Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /21.06.2018 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на седми юни
две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 81/2018 г. по описа
на съда
Производството е по чл. 109 ЗС
Предявена е искова молба от Д.И.Д. и Н.В.К. срещу СД „ИВМОН - Иванови и
съдружие“, представлявано от И.И.. Ищците твърдят, че
са наследници на С. К., който им е оставен в наследство поземлен имот с
идентификатор *****.***.****, находящ се в гр.
Панагюрище, ведно с построената в имота къща, при съседи на имота по документ
за собственост: Т.Н.Л., Х. К. и Н. и В. Х. М., З.. Имотът бил отчужден, а впоследствие реституиран на
ищците и техните сънаследници. Излага се, че ответникът
е поставил незаконосъобразно в съсобствения на ищците
поземлен имот павилион, заемащ площ от двора в размер на 8 кв.м. Павилионът е
поставен плътно до оградата на имота, като предната му част (лицето) е откъм
улица „***“. Павилионът е изработен изцяло от метал. Представлявал правоъгълна
форма с приблизителни размери от 2 метра лице, което е обърнато към упоменатата
улица и 4 метра дълбочина. За първи път Община Панагюрище отдала павилиона под
наем на ответника и той го бил поставил на същото място на 21.10.1996 г. С
договор за покупко-продажба № 286/03.08.2010 г., след като имотът бил
реституиран на ищците, Общината продала павилиона на ответника и от тогава до
настоящия момент той не бил преместван. Ответникът извършвал в павилиона
търговска дейност, като отказвал да освободи дворното място, въпреки
многократните настоявания на ищците. Направено е искане за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да премахме
поставения в имота на ищците павилион.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е
представил писмен отговор на исковата молба, с който прави признание на иска.
Твърди, че с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Не
познавал ищците, нито пък те били контактували с него по повод ползването на
мястото, върху което бил монтиран павилиона. За първи път от исковата молба разбрал,
че мястото е чуждо, като приемал исковата молба за покана да го освободи. Това
щял да стори доброволно в срока за отговор.
В първото по делото открито съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца е направил изрично изявление, че не желае решение
при признание на иска, поради което е проведено съдебно дирене.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е
сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да бъде осъден
ответникът да премахне павилион „хот-дог“,
изработен от метал с площ от 8 кв.м. от недвижим имот с идентификатор: *****.***.****
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Панагюрище, одобрени със
Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „***“ № *, с площ от 298 кв.м.,
който павилион е поставен плътно до оградата в имота на ищците, с
предната му част (лицето) е откъм улица „***“.
По делото е представен нотариален акт № 2 ,
регистър 11, дело № 3/1924 г. на Панагюрския мирови съдия И. Д. за продажба на
недвижим имот, от който се установява, че С. Н. К. е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
От представеното по делото удостоверение за
наследници №000874 от 31.05.2017 г. на Община Панагюрище се установява, че
ищците - Д.Д. и Н.К. са наследници на С. Н. К..
От представените по делото доказателства, а и не
е спорно между страните, че в процесния имот се
намира метален павилион „Хот-дог“ с площ от 8 кв.м. собственост на ответното дружесство СД „Ивмон – Иванови
съдружие“.
Искът по чл.
109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен
към защита на правото на
собственост от неоснователни действия, които пряко или
косвено пречат, смущават или ограничават
правото на собствениците да ползват имота съобразно
неговото предназначение. Правото на собственост
се определя в правната доктрина като пълна власт
върху вещта, при която титулярът
може да иска
от всички останали лица да
се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази
пълна власт на собственика обаче търпи ограничения,
обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. С приетото Тълкувателно решение № 4/ 2015 година на
ОСГК на ВКС по въпросите по приложение
на чл. 109 ЗС се дават следните
задължителни разяснения по приложение на
закона и предпоставките да бъде уважена
претенция по чл. 109 ЗС, а именно: негаторният иск е иск за защита
на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не
е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца,
нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника.
Негаторният иск, като иск за
защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели
това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат
премахнати последиците от него. Съгласно
чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия
текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика
да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже
не само че
е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки
за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените
и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело. Следва да се посочи, че понякога естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че
с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен
обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди
и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца
имот или поддържа създадени в резултат на такива
действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото
на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава
всички трети лица да се
въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва
без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на
собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото
си.
