РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Кърджали, 24.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200941 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС- 165/ 03.08.2021г.,
издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39 от
Закона за водите е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
1000лв. на Община Ч. представлявана от А.О.- кмет на общината за нарушение на
чл.190, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно. Излага
следните доводи за това: Община Ч. не е извършила вмененото й
административно нарушение; в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН
административно наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства по
отношение на твърдяното административно нарушение; при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон; липсва конкретно посочване на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
1
установяват; в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН не е изпратена покана за
съставяне на акта; при съставянето на АУАН не е спазен тримесечния давностен
срок по чл.34 от ЗАНН; в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН е съставен акта за
установяване на административно нарушение, тъй като там не са присъствали
двама други свидетели извън присъстващите при извършване или установяване
на нарушението; обжалваното наказателно постановление не съдържа описание
на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено то и доказателствата които го потвърждават. Моли съда да
отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не се представлява. От същия е постъпило писмено
становище, с което излага подробни съображения за законосъобразност и
правилност на обжалваното наказателно постановление, което моли съда да
потвърди. Моли при потвърждаване на наказателното постановление или
изменението му да им бъдат присъдени и сторените в производството разноски
съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН, а в случай на уважаване на жалбата- да се присъди
на нарушителя адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
29.07.2020г. свидетелят Ц.И., работеща в ДАМТН- София, на основание чл.190
ал.4 т.2 от Закона за водите извършили проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „******“ разположен в имот със стар номер
******.****** и с нов идентификатор ******.1.1 по кадастралната карта и
кадастрални регистри на с.Н., общ.Ч.. При нея тя обходила и огледала язовирната
стена и съоръженията към нея, по повод на което бил съставен Констативен
протокол № ****/ 29.07.2020г., в който вписали направените констатации и дали
предписания със срок на изпълнение. Този Констативен протокол бил изпратен
до жалбоподателя и получен на 30.07.2020г. видно от входящия номер в
общината 05-00-129. С посочения констативен протокол на Община Ч. било
дадено предписание във връзка с осъществяване на безопасна техническа
2
експлоатация на проверявания язовир- да се представят данни за залята площ,
водосборна област на язовира, завирени обеми при коти НВРВН и ННРВН на
водохранилището, и оразмерителните водни количества, в ДАМТН, регионален
отдел „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях- Южна България“ с
адрес гр.Кърджали със срок на изпълнение 16.11.2020г. По този повод на
17.11.2020г. свидетелят Ц.И. извършила проверка на място на язовир „******“ в
землището на с.Н., общ.Ч.. След това тя отишла в Община Ч., за да провери на
място дали в досието на самия язовир има такъв документ, но не им бил
представен документ за това, тъй като именно общината е собственик на язовира
съгласно Акт № *** за публична общинска собственост. След това в офиса на
регионалния отдел в гр.Кърджали на ДАМТН свидетелката Ц.И. извършила
справка в деловодната програма, при която установила, че изисканата
информация описана в констативния протокол № ****/ 29.07.2020г. не е
постъпвала, с което собственикът на язовира не е изпълнил даденото му
предписание по т.1 със срок 16.11.2020г. При проверката на 17.11.2020г. бил
съставен и Констативен протокол № *****, в който било описано и това
неизпълнено предписание. По този повод на 09.02.2021г. срещу жалбоподателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2
от ЗВ в негово отсъствие след връчване на надлежна покана получена в Община
Ч. на 21.01.2021г. с обратна разписка. АУАН бил връчен на 10.03.2021г. на кмета
на Община Ч. при отказ надлежно удостоверен в присъствието на свидетел. На
тази база на 03.08.2021г. наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на Община Ч. на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
водите било наложено административно наказание за извършено нарушение по
чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите в размер на 1000лв.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
показанията на свидетелите Ц.И. и М.К., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на
административно нарушение № ******/ 09.02.2021г.; Покана за съставяне на
АУАН изх.№ 85-02-34/ 15.01.2021г. ведно с обратна разписка; Констативен
протокол № ******/ 29.07.2020г.; Констативен протокол № ******/ 17.11.2020г.;
Акт № *** за публична общинска собственост; както и другите приети по делото
писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
3
страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С обжалваното наказателно постановление на Община Ч. е наложено
административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2
вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, която гласи, че „Собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5“. Санкцията за посоченото нарушение е
наложена на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция от 1000 до 20000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в
неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.2 от Закона за водите
дадено с Констативен протокол № № ****/ 29.07.2020г. В случая на Община Ч. е
дадено предписание- да се представят данни за залята площ, водосборна област
на язовира, завирени обеми при коти НВРВН и ННРВН на водохранилището, и
оразмерителните водни количества, в ДАМТН, регионален отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръжения към тях- Южна България“ с адрес гр.Кърджали
със срок на изпълнение 16.11.2020г. Така при правилно установена фактическа
обстановка административно наказващият орган е подвел под правилната правна
квалификация констатираното извършено деяние. При определяне на наказанието
са отчетени всички относими към деянието и дееца обстоятелства и е наложено
наказание в минимално предвидения размер от 1000лв. Поради това издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Спазен и предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок за съставяне
на акта за установяване на административно нарушение. Това е така, защото
посочената норма гласи, че не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е
давностен и контролния орган би могъл да състави законосъобразен акт само до
изтичането му. Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на
даденото на жалбоподателя задължително предписание е бил определен до
4
16.11.2020г. Деянието е осъществено с бездействие на 17.11.2020г. и от тази дата
е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта, което означава, че е
следвало да бъде съставен най-късно до 17.02.2021г., което и е сторено, тъй като
актът е съставен на 09.02.2021г. и следователно срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е
спазен.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода на административно наказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя,
кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото
на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща
отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не
споделя довода на жалбоподателя за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН поради
изложените по- горе съображения. Неоснователно е и възражението, че
свидетелите по установяване на нарушението са такива и при съставянето на
акта, тъй като именно чл.40 ал.1 от ЗАНН разпорежда, че такъв се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, поради което не е допуснато
твърдяното нарушение на процесуалните правила. С оглед на всичко изложено
настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде изменено досежно само размера на наложеното
наказание.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия
орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
5
от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се
присъди възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на ДАМТН гр.София,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от
Устройствения правилник на ДАМТН) следва да бъдат присъдени разноските по
делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС- 165/
03.08.2021г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание
чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено наказание на Община Ч.
представлявана от А.О.- кмет на общината за нарушение на чл.190а, ал.2
вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите имуществена санкция в размер на
1000лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Ч., ЕИК *******, адрес с.Ч., ул. „Ш.“ № *, да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, сумата от 80лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6