№ ……….
Гр. В., ………………... 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
Р.
при секретаря Марияна Димитрова и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията като разгледа докладваното от съдия Д. Р. адм. д. № 518/18 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искане от „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“ – гр. В., ЕИК ххххххххх, за обявяване на нищожността на Решение № 2036/16.11.2017 г. по адм.д. № 2246/2017 г. на Административен съд – гр. В., V състав, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение рег. № ДОИ17000100ВН_003ВН/13.07.2017 г. на Секретаря на Община В..
В искането се твърди, че съдебното решение е нищожно поради непроизнасяне на съда по основното спорно обстоятелство в производството, доказателствените искания на жалбоподателя са били отхвърлени, не са били приети представени писмени доказателства, а воденият свидетел не е бил допуснат до разпит. Сдружението счита, че в резултат на това е постановено съдебно решение в нарушение на процесуалния и материалния закон и на здравия разум, за което няма място в правния мир. Твърди, че е налице пълно разминаване на мотивите с диспозитива на решението и с предмета на жалбата, като е решен въпрос извън предмета на делото и правосъдие не е осъществено. Моли решението да бъде обявено за нищожно.
Ответникът в производството, Секретар на Община В., не изразява становище
по съществото на спора.
Съдът, след като се съобрази с изложените в иска основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на искането
за прогласяване на нищожност е Решение №
2036/16.11.2017 г. по адм.д. № 2246/2017 г. на Административен съд – гр. В., V
състав. Решението е постановено в
производство по чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация,
образувано по жалба от „Сдружение за оптимизиране на
правосъдието и администрацията“ – гр. В. срещу Решение рег. № ДОИ17000100ВН_003ВН/13.07.2017 г. на
Секретаря на Община В., с което на
сдружението е предоставен достъп до исканата обществена информация под формата
на „преглед на оригинала“, а не в поисканата форма „електронно копие“. Със
съдебното решение жалбата е отхвърлена, тъй като съдът е приел, че е налице
обстоятелство по чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, а именно липса на техническа
възможност за предоставяне на обществената информация, което е дало право на
административния орган да определи сам формата, в която да предостави
информацията. За да достигне до този извод съдът е преценил, че съгласно писмо
на Директора на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране“, където се намира Генералният план на гр. В. от 1956 г., достъп до
който е поискан, технически не е възможно сканирането на плана поради
ограниченията на ролковия скенер и опасността за физическото оцеляване на плана
след прекарването му през ролков скенер. Не се установява подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК касационна жалба срещу атакуваното съдебно решение.
Настоящият състав
намира искането за прогласяване на нищожност на посоченото решение за
допустимо, но неоснователно, по изложените по-долу съображения.
За сдружението е
налице правен интерес от искането, доколкото е инициирало производството по
ЗДОИ, завършило с решението на административен орган, жалбата срещу което е
отхвърлена с атакуваното съдебно решение. В чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е
изрично предвидена възможност да бъде искано прогласяване на нищожност на
съдебно решение. Тази възможност не е ограничена със срок, решението не е било
предмет на инстанционен контрол, в който да е била обсъждана валидността му съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК (служебно или по наведени от страна твърдения).
По съществото на
искането съдът посочва, че обхватът на проверката в производството по чл. 128,
ал. 1, т. 8 от АПК, насочена срещу необжалваемо съдебно решение, по
необходимост се ограничава само до валидността на съдебния акт. Това е така,
тъй като съдебното решение, в качеството си на държавен правосъден акт, с който
е разрешен правен спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта
му от съда, който го е постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и
неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта на решението заздравява
недопустимите и неправилните съдебни актове. Тя е условие за пораждане на
правните последици от решението и по-специално на силата на пресъдено нещо. В
случая предмет на контрол е съдебно решение, чиято необжалваемост е настъпила
поради изтичане на срока за обжалването му. След като решението се ползва от
сила на пресъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор,
тоест преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите по
същество, което става чрез оспорване на допустимостта и правилността на
съдебното решение. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е
открита само за нищожните решения, тъй като само те не са годни в нито един
момент да породят присъщите на съдебния акт правни последици.
Установените
изисквания за валидност на съдебното решение са то да бъде постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена
форма и подпис, както и да може да бъде разбрана изразената от съда воля.
В настоящия случай
атакуваното съдебно решение е постановено от административен съд, на който са
подведомствени по-конкретно исканията за отмяна на административни актове, какъвто
е оспореното по адм.д. № 2246/2017 г. решение. Съдебното решение е постановено
от надлежен състав от един съдия, избран на принципа на случайното
разпределение. Спазени са изискванията за писмена форма и решението е
подписано.
Не се констатират
твърдяните от сдружението пороци, изразяващи се в пълно разминаване на мотивите
с диспозитива на решението, които евентуално биха могли да се възприемат като
твърдения за неразбираемост на изразената в съдебното решение воля на съда. В
решението изрично е определен предметът на делото – искане за отмяна на Решение рег. № ДОИ17000100ВН_003ВН/13.07.2017 г. на Секретаря на
Община В. в частта за определената в
него форма на предоставяне на информацията поради несъобразяване с
предпочитаната от заявителя форма, който предмет напълно съответства с
очертания от твърденията на жалбоподателя в жалбата правен спор. Изложени са
мотиви защо съдът счита оплакванията в жалбата за неоснователни, а именно,
защото приема, че установените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 27,
ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, при която органът сам определя формата на предоставяне на
информацията. Постановеният диспозитив, с който жалбата е отхвърлена,
съответства на изложените мотиви.
Основните доводи на
сдружението за нищожност на атакуваното решение са за „висока степен на
незаконосъобразност на съдопроизводствения процес“, изразяващи се в отхвърляне
на доказателствените искания и неприемане на доказателствата на жалбоподателя.
Във връзка с тези твърдения за съдопроизводствени нарушения сдружението счита,
че не е била доказана тезата на ответника за техническа пречка за предоставяне
на обществената информация в искания от заявителя вид. Доколкото обаче съдопроизводствените
нарушения имат значение за правилността на решението, а не за неговата валидност,
по изложените по-горе съображения за обхвата на проверката по чл. 128, ал. 1,
т. 8 от АПК тези доводи не могат да бъдат обсъждани в това производство. Към
въпроса за правилността на решението се отнасят и доводите за неправилна
преценка на съда относно възможността за изготвяне на електронно копие на
искания генерален план, които също не попадат в обхвата на настоящата проверка.
По изложените
съображения съдът счита искането за неоснователно, поради което
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и
администрацията“ – гр. В., ЕИК ххххххххх, за обявяване на нищожността на
Решение № 2036/16.11.2017 г. по адм.д. № 2246/2017 г. на Административен съд –
гр. В., V състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.