РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330102026 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, против А. Д. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен на 12.09.2018 г. Договор за
oтпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
****. Съгласно договора за усвояване на кредита на ответника била издадена кредитна карта
MasterCard, с максимален кредитен лимит от 700 лева. Съгласно договора за използването на
револвиращия кредит, кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането,
че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно
условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта, кредитополучателят
заплаща и таксите, предвидени в Тарифата.
Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-
то число на месеца. Извлечението, се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в
хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е
основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правят до
1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.
Твърди се също, чрез функционалността „покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора“, кредитополучателят изплаща избрана от него стока или
услуга, посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит, чрез
предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит
по кредитната карта.
1
Сочи, че на 12.09.2018 г., ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от
Договора, възможност и е усвоил, чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит, кредит с код ***** за закупуване на стоки и услуги на изплащане на
стойност в общ размер на 319.99 лева. Ответникът се е задължил да върне същия на 6 равни
месечни вноски, всяка в размер на 60.96 лева, в срок до 01.04.2019 г. За ползването на
услугата по чл. 4 от договора, бил договорен ГЛП и ГПР. Падежът по кредита бил на всяко
1-во число от месеца, когато се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него.
Длъжникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2019 г.,
когато било последното му плащане по нея, поради което на основание чл. 16 от договора,
кредитната карта била блокирана от кредитора. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, вкл. всички определени по договора надбавки, ведно с обезщетението за забава.
Сочи се, че на 10.06.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с
което кредитът е обявен за изискуем.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника бил в общ размер на сумата от
370.06 лв. от които: 327.58 лева – главница; 25.12 лева – възнаградителна лихва за периода
01.01.2019 г. – 01.06.2019 г.; 17.36 лева – мораторна лихва за периода 01.06.2019 г. –
18.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Излага, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен по посочения начин.
За неплатените суми ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК №
11563/31.12.2018 г. по ч.гр.д. № 21281/2019 г. на ПдРС, XV гр.с., връчена редовно по чл. 47,
ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за уважаването им в цялост. Претендират се разноски.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме,
че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК, от назначения особен представител на ответника, е постъпил
отговор на исковата молба.
Счита иска за недопустим, тъй като ищецът не бил активно процесуално
легитимиран.
На следващо място, оспорва изцяло, както по основание, така и по размер
предявените от ищцовото дружество, искове.
Твърди недействителност на правоотношението, поради нарушение на изискванията
на ЗПК – чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
2
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 21281/2019 г. по описа на ПРС, ХV гр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 11563/31.12.2019 г. за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника, за следните суми: 327.58 лева – главница, дължима по Договор за
oтпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
**** от 12.09.2018 г., 25.12 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2019 г. –
01.06.2019 г., 17.36 лева - мораторна лихва от 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
27.12.2019 г. до окончателното погасяване.
Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящия процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради
което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
С влязло в законна сила Определение № 10346/04.12.2021 г., е върната исковата
молба вх. № 4813/03.02.2021 г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, против А. Д. В., ЕГН
**********, само в частта по предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове за вземания по договор за кредит от 12.09.2018 г., като недопустима, като
производството по гражданско дело № 2026/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
XVІІI гр. състав, е прекратено само за посочените претенции.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: основанието, от което произтича претенцията
му – наличието на валидно правоотношение по договор за oтпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***** от 12.09.2018 г. при
спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по
който е предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е
настъпил падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е.
както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите
периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на
предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи
наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. В негова тежест е да
докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен.
От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за oтпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***** от
12.09.2018 г. /л. 10 -15/, се установява наличие на съглашение, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, от една страна, като кредитор, и
А. Д. В., от друга страна като кредитополучател, за отпускане на револвиращ кредит в
размер на 700 лева, при годишна лихва и такси за ползването му. Според чл. 4 от Договора,
кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора, като за всяка ползване на тази услуга ще се подписва
приложение към Договора, съдържащо конкретине параметри на трансакцията. Посочено е
още, че неплатени вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия
кредитен лимит. Съгласно клаузата на чл. 5 от същия Договор идентификацията се извършва
чрез персонален идентификационен код /ПИН/, уникален за всеки клиент, който страните
приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в съответствие с чл.13, ал.4
от ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на приложението. В договора е
посочено още, че ГЛП е 35 %, а ГПР е 44.90 %.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не бил
активно процесуално легитимиран, тъй като исковете били предявени от дружество, което
3
не е страна по Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, поради
следното:
Договорът е сключен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
*********. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. , рег. № ********* – Търговски и
фирмен регистър на Париж е дружество, съществуващо по законите на Френската
република, със седалище и адрес на управление: бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция,
упражняващо дейност в Република България, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14.
Ето защо възраженията на ответника, свързани с легитимацията на ищеца, са
неоснователни.
Договорът носи подписа за ответника, който не е оспорен откъм авторство /в
преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/.
По делото са приети като писмени доказателства /л.9/ – Приложение към - Договор за
oтпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
***** за усвояване на кредит с код ***** от 12.09.2018 г. за закупуване на конкретна стока
/смартфон/ на стойност 319.99 лева, която да се преведе по сметка на съответния търговец,
като се използва функционалността покупка, на изплащане по револвиращ кредит с №
***** и фактура /л.32/.
По делото като писмени доказателства е приет и Сертификат за застраховка „Закрила
на плащанията Плюс“ № ***** /л.16-24/.
Ето защо, съдът приема за доказано подписването на Договор за oтпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****-**** от
12.09.2018 г. между кредитора и ответника, съгласно който първият е предоставил на
ответника револвиращ кредит в размер на 700 лева.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се
установява, че с Договор за потребителски кредит **** – **** от 12.09.2018 г., ищцовото
дружество е финансирало А. В. със сумата 319.99 лева за покупка на стоки – смартфон на
стойност 319.99 лева с вкл. ДДС, която сумата е преведена на търговеца. Установява също,
че по кредита е уговорен фиксиран ГЛП 26.52 %, както и, че за кредита е сключена
застраховка, по която застрахователната премия е в размер 14.40 лева, включена към
главницата по процесния кредит, като общият размер на усвоения кредит е 334.39 лева
(319.99+14.40). Вещото лице установява още, че по процесния кредит- **** – **** от
12.09.2018 г., от ответника е постъпило само едно плащане на 01.11.2018 г. на стойност
60.98 лева, с което са погасени частично задълженията за главница и възнаградителна лихва,
като остават дължими към 27.12.2019 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК)
– 285.59 лева и 19.21 лева – възнаградителна лихва. Сочи още, че в счетоводството на
ищеца вземанията за главница и възнаградителна лихва са формирани, съобразно условията
на предоставената кредитна карта с лимит 700 лева, като неплатеният остатък по договор за
потребителски кредит **** – **** от 12.09.2018 г., към 27.12.2019 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) – 327.58 лева – главница и 25.12 лева – възнаградителна лихва.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор,
съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.
4
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
от 44.90 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 35 % не е ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на
обстоятелството дали в ГПР е включена посочената в договора за кредит застрахователна
премия. По този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
5
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по кредитната карта ответницата е усвоила 319.99 лева от кредитния лимит,
като е заплатила 60.96 лева до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с което следва да се приеме, че е погасила частично задължението си за
връщане на главницата по кредита, от която незаплатена е останала сума в размер на 259.03
лева, до който размер следва да се уважи претенцията за главница, като за разликата над
тази сума до пълния размер на претенцията от 327.58 лева, искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ще се уважи искането за присъждане на законна лихва
върху сумата от 259.03 лева – главница, от датата на подаване на заявлението – 27.12.2019 г.
Посочената сума е дължима по правилата на неоснователното обогатяване,
доколкото съдът прие, че процесния договор за кредит е недействителен. Съгласно
Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК, при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
В конкретния случай, съдът намира, че въпреки представената по делото като
писмено доказателства – Последна покана /л.35/, адресирана от ищеца до ответника, с която
кредиторът уведомява длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, по делото
липсват доказателства – обратна разписка, товарителница или друг документ,
удостоверяващ твърдяното изпращане и връчване на ответника.
По делото не са ангажирани доказателства за покана до ответника за връщане на
посочената сума, преди датата на подаване на заявлението – 27.12.2019 г., което се счита, за
покана за връщане на сумата при начална липса на основание.
Поради тази причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на мораторна
лихва в размер на 17.36 лева, за периода от 01.06.2019 г. – 18.12.2019 г., като неоснователен.
След като съдът достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23
ЗПК – сумата за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за
заплащане на възнаградителна лихва от 25.12 лева, за периода от 01.01.2019 г. – 01.06.2019
г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
6
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковите претенции.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 125 лева– ДТ, 180 лева – депозит за експертиза и 300 лева – за особен представител.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо 705
лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 493.47 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което
е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. По
съразмерност се дължат 52.49 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски за заповедното – 52.49 лева и исковото производство – 493.47лева,
или в общ размер от 545.96 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане и няма доказателства да е сторил такива, поради
което и не му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Д. В., ЕГН
**********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 259.03 лева (двеста
петдесет и девет лева и три стотинки) – главница, дължима по Договор за oтпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****-**** от
12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 27.12.2019 г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на сумата над 259.03 лева до
пълния предявен размер от 327.58 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
на дължимост на сумата в размер 25.12 лева - възнаградителна лихва, за периода 01.01.2019
г. – 01.06.2019 г.; като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване на дължимост на сумата
в размер на 17.36 лева - мораторна лихва от 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 11563 от 31.12.2019 г. по ч.гр.д. № 21281 по описа на
ПРС за 2019 г.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК
*********, сумата в общ размер от 545.96 лева (петстотин четиридесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки) – разноски, от които сумата от 52.49 лева (петдесет и два лева
и четиридесет и девет стотинки) – за заповедното производство и сумата от 493.47 лева
(четиристотин деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) – за настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
8