Р Е Ш Е Н И Е
№ 125 23.12.2009 г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На петнадесети декември две хиляди и девета година
В публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Ж.Е.,
като разгледа докладваното от
съдия Антов
гр.дело № 163 по описа за 2009 година,
и за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на собственост върху
недвижим имот.
Р.В.Т., И.В.Т. и Т. Любомирова Ц. - Тодорова излагат
в исковата молба:
Собственици са на имот № 008086 – стопански
двор от 5.526 дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин. Същия са придобили въз
основа на договор за замяна на 24.10.07г. от МЗП. Договора е вписан в СВ при
БРС на 26.09.2008г.
Собственици са и на съседния имот
- № 008101 от 1.633 дка, ведно с намиращите се в него административна сграда и
битова стая с площ от 190 кв. м.
придобили са имота чрез договор за покупко продажба от 23.10.2007г.
По-късно
обединили двата съседни имоти в един – имот № 008106 с площ от 7.158 дка. За
този имот е издадена скица от 09.10.2008г.
За
ищците И. В. Т. и Т. Л. Ц. – Тодорова
имотите са придобити в режим на СИО.
През
м.05.2009г. получили отговор от ОСЗГ Белоградчик че имот № 008106 от 7.158
дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин не
съществува. Устно им било обяснено, че част от имота – 5.526 дка, отговарящи на
придобития от тях чрез замяна имот № 008086 – стопански двор от 5.526 дка е собственост на ответниците, които се
легитимират с констативен нот. акт от 15.10.2008г.
Моли се да бъде установено спрямо ответниците
, че ищците са собственици на стоп. двор от 5.526 дка - бивш имот № 008086 в земл. на с. Вещица,
обл. Видин
В подкрепа на исковата молба са представени : договор за замяна от 24.10.07г., скица № Ф00894/19.03.08г., копие от нот. Акт от 23.10.07г., копия от скици № Ф00985/09.10.08г. , Ф01017/11.06.09г. и Ф00810/26.10.07г., партида на имот № 0080106 от 15.10.08г., трасировъчен карнет, заявление до ОСЗГ Б-чик от 04.06.09г., писмо № 02-220/10.06.09г. на ОСЗГ Б-чик. Посочен е и е разпитан св. Венелин Кимонов И.
Ответниците са оспорили предявения иск.
Възразяват, че :
- че те са собственици/предявяват
свои права в/у имота/ чрез покупка на търг, а също и чрез давностно владение в
продължение на повече от 10 години.
- договора за замяна е недействителен, поради липсата на съгласие от
страна на заменителя/подписа на заменителя – ищеца И.В.Т. в договора за замяна
не е негов/
- договора за замяна е
недействителен, тъй като праводателя на ищците/МЗ/ не е доказал, че е
собственик на имота, който е предоставил на ищците при замяната
В подкрепа на възраженията са представени: протокол № 1, фактура № 23/01.09.99г., нот. акт, скици № № 165/26.03.07г. и 000988/26.11.08г. Посочени са и са разпитани св. Виолета Кръстева Михайлова и Магдалена Каменова Благоева
Вещото лице по допуснатата СПЕ е представило заключение, което не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на в. лице по СПЕ, преценени по отделно и в тяхната съвкупност приема следното:
От
фактическа страна
Ищците са придобили въз основа на договор за
замяна на 24.10.07г. с МЗП имот № 008086
– стопански двор от 5.526 дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин. Договора е
вписан в СВ при БРС на 26.09.2008г.
Чрез договор за покупко-продажба от 23.10.2007г. са придобили и съседния имот - № 008101 от 1.633
дка, ведно с намиращите се в него административна сграда и битова стая с площ
от 190 кв. м.
По късно обединили двата съседни имоти в един – имот № 008106 с площ от 7.158 дка. За този
имот е издадена скица от 09.10.2008г.
За ищците И. В. Т.
и Т. Л. Ц. – Тодорова имотите са придобити в режим на СИО.
