РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2399/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 24986/25.02.2020 г., предявена от Г.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. ******.
Ищецът Г.С.Д.
твърди, че с постановление от 18.07.2017 г. по пр.пр. № 18044/2017 г. на прокурор от
СРП, срещу него е било образувано наказателно производство, за това, че на
12.05.2017 г. се заканил на другиго - на А.Д.с убийство и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му — престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. С постановление от 20.10.2017 г.
по пр.пр.№ 18044/2017 г. на СРП, ищецът бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. На 06.11.2017 г.,
ищецът бил призован и разпитан по посоченото досъдебно производство.
През 2017 г., Софийска районна прокуратура внесла в Софийски районен съд обвинителен акт
за обвиненията,
повдигнати на ищеца, и било образувано НОХД № 20845/2017 г. по описа на СРС, НО,
107 състав. По НОХД № 20845/2017 г. на СРС, НО, 107 състав били проведени пет
открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал лично.
С присъда от 27.02.2019 г., СРС признал ищецът за невиновен и го
оправдал по повдигнатото му обвинение. С решение от 05.11.2019 г. по ВНОХД №
3636/2019 г., Софийски градски съд, НО, 12 въззивен наказателен състав,
потвърдил присъдата на СРС и същата влязла в сила на 05.11.2019 г.
Ищецът твърди, че от незаконното
обвинение е претърпял неимуществени вреди. Ищецът изпитвал страх, вътрешен тормоз и тиха
ярост, предизвикана от явната несправедливост. Било смачкано самочувствие му,
загубил доверието на близки и познати, и най-вече на децата си. Накърнен бил
авторитетът на ищеца в обществото
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 25 500
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Сумата се претендират
ведно със законната лихва, считано от 05.11.2019 г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът ПРОКУРАТУРА НА Р.Б.е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът оспорва размера
на претенцията за неимуществени вреди, като сочи, че по делото липсват
доказателства, които да ги установяват. Твърди, че не са представени
доказателства, установяващи наличието на причинна връзка между твърдените от ищцата
неимуществени вреди и воденото срещу нея наказателно производство. Излага
съображения, че досъдебното производство е приключило в разумен срос, а в
съдебната фаза органите на П.нямат ръководна роля. Сочи, че претенцията е прекомерна, не е съобразена
с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с трайната съдебна практика.
Съдът приема следното от фактическа страна:
С постановление от 18.07.2017
г. по пр.пр. № 18044/2017 г. на
прокурор от СРП, срещу Г.С.Д. е било образувано досъдебно производство, за това, че на 12.05.2017 г.
се е заканил на другиго - на А.Д.с убийство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му — престъпление по чл. 144, ал.
3 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс (НК).
С постановление от
20.10.2017 г. на разследващ полицай при 01 РУ-СДВР, съставено по ДП ЗМ №
1892/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 18044/2017 г. на СРП, Г.С.Д. е бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.
1 НК.
На 06.11.2017 г.,
постановлението от 20.10.2017 г. е било предявено на ищеца и същият е разпитан
в качеството му на обвиняем.
На 11.12.2017 г., Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по повдигнатото
обвинение и е било образувано НОХД № 20845/2017 г. по описа на СРС, НО, 107
състав.
С присъда
от 27.02.2019 г. по НОХД № 20845/2017 г. на СРС, НО,
107 състав, Г.С.Д. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление чл. 144,
ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за това, че
на 12.05.2017 г., около 14.00 часа, в гр. София, ж.к. „Изток“, ул. ******при
проведен телефонен разговор с лицето Ц.А.Ц., проведен между телефон с № 02/******и
служебен телефон на „Б.Е.Д.кредит“ с № 02/******се е заканил на А.К.Д.с
убийство, като казал на Ц.: „Искаме другарката Д., щот ******….Ше я засипем с
киселина….значи, в най-скоро време до 24 май ще бъде залета с киселина….тая ******непокътна“,
и това заканване е възбудило основателен страх у А.К.Д.за осъществяването му, Ц.
предала на Д. казаното от Д. непосредствено след приключване на разговорите
между тях.
Срещу
присъдата от 27.02.2019 г. е постъпил протест на Софийска районна прокуратура и
е било образувано ВНОХД № 3636/2019 г. по описа на Софийски градски съд, НО,
ХІІ въззивен състав.
С
неподлежащо на обжалване и протестиране решение № 898/05.11.2019 г. по ВНОХД № 3636/2019 г. на
СГС, НО, ХІІ въззивен състав, присъдата на Софийски районен съд е била
потвърдена изцяло.
За
тези факти страните не спорят и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 15.05.2020
г.). Същите се установяват и от приложеното наказателно дело.
Видно
от приложеното наказателно дело, преди образуване на досъдебното производство
(при извършване на предварителната проверка), Г.С.Д. е дал обяснения на 12.06.2017 г. (л.
39 от ДП), а след образуване на ДП е разпитан в качеството му на обвиняем, на
06.11.2017 г. Мярка за неотклонение не му е
била взета (л. 79 и л. 80 от ДП).
