ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1767
гр.Плевен, 16.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на втори септември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №599 по описа на Административен съд-Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба от С.Г.Т. ***,
против Решение №95/30.04.2019 год. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с
което е оставена без уважение жалба на Т.
с №5829/19.04.2019 год., вх.№НАП 11274/22.04.2019 год. и е потвърдено
Разпореждане №С180015-137-0005663/10.05.2018 год., издадено от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП-Велико Търново, офис Плевен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради
противоречие със закона, необоснованост и съществени процесуални нарушения.
Сочи, че във възражението си срещу
разпореждането на главен публичен изпълнител по ИД №*********/2016г. е изложила правни и фактически доводи, че
съгласно чл.18, ал.1 от ЗДЦФЛ ползва данъчни облекчения, поради приложеното
експертно решение, което е пожизнено съгласно чл.101, ал.5 от Закона за
здравето. Счита, че неправилно са й начислени суми, като лихви и главници за
период 1.01.2010. до 31.12.2010 г. - 248 лв. главница и лихва 186.22 лв.
Неправилно са начислени и суми за период 01.05.2010 г. до 31.12.2014 г. - лихва
115.55 лв. Неправилно е извършено и прихващането на 16.05.2014 г. с АПВ от
главница 270 лв. С неправилното прихващане е прието, че е налице плащане, от
което вземането за лихви остава дължимо. Твърди, че задълженията са недължими,
с оглед приложеното експертно решение, с което е призната 72 %ТНР. Не е налице
уведомяване по законния ред, предвиден в ДОПК. Твърди, че по тези възражения директорът на ТД на НАП В. Търново не се е произнесъл и
по този начин се явява неправилно и
решението, с което не се признава и възражението и за изтекла давност. В
заключение моли съда да отмени
оспореното решение и разпореждането на
главния публичен изпълнител, като незаконосъобразни.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът- Директорът на ТД на НАП-Велико
Търново в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М. с пълномощно на л.103 от делото, която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.Претендира
разноски.
Административен съд-Плевен, като прецени
събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е подала годишни данъчни
декларации по ЗДДФЛ, както следва: ДД по ЗДДФЛ №**********/28.04.2010 год., в
която е декларирала данък за внасяне в размер на 270 лева и ДД
по ЗДДФЛ №154391000231163/18.04.2011 год., в която е декларирала данък за
внасяне в размер на 270 лева.
На л.78-79 от делото е приложен АПВ
№1181/13.05.2014 год. , издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Велико
Търново, с който изискуемото задължение
за ДДФЛ по ГДД №**********/28.04.2010 год. в размер на главница 270 лева
и лихва в размер на 111,94 лева се погасява частично чрез прихващане от сумата
на надвнесения данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер на 202 лева. На
л.81-82 от делото е приложен АПВ №598/13.03.2015 год., издаден от инспектор по
приходите в ТД на НАП-Велико Търново, с който остатъкът след предходното
прихващане от изискуемите задължения по ДДФЛ по ГДД №**********/28.04.2010 год. и
изискуемите задължения по ДДФЛ по ГДД
№154391000231163/18.04.2011 год общо в размер на 561,68 лева се погасяват
частично чрез прихващане от недължимо внесената сума за данък до размера
на надвнесения данък в размер на 90
лева.
На 17.12.2016 год. е образувано изпълнително
дело №*********/2016 год. с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение
№С160015-048-0124015/17.12.2016 год.
Подадено е възражение с
вх.№С180015-000-0224618/16.04.2018 год. на л.44 от делото, с което е поискано
от публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново погасяване по давност и
отписване на изискуеми задължения, в т.ч. задълженията по ГДД по ЗДДФЛ,
подадени през 2010 год. и през 2011 год.
Въз основа на възражението е издадено Разпореждане
№С180015-137-0005663/10.05.2018 год. от ГПИ в ТД на НАП-Велико Търново, с което
ИД № *********/2016г. не е прекратено
поради изтекла погасителна давност на вземания по подадените ГДД през 2010 год. и
2011 год. в размерите , описани в таблицата в самото разпореждане. ГПИ е
изложил мотиви, че давността погасява правото на кредитора да иска изпълнение
на дълга, но не погасява самият дълг, т.е. той не се заличава. Изтичането на
давността погасява правото на органите на НАП да събират по принудителен ред
неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и други,
освен ако длъжникът ги плати доброволно след изтичане на давностния срок, тъй
като той изпълнява едно свое съществуващо задължение съгласно чл. 174 от ДОПК. Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината
през която е следвало да се плати публичното задължение. Разпоредбата на чл.171,
ал.2 от ДОПК гласи, че с изтичането на 10- годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането и прекъсването на давността, освен в случаите когато задължението е
отсрочено или разсрочено.
1 .За задължението - лихви Данък върху
доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по Данъчна
декларация по ЗДДФЛ № **********/28.04.2010 на Национална агенция за приходите
- Плевен, за период 01.05.2010-25.02.2015г. размерна общо 116.61 лв. -
задължението е следвало да се плати до 30.04.2010г. На 16.05.2014г. с АПВ от
главница 270.00 лв. са прихванати суми в размер на 202.00 лв., а с АПВ от
01.04.2015г. е погасена и останалата главница в размер на 68.00 лв. Когато
вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява за в бъдеще,
поради което не се приемат за погасени по давност всички лихви, а само тези,
които са били дължими преди изтичане на давностния срок по чл. 171 от ДОПК. В
случаите на доброволно платени публични задължения /270.00 лв./, след изтичане
на давностния срок, се дължи лихва за периода, за който срокът по чл. 171 от ДОПК не е изтекъл /01.01.2011 г./ до датата на плащането на главницата/16.05.2014г.
и 01.04.2015г./ т.е за период 01.01.2011-01.04.2015 г. се дължи лихва в размер
на 116.61 лв., която към 09.05.2018г. не се погасява по давност. Давността за
лихвите, начислени през 2014г., започва да тече от 01.01.2015г., а давността за
лихвите, начислени през 2015г., започва да тече от 01.01.2016г.
2.3а задължението за Данък върху доходите на
ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по Данъчна декларация по
ЗДДФЛ № 154391000231163/18.04.201 1 на Национална агенция за приходите -
Плевен, за период 01.01.2010-31.12.2010г., в размерна общо 434.15 лв., в т.ч.
главница: 248.00 лв. и лихва: 186.15 лв. - задължението е следвало да се плати
до 02.05.2011 г. Давностният срок в случая започва да тече от 01.01.2012г. и
тъй като за задължението е образувано изпълнително дело № ********* на
26.11.2016г., т.е. преди изтичане на 5-годишния давностен срок и е изпратено
Съобщение за доброволно изпълнение, давностния срок е прекъснат и започва да
тече нова 5-годишна давност. Следователно същият не е изтекъл към 09.05.2018г.
Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 11.04.2019 год.
Последната е обжалвала същото с жалба,
наречена възражение с вх.№5829/19.04.2019 год. на л.13 от делото.
По жалбата е постановено оспореното в
настоящото производство решение №95/30.04.2019 год. В същото са изложени
следните мотиви:
1. Относно Декларация № **********/28.04.2010
г. за период 01.05.2010 г. - 25.02.2015 г. най-ранното задължението е трябвало
да бъде платено през годината през годината, през която е подадена
декларацията, т.е. декларацията за 2009 г. е подадена през 2010 г. и през
същата 2010 г. е следвало да се плати задължението. Така за декларация за 2009
г. давностният срок ще започне да тече от 01.01.2011 г. Съгласно чл. 171, ал. 1
от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок. считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Ал. 2 на същия член гласи, че с изтичането на 10-годишен давностен срок.
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. Със Съобщение за доброволно изпълнение
№ С160015-048- 0124015/17.12.2016 г. е образувано изпълнително дело №
*********/2016 г. С издаването на съобщението за доброволно изпълнение
давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която към
момента не е изтекла.
2. По отношение на Декларация №
15439100023116/18.04.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.
задължението е трябвало да бъде платено през годината през която е подадена
декларацията, т.е. декларацията за 2010 г. е подадена през 2011 г. и през
същата 2011 г. е следвало да се плати задължението. Така за декларация за 2010
г. давностният срок ще започне да тече от 01.01.2012 г. Съгласно чл. 171. ал. 1
от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок. считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Ал. 2 на същия член гласи, че с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. Със Съобщение за доброволно изпълнение
№ С160015-048- 0124015/17.12.2016 г. е образувано изпълнително дело №
*********/2016 г. С издаването на съобщението за доброволно изпълнение
давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност, която към
момента не е изтекла.
На това основание жалбата е оставена без
уважение и е потвърдено Разпореждане
0005663/10.05.2018 г. издадено от публичен изпълнител в Териториална дирекция
на НАП - Велико Търново ИРМ Плевен.
Решението е връчено на Т. на 10.05.2019 год.,
а жалбата против него до съда е подадена по пощата с пощенско клеймо от
17.05.2019 год. и е заведена с в.№7606#1/20.05.2019
год.
Същевременно, на 20.05.2019 год. Т.,
едновременно с жалбата до съда против решението, е подала и молба до Директора
на ТД на НАП-Велико Търново, с която е поискала
органът да допълни постановеното решение №95/30.04.2019 год., предвид,
че същият не се е произнесъл по възражението й за наличие на експертно решение
на ТЕЛК, касаещо приложението на чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ. Видно от писмо с
вх.№3985/12.08.2019 год., няма постановено допълнително решение по молбата на Т.
за допълване решението на Директора на ТД на НАП-Велико Търново.
На 18.04.2019 год. е постъпило плащане от Т. в размер на 989,53 лева, на които с
Разпореждане №С190015-125-0128799/8.05.2019 год. е извършено разпределение за
погасяване на публични вземания, като са погасени в т.ч. и задълженията по ГДД
по ЗДДФЛ от 28.04.2010 год. и 18.04.2011 год. По делото на л.66 е приложно и
Разпореждане
№С190015-035-0248024/8.05.2019 год., с което на основание чл.225, ал.1,
т.1 от ДОПК е прекратено производството по принудително изпълнение по ИД
№*********/2016 год. поради погасяване на вземането посредством плащане
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по пощата с пощенско
клеймо от 17.05.2019 год., т.е. в установения в чл.268, ал.1 от ДОПК
седемдневен срок и от надлежна страна, за която постановеното решение е
неблагоприятно.
Настоящият състав на съда намира обаче, че
подадената жалба е недопустима за разглеждане по същество, поради следните
съображения
В случая се касае за задължения, установени с
две данъчни декларации-№ **********/28.04.2010 г. и № 15439100023116/18.04.2011
г.
1. Относно Декларация №
**********/28.04.2010 г. Декларацията е подадена през 2010 год. за доходи,
придобити през 2009 год. Размерът на задължението по подадената декларация е
270 лева главница и лихви, както следва: за периода 1.05.2010-31.12.2014
год.-115,55 лева, за периода 1.01.2015-25.02.2015 год. год.-1,06 лева. На
16.05.2014г. с АПВ № 1181/13.05.2014 год. от главницата на данък върху доходите
на ФЛ по ГДД № **********/28.04.2010 г. в размер на 270.00 лв. е прихваната сума
в размер на 202.00 лв., представляваща удържан
авансово данък от платеца на дохода през 2013 год. в размер на 202,50 лева,
който е бил надвнесен, тъй като Т. е ползвала данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ за доходи, получени през 2013 год. АПВ № 1181/13.05.2014 год. не е
обжалван и е влязъл в законна сила,
което се установява от писмо вх.№3985/12.08.2019 год. на л.87 от делото. С
последващ АПВ №№598/13.03.2015 год. е
прихваната и останалата част от главницата по ГДД №
**********/28.04.2010 г. в размер на 68.00 лева. АПВ №№598/13.03.2015 год. също
не е обжалван и е влязъл в законна сила,
което се установява от писмо вх.№3985/12.08.2019 год. на л.87 от делото. След
прихващането на целия размер на главницата по ГДД с двата АПВ, е останало
задължение по Декларация № **********/28.04.2010 г. за лихви върху главницата общо
в размер на 116,61 лева /115,55 + 1,06/. Задълженията за лихви по ГДД са били
заплатени доброволно, чрез плащане. Видно е от Разпореждане
№С190015-125-0128799/8.05.2019 год. на л.67 от делото, че е постъпила сума от Т.
общо в размер на 989,53 лева, на която е извършено разпределение от публичния изпълнител, от която са платени
включително задълженията за лихви по процесната ГДД общо в размер на 116,61
лева /115,55 + 1,06/. Плащането и разпределението е станало след произнасянето
на Директора на ТД на НАП-Велико Търново с оспореното в настоящото производство
решение №95/30.04.2019 год., предвид, че разпореждането за разпределение е от
8.05.2019 год. С прихващането на главницата с двата издадени АПВ и с
доброволното плащане на задълженията за лихва по същата ГДД, задълженията по Декларация
№ **********/28.04.2010 г.са погасени на две основания: чл.168, т.1 и т.2 от ДОПК;
2. По отношение на Декларация №
15439100023116/18.04.2011 г. Декларацията е подадена през 2011 год. за доходи,
придобити през 2010 год. Размерът на задължението по подадената декларация е
270 лева главница и лихви, чийто размер към датата на издаване на Разпореждане
№С180015-137-0005663/10.05.2018 год. е бил 186,22 лева. С АПВ №598/13.03.2015
год. е прихваната част от главницата по
ГДД № 15439100023116/18.04.2011 г. в размер на 22,00 лева., поради което след
прихващането е останало задължение за главница по ГДД в размер на 248,00 лева.
АПВ №№598/13.03.2015 год. не е обжалван
и е влязъл в законна сила, което се установява от писмо
вх.№3985/12.08.2019 год. на л.87 от делото. Останалата главница в размер на
248,00 лева, както и задължението за лихви върху тази главница, които лихви към
8.05.2019 год. са били в размер на 209,85 лева, са били заплатени доброволно,
чрез плащане. Видно е от Разпореждане №С190015-125-0128799/8.05.2019 год. на
л.67 от делото, че е постъпила сума от Т. общо в размер на 989,53 лева, на
която е извършено разпределение от публичния изпълнител, от която са платени
включително задълженията за главница и лихви по процесната ГДД общо в размер на
457,85 лева /248+209,85/. Плащането и разпределението е станало след
произнасянето на Директора на ТД на НАП-Велико Търново с оспореното в настоящото
производство решение №95/30.04.2019 год., предвид, че разпореждането за
разпределение е от 8.05.2019 год. С прихващането на част главницата с издадения
АПВ№598/13.03.2015 год. и с доброволното
плащане на останалите задължения за главница и лихви по същата ГДД,
задълженията по Декларация № 15439100023116/18.04.2011 г. са погасени на две
основания: чл.168, т.1 и т.2 от ДОПК;
Видно е от Разпореждане
№С190015-125-0128799/8.05.2019 год. за разпределение на л.67 от делото, че от
цялата постъпила сума от Т. в размер на 989,53 лева, освен остатъкът от
задълженията по Декларация № **********/28.04.2010 г. и Декларация №
15439100023116/18.04.2011 г., са били погасени и задължения по ДД по ЗДДФЛ
№154391800453013/27.04.2018 год. общо в размер на 415,07 лева /378 лева
главница + 37,07 лева лихви/. Плащането на всички задължения по ГДД от Т. е
станало основание за постановяване на
Разпореждане
№С190015-035-0248024/8.05.2019 год. на л.66 от делото, с което на
основание чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК е прекратено производството по принудително
изпълнение по ИД №*********/2016 год. поради погасяване на вземането
посредством плащане
Тези факти относно погасяване на всички
останали след прихващането с двата АПВ задължения на лицето с доброволно
плащане, постъпило след постановяване на решението на Директора на ТД на НАП,
потвърждаващо оспореното разпореждане, налагат за настоящия състав на съда
извод за недопустимост на подадената жалба поради отпаднал правен интерес от
търсената защита. Съображенията са следните:
В разпоредбите на глава Двадесет и седма от специалния процесуален
закон-ДОПК "Защита срещу
принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния
изпълнител пред директора на ТД на НАП и съответно - на неговото решение по
съдебен ред, липсват изрично разписани правомощия на
съда в производствата от вида на настоящото. Разписано е единствено в
кои случаи разпореждането на публичния изпълнител подлежи на обжалване пред
съда, в какъв срок се подава жалбата , както и че постановеното от съда решение
не подлежи на обжалване. Поради което според настоящия състав на съда приложение
следва да намерят субсидиарно приложимите разпоредби на АПК, разписани в чл.172
от АПК. Същевременно съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на
делото за наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на подадената
жалба, които от своя страна са разписани в чл.159 от АПК. Разпоредбата на
чл.159, т.4 от АПК предвижда, че оспорването е недопустимо, когато оспорващият
няма правен интерес от търсената защита. А правният интерес на жалбоподателя да
оспори решението на Директора на ТД на НАП-Плевен е отпаднал след неговото
постановяване, когато е платил доброволно всички задължения по годишните си
данъчни декларации по ЗДДФЛ, в т.ч. тези по Декларация № **********/28.04.2010
г. и Декларация № 15439100023116/18.04.2011 г. С доброволното плащане на всички
задължения по тези две декларации, задълженията по тях са се погасили по един
от предвидените в чл.168 от ДОПК способи-този по т.1. Ето защо , при погасено
на законно основание задължение, жалбоподателят не разполага с правен интерес
да иска погасяване на същото това задължение по някой от другите предвидени в
разпоредбата на чл.168 от ДОПК способ-в случая поради изтекла давност /чл.168,
т.3 от ДОПК/. Защото ефектът на погасяване на задължението е постигнат. В
подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т.1 от ДОПК, която урежда правомощията на решаващия орган в
производствата по обжалване действията на публичния изпълнител. Съгласно
последно цитираната норма, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на
редовна жалба се произнася с решение, с което може да прекрати производството, ако до произнасянето
по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски /в
случая обаче плащането е станало след постановяване на решението, но самата
разпоредба е аргумент относно правомощията на съда при произнасяне по жалбата/.
В тези случаи дори законът предвижда, че постановеното решение от решаващия
орган не подлежи на обжалване пред съда, по аргумент от разпоредбата на чл.268,
ал.1 от ДОПК. Съдържанието на разпоредбата на чл.267, ал.2, т.1 от ДОПК е
такова според настоящия състав на съда, именно защото законодателят е отчел
липсата на правен интерес от търсената защита, защото доброволното плащане е погасило задължението,
защита срещу принудителното изпълнение на което се търси с инициираното
производство. Ето защо и на същото това основание, по идентични съображения
съдът следва да отчете постъпилото доброволно плащане на задълженията по двете
декларации, което е погасило последните и е станало основание за отпадане на
правния интерес от търсената съдебна защита. Аргумент в тази посока на
разсъждения би могла да бъде и разпоредбата на чл.174 от ДОПК, според която не
подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след
изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173. След като законодателят е предвидил, че дори
съответните задължения да са погасени по давност, ако бъдат доброволно платени
след изтичане на давностните срокове, те не подлежат на връщане, на още
по-голямо основание задължените лица не разполагат с личен, пряк и
непосредствен интерес да доказван, че техните задължения са погасени чрез този
способ-по давност, ако те вече са платени. Защото това няма да породи
задължение на приходната администрация да върнат недължимо платените суми, в
случай, че бъде поискано тяхното връщане, нито ще породят други задължения за
приходната администрация, респективно права за задължените лица.
На това основание жалбата против Решение
№95/30.04.2019 год. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е
потвърдено Разпореждане №С180015-137-0005663/10.05.2018 год., издадено от
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, като недопустима поради липса на
правен интерес от търсената защита, следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото следва да се прекрати.
При това положение на ответника не се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2 и ал.4 от АПК, предвид, че при прекратяване на делото разноски се присъждат, само ако делото е било прекратено поради оттегляне на жалбата или оттегляне на оспорения акт, като настоящият случай не попада в нито една от двете хипотези.
По изложените
съображения и на основание чл. §2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.159, т.4 от АПК Административен съд-Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е даден
ход по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от С.Г.Т. ***
против Решение №95/30.04.2019 год. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение
жалба на Т. с №5829/19.04.2019 год.,
вх.№НАП 11274/22.04.2019 год. и е потвърдено Разпореждане
№С180015-137-0005663/10.05.2018 год., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Велико
Търново, офис Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело №599 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането на ответника за
присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва чрез
Административен съд-Плевен пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/