На
01.09.1999г. е проведен търг от “Земтехсервиз – Белоградчик” ЕООД за продажба
на ДМА. За купувач на “бригаден стан” в с. Вещица е обявен наследодателя на
ответниците – Радко Костов Спасов.
От фактура № 23/01.09.99г. се установява, че Р. К. Спасов
е платил за обекта 8 052лв. с включен ДДС.
За
част от имот № 008106/целия с площ от 7.158 дка./ – имот бивш
№ 008086 от 5.526 дка на ответниците е издаден констативен нот. акт от 15.10.2008г. - н.а № 143,
т. ІІ, н.д. № 2191/08г.
От заключението на в. лице по СПЕ се установява, че в договора за замяна от 24.10.07г. с МЗП подписа на единия от ищците - заменителя И.В.Т. е негов
От
правна страна
Целта на установителният иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тия права у собственика .
Ответниците
възразяват, че те са собственици на спорната част имот № 008106, целия с площ от 7.158 дка.,
т.е. предявяват свои права в/у него.
- В
подкрепа на възражението е представен н.а № 143, т. ІІ, н.д. № 2191/08г.
Този нот. акт е констативен,
издаден е в охранително производство по чл. 483 ГПК, т.е. едностранно. Той доказва до оборването му, че посоченото
в него лице е собственик.
Неговата доказателствена сила не е необорима. Тя важи до доказване на обратното. Затова
всяко лице, което не е участвало в охранителното производство, може да
установява, че означеният в акта като собственик, всъщност не е собственик щом
нот. акт му се противопоставя. За това доказване не важат правилата за
оспорване истинността на документ, не е необходимо оспорване по реда на чл. 193 ГПК и извършване проверка на истинността
по см. на чл. 194 ал.2 ГПК. В самото съдебно
производство, в
което същият е представен може
да се доказва, че имота не е бил владян от титуляра по акта или че е владян за
срок по-къс от необходимия за придобиване имота по давност/така решения №№
1340/23.12.1985г. по гр.д. № 612/85г. на ВС, І г.о., № 153/25.05.2004г по гр.д.
№ 593/03г. на ВКС І г.о./
Ответниците не са придобили проц. недв. имот чрез давностно владение. Това е така, защото от момента, от който ответниците претендират, че владеят имота – от провеждане на търга – 01.09.1999г./така са заявили в отговора на иск. молба/ до предявяване на иска – 07.07.2009г. не е изтекъл давностния срок, на който се позовават/10години/. От 01.09.1999г. до 07.07.2009г. са изтекли 9години 11месеца и 6 дни
По отношение факта на давностно владение от страна на ответниците съдът не кредитира показания на св. В. Михайлова и М. Благоева. Тези показания противоречат и не кореспондират с писм. доказателства представени от ответниците/протокол от 01.09.99г./ относно датата на провеждане на търга, респ. началото на давностно владение от страна на наследодателя на ответниците. Свидетелите твърдят, че търга е бил 1996-97г. и от тогава/след като е купен от бащата на ответниците, за което той е показвал документ на св. М. Благоева/ имота се владее от тях/от наследодателя им/, при положение са налице писм. доказателства, че търга е проведен на 01.09.1999г.
- Ответниците не са придобили проц. недв. имот и чрез покупка на търг. По силата на чл. 18 от Наредбата за търговете /отм./НТ/, но в сила към 01.09.1999г., предмета на търга преминава в собственост на купувачите от момента и при условията, посочени в сключения договор. Това е писмен договор, който е част от тръжната документация/чл.3 ал.2 НТ/отм./, която кандидат купувачите закупуват заедно с останалите тръжни документи.
Поради изложеното съдът не приема представената по делото фактура за такъв писмен договор. Още повече, че в нея липсва индивидуализация на спорния имот с номер.
Такъв договор - писмен от страна на ответниците не се представи като доказателство по делото. В случая установената писмена форма е условие за действителността на договора.
В гражданското право има два вида форма на сделката.
Едната е установена като условие за действителност– това е материалноправната форма.
Другата се урежда в процесуалноправните норми и е условие
само за доказване на волеизявлението.
Ако една сделка е извършена не в предписаната от закона
форма, тя не може да породи правно действие. Съгласно НТ/отм./ договорите за продажба
се сключват в писмена форма. Предвид на това съдът приема, че договор за продажба,
който не е сключен в писмена форма
е нищожен поради липса на
предписаната от закона форма – чл.26 ал.2 ЗЗД. Нищожни са тези сделки, които
още със сключването им не могат да породят желаното от страните правно
действие. При нищожността за разлика от
унищожаемите сделки, сделката е обременена
с най–тежък порок и затова тя е
напълно правно безсилна .
По
делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин, че между наследодателя
на ответниците и “Земтехсервиз – Белоградчик” е сключен договор, че същият е за
продажба и че е сключен в предвидената от Закона форма за валидност – писмена.
Договор, сключен във форма, различна от предписаната от
Закона не може да произведе претендираното от ответниците действие.
-
Недоказано
остана и възражението, че договора за замяна
въз основа, на който ищците са придобили проц. недв. имот е недействителен, поради липсата на съгласие от страна на единия от ищците. От заключението на в. лице по СПЕ се установява, че в договора за замяна от 24.10.07г. с МЗП подписа на единия от ищците - заменителя И.В.Т. е негов
- Неоснователно е и възражението,
че
договора за замяна е недействителен, тъй като праводателя
на ищците/МЗ/ поради това, че не е доказал, че е собственик на имота, който е
предоставил на ищците при замяната се е разпоредил с чужд имот. Дори да бе
така/ а не се установи/ то възражението е неоснователно. Съгласно трайно
установената и безпротиворечива практика на ВС и ВКС договора за продажба на
чужд имот не е нищожен.
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания.
Тежестта на
доказване не е задължение да се представят доказателства . Страната може да не разполага с доказателства и затова
не ги представя . За някакво нейно задължение в такъв случай не може да се
говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното т. е.
състои се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези
правни последици , чиито юридически факт е не доказан .
В
конкретния случай не се установи по безспорен, категоричен и несъмнен начин, че
ответниците са собственици на имот №
008086 – стопански двор от 5.526 дка в земл. на с. Вещица, обл. Видин на нито
едно от заявените основания.
Напротив –
установи се точно обратното – че ищците са безспорни собственици на проц. недв.
имот – имот бивш № 008086 – стопански двор от 5.526 дка в земл. на с. Вещица,
обл. Видин. Същия са придобили въз основа на валиден договор за замяна на
24.10.07г. от МЗП.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК е основателен и като такъв го уважава.
Предмет на предявеният иск е засегнатото право на собственост на ищците, а не и нотариалният акт на ответниците, издаден по реда на чл. 483 ал.1 ГПК/отм./ .
Отменяването на последния е изрично разпоредена законова последица от
уважавенето на предявеният иск за защита на засегнатото с издаването му право
на собственост на ищеца. Като последица от уважаването на предявения иск съдът
отменява н.а. № 143, т. ІІ, н.д. № 2191/08г.
Предвид изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на : 50лв. – държ. такса, 500лв.- адв. възнаграждение и 120лв. – възнаграждение за в. лице
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
Приема за установено по отношение на И.Б.С. и Т.Р.С. по предявеният от Р.В.Т., И.В.Т. и Т. Любомирова Ц. - Тодорова срещу И.Б.С. и Т.Р.С. *** иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК, че Р.В.Т., И.В.Т. и Т. Любомирова Ц. – Тодорова са собственици на следния недв. имот : стоп. двор от 5.526 дка - бивш имот № 008086 в земл. на с. Вещица, обл. Видин, а сега част от имот № 008106 с площ от 7.158 дка. в земл. на с.с.
Отменя нотариален акт № 143, том ІІ, нот.дело
№ 2191/08г.
на осн. чл. 537 ал.2 ГПК
Осъжда И.Б.С. и Т.Р.С. да заплатят на Р.В.Т., И.В.Т. и Т. Любомирова Ц. - Тодорова направените по делото разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 120лв. - разноски за в. лице и 500лв. – адв. възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :