРС, 30 състав, в тази му част.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 20023/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти
състав.
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото открито съдебно заседание да завери за
вярност с оригинала приложените към отговора на исковата молба документи, или в същия
срок да представи същите, заверени за вярност с оригинала, като при неизпълнение на тези
указания, съдът ще остави без уважение искането за приемане на тези документи като
доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от ******************** срещу А. В. Д. кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6 от
ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за
следните суми: сумата от 1534,00 лв., представляваща непогА.а главница по Договор за
потребителски кредит SO № 3285/11.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 13.04.2023 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 99,00 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 26.12.2022 г. до 26.12.2022 г.; сумата от
51,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.12.2022 г. до 11.04.2023 г.;
сумата от 5,00 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.05.2023
г. по ч.гр.д. № 20023/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.
2
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2022 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит SO № 3285, по силата на който на ответника бил предоставен кредит
в размер на 2000,00 лв. Договорът бил сключен от разстояние като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от
отправяне на предложението до сключването на договора страните използвали
изключително средства за комуникация от разстояние – електронна поща, уеб-сайт;
www.happycredit.bg, Договорът бил сключен онлайн, като кредитополучателят го подписал
в профила си в платформата на кредитора, въвеждайки SMS персонален индификадионен
шестцифрен код, изпратен му от автоматичната системата на ищеца, служещ като
потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на
договора. Със сключването на договора, кредитополучателят декларирал, че е получил
предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР
под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия. Сумата в размер на 2000,00
лв. била преведена по личната банкова сметка на А. Д.. С това ищцовото дружество
изпълнило поетите към потребителя ангажименти, а кредитополучателят от своя страна се
задължил да заплати получената сума, ведно с договорна възнаградителна лихва и такса за
експресно разглеждане на документи, или сумата в общ размер на 2699,00 лв. на една
погасителна вноска в срок до 26.12.2022 г. Към датата на предявяване на иска непогА.ата
главица била в размер на 1534,00 лв. При попълване да заявлението си кредитополучателят
заявил допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявлението му с искане за
потребителски кредит в срок до 15 минути, като се е съгласил да заплати за закупуване на
допълнителната услуга такса експресно разглеждане във фиксиран размер, която се
начислявала еднократно след предоставяне на услугата и за улеснение на ответника била
включена в погасителната вноска. Въпреки настъпването на крайния падеж задължението не
било погА.о. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 20023/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 30-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер. На първо място възразява, че сключеният
между страните договор за кредит бил недействителен на специалните основания,
предвидени в чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора не била
уточнена базата, върху която се начислява лихвата – цялата заемна сума или върху
остатъчната главница след всяко плащане; в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в
договора не били отбелязани взетите предвид допускания, използвани при пресмятането на
ГПР; в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК – не бил посочен лихвеният процент на ден при
евентуално упражняване от потребителя на правото на отказ. Поддържа, че посочените
пороци водят до недействителност на целия договор и в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4
3
ЗЗД е неприложима. На следващо място възразява, че клаузата на чл. 1 от договора,
предвиждаща заплащане на такса за екпресно разглеждане на документи, е нищожна поради
противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка
оспорва да се касае за допълнителна услуга, тъй като дейността, за която била начислена
посочената такса, била изцяло свързана с преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение
от страна на кредитополучателя. Освен това, клаузата, предвиждаща заплащането на такса
за екпресно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, тъй като заплащането й оскъпявало кредита, като в
този случай ГПР би бил над 100% и така се нарушавал принципът на справедливост. На
следващо място, незаконосъобразна била и клаузата на чл. 8 от договора, съгласно която
кредитодателят предоставял допълнителна услуга на кредитополучателя, даваща му
възможност за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30, 45, 60, 75 или 90
календарни дни след първоначално определения срок, като за предоставената услуга
кредитополучателят се задължавал да заплати такса за удължаване на срока, съгласно
тарифа на кредитодателя, след подписване на анекс. Твърди, че на 06.01.2023 г. между
страните бил подписан такъв анекс, с който срокът на договора за потребителски кредит бил
удължен с 30 дни, считано от първоначалния падеж, за което заплатил такса в размер на
656,00 лв. Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно от това определянето на допълнителна такса за удължаване на падежа
представлявало определяне на допълнително възнаграждение за ползването на кредита в
нарушение на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което същата била нищожна. Предвид
нищожността на посочената клауза, извършените въз основа на нея плащания следвало да
бъдат отнесени за погасяване на главницата по кредита. Твърди, че оспорените клаузи не са
индивидуално уговорени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор за
потребителски кредит SO № 3285/11.11.2022 г., което обвързвало страните през процесния
период и неговото съдържание, в т.ч. наличието на валидни договорни клаузи;
2. че на потребителя е била предоставена информация съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и
получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора;
3. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;
4. спазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК към договорното съдържание на
процесния договор за потребителски кредит;
5. размера на непогА.ите задължения по процесния договор за кредит (главница, договорна
възнаградителна лихва и такси) и настъпването на тяхната изискуемост;
6. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
4
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца суми, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително за
нищожност на оспорените договорни клаузи поради противоречие със закона и добрите
нрави, както и извършените въз основа на тях плащания и техния размер.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 11.11.2022 г.
между страните бил сключен Договор за потребителски кредит SO № 3285, по силата на
който на ответника бил предоставен кредит в размер на 2000,00 лв.; че на потребителя е
била предоставена информация съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и получаването на съгласието
на потребителя за сключване на договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива
клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с крайния съдебен акт,
освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение, подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6