По
НОХД №
20845/2017 г. на СРС, НО, 107 състав са били проведени четири открити съдебни
заседания, а по ВНОХД № 3636/2019 г. на СГС – едно открито съдебно заседание, на всяко
едно от които Г.С.Д. е присъствал лично.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Б.С.. Свидетелят
заявява, че познава Г.С.Д. от 1963 г. След завършване на училище, двамата прекъснали връзка,
но през 1968 г., ищецът се обадил на свидетеля, тъй като Г.С.Д. бил избран за
кмет на с. Доброславци, бил деен по отношение на спорта и помолил свидетеля да
отиде в селото, за да сформират два отбора по волейбол. Г. С.заявява, че
познава ищеца като уравновесен, с лек характер, умеещ да тушира конфликти и да
говори с хората. През 2017 г., ищецът отишъл при свидетеля и му казал, че му е
повдигнато обвинение. Свидетелят през
това време вече работел като адвокат, но казал на ищеца, че не е специалист по
наказателно право и не може да му помогне. Ищецът бил много притеснен за
реномето си, за доброто си име и преди всичко за децата си. Споделял със
свидетеля за проведените разпити и за съдебните заседания. Ищецът „някак си“ се
пречупил, не бил този Г., който свидетелят познавал. Наказателното производство
приключило през 2019 г., но ищецът все още не се бил възстановил (разпитът на Г.
Б.С.е
проведен на 30.11.2020 г.). Свидетелят сочи, че когато е бил облечен във власт,
ищецът не е упражнявал тази власт директно, а правел хората съпричастни на
онова, което мислел като идея. Винаги бил жизнерадостен, весел, спокоен, а в конфликтни
ситуации умеел да тушира. Умеел да подрежда нещата, направил от селото едно
добро място за живеене, работа и почивка. От началото на 2017 г. се променил
коренно, и като характер и като настроение – станал мълчалив, затворен,
умърлушен, притеснен. Веселият му характер го нямал вече, не бил както преди.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ.
Отговорността
на П.на Р.Б.се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и
чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението
за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.на Р.Б.(като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите
органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК),
включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на
същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от
ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска
с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление от общ характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила
присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица.
По
делото е безспорно установено, че с постановление от 18.07.2017 г. по пр.пр. № 18044/2017 г.
на прокурор от СРП, срещу Г.С.Д. е било образувано досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК, а с постановление от
20.10.2017 г. на разследващ полицай при 01 РУ-СДВР по ДП ЗМ № 1892/2017 г. на
01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 18044/2017 г. на СРП, Г. С. Д. е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
Предпоставките
за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване на
причинени вреди са налице и когато ищецът не е
привлечен като обвиняем с нарочен акт. Това е прието в решение №
187/13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, в което е посочено,
че употребеният в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. В този смисъл е и
решение № 341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС. Поради това,
съдът приема, че на 18.07.2017 г. се е осъществила
първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 05.11.2019 г., присъда от 27.02.2019 г. по НОХД № 20845/2017 г. на СРС, НО, 107 състав, ищецът е бил признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление чл. 144, ал. 3, вр. с ал.
1 НК.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І ЗОДОВ. Причините
за оправдаване не са предвидени като елемент от разглеждания деликтен състав по
ЗОДОВ (незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано), за разлика от хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. ІІ ЗОДОВ,
при която основанията за прекратяване на наказателното производство са
релевантни и само наличието на някои от тях могат да доведат до ангажиране на
отговорността на държавата.
За
да бъде ангажиране на отговорността на ответника, остава да бъде установено
наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и
обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Съдът приема, че от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че провежданото наказателно
производство срещу ищеца му се е отразило неблагоприятно. От показанията на свидетеля Г. Б.С.се установи, че воденото срещу ищеца наказателно производство
го е променило коренно, Г.С.Д. станал мълчалив, затворен, умърлушен, притеснен,
„пречупил се“, не бил същият човек. Веселият му характер го нямал вече, не бил
както преди. Ищецът бил много притеснен за реномето си, за доброто си име и
преди всичко за децата си.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период – от 18.07.2017 г. до 05.11.2019
г., ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата. В практиката си ВКС
приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
273/2009г., III г.о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК). С решение № 457
от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за спора факти е
съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към
разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от
обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делото Йовчев срещу България (Iovchev v. Bulgaria), образувано
по жалба № 41211/98г., в което е
посочено, че имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този
подход -
да се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди,
претърпени от жалбоподателя, изглежда
необосновано формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на
жалбоподателя, където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани
… да бъдат отхвърляни като
неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 289, пр. 2-ро НК.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва
„съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността
и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България.
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване
за пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че процесното наказателно
производство е продължило малко над 2
години и 3 месеца, както и че производството е образувано срещу ищеца за
престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал.1 НК, който предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. От друга страна, съдът съобрази още и
възрастта на ищеца към момента на образуване на досъдебното производство
– 75 г., както и обстоятелството, че
образуването на наказателно производство за такъв тип престъпление естествено
води до накърняване честта и доброто име на личността, като последиците на това
отзвучават дълго.
При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е в размер на 5 000 лева. Следва да се
отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 5 000 лева в пълна степен
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
от ищеца неимуществени вреди.
Предвид
изложените съображения, съдът приема за справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, до който предявеният иск е основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен размер от
25 500 лева, искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 05.11.2019 г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи
изпадат в забава (т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно
разноските: Ищецът е представил доказателства за
извършени разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ, като на основание чл. 10, ал. 3,
изр. второ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъда сумата от 160 лева (800 лв. х 0.20) - платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева - платена държавна такса.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. ******, да
заплати на Г.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 5000 лева – обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по пр.пр. № 18044/2017 г. на СРП, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД
№ 20845/2017 г. на СРС, НО, 107 състав, ведно
със законната лихва, считано от 05.11.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, сумата от 160 лева – адвокатско възнаграждение, както
и на основание чл. 10, ал. 3, изр. І ЗОДОВ, сумата от 10 лева – разноски в производството, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лева до пълния предявен
размер от 25 500 лева, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: