Решение по дело №643/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Община Омуртаг със седалище в град Омуртаг, представлявана от кмета инж. Е. Е., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. М. от АК – Велико Търново, против Решение №69/24.11.2022г., постановено по АНД №20213510200204 по описа за 2021г. на РС – Омуртаг, с което е потвърдено Наказателно постановление №НЯСС-132 от 08.07.2021г., издадено от председателя на ДАМТН със седалище в град София. Визира се незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като районният съд не бил съобразил важни за делото доказателства, а направените в решението изводи не кореспондирали с установената фактическа обстановка. Поради обстоятелствено изложени в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на РСО, както и за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на съдебни разноски. В с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява и от същия не е депозирано писмено становище.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – град София, редовно призован, не се представлява по делото, но в депозирано писмено становище по касационната жалба упълномощеният процесуален представител ст.експерт/юрист/Е. З. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на РСО. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай на уважаване на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за основателност на жалбата, но не на посочените в същата основания. Изтъква допуснато в хода на съдебното производство пред РСО съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в конституиране на ненадлежна страна – ДАМТН, тъй като в случая не била налице хипотезата на чл. 58д т.4 ЗАНН. Ето защо настоява за обезсилване на съдебното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

При разглеждане по същество в пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав намира жалбата за основателна, но по съображения, различни от наведените в нея доводи:

С Решение №69/24.11.2022г., постановено по АНД №20213510200204/2021г. по описа на РС – Омуртаг, е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС - 132/ 08.07.2021г., на председателя на ДАМТН, с което на Община Омуртаг, с адрес на управление: гр.Омуртаг, ул. „Александър Стамболийски” №2а, с БУЛСТАТ *********, представлявана от Е. Х. Е. - кмет, за административно нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите. След образуване на 27.08.2021г. на АНД №20213510200204/2021г. по описа на РС – Омуртаг съдията – докладчик е насрочил същото с Разпореждане №59/21.03.2022г., с което като страни в това производство е конституирал жалбоподателя и АНОрган без да ги назове конкретно. В изпълнение на това разпореждане призовките за съдебните заседания по делото са изпращани до ДАМТН като ответна страна, а в протокола за проведено на 19.04.2022г.съдебно заседание като ответен АНОрган е посочена ДАМТН. Следвайки възприетата линия, съдията е посочил и в обжалваното решение, че ответник е ДАМТН. Същевременно в обжалваното НП е записано, че същото се издава от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН /обн. с ДВ 109/2020 г., в сила от 23.12.2021г./ при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д т.4 ЗАНН. Жалбата против издаденото НП е подадена по пощата на 02.08.2021 г., респ. АНД №204/2021г. по описа на РСО е образувано на 27.08.2021г., т.е. преди влизане в сила на тази редакция на чл. 61 ал.1 ЗАНН. Същевременно разпореждането, с което съдията – докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал страните в производството, е постановено на 21.03.2022г., т.е. след влизане в сила на посочената редакция на чл.61, ал.1 от ЗАНН, поради което е следвало съдебното производство по делото да се проведе при съобразяване на новата редакция на тази процесуално-правна норма. Именно на процесуалните норми е присъщо незабавното действие на закона или т.нар. несъщинско обратно действие/ В т.см е Решение № 95/17.06.2013г.по гр.дело №1387/2012г.на ВКС – трето гражданско отделение/. Това означава, че тези норми се прилагат незабавно по отношение на съществуващите и неприключили процесуални правоотношения, каквото е било налице по образуваното и неприключило съдебното производство пред РСО. Тълкуването на новата редакция на чл.61, ал.1 от ЗАНН гласи, че във всички случаи на обжалвано НП се призовава конкретния наказващ орган, посочен като длъжност в НП и подписал последното, докато само в случаите на обжалван ЕФ като страна се конституира съответното учреждение /ОДМВР/, тъй като ЕФ не се издава и подписва от конкретно длъжностно лице/орган. Различното тълкуване на цитираната норма на чл. 61 ал.1 ЗАНН и противоречивата съдебна практика по прилагането ѝ предизвикаха образуване на тълкувателно дело №5/2022г. на ВАС и ВКС, по което е постановено Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. Това ТП е задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130 ал.2 ЗСВ. Съгласно т.1 от същото е прието, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за административните нарушения и наказания е наказващият орган. При така даденото тълкуване, което съвпада и с установената след изменението на ЗАНН от 23.12.2021г.съдебна практика на АдмСТ, като надлежен ответник по АНД № 20213510200204/2021г. по описа на РСО е следвало да бъде конституиран председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, който е издал обжалваното НП. В мотивите към т.2 от Тълкувателно постановление №3/28.04.2023г. е прието, че винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо (например като постановено при липсата или при ненадлежно упражнено право на жалба или след предходно десезиране на съда и др.), разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима и оправомощава касационната инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това (да прекрати делото, да го върне за ново разглеждане или да го прати на компетентния съд или орган), като това важи и за порочното процесуално действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно решение поради участие на ненадлежна страна, което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство. Съдиите от ВКС и ВАС са аргументирали недопустимостта на решението в тези случаи с това, че провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Ето защо ВАС и ВКС приемат, че в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си и в тези случаи касационният (административният) съд на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК следва да обезсили порочния съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение. В този смисъл е и решението по т.2 от ТП №3/28.04.2023г. по тълкувателно дело №5/2022г. на ВАС и ВКС.

При така обсъдените фактически данни и направени правни изводи настоящият състав намира, че провеждайки въззивното производство с конституирана ненадлежна страна, РСО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е отменително основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Ето защо на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили като недопустимо обжалваното решение на РСО и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При повторното насрочване разглеждане и решаване на делото новият съдебен състав следва да съобрази внимателно изтеклите срокове от датата на извършване на визираното административно нарушение – 01.10.2020г., със задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.3 АПК във вр.с чл. 63в ЗАНН по отговорността за разноските, направени пред настоящото касационно производство, следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, във връзка с чл.222, ал.2,т.1 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №69/24.11.2022г., постановено по АНД №20213510200204/2021г. по описа на РС – Омуртаг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Омуртаг, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 223 АПК.