№ 2578
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110130029 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар Б.Л.К.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 30029 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. А. А., с ЕГН **********, от гр.
София, кв. „........“, ул. „.................., против „...........“ АД, с ЕИК ................, универсален
правоприемник на „...........“ ООД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..........“, ж.к. „.............“, ул. „.............., представлявано от изпълнителния
директор Ц.П.К., за прогласяване на Договор за паричен заем ..... бърз кредит № 880366 от
14.01.2021 г., сключен между страните, за нищожен, като противоречащ на закона и
заобикалящ закона, при нарушаване на изискванията за определяне размера на лихвения
процент, годишния процент на разходите, в при условие на евентуалност е предявен иск за
прогласяване на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за нищожна като неравноправна,
противоречаща на закона и добрите нрави, и заобикаляща закона, претендира направените
по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 14.01.2021 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем ..... бърз кредит № 880366, по силата на който ответното дружество
предоставило кредит в размер на 400 лв. за срок от седе месеца при договорен лихвен
процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите от 49,01 %. По силата на чл. 3,
ал. 1 от договора заемателят бил длъжен да предостави обезпечение под формата
поръчителство от едно физическо лице, банкова гаранция с бенефициер заемодателя за
пълната сума по заема със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на
задълженията по кредита или одобрено от заемодателя дружество – гарант. На
кредитополучателя бил предоставен договор за предоставяне на гаранция със същия номер
и от същата дата, който договор се сключвал с „............“ ЕООД, и по силата на който ищецът
трябвало да заплати разсрочено на дружеството сумата от 148,26 лв. на седем равни месечни
вноски. Дължимата по договора за кредит вноска възлизала на 86,19 лв., включваща
възнаграждение за гарант в размер на 21,18 лв. и вноска по кредита в размер на 65,01 лв.
Оспорва договора за кредит като недействителен поради нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 във връзка с чл. 19 от ЗПК. Твърди, че в договора не са посочени всички
компоненти от лихвения процент, липсва методика за формиране на годишния процент на
разходите. Също така твърди, че дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция не е включено в годишния процент на разходите, което е нарушение на чл. 19, ал. 1
от ЗПК. Твърди, че са заобиколени изискванията на ЗПК. Неправилното изчисляване и
посочване на годишния процент на разходите сочи като самостоятелно основание за
нищожност на договора. Оспорва клаузата на чл. 3 от договора като заобикаляща
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, довело до оскъпяване на кредита, както и като
нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като
2
противоречаща на добрите нрави и добрите търговски практики, и като неформулирана по
ясен и недвусмислен начин. Сочи, че уговорените разходи по чл. 9, ал. 4 от договора били в
противоречие на чл. 33 от ЗПК. Оспорва така посочените разходи като нищожни поради
заобикаляне на изискването за максимално дължима сума на кредитора. Оспорва договора
като нищожен поради непосочване на размера на годишния процент на разходите по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага подрбони съображения, позовава се на съдебна
практика. Авгажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, моли съда
да уважи предяваните искови претенции, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „...........“ АД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не спори сключването на договора за кредит на 14.01.2021 г.
между страните. Твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК,
както и че годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната
лихва. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, като сочи, че годишният процент
на разходите в договора за паричен заем е фиксиран. Сочи, че по силата на клаузата за
гаранция заемателят е разполагал със срок да представи едно от трите поискани от
кредитора обезпечения, както и че договореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция не е включено в годишния процент на разходите и не
представлява пряк разход, свързан с кредита. Позовава се и на предоставената възможност
на заемателя да се откаже от сключване на договора в предвидения в закона 14-дневен срок.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клузата на чл. 3 от договора, като твърди,
че заемателят бил запознат предварително с изискванията на договора. Излага съображения,
че разходите по събиране на вземането се дължат само в случай, че кредитополучателят на
заплати текущото си задължение и начисляването им зависи от поведението на
кредитополучателя. Изложени са подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции като неоснователни, претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител,
ангажира доказателства.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от договор за паричен
заем ..... бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г. се установява, че същият е сключен между
„...........“ ООД и И. А. А., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата
3
кредит в размер на 400 лв. за срок от 7 месеца, при договорен фиксиран лихвен процент от
40 % и годишен процент на разходите от 49,01 %, с приложен към договора погасителен
план, като договорът е сключен при общи условия.
Като доказателства по делото е приет и стандартен европейски формуляр за
предотавяне на информация за потребителските кредити. Видно от представено платежно
нареждане ищцата е превела по сметка на ответното дружество сумата от 455,07 лв. с
основание: главница и лихва по договор № 880366 от 14.01.2021 г.
От представения заверен препис от Договор за предоставяне на гаранция № 880366
от 14.01.2021 г. се установява, че същият е сключен между „............“ ЕООД и И. А. А., по
силата на който „............“ ЕООД се е задължило да издаде гаранция в полза на „...........“ ООД
с цел гарантиране изпълнението на паричните задължения на потребителя, възникнали от
договора за кредит, като е договорено възнаграждение в размер на 148,26 лв.
От ответника са представени писмени доказателства, идентични с представените от
ищеца.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор за
нищожен като противоречащ на закона и заобикалящ закона, при нарушаване на
изискванията за определяне размера на лихвения процент и годишния процент на разходите.
От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от
разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние,
като предварителна информация е била предоставена на ищцата по смисъла на чл. 5 ал. 10
от ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищцата по смисъла на
чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Спори се относно действителността на процесния договор и
съответствието му с императивните изисквания на ЗПК, включително съответствието с
изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Тогава, когато договърт се сключва в присъствие на
страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът се сключва от разстояние,
посредством интернет платформа, подписът на страните се полага във форма и вид,
предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за
да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите
кумулативнно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора, които
трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-
малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи,
което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния
случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали
използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевремнно липсват и наведени
твърдения от страна на ищцата за наличие на заболявания на очите, което да представлява
затруднение да се запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на
договорното задължение от страна на ищцата е индиция, че същата се е запознала с
подписания от нея договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че само неспазване на
4
размера на шрифта, дори той да е по-малък от 12, но не по-малък от 10, който позволява
договорът да бъде прочетен от физически здраво младо лице, за което липсват данни за
заболявания, не е достатъчно да обоснове нищожност на договора за кредит. Възражението
за нищожност на договора на първото предвидено основание в чл. 22 от ЗПК се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Спори се за валидността на клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва,
дължима на кредитора.
По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:
В чл. 2, т. 6 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент
по заема от 40 %, а в т. 8 от същия член – ГПР в размер на 49,01 %. Съдът намира, че в
случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен
годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира предявения иск на посоченото
основание за неоснователен.
По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като
противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на РБ. Съобразно с член
единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари,
съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на
договора от 14.01.2021 г. до 17.08.2021 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,01 % към
момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на
законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не
противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в
размер на 55,07 лв. Съдът намира за неоснователна претенцията на предявеното основание,
поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
В предвидения в договора срок ищецът е платил сумата от 400 лв.
С оглед неоснователността на предявените главни искови претенции, съдът следва да
се произнесе по евентуално предявените искове за прогласяване на клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договора за нищожна, като неравноправна, противоречаща на закона и добрите нрави, и
заобикаляща закона.
Съобразно с чл. 3, ал. 1 от процесния договор заемателят се задължава в срок до пет
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
посочените в договора обезпечения.
5
От приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне на гаранция №
880366 от 14.01.2021 г., както и от представения погасителен план се установява, че общо
дължимия размер на месечната вноска възлиза на 86,19 лв., от която: сумата от 65,01 лв. –
размер на вноската по кредита, сумата от 51,68 лв. – главница и сумата от 13,33 лв. – лихва,
и сумата от 21,18 лв. – размер на възнаграждението за гарант, или общият размер на
задължението възлиза на 603,33 лв., което се различава от договорения в чл. 2, т. 7 от
процесния договор общ размер на задължението от 455,07 лв., разликата над която сума от
148,26 лв. се явява възнаграждението за гаранта.
В ГПР е са включено възнаграждението за гаранта, което води до оскъпяване на
кредита с 37,07 %, изчислени от съотношението между възнаграждението от 148,26 лв. и
размера на предоставения кредит от 400 лв. Клауза, по силата на която е предвидено
предоставяне на обезпечение, сама по себе си не е нищожна, тъй като съгласно с чл. 11, ал.
1, т. 18 от ЗПК договорът съдържа и обезпеченията, които потребителят е длъжен да
предостави, ако има такИ.. Събирането от кредитора на сума, представляваща
възнаграждение за гаранта, води до оскъпяване на същия и води до обогатяване на
кредитора, което от своя страна представлява заобикаляне на закона. Ето защо съдът
приема, че процесната клауза е нищожна, поради заобикаляне на закона.
За пълнота на изследването следва да се посочи, че с оглед на последователността,
посочена в специалния закон, съдът се произнася по основанията, посочени в ЗПК, а
именно: заобикаляне на закона и противоречие със закона, а след това и по общите закони –
ЗЗП и ЗЗД, в които са посочени останалите две основания – неравноправност на клаузата и
противоречие с дорбите нрави. Ето защо с оглед нещожността на клаузата порази
заобикаляне на закона, съдът намира, че не следва да се произнася по останалите наведени
основания, а следва да остави същите без разглеждане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищцата следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 50 лв.,
представляващи платена държавна такса. На ищцата се дължат и разноски за адвокат. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е
предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищцата следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., представляващо минималното такова към
момента на сключване на договора.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, като в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
6
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от И. А. А., с ЕГН
**********, от гр. София, кв. „........“, ул. „.................., против „...........“ АД, с ЕИК ................,
универсален правоприемник на „...........“ ООД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „..........“, ж.к. „.............“, ул. „.............., представлявано от
изпълнителния директор Ц.П.К., че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договор за паричен заем .....
бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г. е нищожна като заобикаляща закона, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за установяване по отношение на ответника, че Договор за
паричен заем ..... бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г. е нищожен като противоречащ на
закона и заобикалящ закона, при нарушаване на изискванията за определяне размера на
лихвения процент, годишния процент на разходите, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковите претенции за установяване по отношение на ответника, че клаузата на чл. 3, ал. 1
от Договор за паричен заем ..... бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г. е нищожна като
неравноправна, противоречаща на закона и добрите нрави.
ОСЪЖДА „...........“ АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..........“, ж.к. „.............“, ул. „.............., представлявано от изпълнителния
директор Ц.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на И. А. А., с ЕГН **********, от гр. София, кв. „........“, ул.
„.................., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН **********, от гр. София, кв. „........“, ул. „.................., ДА
ЗАПЛАТИ на „...........“ АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „..........“, ж.к. „.............“, ул. „.............., представлявано от изпълнителния директор
Ц.П.К., сумата от 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени
по времето разноски.
ОСЪЖДА „...........“ АД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „..........“, ж.к. „.............“, ул. „.............., представлявано от изпълнителния
директор Ц.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Петрослав С. П., от САК, с личен № **********
с адрес: гр. София, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7