РЕШЕНИЕ
№ 1356
гр. П., 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104777 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№***г. , доуточнена с
молба с вх.№ ***г. на С. Р. С. с ЕГН **********, адрес:гр.П., ж.к.“С.“ ***,
чрез адв.В. Н. – САК, адрес: гр.С., ул.“И.Д.“ ***, телефон ***, имейл адрес:
***, против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.-***, ул.“Д.Х.“ №***, представлявано от З.С.Р. и А.М.. Твърди се, че
между страните бил сключен договор за кредит №***г., по силата на който
ответникът отпуснал заем в размер на ***. на ищеца, срещу задължение С. Р.
С. да върне сума в размер на *** лв. в срок до *** след сключването на
договора, при ГПР *** и уговорена такса експресно разглеждане в размер на
***. Твърди се, че преди датата на падежа страните се уговорили срещу сума
в размер на *** лв. задължението на ищеца да бъде отсрочено с 14 дни.
Посочва се в исковата молба, че С. дал съгласието си като заплатил сумата и
чрез онлайн платформа на дружеството бил изпратен анекс за удължаване на
срока от ***г. по договор за кредит № *** от ***г. По аналогичен начин
ищецът заплатил на ***г. сума в размер на *** лв., на ***г. - *** лв., на ***г.
– *** лв., всички за отсрочване на задълженията за срок от седем дни, за
1
което бил изпратен анекс за удължаване на срока на договора. Твърди се в
исковата молба, че на ***г. С. заплати на „***“ ЕООД сума в размер на ***
лв. включваща главница в размер на ***., *** лв. възнаградителна лихва, ***.
такса за експресно разглеждане. Посочва се, че ищецът е заплатил общо
сумата от *** лв.Твърди се, че договорът е нищожен поради неспазване на
предвидената форма по чл. 10, ал.1 ЗПК; поради липса на съществени
елементи от неговото съдържание – общата дължима сума, таксите и
разходите по договора ( вкл. таксата за експресно разглеждане на
документите по кредита), действителният годишен процент на разходите,
основните данни за изчислението му, методиката по формиране на ГПР
(твърди се, че реалният ГПР е *** % т.е. надхвърля законово определения и
вписания в договора ***%);поради противоречие на клаузата за експресно
разглеждане на делото с чл.10а, ал.2 ЗКИ; поради наличие на неравноправни
клаузи в договора и анексите към него; поради обстоятелството, че договорът
сключен при общи условия- заблуждаваща търговска практика по чл. 68д,
ал.1 и ал.2 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/; поради противоречие с
добрите нрави.Твърди се, че договорът е и унищожаем на основание чл. 33,
ал. от ЗЗД като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ищецът
бил принуден да сключи договора поради липса на финансови средства за
задоволяване на основните му и тези на семейството му потребности –
заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характер. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
„***“ ЕООД да заплати на С. Р. С. сумата от *** лв., представляваща
недължимо платени суми за възнаградителна лихва, такса за експресно
разглеждане и такса за отсрочване на задълженията по потребителския
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба (***г.) до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В законовия месечен срок е депозиран отговори от ответника с вх.№ ***. и
№ ***г. Посочва се в отговора, че исковете са неоснователни и недоказани.
Оспорват се изложените факти относно извършени плащания от ищеца по
договора, факта на оправомощаването на адвокат В.Н., направените
деловодни разноски. Твърди се, че между страните съществуват дълготрайни
облигационни взаимоотношения вкл. след сключване на процесния договор,
ищецът е сключил и други два договора за кредит с ответника. Посочва се в
2
отговора, че сключеният договор е основан на Закона за електронната
търговия чрез предоставяне на он лайн кредитни услуги, както и че преди
сключването на договора е спазена определена поредност при техническото
приемане на сделката от ищеца.
В съдебно заседание ищецът и пълномощниците му, уведомени по реда на
чл.56, ал.2 ГПК, не се явяват.
Ответникът, уведомен по реда на чл.56, ал.2 ГПК, не се представлява.
Страната взема становище с молба с вх.№ ***г., в което моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
По делото е допуснато изменение в размер на иска за сумата от *** лв.,
представляваща недължимо платени суми за възнаградителна лихва, такса за
експресно разглеждане и такса за отсрочване на задълженията по
потребителския кредит.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.П., като същият е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Не се спори, че „***“ ЕООД изплатило на С. Р. С. сумата от ***. на ищеца,
срещу задължение ищеца да върне сумата.
Спори се между странитe действителен ли е договора между тях ( договор
№***/ ***г. ), каква сума е заплатил ищеца на ответника, кои свои
задължения е погасил ищеца към ответника и дължи ли последния сумата от
*** лв. поради липса на правно основание.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от заверено копие на договор №***/ ***г. за предоставяне на
потребителски кредит, че адресатите на договора са „***“ ЕООД и С. Р. С.,
отпуснатият кредит е за сумата от ***., който длъжника следвало да погаси
до ***г. В договора е отбелязана сумата от ***. такса за експресно
разглеждане, а ГПР е отбелязан като *** %. С анекси към договора срокът
3
бил удължен като дължимата сума следвало да се върне от заемателя до
***г. В договора и анекса към него е отбелязано, че общата дължима сума от
ответника възлиза на сумата от *** лв.
Установява се от заверено копие на разписка № ***/***г., че на ***г.
ответникът заплатил сумата от *** лв. по сметка на ищеца чрез И..
Видно от Общи условия на договора за кредит, одобрени на ***г. и в сила от
19.02.2016г., на „*** “ ЕООД, сключването на договор с определено лице се
осъществява след регистрация в системата на ищеца на адрес ***, след
запознаване и приемане на Общи условия на договора за кредит и стандартен
европейски формялар. При приемане на параметрите на договора
кредитополучателят трябва да го подпише като натисне бутон „Подпиши“.
Когато договорът е предоставен на хартиен носител от партньорската мрежа
на кредитора или по друг начин, той трябва да бъде подписан на всяка
страница – т.1.8. Съгласно т.2.2 от ОУ кредиторът предоставя на
кредитополучателя право да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит
или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на
кандидатурата на кредитополучателя. Експресното разглеждане на
кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане
на кредит до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и
без забавяне веднага след получаването на искане за отпускане на кредит.
Съгласно т.2.4 за допълнителната незадължителна услуга за експресно
разглеждане на кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и
за допълнителен кредит, кредитополучателят дълги такса за експресно
разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителен
кредит и периода на договора. В т. 3.1 страните се уговорят, че договора
влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронната поща от
кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително
кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на
хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутон
„подпиши“ кредиторът изпраща до кредитополучателят потвърждение под
формата на имейл на посочения от кредитополучателя електронен адрес, с
който потвърждава сключването на договора. Страните се съгласяват
съобщенията по електронната поща, потвърждаващи приемането на договора
за кредит, да имат характер на ссаморъчни подписи в съответствие с чл. 13,
4
ал.4 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В т.4.1 от ОУ
е предвидено, че в ГПР не се включват разходите, които кредитополучателят
заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и
разходите за допълнителни незадължителни услуги. Съгласно т. 17.6 от ОУ
всички известия между страните се изготвят в писмен вид – по електронна
поща, факс или препоръчана поща, както е посочено в договора за крединт и
се изпращат до другата страна от/до адресите/електронните пощи/факс
номерата , посочени в договора за кредит/профила на кредитополучателя.
Не се спори по делото и се установява то представеното от ответника
заверено копие на разписка за извършено плащане № *** на И. ( л. ***
делото) , че в полза на С. Р. С. ответното дружество е наредило сума в размер
на ***. на дата ***г.
По делото е назначена и съдебно счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по нея, С. Р. С. е изплатил на „*** “ ЕООД
сумата от *** лв. По договор за кредит № ***/***г. , от които сумата от ***.-
главница, сумата от *** лв. лихви, сумата от *** лв. за отсрочено изпълнение
и сумата от ***. за разглеждане на документите по кредита. Вещото лице е
категорично, че при параметри на договора с включени таксата за експресно
разглеждане по делото и допълнителните такси за удължаване на кредита,
действителният годишен процент на разходите възлиза на ***%. Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено, поради съответствието им с
писмените доказателства по делото заверено копие на договор, Общи
условия, справки от счетоводната програма на „***“ ЕООД и др.
Като съобрази приобщените по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от *** лв., от които сумата от *** лв. лихви, сумата от
*** лв. за отсрочено изпълнение и сумата от ***. за разглеждане на
документи по договор за потребителки кредит № ***г., поради липса на
правно основание- нищожност/унищожаемост на договора или клаузи от
него, както и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за забавено изпълнение върху главницата в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
5
Предявеният иск с правно основание чл.55 ЗЗД черпи правното си основание
в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД и като такъв е допустим, тъй като
за ищецът е налице правен интерес от търсената с него защита при така
изложените в исковата молба твърдения.
Разгледан по същество искът по чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД касае хипотеза, при която
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.
На първо място, съдът приема за основателно възражението на
процесуалните представители на ищеца за недействителност на договора,
поради неспазване на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ).
Процесният договор за потребителски кредит с характеристиките си,
очертани в исковата молба, попада в приложното поле на ЗПК и на закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗПК "договорът за потребителски кредит" е
писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на
договора за потребителски кредит съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК е писмена,
като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител,
като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за
всяка от страните по договора. Съгласно пар.1 от ДР на ЗПК "траен носител"
е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за
период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние
– по правилата на ЗПФУР, по аргумент от чл.5, ал.13 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по
пар.1, т.1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно пар.1, т.2 от същия нормативен акт
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
6
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на
услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение №2 на чл.5 от ЗПК.
В конкретния случай от доказателствения материал по делото не може да се
направи категоричен извод, че ищецът е дал съгласието си относно
параметрите на договора вкл. клаузите относно възнаградителна лихва, такса
за експресно разглеждане и такса за отсрочване на задълженията по
потребителския кредит.Твърденията на ищеца за разменени по електронна
поща с ответника документи не са установени по делото. Разпоредбата на
чл.18 от ЗПФУР, задължава доставчика при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т.
3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на
чл.293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЕДЕУУ електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а електронен
документ, съобр. чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис, като електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Електронния подпис е предпоставка за успешно
провеждане на автокрация и верификация на лицето, което е направило
електронното заявление.
В настоящия случай, представените копие на договор, както и Общи условия
към него, са фактически неподписани. Не е представен електронен носител на
волеизявленията, както на едната, така и на другата страна вкл. не е
приобщено заключение на вещо лице, което да изследва системата на
7
ответника и да установи авторството на заявленията. Ето защо съдът приема,
че не са надлежно внесени доказателства за автора/адресата им.
ЗЕДЕУУ урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното
пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им "електронна
поща", се урежда в закона за електронните съобщения (ЗЕС). Действително
съгласно пар.11 от ДР на ЗЕС "електронна поща" е съобщение във вид на
текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна
съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в
крайното устройство на получателя, а пар. 22 от същите разпоредби дефинира
"Интернет" като система от взаимно свързани мрежи, ползващи интернет
протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна
виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и
съдържа изявление с гражданско правно значение, съставлява електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУ, но отново тук стои въпроса
дали този документ може бъде определен като подписан или не. Конкретно
касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за
преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата – т. е. с
постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е
посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна
система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено
съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на
постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ /в този смисъл
е постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – напр. решение по
гр.д.№ ***г. на ВКс, IV г.о. /. Липсата на подпис върху изявлението само
предпоставя липса на доказателства за авторството му, като последното
може да бъде установено и с други доказателствени средства напр.
специализирана техническа експертиза, каквато по делото не е поискана и
изготвена. В този смисъл е и съдебната практика Определение № *** г. по
ч.т.д.№ *** г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение № 300 по гр.дело № *** г. на ВКС,
IV ГО. Решение № 482 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1486 по описа за 2010 г. на
IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи, че по делото не се предоставиха екземпляр от
комуникационните съобщения с ищеца. Липсват доказателства относно
съдържащите се в искането за отпускане на кредит данни за лицето –
8
кредитополучател, както и имейла, с който е потвърдило всички искания. С
оглед на гореизложеното, съдът приема, че ответникът не доказва при
условията на пълно и главно доказване спазването на сочената от него
последователност на действията за сключването на процесния договор, както
предоставянето на преддоговорната информация, така и получено съгласие
от ответника относно параметрите на договора.
Представените по делото писмени доказателства имат характер на частни
неподписани документи, които изхождат от ответника и не са в състояние да
обосноват извод, че фактически са били предоставени на ищеца и същият се е
запознал с тях. При условие, че няма доказателства за приемане на условията
на договора, със съдържанието приложено от ответника, то не се и доказва
твърдението му, че страните са придали на на кореспонденциая по имеайл
доказателствената сила на саморъчен подпис. Липсват доказателства, че
заявленията са подписани и с електронен подпис.
Ето защо съдът приема, че по делото не са доказа валидно облигационно
правоотношение между страните, възникнало именно на договор със
съдържанието в този с №***/ ***г.
От факта на предаването на сумата от ответника и получаването й от ищеца
не може да се направи и извод за неформален договор за заем, предвид
липсата на яснота за уговорките между страните относно правата и
задълженията на страните, падежа на вземанията и др. елементи от договора.
Дори да се приеме, че е доказано сключването на договор между страните
със съдържанието и параметрите на договор №***/ ***г., извеждайки този
извод от направените плащания от страна на ищеца, то съдът приема, че
са налице условия за обявяване на противоречието му с императивни
разпоредби на ЗПК, поради което договорът следва да се приеме за
недействителен в цялост.
Съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а
именно договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи 3 по кредита на потребителя. В
9
конкретния случай е посочено е, че ГПР-то е 49.7%, но не е ясно същия от
какво се формира. В общата сума не е включено и допълнителното плащане
по договор за гаранция. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49,7 %/.
Посочената годишна фиксирана лихва също не е ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт.Целта на разпоредбата на чл.11, т.10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.11, т.10
от ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно непосочването
на действителния ГПР ( в случая ГПР –то е по-голямо от предвиденото в
закона) , представлява невярна информация относно общите разходи по
кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от
своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да
плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО.
Предвид това, настоящият състав на съда намира, че дори да се приеме за
доказано сключването на процесния договор за потребителски кредит, чрез
предвиждане на вноски, представляващи допълнителни разходи за
потребителя, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита.
С оглед на горното, съдът приема, че е налице неяснота при определяне на
ГПР, което води до недействителност на договора –чл.22 ЗПК.
10
При обща дължима сума от *** лв. в договора и анексите към него,
длъжникът е заплатил сумата от *** лв,. което е още едно доказателство за
обстоятелството, че съдържанието на твърдяното от ищеца споразумение не
кореспондира с изискванията на българското законодателство.
На следващо място съдът приема, че част от разпоредбите в договора,
свързани с допълнителни услуги – такса за експресно разглеждане и такса за
отсрочване на задълженията по потребителския кредит, са неравноправни
по смисъла на чл. 143, ал.2 т. 19 Закона за защита на потребителя и са във
вреда на потребителя, поради което са нищожни. Тези клаузи накърняват
договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и
са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което
са нищожни.
С оглед на гореизложеното и предвид заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от ***., която е получил, то недължимо са внесени от С.
сумата от *** лв., представляваща недължимо платени суми за
възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и такса за отсрочване
на задълженията по потребителския кредит. Тези суми са платени при
изначална липса на основание, поради което и съгласно чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД
следва да бъдат възстановени от „***“ ЕООД Налице е лишено от основание
разместване на имуществените ценности между страните. Дължимата
престация поради неоснователно обогатяване се състои в реституция на
получените без годно правно основание имуществени ценности. Дължи се
връщане на онова, с което се е обогатил получателя до размера на
обедняването.
С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищеца деловодни разноски по списъка по чл.80 ГПК на л.128
от делото, депозиран по делото, а именно сумата от 50 лв. платена държавна
такса, сумата от 200 лв. за вещо лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, както и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. да
заплати на адв. Г.Ч. сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
минималното предвидено от българския законодател възнаграждение по
Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1т.1 ЗЗД „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.-***, ул.“Д.Х.“ №***, представлявано
от З.С.Р. и А.М., да заплати на С. Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ж.к.“С.“ ***, сумата от *** лв., представляваща недължимо платени суми за
възнаградителна лихва, такса за експресно разглеждане и такса за отсрочване
на задълженията по потребителския кредит (от която сумата от *** лв. лихви,
сумата от *** лв. за отсрочено изпълнение и сумата от ***. за разглеждане на
документите по кредита) по договор за кредит № ***/***г., поради липса на
правно основание- нищожност на договора, както и законната лихва върху
главницата от ***г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С.-***, ул.“Д.Х.“ №***, представлявано
от З.С.Р. и А.М., да заплати на С. Р. С. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ж.к.“С.“ ***, сумата от 250 лв. направени деловодни разноски за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.-***, ул.“Д.Х.“
№***, представлявано от З.С.Р. и А.М., да заплати на адвокат Г. Г.ев Ч., с
ЕГН **********, адрес: гр.С., ул.“И.Д.“ ***, сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
Окръжен съд- гр.П..
Препис от решението да се връчи на страните по делото и техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12