Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр.Разград, 02 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен
съд в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на
прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №182 по описа за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Х. М. от гр. Р. против Решение
№11/01.07.2021г., постановено по АНД №138/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
18-1075-001854/02.08.2018г. на ВПД Началник група към ОД МВР-Разград, сектор
„Пътна полиция“, с което на касатора на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 50, ал. 1 от същия закон е наложена
глоба в размер на 200 лв.
Недоволно от това решение е останало наказаното
лице. В жалбата си и по същество сочи, че то е неправилно, необосновано и
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед на това моли
съда да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с
което отмени оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено
становище, в което заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да
остави в сила решението на районния съд, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага
на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира
събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен
контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и
правни съображения:
В хода на съдебното производство
са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички факти и
обстоятелства от значение за спора. Те сочат, че на основание чл. 212, ал.2 и
ал. 3 от НПК е образувано досъдебно производство (ДП) №1/2018г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Разград за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ от НК за това, че на 03.01.2018 г. в гр. Разград, на
кръстовището между бул. „Априлско въстание“ и ул. „Сава Катрафилов“ при
управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ********, управляван от Р. М. и джип „Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от Е. М., са нарушени правилата за
движение и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на жалбоподателката.
По това досъдебно производство не е привлечен обвиняем, а тя е разпитвана само като
свидетел. В хода на разследването е установено, че пътнотранспортното произшествие (ПТП) е причинено от противоправното
поведение на Р. Х. М., която не изпълнила задълженията
си по чл. 102 от ППЗДвП и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП. Преминаването през
кръстовището било регулирано с пътни знаци, като движещите се МПС по бул.
„Априлско въстание“ били с предимство, но тя не изчакала и не пропуснала
движещия по пътя с предимство лек автомобил „Мерцедес“. Неговият водач Е. М. е имал правомерно поведение, не
е нарушил правилата за движение по пътищата и обективно не е имал възможност да
предотврати сблъсъка, поради което не се касае за съпричиняване на ПТП. В този
смисъл е и заключението по назначената автотехническа експертиза от районния
съд. В резултат на ПТП жалбоподателката е получила травматични увреждания, а по
двете МПС са нанесени значителни материални щети.
При тези данни прокурорът е
приел, че Р. М. е осъществила състава на
престъплението по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй
като при управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата,
вследствие на което по непредпазливост е причинила значителни имуществени вреди
на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********. Поради направено искане от пострадалото лице
на основание чл. 343, ал. 2 от НК с Постановление от 29.06.2018г. наблюдаващият
прокурор от Районна прокуратура –Разград е прекратил наказателното производство
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК. Разпоредил след влизането му в сила препис
от него, заедно с копие на автотехническата експертиза да се изпратят на
началника на РУ на МВР-Разград за преценка извършени ли са нарушения на ЗДвП от
Р. М. и съответно предприемане на
необходимите действия за ангажиране на административнонаказателната й
отговорност.
Въз основа на това постановление
е издадено процесното НП, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на Р. М.
е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Разградският районен
съд е потвърдил НП като законосъобразно, издадено при спазване на процесуалните
правила и норми и в съответствие с материалния закон. Този извод не се споделя
от настоящата инстанция.
Административнонаказателното
производство е започнало при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, без да е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а в случая
тази разпоредба е била неприложима. По принцип съставянето на АУАН е
императивна абсолютно задължителна предпоставка, като в чл.36, ал.2 от ЗАНН е
регламентирано изключение от това правило. За да се приложи това изключение
обаче не е достатъчно да има прекратено наказателно производство, а е
необходимо наличието на идентичност между субектите и предмета на наказателното
и на административнонаказателното производство. При липсата на идентичност е
недопустимо да се издава НП без съставен АУАН. В случая липсва такава
идентичност.
В хода на проведеното досъдебно
производство жалбоподателката е разпитвана само като свидетел. Тя не е имала
качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК, тъй като не е била
привлечена по предвидения ред и не е разполагала с правата, регламентирани в
чл. 55 от НПК. Следователно не е имала право и възможност да научи за какво
престъпление е обвинена и въз основа на какви доказателства, както и активно да
участва в хода на производството срещу нея и да реализира в пълен обем и
достатъчно ефективно своята защита.
Не е налице и идентичност на
предмета на наказателното и административното производство. Наказателното
производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК
във връзка с причинените
увреждания на жалбоподателката в резултат на ПТП. Едва в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство се сочи, че тя е извършила
престъпление по чл. 343, ал. 1 , б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй
като на посочените дата и място при управление на МПС е нарушила правилата за
движение, вследствие на което по непредпазливост е причинила значителни
имуществени вреди на лекия автомобил „Мерцедес“. Като нарушени норми са
посочени чл. 102 и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП.
С процесното НП тя е санкционирана на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1
от ЗДвП. Следователно, едва с издаването
на наказателното постановление за първи път М. е разбрала за какво нарушение й
е повдигнато административно обвинение.
Въз основа на така изложените
съображения съдът намира, че административнонаказателното
производство е следвало да започне със съставяне на АУАН, независимо, че на
наказващия орган е изпратено постановление за прекратяване на наказателното
производство. За да се приложи изключението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо
прекратеното наказателно производство да е водено срещу конкретното лице за
същото деяние, което съставлява административното нарушение.
Също така следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН кореспондира на нормата на чл. 243, ал.
3 от НПК. Според нея само в случаите, когато прокурорът прекратява
наказателното производство на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК поради
това, че деянието не е престъпление, а съставлява административно нарушение, той
изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на
съответния административнонаказващ орган (АНО). В казуса наказателното производство не е
прекратено на соченото основание. Напротив, според прокурора с деянието си Р. М. е осъществила състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, но
поради изрично предвидената възможност в чл. 343, ал. 2, т. 1 от НК и направеното искане на
пострадалото лице на основание 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от
НПК е прекратено наказателното производство.
Съотношението между наказателната
и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. Тези норми утвърждават правилото,
че в случаите, когато с едно деяние едновременно се нарушават наказателни и административнонаказателни
норми, които имат един и същи обект на защита, то наказателната отговорност се
ползва с приоритет и поглъща административнонаказателната. В този смисъл е и санкционната
норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, която предвижда административнонаказателна
отговорност за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, но
само ако деянието не съставлява
престъпление. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че в случаите, когато
деянието е престъпление, но наказателното преследване е прекратено на основание
чл. 343, ал. 2 от НК, е недопустимо лицето да се санкционира на основание чл.
179, ал. 2 от ЗДвП. Това би довело и до нарушение на принципа "non bis in
idem".
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП е
незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Приемайки
противното Разградски районен съд е постановил неправилно решение, което следва
да се отмени.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№11/01.07.2021г., постановено по АНД №138/2020г. по описа на Разградския
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-1075-001854/02.08.2018г. на ВПД Началник група към ОД
МВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, с което на Р. Х. М. от гр. Р. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 50, ал. 1 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/