В конкретния случай от представените по
делото доказателства се установява, че ищците са съсобственици на процесния
имот. Следва да се посочи, че макар искът да е предявен само от част от съсобствениците,
същият е допустим, тъй като предявяването на иск по чл. 109 ЗС само от част от
съсобствениците представлява действие на обикновено управление, подобно на иска
по чл. 108 ЗС, като в това производство съсобствениците-сънаследници не са
задължителни необходими другари. Всеки един от съсобствениците е носител на
част от правото на собственост на процесния имот и като такъв разполага с
всички правомощия включени в самото право – да ползва вещта, да се разпорежда с
нея и да я владее, като действията на обикновено управление, каквото е
предявяването на иск по чл. 109 ЗС, може да се извърши от всеки от
съсобствениците. Ето защо предявеният иск е допустим.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
собственик на обект – павилион, с площ от 8 кв.м., който е поставен в процесния
имот- собственост на ищците. По делото не се установи действията предприети от
ответника да са основателни, т.е. при наличието на правно основание да е
поставен павилионът собственост на ответника в имота на ищците. Предвид
изложеното настоящия съдебен състав приема, че в конкретния случай дейсвията на ответника са такива, че естеството на самото нарушение такова, че е ясно, че
с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен
обем, доколкото обектът - павилион
е поставен неоснователно (без наличието на правно основание) върху част от процесния имот, собственост на ищците. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК за да се възложат в тежест на ответника разноските по делото, той
следва да е станал повод за завеждане на делото. По делото са разпитани
свидетелите Й.Д., М.Б., И.О. и Ц.Ш.. От показанията на всички свидетели се
установява, че преди предявяване на исковата молба -19.01.2018 г., а именно
през летните месеци на 2017 г. ищците няколко пъти са ходили до павилиона,
намиращ се в техния имот, като са разговаряли както с Ц.Ш.- работеща като
продавач в ответното дружество, така и с И.О., в които разговори са отправили
покани за премахване на павилиона от процесния недвижим имот, като поканите за
преместване на павилиона са достигнали до знанието на представляващия ответното
дружество. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на
показанията на всички свидетели, тъй като същите са последователни, житейски
логични и непротиворечиви помежду си, въпреки че са разпитани свидетели както
на ищците, така и на ответника.
Следва да се посочи, че макар
нито свидетеля О., нито свидетеля Ш. да не разполагат с представителна власт по
отношение на ответното дружество, то до знанието на представителя му са
достигнали поканите за преместване на павилиона. В този смисъл неоснователни са
изложените от ответника доводи, че не е могъл да се свържи с ищците и да
постигне споразумение с тях, тъй като тяхната воля за премахване на процесния
павилион е достигнала до негово знание.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски, които са претендирани в размер от 500 лв.
адвокатско възнаграждение. В преклузивния срок по чл.
78, ал. 5 ГПК ответникът е възразил относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко
от минимални определен размер съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата
във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което в конкретния случай съобразно чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредбата е в размер на 300 лв. Следва да се посочи, че
съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по Тълкувателно дело
№ 4/2015 г. на ОСГК, ВКС настоящият иск е неоценяем,
доколкото предмета на делото е за извършване на незаместими
действия, поради което приложение намира именно разпоредбата на чл. 7, ал. 1,
т. 4 от Наредбата.
Съгласно трайно установената
съдебна практика правната сложност е предпоставена от броя и основанието на
исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от
страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални
действия, в съответствие с въведените за относими
факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната
страна процесуални действия и продължителността на производството. В конкретният
случай, настоящият съдебен състав счита, че делото не се отличава с по -висока
фактическа и правна сложност от тази за съответния вид дела, напротив, по
делото са проведени общо две открити съдебни заседания, като по последното процесуалния
представител на ищеците дори не е се явил, събрания
по делото доказателствен материал не е голям по обем, като още с отговора на
исковата молба ответникът е признал иска, макар и ищците да не са поискали
решение при признание на иска. Като спорен е въведен само въпросът дали
ответникът е дал повод за завеждане на иска, като само относно този факт са
събирани доказателства по делото. Ето защо, фактически осъществилите се,
необходими процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на
правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както и съдържанието
на защитата в съответната фаза на съдебното производство не обосновават извода
за присъждане на адвокатски хонорар над предвидения в Наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
изложеното съдът счита, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на минималния предвиден в Наредбата в размер на 300 лв.
Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата в размер на общо 300 лв. –
възнаграждение за един адвокат, доколкото същите са своевременно поискани, като
са представени доказателства, че са реално сторени- договор за правна зашита и
съдействие от 10.01.2018 г. ( л.3 от делото).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 109 ЗС, по предявения иск от Д.И.Д., ЕГН **********, и Н.В.К., ЕГН: **********, СД „Ивмон –
Иванови съдружие“, ЕИК ********* представлявано
от И.Б.И. със седалище и адрес на управление ***, да премахне
павилион „хот-дог“, изработен от метал, с площ от 8
кв.м. от недвижим имот с идентификатор: *****.***.**** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от
17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „***“ № *, с площ от 298 кв.м., поставен плътно до
оградата в имота, с предна част (лице) откъм улица „***“.
ОСЪЖДА СД „Ивмон – Иванови съдружие“, ЕИК ********* да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и на Н.В.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на общо 300 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: