Определение по дело №3224/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4568
Дата: 9 декември 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530103224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер                            Година   09.12.2019                 Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети декември                                                                                               Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3224 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Делото е образувано по искова молба на П.Я.Г., която с протоколно определение от 01.11.2019 г. съдът е оставил без движение, а на ищеца, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните, неотстранени с уточняващата му молба от 02.08.2019 г. нередовности на исковата му молба, а именно: 1). да изложи всички обстоятелства, на които е основал предявения с нея положителен установителен иск за собственост на реална част от 1500 кв.м. от процесния поземлен имот, тъй като не са изложени, а изложените са непълни, неясни и противоречиви, като посочи: 1.1). на коя точно дата и на какво точно основание по чл. 77 ЗС (правна сделка, давност или друго посочено в закона) твърди, че неговата майка И.П.Н.е придобила приживе имот с площ от 1500 кв.м, тъй като такова основание не е посочено, а в посоченият н.а. № 3/1962 г. друго лице е вписано за купувач, а представеният договор от 29.06.1968 г. е предварителен, а не окончателен, както и да опише този имот към момента на придобиването му от същата с всички индивидуализиращи го белези (вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащ кадастрален и регулационен или друг вид план към момента на придобиването му), тъй като такива също не са посочени; 1.2). ако поддържа, че този имот е придобит по давност – да посочи не само точния период (начална и крайна дата), през който твърди, че е владян, но и обстоятелства, от които да стане ясно само неговата майка ли е владяла същия имот и позовала ли се е приживе на тази давност или и той е владял този имот, присъединявайки нейното владение; 1.3). да отстрани и противоречието в обстоятелствата част на исковата си молба, в която първоначално сочи, че същият имот „притежавали с н.а. № 3/1962 г.“, а след това, че впоследствие майка му го закупила с лицето Г.Н.Г.(без да сочи договора за тази покупка), а след това, че този имот били „придобили“ на законно правно основание с договор и по давностно владение повече от 20 години, защото първото изключва второто, а не са посочени и лицата, които твърди, че са го „придобили“, нито вида и датата на договора, нито точния период на давностно владение, за да стане ясно в крайна сметка кои лица, на коя дата и на какво точно основание поддържа, че са придобили този имот; 1.4). да посочи и факти, от които да стане ясно - на коя дата и на какво основание спорната реална част е попаднала в урбанизираната територия и на коя дата и от кои лица е застроена и с какви точно постройки, които да опише; и 1.5). подавано ли е заявление за възстановяване на спорния имот по ЗСПЗЗ от ищеца и/или неговата майка (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК); 2). да уточни и искането си към съда, като в петитума на поправената си искова молба посочи не само точното основание (правна сделка, давност или друго посочено в закона), въз основа на което иска от съда да бъде признат по отношение на ответника за собственик на спорната реална част от 1500 кв.м от процесния поземлен имот с идентификатор 68850.527.361, тъй като не е посочено, но и да опише същата реална част в петитума с всички белези, включително и граници, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на същия имот, като представи и скица, която да илюстрира точното й местоположение спрямо този имот по действащия план/карта (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, Р 92-2014-II г.о.). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани всички горепосочени нередовности на исковата си молба по указаният в определението начин, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната (л. 53).

 

Това съобщение е получено от пълномощника на ищеца редовно на 07.11.2019 г., по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 45, изр. 2 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 55). На 14.11.2019 г., в дадения му срок, същият е подал по делото поправена искова молба, с която обаче е отстранил изцяло само посочената в т. 1.5 от определението нередовност на исковата си молба, като е посочил, че не е подавано заявление за възстановяване на спорния имот по ЗСПЗЗ (л. 56-71). В дадения му едноседмичен срок, изтекъл на 14.11.2019 г., ищецът не е отстранил и посочената в т. 1.1 от определението нередовност на исковата си молба, като не е посочил ясно и в поправената си искова молба точната дата и основание по чл. 77 ЗС, въз основа на което твърди, че майка му И.П.Н.е придобила приживе спорната част от 1500 кв.м от процесния имот, нито е описал същия към момента на това му придобиване, за да стане ясен в крайна сметка неговият вид, местонахождение, площ и граници към същия този момент (л. 53). Вместо това и в поправената искова молба неясно сочи, че майка му придобила тази спорна част „…на основание по наследство с нот.акт № 3/1962 г….“ (при положение, че не сочи да е наследник на закупилото го със същия трето лице И.Д.Х.), след което противоречиво на горното добавя, че „...впоследствие, чрез писмен договор от 29.06.1964 г., тези 3 дка – лозе са закупени и заплатени от моите наследодатели с парична стойност от 950 лева по предварителен договор…“, а след това, че спорната част „… и се е владяла от моите наследодатели – майка Иванка Проданова, както и аз – ищеца, който встъпвам в правата като законен наследник и продължавам владението върху този имот, което владение продължава повече от 20 години по силата на чл. 79 ЗС, тъй като това владение е добросъвестно, владението е непрекъснато и продължаваме да се грижим и да владеем имота без никой да ни оспорва това…“ (л. 57). По този начин обаче, не може да се приеме за изцяло отстранена в дадения му срок и посочената в т. 1.2 от определението нередовност (защото и в поправената си искова молба не е посочил с начална и крайна дата точния период на давностно владение), и посоченото в т. 1.3 от същото определение противоречие в обстоятелствената част на исковата му молба (л. 3). Вместо това в същата част на поправената му искова молба продължава неясно и противоречиво да е посочено, че майка му е придобила този имот по наследство с н.а. № 3/1962 г., след което, че го закупила с предварителен договор от 29.06.1964 г., а след това, че го владяла от 1968 г., а ищецът продължил владението й, въпреки, че първото изключва останалите (л. 57-58). В дадения му срок не отстранил и посочената в т. 1.4 от определението нередовност на исковата си молба, като не е посочил и на коя дата и на какво основание спорната реална част е попаднала в урбанизираната територия, нито на коя дата и от кои лица е била застроена, а тези факти несъмнено обуславят редовността на предявения от него иск за признаването му за неин собственик по давност с оглед нормите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, предвиждащ реституция на такива имоти, и чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, незачитащ изтеклата за същите придобивна давност (л. 56-60). В дадения му срок ищецът не е отстранил изцяло и посочената в т. 2 от определението нередовност на исковата си молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като и в петитума на поправената си искова молба не е описал спорната реална част от 1500 кв.м от процесния поземлен имот с всички белези, включително и граници, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на същия имот (Р 92-2014-II г.о.). Вместо това в поправената му искова молба е посочено само, че по делото било представено в тази насока експертно становище за тази спорна част (л. 59). Последното обаче, не замества точното й описание в петитума на исковата му молба, защото не е част от същата (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).

 

А след като е така и в дадения му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът не е отстранил и тези нередовности на исковата си молба, същата следва да му бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство да се прекрати (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ВРЪЩА искова молба с вх. № 17960/18.06.2019 г. на ищеца П.Я.Г., поради неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 3224 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: