Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30
Година 10.01.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря:
И. Г.
Прокурор:
Дарин Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2709 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Бургас, сектор „Пътна полиция“ против решение №
644/15.10.2021г., постановено по н.а.х.д. № 3410 по описа за 2021г. на Районен
съд Бургас. Решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на
материалния закон. Не споделя изводите на първоинстанционния съд, довели до
отмяна на наказателното постановление. Иска се отмяна на оспореното решението и
потвърждаване на наказателното постановление. Алтернативно ако се приеме, че
нарушението не е извършено в условията на повторност да бъде постановено
решение, с което да се измени наказателното постановление, като нарушението
бъде преквалифицирано по основния състав, а в случай, че жалбата бъде приета за
неоснователна, се прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника по касация адвокатско възнаграждение.
Ответникът – А.Й.Д. ***,
редовно уведомена, изразява становище за правилността на първоинстанционното
решение и прави искане за неговото потвърждаване.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне
в сила на съдебния акт.
Административен съд
Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 21-0769-001786/18.06.2021г.,
издадено от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”, с
което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.182, ал.4, във вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, на ответника е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месец. За да
постанови решението си съдът е приел, че производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност е протекло незаконосъобразно, тъй като
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като не
е съставен в присъствието на нарушителя. На следващо място е прието и че номерът
на изготвения снимков материал, удостоверяващ автомобилът, визиран в АУАН и
наказателното постановление, не попада в номерацията между първия и последния
запис в представения по преписката протокол за използване на АТСС. Съдът е
приел, че приложения протокол не е съответния протокол по смисъла на чл.10,
ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и не може да се направи несъмнен
и обоснован извод, че процесното наказателно постановление съдържа вярно, точно
и обективно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Прието
е и че с непосочването в АУАН на обстоятелството, че нарушението е извършено в
условията на повторност, също се опорочава административнонаказателното
производство и се обуславя отмяна на наказателното
постановлението, като незаконосъобразно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Изложените в оспореното съдебно решение мотиви относно допуснатите в административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения се споделят отчасти от настоящия
съдебен състав.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл.40, ал.1 от ЗАНН. От представената по делото
административнонаказателна преписка се установява, че с писмо №
769р-6301/07.04.2021г. до началника на Първо Районно управление към ОД на МВР
Бургас, във връзка с допуснато нарушение
на 17.03.2021г. по ЗДвП, е изискано да бъде призована А.Й.Д., като собственик на лек автомобил „Хонда
Сивик 5 ДР“, с рег.№ А0949МХ, за попълване на приложена в писмото декларация по
чл.188 от ЗДвП и връчване на покана по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Писмото, ведно с
приложенията по него е получено от лицето на 13.04.2021г. и е налична попълнената от Д. декларация по чл.188 от ЗДвП.
Така описаните обстоятелства водят до извод, че нарушителя е бил поканен за съставяне
на АУАН, а неговото неявяване за съставяне на акта обуславя същия да се състави
по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Отделно от това, след като съставения АУАН е
надлежно връчен на лицето, то е имало възможност да направи възражения срещу
него в срока предвиден от законодателя в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради
което макар и да не е присъствало при съставянето на акта, правото на защита на
лицето не е нарушено.
Неоснователното е
възражението на касатора, че непосочването в АУАН на
повторността на извършване на нарушението, не е процесуално нарушение. Безспорно
в случая се касае за едно деяние, на което в наказателното постановление е
дадена по-тежка квалификация с оглед установено квалифициращо обстоятелство
след издаване на АУАН, а именно повторност. Това квалифициращо обстоятелство
обаче, предвид обстоятелството, че АУАН е съставен на място в сектор „Пътна
полиция“, след като е проведена процедурата по установяване на водача на МПС, е
можело и е следвало да бъде посочено в самия акт, а не в последствие при
издаване на наказателното постановление. Отделно от това, по делото, както пред
първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства за повторност на административното нарушение, поради което
твърденията за нейното наличие са и недоказани.
Само по себе си
неправилното квалифициране на деянието при условията на повторност е основание
за изменение на наказателното постановление, а не за неговата отмяна, стига в
случая да не бяха налице другите основания за незаконосъобразност на
постановлението.
От представените с
административната преписка по делото снимка от 17.03.2021г. с № 0110225 и
протокол за използване на АТСС с посочени номера на статични изображения от
24115 до 24175, не може да се установи по безспорен начин съответствието и
връзката на направената снимка с използваното АТСС. В касационната жалба се
твърди, че в протокола се отразяват номерата на установените нарушения, като за
всяко от тях се съдържат 5 на брой снимкови файла, които са с номера различни
от тези описани в протокола, като снимката е една от петте за това нарушение,
което носи друг номер описан в протокола. В подкрепа на тези твърдения по
делото не са ангажирани доказателства и не се установява безспорно, че снимка с
номер 0110225 е направена при използване на АТСС 11743d1 за което е съставен представения протокол от
17.03.2021г. Ето защо, след като номера на снимката не съответства на номера на
изображенията посочени в съставения протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., правилно е прието от първоинстанционния съд, че в хода
на съдебното производство не е доказано по категоричен начин мястото и времето
на извършване на нарушението, както и вида и изправността на автоматизираното
техническо средство или система, извършила заснемането на нарушението и е
отменено наказателното постановление.
С
оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 644/15.10.2021г., постановено по н.а.х.д. № 3410 по описа за 2021г.
на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.