Решение по дело №182/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20217190700182
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

№ 180

 

гр.Разград, 02 декември 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА   

                                                               МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА  дело №182 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК  във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Х. М. от гр. Р. против Решение №11/01.07.2021г., постановено по АНД №138/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-1075-001854/02.08.2018г. на ВПД Началник група към ОД МВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 50, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лв.

Недоволно от това решение е останало наказаното лице. В жалбата си и по същество сочи, че то е неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед на това моли съда да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с което отмени  оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд, ведно с произтичащите от това законни последици.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:  

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички факти и обстоятелства от значение за спора. Те сочат, че на основание чл. 212, ал.2 и ал. 3 от НПК е образувано досъдебно производство (ДП) №1/2018г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Разград за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК за това, че на 03.01.2018 г. в гр. Разград, на кръстовището между бул. „Априлско въстание“ и ул. „Сава Катрафилов“ при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, управляван от Р. М. и джип „Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от Е. М., са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на жалбоподателката. По това досъдебно производство не е привлечен обвиняем, а тя е разпитвана само като свидетел. В хода на разследването е установено, че  пътнотранспортното произшествие (ПТП) е причинено от противоправното поведение на Р. Х. М., която не изпълнила задълженията си по чл. 102 от ППЗДвП и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП. Преминаването през кръстовището било регулирано с пътни знаци, като движещите се МПС по бул. „Априлско въстание“ били с предимство, но тя не изчакала и не пропуснала движещия по пътя с предимство лек автомобил „Мерцедес“. Неговият водач Е. М. е имал правомерно поведение, не е нарушил правилата за движение по пътищата и обективно не е имал възможност да предотврати сблъсъка, поради което не се касае за съпричиняване на ПТП. В този смисъл е и заключението по назначената автотехническа експертиза от районния съд. В резултат на ПТП жалбоподателката е получила травматични увреждания, а по двете МПС са нанесени значителни материални щети.

При тези данни прокурорът е приел, че Р. М. е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като при управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинила значителни имуществени вреди на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********.   Поради направено искане от пострадалото лице на основание чл. 343, ал. 2 от НК с Постановление от 29.06.2018г. наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура –Разград е прекратил наказателното производство на основание  чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК. Разпоредил след влизането му в сила препис от него, заедно с копие на автотехническата експертиза да се изпратят на началника на РУ на МВР-Разград за преценка извършени ли са нарушения на ЗДвП от Р. М. и съответно предприемане на необходимите действия за ангажиране на административнонаказателната й отговорност.

Въз основа на това постановление е издадено процесното НП, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на Р. М.  е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Разградският районен съд е потвърдил НП като законосъобразно, издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Този извод не се споделя от настоящата инстанция.

Административнонаказателното производство е започнало при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, без да е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а в случая тази разпоредба е била неприложима. По принцип съставянето на АУАН е императивна абсолютно задължителна предпоставка, като в чл.36, ал.2 от ЗАНН е регламентирано изключение от това правило. За да се приложи това изключение обаче не е достатъчно да има прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното и на административнонаказателното производство. При липсата на идентичност е недопустимо да се издава НП без съставен АУАН. В случая липсва такава идентичност.

В хода на проведеното досъдебно производство жалбоподателката е разпитвана само като свидетел. Тя не е имала качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК, тъй като не е била привлечена по предвидения ред и не е разполагала с правата, регламентирани в чл. 55 от НПК. Следователно не е имала право и възможност да научи за какво престъпление е обвинена и въз основа на какви доказателства, както и активно да участва в хода на производството срещу нея и да реализира в пълен обем и достатъчно ефективно своята защита.

Не е налице и идентичност на предмета на наказателното и административното производство. Наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК във връзка с причинените увреждания на жалбоподателката в резултат на ПТП. Едва в Постановлението за прекратяване на наказателното производство се сочи, че тя е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1 , б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на посочените дата и място при управление на МПС е нарушила правилата за движение, вследствие на което по непредпазливост е причинила значителни имуществени вреди на лекия автомобил „Мерцедес“. Като нарушени норми са посочени чл. 102 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП.  С процесното НП тя е санкционирана на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.  Следователно, едва с издаването на наказателното постановление за първи път М. е разбрала за какво нарушение й е повдигнато административно обвинение. 

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че  административнонаказателното производство е следвало да започне със съставяне на АУАН, независимо, че на наказващия орган е изпратено  постановление за прекратяване на наказателното производство. За да се приложи изключението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо прекратеното наказателно производство да е водено срещу конкретното лице за същото деяние, което съставлява административното нарушение.

Също така следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН кореспондира на нормата на чл. 243, ал. 3 от НПК. Според нея само в случаите, когато прокурорът прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не е престъпление, а съставлява административно нарушение, той изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган (АНО).  В казуса наказателното производство не е прекратено на соченото основание. Напротив, според прокурора с деянието си Р. М. е осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, но поради изрично предвидената възможност в чл. 343, ал. 2, т. 1 от НК и направеното искане на пострадалото лице на основание 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК е прекратено наказателното производство.

Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. Тези норми утвърждават правилото, че в случаите, когато с едно деяние едновременно се нарушават наказателни и административнонаказателни норми, които имат един и същи обект на защита, то наказателната отговорност се ползва с приоритет и поглъща административнонаказателната. В този смисъл е и санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, но само ако деянието не съставлява престъпление. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че в случаите, когато деянието е престъпление, но наказателното преследване е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, е недопустимо лицето да се санкционира на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Това би довело и до нарушение на принципа "non bis in idem".

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Приемайки противното Разградски районен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №11/01.07.2021г., постановено по АНД №138/2020г. по описа на Разградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-1075-001854/02.08.2018г. на ВПД Началник група към ОД МВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. Х. М. от гр. Р. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 50, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/     

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                          2./п/