Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,25.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав,в публично заседание
на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
Разгледа докладваното от Генева гр.д.
№500/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Д. Д., Л.Д. и С.И. като наследници на З.С. Д. б.ж. на гр.К., против
решение №271 от 28.11.2019г. по гр.д. №1495/17 г. на РС-Ихтиман,в частта ,с
която е признато за установено,че Л.Н.З. е собственик по силата на саморъчно
завещание от Стоян Маринов Георгиев, починал на 17.03.2006г., обявено с
протокол акст №63, том Трети,рег.№ 2618 на нотариус
Соня Владимирова,на 4/6 ид.ч. от западен близнак от масивна жилищна сграда със
ЗП 48.75 кв.м и гараж със ЗП 26.88 кв.м,ведно с ½ ид.ч.
от дворното място, в което са построени,цялото с площ 610 кв.м, в с.П., Община
Костенец, съставляващо УПИ Шесто за имот 406 в кв.2 по плана от 1971 г., и в
частта за квотите,при които е допусната делбата на този имот.Поддържат,че
завещанието било неавтентично и съъдът необосновано
се позовал на съдебно-почеркова експертиза, изготвена
по негоден сравнителен материал-тефтерче ,за което не било доказано,че
принадлежи на наследодателя.Съдът неправилно интерпретирал и свидетелските
показания, които били противоречиви.Въззивниците
искат да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде отхвърлен установителния иск на
Л.Н. Георгиева като съответно се коригират квотите на съделителите
и на ищците бъдат определени по 1/6 идеална част.
Ответниците по въззивната
жалба Л.З. и М.З. я оспорват.
Съделителката М.З. е депозирала насрещна жалба,
атакуващr решението в частта му, с която е допуснат до делба гореописания имот при
квоти 24/36 ид.ч. за Л.З., по 3/36 ид.ч. за М.З. и Б.Д. и по 2/36 ид.ч.
за Д.Д., Л.Д. и С. И..Поддържа,че не е възникнала
съсобственост на основание наследявdне,а
собственост по силата на завет в полза на Л.З.,която установила
владението си върху целия имот.Заветникът става
собственик на имота от момента на откриване на наследството.Съгласно ТР №
1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК ВКС в
случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт на основание,изключващо владението на останалите, приложима е
презумпцията на чл.69 ЗС.На 01.08.2007г. по искане на заветника
протоколът за обявяване на завещанието е вписан.,с което е демонстрирано
приемане на завещания имот.Вписването осигурява публичност и останалите
наследници са знаели за намерението на заветничката
да свои имота.Тя е влязла във владение като е направила съществени подобрения
според непротиворечивите показания на свидетелите М. и М..Дори и завещателят да
не е бил изключителен собственик на имота, то заветничката
била добросъвестна,защото придобила имота на правно основание,годно да я
направи собственик,без да знае,че праводателят й не е
собственик на част от него.Съгласно съдебната практика близките отношения между завещател и заветник не презюмирали знание на
заветника,че завещателят не е изключителен собственик.При
евентуалност, в случай че съдът приeме наличие на съсобственост върху
имота, М.З. иска от въззивния съд да определи квоти
18/27 ид.ч. за Л.З.,по 3/27 ид.ч.
за М.З. и Б.Д. и по 1/27 ид.ч. за Д.Д.,Л.Д. и С.И..
Л.З. е дала становище за
основателност на насрещната жалба.Д.Д., Л.Д., и С.И.
оспорват насрещната жалба.Поддържат,че М.З. изобщо не е могла да влезе във
владение и да демонстрира намерението си, защото на 15.05.2007г- с договор за доброволна делба
акт №28, том Трети,рег.№ 2245, З.Д. е приела наследството от родителите си Ц.и С. Г..След смъртта й по време на процеса/04.12.2018г./нейните
наследници Д.,Л. и С. са приели наследството.Имотът бил деклариран на името на
З. Д. и тя плащала МДТ.Свидетелите изобщо не установили,че М. е извършила
подобрения, а само ,че в последните между 3 и 5 години тя и съпругът и са
ползвали имота.Държането,осъществявано от един от съсобствениците върху целия
имот не означава,че го владее само за себе си.
Л.Н.З. е депозирала въззивна
жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлен иска й за признаване за
установено,че е придобила 2/6 ид.ч. от имота чрез давностно владение и
е допусната делба върху целия имот.Заветът в полза на Л. имал транслативен ефект върху целия имот и презюмирал
добросъвестно владение на заветника.Като вписала
завета, Л. демоднстрирала намеренията си да бъде
изключителен собственик. Заветът бил годно правно основание да я направи
собственик ,поради което било достатъчно да владее имота в продлжение
на пет години,за да придобие идеалните части ,които заветникът
не притежавал.Иска от въззивния съд да отмени
решението, да я признае за собственик по давностно
владение на 2/6 ид.ч. и да отхвърли иска за делба.
Д.Д., Л.Д.
и С.И. оспорват въззивната жалба на Л.З..
Л.З. е депозирала частна жалба
срещу определението от 08.04.2020г., с
което е оставено без разглеждане искането за
допълване на решението в частта
за разноските.Неправилон ксъдът
прил,че нередставянето на
списък по чл.80 ГПК е процесуална пречка да се иска допълване на решението вм частта за разноските.Иска от въззивния
съд да отмени определението и да присъди на молителката съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение ,платено за
предявения иск за главно встъпване.
Д.Д., Л.Д.
и С.И. оспорват частната жалба.От своя страна атакуват същото определение в
частта му,с която не им е присъден пълният размер на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.Тяхната частна жалба е оспорена от Л.З..
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед доводите на страните, Софийски окръжен
съд приема следното:
Делото е образувано по искова молба вх№5617/29.12.2017г. на З.С. Д. от гр.К. ,против Б.Х.Д. и М.Х.З.,
за допускане на доброволна делба върху гореописания имот,наследен от С. М. Г.,
при квоти ½ ид.ч. за Златка Додова и по
¼ ид.ч. за Б.Д. и М.З..Приложила е
удостоверение за наследници, от което е видно,че тя е дъщеря на С. Г.,Б.Д. е
негов внук и М.З. е негова
внучка.Наследодателят починал на 17.03.2006г.Представен е договор за доброволна делба акт№ 28 рег.№2245
от 15.05.2007 г., с която целият имот , част от който е процесният,
бил поделен с трети лица/. и М. С./,които получили източния близнак и 1/2 ид.ч. от терена, а западният близнак и ½ ид.ч. били отредени в дял на М.З.,Б.Д. и З.Д..М.З. е
оспорила иска с довода,че имотът е изключителна собственост на дъщеря й Л., на
която бил завещан.Представя протокол за обявяване на саморъчно завещание,акт №
63,том Трети,рег.№ 2618 на нотариус С.В..Завещанието било съхранявано в нейната
кантора от 08.02.1999г.Приносител бил М.П. З., обявяването било извършено от Л.З..От
копието на завещанието е видно,че е с дата 10.11.2008г., има подпис.Авторът на
текста твърди,че завещава“малка къща с мазе
недоправена и дворно място заградено в
с.П.“.Б.Д. заявява,че не е пасивно легитимиран, тъй като имотът е завещан на
племенницата му Л.. М. поддъэрлжа,че не е собственик,
и същевремено взема участие в производството като
представя гореописаното завещание.В първото заседание пълномощникът на З.Д.
оспорва завещанието и съдът указва на М.,че е в нейна тежест да докаже
автентичността му.Тя чрез адв.К. иска
съдебно-графична експертиза и такава е допусната.Тези действия съставляват
съществено процесуално нарушение.След като оспорват процесуалната си
легитимация ,Б.Д. и М.З. нямат правен
интерес и оттам-тежест да докажат истинността на завещание,от което за тях не
се пораждат права.Доказателствената тежест се носи
винаги от страната,за която подлежащият на доказване факт,респ.документ, е
изгоден.В случая права от завещанието черпи Л.З..Тя трябва да осигури и
сравнителния материал за експертизата.Съдът обаче е възложил това на М. и тя е
положила усилия,но не е могла да намери официални документи,носещи подписа на С.М.Г..Ето
защо представят тефтерче с твърдението,че съдържа ръкописни текстове от
оспорвания автор на завещанието.Експертизата е изготвена въз основа на този
сравнителен материал.Междувременно З.Д. е починала на 04.12.2018г. и са
конституирани наследниците й Д.,Л. и С..Пълномощничката
им заявява,че оспорва авторството на текстовете в тефтерчето,но че нейните
доверители не разполагат със сравнителни образци на наследодателя С. Г..Вещото
лице установява,че текстът на завещанието е написан от автора на ръкописните текст в тефтерчето,но
за подписа в завещанието не може да се направи такъв извод.В решението съдът е
приел за доказано авторството, което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила относно преценката на писмените доказателства-авторството на един
документ се установява чрез подписа на автора,дори и върху материалния носител
да няма текст , а само подпис.На 18.06.2018г. е депозирана искова молба от Л.Н.З.
против Д.,Л.,С.,Б. и М., с която ищцата заявява,че встъпва главно по смисъла на
чл.225 ГПК.Иска да бъде установено по отношение на всички ответници,че
е изключителен собственик на имота по силата на завет/изследваното завещание/ и
давностно владение на идеалните части на наследниците
на съпругата на заветника,,който съгласно представеното
удостоверение сключил брак с Ц. С. К. на 11.02.1940г.Ц. починала на
03.06.1996г. и от представеното удостоверение за наследници е видно,че Златка,Б.
и М. са нейни деца.Първоинстнационният съд е
конституирал Л. като главна страна с иск по чл.124, ал.1 ГПК.Докладвал е в с.з.
на 18.09.2019 г. иска и е указал на Л.,че е в нейна тежест да докаже правното
си основание.Въпреки че съдебно-графичната експертиза е била оспорена и
категорично не е доказала автентичността на завещанието,съдът приема обратното
за доказано като се мотивира,че задължение на М. било да представи автентичен
сравнителен образец.Както бе отбелязано,не М., а Л. черпи права от
документа,представляващ нейното основание,чието доказване изрично й е вменено в
тежест.
При така установеното Софийски
окръжен съд намира ,че решението подлежи на обезсилване и връщане за
разглеждане от друг състав.То е процесуално недопустимо,защото е постановено
без участие на ответницата Л.З.,като районният съд дължи указания на ищците да
насочат иска си и срещу нея.Последната следва да докаже автентичността на процесното завещание.
Ето защо решението следва да бъде
обезсилено, включително и определението за конституирането и по 225
ГПК .Съответно на обезсилване подлежи и определението от 08.04.2020г.Делото
следва да бъде върнато с указания Л.Н.З. да
бъде конституирана като съделител на общо
основание и да й се укаже,че е в нейна тежест да докаже твърденията си за
саморъчно завещание в нейна полза,включително чрез представяне на годен
сравнителен образец и изготвяне на нова съдебно-почеркова
експертиза, а така също за придобиване по давност на частите,наследени от
Цветанка Георгиева.Относно снабдяването със сравнителен материал съдът следва
да приложи относимата съдебна практика-Р №
137/11.10.2019г. по гр.д. №4909/2018г. на ВКС на РБ.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №271/28.11.2019г. и
Определение от 08.04.2020г. , постановени по гр.д. №1495/2017г. на Ихтиманския
Районен съд и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав при спазване на
дадените в мотивите на това решение указания.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.