МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1747 от 28.06.2011г.,
постановена по НОХД № 3857/ 2010 г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда
обвинителен акт на прокурор в БРП, с който против подсъдимия Н.С.Д. ЕГН ********** *** първоначално е било повдигнато обвинение за
две престъпления по чл. 286 ал.1 НК, извършени в условията на чл. 23 НК, с предмет – набедяване на Д. . и
К.Г.-полицейски служители в РУП-гр.С., в извършването
на престъпление по чл. 131 ал.1 т.
2 от НК, посредством нанесен от двамата на подсъдимия побой. В хода на
съдебното следствие, с протоколно определение от 17.03.2011 г. съдът е допуснал
изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал.1 от НПК, от който момент новото обвинение срещу Д. е за това,
че на 22.02.2010г. в гр.Бургас, в съдебно заседание по НОХД №
3500/2009г. по описа на РС Бургас, пред съд- І-ви
състав на наказателно отделение на Районен съд гр.Бургас, с Председател районен
съдия Я.Г. и съдебни заседатели К.Т.
и А.Е., като свидетел, устно, съзнателно потвърдил
неистина - че Д.П. . и К.П.Г.-двамата полицаи при РУП на МВР гр.С., са упражнили
спрямо него насилие в патрулния автомобил и са му причинили телесна повреда при
изпълнение на службата си, като Д.П. . му е нанесъл удари с юмруци в лицето, а двамата полицаи Д.П.
. и К.П.Г. - и 40 минутен бой в областта на бъбреците,
по тялото, по корема и по краката с палка, ритали го с кубинки по гърба и по
корема - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, счита го
безспорно доказано, като се позовава на факта, че липсват свидетелски
възприятия и писмени докеминти, които да съдържат
данни за телесни увреждания по тялото на подсъдимия при задържането,
отвеждането и освобождаването му от РУП-гр.С., сочи, че съдебномедицинското
удостоверение е издадено един ден след освобождаване на подсъдимия от ареста,
както и че твърденията на последния за нанесен му от полицейски служители побой
с палка и с кубинки не намира подкрепа в събрания доказателствен материал.
Прокурорът пледира подсъдимия да бъде признат зда виновен по повдигнатото му обвинение, като му се наложи
ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален
строг режим в затвор, и ако наказанието се определя при условията на чл. 55 НК
– да му се наложи наказание „Пробация” с приложение на мерките по чл. 42а ал. 2
т.1, 2 и 6 от НК за срок от 2 години.
Защитникът на подсъдимия счита обвинението против последния за несъставомерно от обективна и субективна страна. В
пространна пледоария, с позоваване на съдебна практика на ВС и ВКС обосновава
теза, че престъпление по чл. 290 ал.1 от НК е възможно
единствено при съзнателно потвърждаване на неистина, респективно затаяване на
истина, но само по отношение на факти и обстоятелства, касаещи предмета на
съответното дело, по което се дават свидетелските показания, а не и за
твърдения извън този предмет. От тези тълкувателни тезиси на върховните съдебни
инстанции, защитникът извежда обективаната несъставомерност на процесното
деяние, тъй показанията на подсъдимия в качеството на свидетел са дадени по
дело с предмет – обвинение срещу две лица за извършена в съучастие с подс. Д. ***, а показанията, за
които той е обвинен по настоящото дело, касаят съвсем други обстоятелства-
нанесените на подсъдимия телесни повреди от двама полицейски служители при
ареста му в гр.С.. Паралелно с това, защитникът
обосновава доводи и за достоверност на изнесените от Д. твърдения, че е бил бит
от полицейски служители при ареста му, като се позовава на извършената по
делото съдебномедицинска експертиза и гласните доказателствени средства, събрани
в производството. В заключение, моли подзащитния му
да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 290 ал.1 от НК.
Подс. Д., в дадените обяснения потвърждава изцяло показанията си, дадени на
22.02.2010г. пред І наказателен състав на БРС по НОХД № 3500/2009г. по
описа на съда в частта, в която е изнесъл данни за нанесените му от полицейски
служители телесни увреждания. В последната си дума моли да бъде оправдан и
сочи, че е споделил данните за полицейско насилие не за да злепостави или
наклевети полицаите, а за да им бъде обърнато внимание върху начина, по който
изпълняват служебните си задължения.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След поотделна и съвкупна преценка на вскички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.С.Д. ЕГН
********** е роден на ***г***, живее в същия град,
**, и е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, студент
в ***, преди настоящото деяние е осъждан двукратно за извършени тежки умишлени предстъпления против собствеността – кражби включително и
със споразумението по цитираното НОХД № 3500/2009г. по описа на БРС.
Вечерта на 14.04.2009 г. подс. Д. ***. За времето от 22.30 часа на 14.04.2009 г. до
0.30 часа на 15.04.2009 г., чрез взломяване на
катинари и ключалки, препятстващи достъпа до монетните отделения на три
механични устройства – два кафеавтомата и един
електронен автомат за играчки, трите в гр.С.,
подсъдимият отнел от владението на три различни лица пари и вещи. Около 00.30
часа на 15.04.2009 г., докато все още се намирал на площад „Х.К.”
в гр.С., където били поставени втория кафеавтомат и автомата за
играчки, подс. Д. бил видян и проследен до района на
дискотека „Т.” от свид. Д.И. – служител в частна
охранителна фирма, ангажирана с опазването на търговските обекти на площада.
Поради тази причина, подсъдимият побягнал и се отдалечил от посочения район,
като преминал покрай сградата на Община С. и по ул. „Ч.М.”,
находяща се в новия град на С., се движел в посока площад „Ч.М.”.
Тъкмо на ул. „Ч.М.” по същото време се движел
със служебен полицейски автомобил патрул в състав – свидетелите Д. . и К.Г. – полицейски служители в РУП-гр.С.,
свид. . и водач на автомобила, и свид.
А.К. – дежурен по управление. Полицаите възприели срещу себе подс. Д. да тича в обратната на тяхната посока и им
направило впечатление, че той носи на на главата си
шапка и върху нея е поставил качулката на връхната си дреха, на ръцете си носи
плетени ръкавици, без атмосферните условия да предполагат това. Полицейските
служители спрели подсъдимия и го питали къде отива, той отговорил, че по-рано
на 14.04.2010 г. с други лица, негови приятели, са дошли в гр.С.
да гостуват на свои познати от същия град, но не познава града и се е загубил,
като не могъл да назове нито имената на лицата, на които е гост, нито адресите
им. Полицаите го поканили да се качи в автомобила и го отвели на площад „Ч.М.”, къде било добре осветено, за да може подсъдимият да
се ориентира. Докато водели този разговор с подсъдимия, свидетелите Г., . и К.
чули, че мобилният телефон на подсъдимия, прибран някъде в дрехите му, вибрира,
но Д. не отговорил на повикванията и периодично изключвал телефона си. Вече на площад „Ч.М.”,
полицаите поискали Д. да се легитимира с документ за самоличност, което той
сторил, като им представил личната си карта. Данните от документа били
предадени на оперативния дежурен в управлението – свид.
Т.К., за извършване на справка в полицейските масиви. Проверката установила, че
подсъдимият има множество криминални регистрации за различни деяния.
Междувременно, свид.И. установил, че са взломени
монетните отделения на двата автомата, разположени пред търговските обекти на
площад „Х.К.”и вероятно са били откраднати наличните в
тях парични средства, за което сигнализирал на диспечера на охранителната
фирма, а той на свой ред подал сигнал в РУП-гр.С.. По
този начин свидетелите Г., . и К. научили за взломените
автомати и се усъмнили, че подс. Д. може да е
съпричастен към тези деяния. По разпореждане на свид.
К., на подсъдимия били поставени белезници, бил
настанен вдясно на задната седалка в полицейския автомобил, а в лявата част на
същата седалка седял сведетеля К., и
така бил отведен до площад „Х.К.”. Полицейският автомобил спрял успоредно на
мястото, където се намирали взломените електро-механични устройства. Свид. И. бил
поканен да погледне през отворената задна врата на автомобила подсъдимия, който
се намирал вътре с поставени зад гърба му белезници, и свид.
И. изразил убеждение, че Д. е вероятно едно от трите лица, които свидетелят И.
видял да напускат тичешком района на престъплението. Същият свидетел съпроводил
свид. К. до контейнерите за
смет, разположени в близост до дискотека „Т.” (впоследствие с наименование „П.”),
кодето свид. К. открил монетника на взломения кафеавтомат. Пак свид. И.
посочил, че след приближаването му, цитираните по-горе три лица се разбягали в
различни посоки, и едното от тях потеглило с л.а.
„Ауди 80” рег. № *, тъмносин цвят.
При тези обстоятелства, свид. К. поискал на място да дойде
дежурна група за извършване на оглед, а на свидетелите . и Г. разпоредил да
откарат Д. в управлението. Двамата свидетели отвели подсъдимия в полицейското
управление, където за задържането му била изготвена съответна заповед (л.60 от досъдебното производство), бил му извършен личен
обиск (протокол на л.61 от ДП) и декларация за запознаването на подсъдимия с
правата му по повод задържането му (л. 62 от ДП, където изрично било посочено,
че той има здравословни проблеми с костите на краката, не желае медицински
преглед от лекар нито за сметка на управлението, нито за негова собствена
сметка. Свид. Г. останал в управлението да охранява
задържания подсъдим, а свид. . със служебния автомобил
се върнал към изпълнение на служебните си задължения по охрана на обществения
ред. По време на обхода, . забелязал посочения от свид.
И. л.а. „Ауди 80” рег. № * да се движи в гр.С. и да го
напуска в посока гр.Бургас. На няколкостотин метра
след изхода на гр.С., свид. .
спрял и задържал водача на този автомобил – свид. Н.К.,
приятел на подс. Д.. Свид. К.
също бил отведен в управлението и задържан със заповед за полицейско задържане
за 24 часа. При задържането му, свид. К. твърди да е установил кратък визуален контакт с подсъдимия,
който седял на диван в коридора на управлението, охраняван от полицейски
служител. По сведенията на свид. К., якето на подсъдимия в областта на десния ръкав и в лявата
долна част било скъсано, а дясното му око било зачервено и кръвясало навътре
(показания на л. 48 от съдебното следствие). Двамата не могли да разговарят
тогава, а едва след като били освободени около 17.00 часа на 15.04.2009 г. След
освободждаването им от полицейскто
управление, Д. и свид.
К. с автомобила на последния се прибрали в гр.Бургас. Подсъдимият се прибрал в
дома си, където майка му свид. Д.Д.
възприела, че дясното му око е зачервено и ударено, лявото му ухо било синьо и
имало резка като от удар. Свид. Д. решила, че синът й
се е бил, а той не дал никаква конкретна информация за тези наранявания.
По повод кражбата от
посочените по-горе автомати в гр.С. било образувано
досъдебно наказателно производство № 118/ 2009 г. по описа на РУП-гр.С., по което подс. Д. и лицето Л.К.К. били привлечени като съоизвършители на взломните
кражби от три електромеханични автомата за кафе и играчки в гр. С., с правна
квалификация по чл. 195 ал.1 т.3,4,5
(за К. и т. 7) вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал.1 НК, а свид. К. бил привлечен да отговаря като помагач на
цитираните двама по обвинение по чл. 195 ал.1 т.3,4,5 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 4 вр.
чл. 26 ал.1 НК.
След приключване на
разследването, срещу тези три лица бил изготвен и внесен обвинителен акт с
цитираните по-горе обвинения, въз основа на който било образувано НОХД №
3500/2009г. по описа на БРС. В проведеното на 22.01.2010 г. по казаното дело
заседание, преди началото на съдебното следствие, след като предния ден майката
на подс. Д. заплатила с пощенски записи причинените с
деянието вреди на всички пострадали, между прокурора, подс.
Д. и защитника му адв. К. било постигнато съгласие за
решаване на делото спрямо този подсъдим със споразумение, което било одобрено с
определение на съда, и за извършеното престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал.1 т.3,4,5 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 26 ал.1 НК, на Д. било наложено наказание „Пробация”. Определението за
одобряване на споразумението влязло в сила незабавно, с последиците на влязла в
сила присъда, съгласно превиденото в чл. 383 ал.1 от НПК.
След осъждането на Д.,
производството по НОХД № 3500/2009г. по описа на БРС срещу останалите двама
подсъдими К. и К. продължило от І наказателен състав
на БРС с председател-съдия Я.Г. и съдебни заседатели- К.Т.
и А.Е.. В проведеното на 22.02.2010г. съдебно заседание, на основание
чл. 118 ал. 1 т.1 от НПК, подс. Д. бил допуснат да
даде показания в качеството на свидетел (гърба на л. 70, л.71, л.72 от
съдебното производство по НОХД № 3500/2009г.). В тези си показания, Д. разказал
как сам е извършил две от взломните кражби, от общо
три, посочени в обвиненията спрямо него, К. и К..
Отрекъл който и да е от последните двама подсъдими да е участвал по някакъв
начин в извършването на кражбите, като конкретизирал, че след извършването на
първата кражба, и преди извършването на втората кражба се бил обадил по
телефона на К., който по това време си бил в гр.Бургас, да дойде и да го вземе
от гр.С., тъй като нямало как да се прибере. Конкретизира, че при втората
кражба бил видят от пазач (очевидно свид. И.), поради
което побягнал към центъра на гр.С. и така попаднал на тримата полицейски
служители. В това отношение Д. твърдял, че двама от тях двукратно са упражнили
спрямо него физическо насилие – първия път, след като вече знаели за взломените автомати, на път към втория от тях в района на
автогарата, служителят Д. . му нанесъл удари с юмрук в
лицето, а впоследствие, вече при отвеждането му към полицейското управление,
посоченият Д. . и колегата му К.Г. спрели автомобила и в течение на 40 минути
му нанесли побой в областта на тялото, бъбреците, корема и краката с палка, и
го ритали с кубинки в гърба и корема, и вследствие на този втори побой, Д. бил
посочил пред служителите Д. . и К.Г., че лицата Л. К.
и Н.К. са били с него, без да посочва кой от тях какво точно е правил. С
присъда № 851 от 05.05.2010 г., постановена по НОХД № 3500/2009г., подсъдимите Л.
К. и Н.К. били оправдани поради недоказаност на
обвиненията, като в мотивите си решаващият съд се е позовал и на корецитираните показания на Д. в качеството на свидетел, в
частта, с която Д. отричал другите двама подсъдими да са участвали в
извършването на кражбите.
По настоящото дело, въз
основа на СМУ № 65 от 16.04.2009 г. (л.52 от ДП), е
била възложена и извършена по писмени данни съдебномедицинска експретиза № 283 от 2010 г. (л.49-50 от ДП), в която по
тялото на Д. са констатирани следните увреждания: кръвонасядане по
горен клепач на дясно око, кръвонасядане на лява ушна
мида, кръвонасядане по дясна ребра дъга, кръвонасядане над лявата лопатка и напречно кръвонасядане по врата, всички с размери от 6 до 30 мм,
отговарящи да са причинени от удари с ръце, без данни тези, или други
увреждания да са причинени от полицейска палка или ритници с кубинки, както и
две лентовидни напречни охлузвания по лявата му китка, отговарящи да са
получени при поставени белезници. Всички посочени увреждания са довели до
болка. При изслушването му от съда, вещото лице, изготвило медицинската
експертиза, конкретизира, че броят и характерът на изброените травми не
изключват възможността те да бъдат получени, докато пострадалият е в седнало
положение в автомобил, и лицето, причинило уврежданията, да е седяло до него на
същата седалка, нанасяйки ударите странично по отношение положението на
пострадалия, че като цяло нанесените на Д. удари са били с ниска степен на
интензивност и броят на по-силните от тях съответства на мястото и броя на
описаните увреждания, както и че е възможно да са му нанесени и повече удари,
включително с палка и кубинки, който, ако са били с ниска интензивност, не биха
причинили външни белези.
Изложената по-горе фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства – протокол от проведено на 22.02.2010 г. съдебно заседание по
НОХД № 3500/2009 г. по описа на БРС, съдържащ запис на свидетеските
показания на подс. Д., СМУ № 65 от 16.04.2009 г. (л.52
от ДП), и заключението от СМЕ № 283 от 2010 г. (л.49-50 от ДП), заповед за
полицейско задържане, протокол за личен обиск, и декларация, съставени при
задържането на Д. (л.60-62), показанията на свидетелите Г., ., К., И., Т.К., Н.К.,
Д.Д., наряден дневник на автопатрула-гр.С., постановление на БОП, АП-гр.Бургас
и ВКП по повод жалбата, подадена от Д. за нанесения му от свидетелите
. и Г. побой и телесни увреждания, както и материалите по НОХД № 3500/
2009 г. описа на БРС, изискано и приобщено по настоящото производство поради
връзката му с обвинението.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
При така установената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно, че поведението на подс. Д., предмет на подвигнатото
обвинение по чл. 290 ал.1 от НК, е обективно несъставомерно
като престъпление по този текст. Престъпният състав по чл. 290 ал.1 НК
систематически се намира в Глава VІІІ „Престъпления противдейността
на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични
функции”, Раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието”. Този състав е
предназначен на охранява обществени отношения, свързани с нормалното и
законосъобразно функциониране не само на правосъдието, но и на други правнорегламентирани дейности – административно и административнонаказателно
производство, разследване на престъпления и други общественоопасни
деяния преди съдебна фаза, арбитражни производства и т.н. При посочените
дейности, на съда и другите ръководещи производствата органи е вменено задължение да изследват, проверяват и установяват
обективната истина и да се произнасят по спорове, като за целта издирват,
събират, закрепят, проверяват и преценяват по истановения
от законодателството ред гласни доказателства-показания на свидетели. Свидетели
могат да са всички физически лица, които нямат друго качество по същото дело,
включително изрично предвидените в чл. 118 ал.1 от НПК, които имат и друго
качество, не са вършили разследване или съдебни следствени действия, не страдат
от физически и психически недостатъци,
които въпрепятстват правилните им въприятия
за фактите от значение за делото, или способността им да дават достоверни
показания за тях. Предметът на свидетелските показания е изрично очертан в чл.
117 НПК – всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина, във връзка и с предмета на доказване в
наказателното производство, дефиниран в чл. 102 от НПК – извършеното
престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вреди от
деянието и други обстоятелства, които имат значение за отговорността на
обвиняемия, вкл. за семейното и
имущественото му положение.
Предвид очертаната правна
рамка на свидетелските показания като източник на гласни доказателства по
конкретното дело, съдът намира, че показанията на подс.
Д. в частта, в която са изнесени твърдения за упражнено спрямо него от свидетелите . и Г. физическо насилие, довело до установените
от СМЕ телесни увреждания, на практика нямат отношение и връзка с предмета на
делото, поради което е ирелевантно дали тази част от
показанията му е достоверна, или не. Предметът на наказателното производство по
НОХД № 3500/2009г., след осъждането на подс. Д., се
свежда до повдигнатите срещу подсъдимите Л. К. и Н.К. обвинения
за съучастие в кражбата, за която Д. се е признал за виновен. От тази гледна
точка, с оглед и правилото на чл. 102 от НПК, значение за крайното решение по
това конкретно дело има само тази част от свидетелските показания на настоящия
подсъдим, посветена на посочените обвинения, и в частност заявлението му, че е
извършил престъплението сам, другите двама подсъдими не са участвали в
извършването му по никакъв начин, и имената им са били посочени от Д. на
полицейските служители . и Г. едва след като те му
нанесли побой, от страх и притеснение. Единствено цитираната част от
свидетелските показания на подсъдимия има отношение към извършените
престъпления и участието на К. и К. в осъществяването им по НОХД № 3500/2009г.,
тъкмо тази част е била ползвана, интерпретирана и цитирана от решаващия делото
съд в мотивите към присъдата му. Останалата част, касаеща твърденията за
упражнено полицейско насилие, изначално не би могла да опорочи преценката на
съда и да възпрепятства правилното решаване на делото дори да се приеме, че е
невярна и Д. е съзнавал това при даване на показанията си, защото съдебният
състав не е бил длъжен, и съответно изобщо не я е взел предвид при решаване на
въпросите по чл. 301 от НПК. В този смисъл, защитата основателно и удачно
се позовава на дадените от върховните
съдилища разрешения по аналогични казуси. В цитираните Решение № 298 по н.д.№
266/ 1975 г., ВС, І н.о., Решение № 347
по н.д.№1055/2010 г., ВКС, ІІІ н.о. и Решение № 148 по н.д.№ 98/2010 г., ВКС, І
н.о, ясно е очертан обективния състав на престъплението по чл. 290 ал.1 НК, обществента опасност и възможния резултат от такова
престъпление, както и случаите, при които дадените свидетелски показания, ако и
да са неверни, няма да е налице извършено престъпление „лъжесвидетелстване”,
тъй като изнесените факти са извън предмета на доказване по делото. Застъпените
в посочените решения на върховните съдебни инстанции принципни положения и
становища изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
При обсъдените доказателства
и приетите за доказани факти, съдът еднозначно заключи, че изнесените от
подсъдимия в свидетелските му показания по НОХД № 3500/2009г., твърдения за
нанесен му от полицейските служители Д. . и К.Г. побой и съответно причинени
телесни увреждания, водещи до болка, от обективна страна не осъществяват състав
на престъпление по чл. 290 ал.1 от НК, нито друго от общ характер. Доказаната
обективна несъставомерност на деянието обезмисля последващата преценка за субективна му съставомерност, и по
необходимост налага извод за липса като цяло на извършено престъпление, което
обуславя и решението на съда Д. да бъде признат за невинен и съответно оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛИН ИВАНОВ
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева