№ 5953
гр. София, 07.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110160150 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**** ООД, чрез адв. М.,
срещу „Д.Л АГ, чрез „Д.Л – търговско представителство в България, вписано в търговския
регистър при БТПП, с БУЛСТАТ *********.
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
02.09.2022 г. Ю И.Й е трябвало да отпътува на организирана от агенция „**** ООД групова
екскурзия до САЩ с полет София – Ню Йорк през Франкфурт с авиокомпания Луфтханза, за
което е бил закупен билет ***********96. Поддържа, че поради стачка на пилотите на
Луфтханза, която била предварително известна на авиокомпанията, полетът бил отменен, а
съдействие от авиокомпанията не било оказано. За да не се провали дългоочакваната
екскурзия, за която туристите платили голяма сума пари, агенцията трябвало спешно да
закупи нови самолетни билети с друга авиокомпания, тъй като съдействие от Луфтханза не
бил оказано. Поради малкото количество полети, изпълнявани от летище София, както и
поради факта, че много пътници от отменените полети на Луфтханза се пренасочили към
други полети, не е имало възможност да се осигурят места за цялата група на друг полет от
София. Наложило се организирането на автобусен транспорт до Белград, от където
пътниците да продължат със самолет през Стокхолм за Ню Йорк. От Луфтханза не бил
предложен алтернативен маршрут от същата или друга авиокомпания – каквото задължение
имал авиопревозвачът съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 261/2004. Поддържа още, че
в съответния ден на полета не били налице никакви причини, оневиняващи превозвача,
който не положил усилия, за да предотврати анулирането на полета. Твърди, че наземният
превоз от София до Белград бил осъществен от фирма „Елит 94М“ с чартърен превоз, който
1
бил осигурен по спешност от туристическата агенция, като стойността на целия превоз била
в размер на 1790 лв., която сума била разделена между всички пътници и припадащата се на
Ю.Й част била в размер на 119,33 лв. На следващо място, тъй като се наложила нощувка в
Белград, била заплатена сума за хотелско настаняване в общ размер на 309,44 евро, от която
припадащата се част на Ю.Й била в размер на 42,68 евро, а новозакупеният билет № 105
********** бил на стойност от 1521 лв., което била най-ниската цена за алтернативен полет,
достъпен за продажба на този ден, като видно от извършена справка, разстоянието между
летище София и съответното летище в Ню Йорк било 7600 км., т.е. повече от 1500 км.
Впоследствие Ю И.Й прехвърлил вземането си към ответника на „**** ООД с договор за
цесия от 21.10.2022 г. До ответника били отправени искания за заплащане на обезщетение от
името на всички пътници, като за някои от тях било изплатено частично обезщетение, но за
по – голямата чат от пътниците отговор не постъпил. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 600 евро, представляваща дължимо обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на полет с разстояние над
1500 км; 1 521,00 лв., представляваща стойност на самолетен билет за заместващ полет;
42,68 евро, представляваща стойност на хотелско настаняване в гр. Белград; 119,33 лв.,
представляваща стойност на наземен транспорт от Франкфурт до Белград; 235,00 лв.,
представляваща лихва за забава за период от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Петров, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално
неоснователни и недоказани. Поддържа, че с оглед предмета на договора за цесия, ищецът
имал право да предяви иск по реда на чл. 7, ал. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004
породено от обстоятелствата покрай полети № LН 1429 и LН 400, но такива полети не
съществували, поради което ищецът нямал правото да предяви настоящите искове, тъй като
с договора за цесия не били прехвърлени реално съществуващи в патримониума на Ю.Й
права. Отделно от това поддържа, че не бил редовно уведомен за цесията, като не били
изпълнени предписанията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В допълнение поддържа, че исковата
претенция се основава на несъществуващи обстоятелства, за което излага подробни
съображения и поддържа, че предявените искове са недопустими поради липса на правен
интерес на ищеца. В условията на евентуалност признава обстоятелствата, че Ю.Й е
притежавал билети за пътуване с Дойче Луфтханза АГ по маршрута международно летище
София – летище Джон Ф. Кенеди Ню Йорк, който следвало да се осъществи с два полета, а
именно – LН 1429/02.09.2022 г. (от летище София до летище Франкфурт) и LН
400/02.09.2022 г. (от летище Франкфурт до летище Джон Ф. Кенеди Ню Йорк). Оспорва
твърденията, че: от ответника не било оказано съдействие на г-н Ю.Й; ответникът имал
вина относно отмяната на процесните полети; се наложило г-н Йорданов да заплати
допълнителни 1521 лв. за нови самолетни билети; не било заплатено обезщетение от
ответника за отмяната на процесните полети; не били предложени други алтернативни
полети на г-н Йорданов, след отмяната на LН 1429/02.09.2022 г. и LН 400/02.09.2022 г., за
което излага подробни доводи. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 8, т. 1, б. „а“, първо тире, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл.
12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
600,00 евро, представляваща главница за обезщетение за отмяна на полет София - Ню Йорк
2
(през Франкфурт) от 02.09.2022 г., за който Ю И.Й е трябвало да отпътува на организирана
от "2М-КО" ООД групова екскурзия, за което е закупен самолетен билет ***********96,
като впоследствие Ю И.Й е прехвърлил вземането си към "ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА" АД на
"2М-КО" ООД с договор за цесия, ведно със законната лихва за период от 22.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 1 521,00 лв., представляваща стойност на самолетен билет за
заместващ полет; 42,68 евро, представляваща стойност на хотелско настаняване в гр.
Белград; 119,33 лв., представляваща стойност на наземен транспорт от Франкфурт до
Белград; 235,00 лв., представляваща лихва за забава за период от 03.09.2022 г. до 21.06.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 07.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34873/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
- че между Ю И.Й и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз на
пътници, по силата на който ответникът се е задължил за изпълни полети LН
1429/02.09.2022 г. (от летище София до летище Франкфурт) и LН 400/02.09.2022 г. (от
летище Франкфурт до летище Джон Ф. Кенеди Ню Йорк), с разстояние над 1500 км.;
- отмяна на полети с номера LН 1429/02.09.2022 г. и LН 400/02.09.2022 г.
IV. РазпреД.е на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 8, т. 1, б. „а“, първо тире,
чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82
ЗЗД в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: 1/ наличието на
облигационна връзка - двустранна правна сделка, от която да възниква задължение за
изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/
вреди, настъпили от неизпълнението и техният размер, т.ч., че: наземният превоз от София
до Белград бил осъществен от фирма „Елит 94М“ с чартърен превоз, като стойността на
целия превоз била в размер на 1790 лв., от която припадащата се на Ю.Й част била в размер
на 119,33 лв.; се наложила нощувка в Белград, за което била заплатена сума за хотелско
настаняване в общ размер на 309,44 евро, от която припадащата се част на Ю.Й била в
размер на 42,68 евро; новозакупеният билет № 105 ********** бил на стойност от 1521 лв.,
което била най-ниската цена за алтернативен полет, достъпен за продажба на този ден; 4/
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди; 5/ валидно сключен договор
за цесия от 21.10.2022 г., по силата на който процесните вземания на Ю И.Й са били
прехвърлени на ищеца.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг (доколкото се твърди главното задължение да е срочно). В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и
главно, че е заплатил претендираните суми.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
3
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2024 от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4