Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Севлиево, 02.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 822/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от Е.И.К., с ЕГН ********** и И.Н.К., с ЕГН **********,*** срещу С.К.С., с ЕГН **********,***.
Ищците твърдят, че на 12.04.2017 г. внезапно починала дъщеря им Д.И.С., която била омъжена за ответника. По време на брака им се родил внукът на ищците А., на 21.07.2013 год.. След раждането на внукът, ищците полагали много грижи за него. Помагали на семейството, като винаги, когато дъщеря им и съпругът й отивали на почивка или на други места с преспиване оставяли детето при тях. Не само ищците, но и детето било изключително привързано към тях. До месец май 2018 година ищците поддържали добри взаимоотношения с ответника, но в него настъпила коренна промяна още през май 2017 година, която се задълбочавала. Започнал да ги упреква, че детето е много привързано към ищците и плаче за тях, когато е при ответника или негови близки. По тази причина ответника забранил контактите на ищците с детето, въпреки, че самият той не живеел заедно с него. Оставял го при сестра си или при майка си, която била инвалид и нямала възможност да полага грижи за детето. Ответникът живеел вече с друга жена, като от 4 месеца живеел при нея. Мъката от загубата на дъщерята на ищците била непреодолима, а същите не можели вече в продължение на четири седмици да видят и внукът си, който също страдал за ищците. Вторият ищец на няколко пъти преминавал край дома на ответника след като той бил обещал да даде детето, но не изпълнил обещанието си и последният подал жалба срещу вторият ищец, че го следил, което не отговаряло на истината. Преписката била прекратена. Ищците винаги се стремяли да поддържат добри взаимоотношения с ответника в памет на дъщеря си и в интерес на детето. Когато детето било при ищците, те се занимавали с него – учили го да пише, да познава буквите, говорели с него като с голямо дете, което ответника третирал като глезене. При ищците детето имало условия за гледането на детето - осигурили му детска стая, обзаведена с всичко необходимо. То било единственото им внуче, тъй като дъщерята на ищците била единственото им дете. Предвид изложеното ищците искат определяне на следния режим на лични отношения с внукът им А. С.С.: да го вземат при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 17,00 часа на неделния ден, половината от официалните празници за страната включително Великден, Коледа и Нова година, като се редували в четни и нечетни години, половината от зимните и пролетните ваканции на детето, когато тръгне на училище, както и един месец и половина през лятото, когато бащата не ползвал платен годишен отпуск.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, в който частично оспорва иска. Излага, че предявеният иск е допустим и частично основателен. Заявява, че действително ищците са баба и дядо на детето му А. С.С.. Съпругата на ищеца Д.И.С. починала на 12.04.2017 г.. Счита, че бабата и дядото имат самостоятелно право за режим на лични отношения на детето, но това трябвало да бъде съобразено с интересите на самото дете и с техните възпитателни качества и емоционални състояния. Наистина, отношенията между страните били добри и нормални. Винаги, когато поискали взимали детето и стояло при тях по два-три дни. В течение на времето ищеца забелязал, че детето се прибира все по-нервно след срещите и престоя си при ищците. След смъртта на дъщеря им, ищците започнали да насочват цялата си любов към детето. Това довело до свръхзадоволяване на всичките искания и прищевки на детето от страна на ищците. Като вземел детето, то било все с нови играчки, стаята му се затрупала. Ответника се принудил да ги прибира в кашони, тъй като в стаята на детото не можело да се стъпи. В същото време, при бащата било невъзможно детето да получава всичко, което поиска. Ответника обяснявал на детето, че трябва да има нужда и да е необходимо това, което ще му се купува. Не можело, като се преминава край магазин веднага детето да поиска да влязат и да му купуват играчки. Детето започнало да прави сцени при най-малките откази от страна на ответника, както в къщи така и на улицата. Редовно ревяло, тръшкало се по земята, търкаляло се и изпадало в истерии. Това започнало сериозно да притеснява ответника, и той го отдал именно на отношението от дядото и бабата. Няколко пъти провеждали разговори, че това не бива да продължава, помолил ги да не го презадоволяват, но нямало ефект. Възникнал спор и ищците обвинявали ответника, че иска да отдели детето от тях, което не било истина. Ищеца бил силно притеснен за възпитанието на детето и за нервните му изблици. От няколко месеца ищеца живеел с друга жена в неговата къща на първия етаж, а на втория етаж живеела майка му. Съседите споделяли, че дядото на детето обикаля постоянно с кола, спира на отсрещната улица и гледа към дома на ответника, и последният останал с впечатлението, че го следи. На 02.06.2018 г. на обяд, към 12,30 ч. дядото И. дошъл да вземе детето, след като се били предварително разбрали с бабата. Ответника предал детето и багажа, но помолил дядото да не обикаля вечер с колата, защото правел лошо впечатление, като комшиите викали, че следи ответника. Дядото хванал ответника за тениската, започнал да го дърпа и му викал: "Ела да ти покажа кой те следи тебе! Искаш ли сега да се разберем?". Продължил да го блъска. Детето видяло това, разплакало се и дошло при ответника и се хванало за него. Ответника казал на детето да влезе обратно вътре в двора. Влязал и той, но дядото влезнал след него. Детето отишло в стаята си. Ответника отишъл да успокоява детето. Пуснал му телевизия и то се загледало. Ответника излязъл, но дядото бил още там. Започнал да се разправя с него и да го дърпа, искал да се бият. Ответника му казал, че не желае да се бият и го помолил да напусне. В това време майката на ответника излезнала от лятната кухня и се намесила, като спряла дядото. Накрая дядото казал, че ще се види с ответника по тъмно и ще го пребие, за което ответника подал жалба в полицията. От този ден в детето настъпила промяна. Една седмица било неспокойно, не можело да спи, будело се, плачело. Като се събудело през нощта и викало: "Тате, тате, дядо иска да те пребие.". Спряло да говори за ищците. Няколко пъти след това ответника го питал иска ли да ходи при баба и дядо, но то отказало. Детето след този случай започнало да става агресивно, да посяга на деца. Ответника го водил на психиатър и психолог, които също констатирали, че изпитва тревожност и страх да не бъде наранено, и да не загуби, и другия си родител, след случката с дядо му. При това положение, при този емоционален срив у детето, който предизвикал дядо му претендирания режим на лични отношения не бил в полза на детето и не можел да бъде уважен. Емоционалната връзка, която детето имало с ищците била разрушена за един миг с една необмислена реакция. Дядото винаги се хвалел, че е бивш боксьор и налитал на бой. Затова го помолили да напусне предишната му работа. Веднъж детето споменало за майката на ответника, че била глупава и стара. Питали го защо говори така, а то казало, че ищците така казали за нея. Тези възпитателни методи не били в полза на детето и било вредно за него да бъде настройвано от едните си роднини срещу другите, защото в душевността му започвала да се надига тревога и да ги разделя на добри и лоши, умни и глупави. Това означавало, че контактите на ищците с детето не били в полза на възпитанието му и правилното му личностно развитие. Поради това, претендираният режим, който съответствал на родителски, следвало да бъде силно ограничен. Ответника изразява съгласие ищците да имат установен режим на лични отношения, но в никакъв случай не бивало да бъде повече от два пъти в месеца от по няколко часа. Така детето нямало да губи връзката с преките си роднини, но щяло да бъде предпазено от неправилните методи на възпитание и оформяне на светогледа на ищците.
В съдебното заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове. Допълнително заявяват, че от събраните по делото доказателства се установяват фактическите твърдения в исковата молба. Излагат, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката Р.К.Г– сестра на ответника, която освен родството й със страните, предвид че няма деца проявява интерес и желание да гледа детето, поради което е в основата на това на детето да не се дава да осъществява контакти с бабата и дядото. Сочат, че са имали една единствена дъщеря, която е починала, като след нея остава единствено детето й, поради което считат, че следва да могат да осъществят по - разширен режим на лични отношения. Претендира разноски.
В съдебното заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител поддържа отговора. Допълнително заявява, че проблемът в отношенията между детето и дядото и бабата му е в инцидента, при който дядото е заплашил да бие бащата и го е дърпал, пред детето, което било отразено в психологическото изследване и довело до дълбок страх, че детето може да загуби единствения си родител. Явно било, че чувствата към родителите на детето били много по - дълбоки отколкото към бабата и дядото и породеният страх довел до промяна в отношението на детето. Предвид твърдяното поведение на дядото, счита, че възпитателските качества на дядото и бабата не са високи. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От удостоверение за раждане от *** г. на Д. И.К., с ЕГН **********, е видно, че същата е родена на *** г., от майка – Е.И.К., с ЕГН ********** и баща – И.Н.К., с ЕГН **********.
От удостоверение за раждане от *** г. на А. С.С., с ЕГН **********, е видно, че същият е роден на *** г., от майка – Д.И.С., с ЕГН ********** и баща – С.К.С., с ЕГН **********.
От удостоверение за наследници от 20.04.2017 г. и от три броя удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца от 20.06.2018 г. е видно, че Д.И.С. е починала на 12.04.2017 г., като С.К.С. е неин съпруг, И.Н.К. е неин баща, Е.И.К. е нейна майка, а А. С.С. е неин син.
От медицинско удостоверение от 02.07.2018 г. издадено от д-р Донка Господинова, завеждащ Кабинет за психично здраве е видно, че след извършен преглед на детето А. С.С. е поставена диагноза емоционално разстройство, с начало в детството.
От документ, обозначен като психологично изследване на А. С.С. от 10.07.2018 г. е видно, че психолога М. Касамакова е стигнал до заключение, че интересите, ценностите и нагласите на детето съответстват на възрастовия период, в който се намира, като са налице страхове и травожни отреагирвания, да не се случи нещо лошо с бащата.
Видно от преписи от документи, приложени по преписка с вх. № 341000 – 2408 от 11.06.2018г. на МВР – РУ – Севлиево, че по повод възникнал спор на 02.06.2018 г. около 12,30 часа, С.К.С. подал жалба срещу И.Н.К., че последният непрекъснато го следи и осъществява психически тормоз, на него и детето му и в посоченото по – горе време го заплашвал, че ще го пребие, дърпал го за тениската и го блъскал. И.Н.К. отрекъл в писмено обяснение да е извършил твърдените от С. действия. На И.Н.К. бил съставен от служителите на МВР протокол за предупреждение от 19.06.2018 г., по реда на чл. 65 ЗМВР, да не влиза в конфликт със С.К.С., като е предупреден за отговорността по чл. 323 НК.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево от 14.08.2018 г. е видно следното: дядото и бабата на детето и неговият баща, живеят в гр. Севлиево, като същите разполагат с необходимите материални и битови условия за да полагат пряко грижи за отглеждането и възпитанието му; малолетният А. посещава Детска градина „Пролет“ гр. Севлиево; налице е емоционална връзка както между детето А. и баща му така и между детето и баба му и дядо му; при проведен разговор с малолетният А. на въпрос относно гостуването му на своите баба и дядо, детето отговаря с „не“, заявява, че не желае да гостува защото дядо му и баба му са „лоши“, „дядо ти иска да бие тате ти“ и защото баща му няма да го пусне, като се обръща към баща си, за да го попита дали може.
От показанията на свидетелката С.М.М., се установява следното: свидетелката заявява, че от близо пет години познава страните, защото децата им са в една и съща групичка; преди да почине Д. главно С. и Д. си отглеждали детето, като много им помагали родителите на Д.; детето било отглеждано в прекрасни условия и от двете страни, като било предоставяно на ищците от страна на С. и Д., и тогава детето било щастливо; в последните месеци, ищците вземали детето, като то се чувствало добре с тях, и било добре гледано; нямало никакво напрежение между детето, бабата и дядото; впоследствие ищците нямали възможност да виждат детето, защото С. не им давал; това дете било единствения смисъл за живот на ищците, защото те нямали други деца или внуци; свидетелката познавала бабата и дядото и винаги когато ги виждала с детето били внимателни, никога не проявявали агресия.
От показанията на свидетелката Г.В.С., се установява следното: свидетелката заявява, че познава страните и детето; свидетелката работи в заведение, където бащата и майката на детето живеели и ги виждала ежедневно; свидетелката мисли, че отношенията на бабата и дядото са нормални, приятелски отношения, държали се много разумно, винаги водели детето за ръчичка, отбивали се в заведението за да може детето да види рибките; имали добри отношения без разправии и без насилие; много добре се разбирали и се държали с детето, никога не повишавали тон на детето, никога детето не било правило някаква поразия в заведението; свидетелката заявява, че не знае защо е престанал бащата да дава детето на ищците, Д.то била споделяла, че повече иска сестра му да гледа детето, защото няма деца; ищците никога не говорили срещу бащата на детето пред свидетелката; ищците били много възпитани хора.
От показанията на свидетелката Р.К.Г., сестра на ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се установява следното: свидетелката заявява, че връщайки се от баба му и дядо му детето изпада в особени състояния, реве тръшка се, постоянно иска нещо да му се купува, а след случката на втори юни за която, свидетелката, разбрала от брат си, че е бил хванат за блузата и дърпан от дядото, детето започнало да плаче, и имало страх от дядо си; поведението му се променило - станало по - агресивно, нощно време ставало, будело се; няколко пъти детето оставало при свидетелката да спи и за най - малкото ставане, дори да отидела свидетелката да пие вода и детето скачало и тръгвало да я търси и казвало, че го е страх; след случая, детето казвало, че не иска да отиде при баба си и дядо си защото го е страх; водени били разговори с бабата и дядото да не купуват на детето постоянно играчки и каквото поиска, но те били безрезултатни, стаята му била пълна с играчки; детето много пъти наричало майката на свидетелката стара и глупава, като същата не знае от къде то е научил тези квалификации, но някой път казвало от баба и дядо, друг път нищо не отговаряло; детето казвало, че го е страх от дядо му, защото искал да бие баща му; приживе на майката на детето, баба му и дядо му помагали за гледането му, защото така искала майката; бабата и дядото, били привързани към детето тъй като го били гледали.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 128 СК.
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат: твърдените в исковата молба изгодни за тях положителни факти, включително, че е в интерес на детето, предвид възрастта му, неговите физически, психически и емоционални потребности, предвид способността на ищците да се грижат за детето, определяне на мерки на лични контакти на детето с ищците, съобразно претенцията на ищците, а също и твърдяното родство на ищците с детето.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК и трайната практика на ВКС по приложението й дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най - разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др..
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина или бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най - добър интерес.
При определяне
на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат
предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и
възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата
личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и
дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно
заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на
когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е
необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при
условията на чл. 128 СК следва да се
съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ
режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на
бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от
постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително
пътуване личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на
седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и
дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и
подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед
възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към
установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да
се определи и постоянен режим на лични контакти.
Установи се по делото от удостоверение за раждане от *** г., от удостоверение за раждане от *** г., от удостоверение за наследници от 20.04.2017 г. и от три броя удостоверения за семейно положение, съпруг/а и деца от 20.06.2018 г., че малолетният А. С.С. е внук на ищците по делото и син на ответника.
Установи се от изготвеният социален доклад и приложените писмени доказателства, че ищците, ответника и детето живеят в гр. Севлиево, като бащата, а също и дядото и бабата на детето разполагат с необходимите материални и битови условия за да полагат пряко грижи за отглеждането и възпитанието му. Според данните от социалния доклад и свидетелските показания ищците са силно привързани към внука си, имат желание и възможност да го виждат, да го вземат и да полагат грижи за него.
От показанията на всички разпитани свидетели и от писмените доказателства се установи, че на ищците от началото на месец юни 2018 г. не им се предоставя възможност да контактуват с внучето си, като същите имат желание и възможност да се грижат за него. От същите показания и от непротиворечивите твърдения на страните се установи, че в предхождащият настъпилият разлив в отношенията между страните период бабата и дядото продължително време са полагали грижи за внучето си като са закупували множество подаръци на същото и понастоящем трудно понасят липсата на възможност да осъществяват нормални контакти със същото.
Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на детето А. С.С. изискват да бъде определен режим на лични отношения между него и ищците, които са му баба и дядо по майчина линия. Според настоящия съдебен състав режима на лични отношения на ищците с техния внук няма да възпрепятства нормалното му физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищците същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувство за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по бащина линия, така и по майчина. Освен това по делото са налице данни, че битовите условия в дома на ищците са подходящи за отглеждане на дете, като ищците със своите знания и опит, ще допринесат за правилното развитие и възпитание на детето.
Относно режима на лични отношения на детето А. С.С. с ищците съдът взема предвид възрастта на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, способността на ищците да се грижат за него, обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в същото населено място, като постоянното местоживеене на ищците. При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и преценява, че същият с оглед на установените обстоятелства по делото не е в интерес на детето.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че за период от време от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение контактите между ищците и детето А. С.С. следва да се осъществяват всяка четвърта събота от месеца от 12,00 часа до 17,00 часа на територията на гр. Севлиево, както и извън това време по споразумение между страните. Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот. След изтичане на посочения период от време ищците следва да имат възможност да виждат и вземат детето всяка четвърта седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в гр. Севлиево, както и 14 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата на детето, както и извън това време по споразумение между страните.
Съдът съобрази, също така, че доколкото става въпрос за контакти на внуче с баба и дядо на детето, интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност, като не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Последните отношения може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него (в горният смисъл е Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о.). В конкретният случай следва да се приеме, че на първо място не се установи твърдяното от ответника противоправно поведение извършено от дядото в присъствието на детето спрямо бащата на детето, доколкото същото е възпроизведено в процеса единствено от произхождащите от ответника изявления, обективирани в документите по преписка с вх. № 341000 – 2408 от 11.06.2018г. на МВР – РУ – Севлиево и заявени пред свидетелката Р.Г., сестра на ответника, като тези произтичащи от страна в процеса, изгодни за нея изявления са без доказателствена стойност. На следващо място дори да можеше да се приеме, че дядото на детето е проявил агресия срещу ответника, доколкото няма твърдения нито данни такава да е проявена срещу детето, това обстоятелство не е в състояние да обоснове нито лишаване от право на лични контакти на дядото с внучето му, нито по – тесен режим на контакти от възприетия по - горе. Относно твърдяното от ответника свръхзадоволяване на всичките искания и прищевки на детето от страна на ищците, доколкото се установиха конкретните параметри на същото, съдът намира, че възприетият по – горе режим на контакти е съобразен с евентуалните вредни последици за възпитанието на детето. Не се установиха от доказателствата по делото други прояви на ищците, които биха могли да повлияят негативно върху възпитанието и развитието на детето А. С.С..
С оглед изхода на делото и направеното от ищците искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да им заплати, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса, в общ размер на 530,00 лева, съобразно представените по делото доказателства за заплатени такива. Съдът съобрази преобладаващата, включително и по – новата съдебна практика на ВКС, според която нормата на чл. 78 ГПК, като намираща се в част Първа „Общи правила” на процесуалния закон се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК. Доколкото администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от поискания в исковата молба. В посоченият смисъл са - Определение № 252 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение № 306 от 04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 43 от 19.01.2015 г. по ч.гр. д. № 7263/2014 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение и др..
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128 СК мерки за лични отношения на Е.И.К., с ЕГН ********** и И.Н.К., с
ЕГН **********,***, с техния внук А. С.С., с ЕГН **********, живущ при баща си С.К.С.,
с ЕГН **********,***, както следва:
за период от време от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение бабата Е.И.К. и дядото И.Н.К. да виждат и вземат детето А. С.С. всяка четвърта събота от месеца от 12,00 часа до 17,00 часа, като личните контакти с бабата и дядото се осъществяват на територията на гр. Севлиево, както и извън това време по споразумение между страните;
след изтичане на горепосочения период от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение бабата Е.И.К. и дядото И.Н.К. да виждат и вземат детето А. С.С. всяка четвърта седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в гр. Севлиево, ул. „Стара планина" № 129, вх. Е, ет. 5, ап. 13, както и четиринадесет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата С.К.С., с ЕГН **********,***, както и извън това време по споразумение между страните.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.К.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Е.И.К., с ЕГН ********** и И.Н.К., с ЕГН **********,***, сумата 530,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: