Р
Е Ш Е Н И Е № 260166 / 28.9.2020г.
гр.
П., 28.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3503 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г.Б.Р., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
505,65 лева, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 49,20 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 554/2019 г. по
описа на Районен съд П., ГО, е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало
по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в
топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период
е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е налице договорно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника с твърдението, че в
процесния период не е бил собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва
представеното по делото извлечение от сметка да е счетоводен документ, а частен
свидетелстващ такъв, който не се ползва с доказателствена сила. Твърди се, че процесните
суми са прогнозно начислени и не отговарят на реално доставената в имота топлинна
енергия. Твърди, че са налице неточности в изчисленията, че уредите за
търговско измерване не са минали задължителна метрологична проверка, влизането
в сила на Общите условия.
С тези доводи отправят искане за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в писмения отговор.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят
на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който
според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012
г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия”
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и
приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи
основателност на исковата си претенция.
От представения по делото НА от
04.04.2005 г. за покупко – продажба на недвижим имот № ***, рег. № ***г. на нотариус В.Д.се
установи, че ответникът е придобил 5/6 ти идеални части от процесния имот.
От представената и приета по делото -
декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, ответникът е
декларирал пред Община П. правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В декларацията е отразено, че имотът е в изключителна собственост на
декларатора. Това изявлението на ответника, обективирано в подписан от него частен
документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила
относно правнорелевантното обстоятелство, че е автор на волеизявлението, съдът
цени като извънсъдебно признание за неизгоден факт, а именно, че деклараторът –
ответник е собственик на жилището, което изявление се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо на останалите
писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Тези обективни данни, дават основание на
съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение
по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано,
обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за
дялово разпределение. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока,
като системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, след сключване на договор с
предмет доставка на посочената услуга. От заключението се установява, че през
процесния период в абонатната станция е монтиран топломер, преминал през
задължителните метрологични проверки, в хода на които е окачествен със
съответните свидетелства като съответстващ на одобрения тип, поради което и
годен да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат
за достоверни.
Вещото лице е посочило, че количеството
топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката, като са
изпълнени изисквания за разпределения на нетното количество потребена ТЕ между
собствениците на имоти в СЕС и не се констатира разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Изяснено е, че на ответника е начислен
разход за битова гореща вода, като служебно му е начислен разход за топла вода,
след което на тази база прогнозно начислените суми са сторнирани. Начислявани
са суми за отопление на имота, при данни, че в същия има само едно отоплително
тяло в помещение „Баня“ – щранг-лира без ИРУ, което е общо за всички имоти по
вертикала. Разходът за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и разликата е отразена в индивидуалната годишна изравнителна сметка.
През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота и само през зимния
отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в
СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за
отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. Прогнозно
определените текущи разходи и съответно начислените суми са приведени към
реално отчетените с ежегодно изготвяните изравнителни сметки за съответните
периоди. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни
и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна
уредба.
При така установените факти, въз основа
на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за
процесния период е на стойност от 505.65 лева, който извод съдът възприема
изцяло. Същият се подкрепя от останалите ангажирани доказателства - заключението
по назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като изготвена
компетентно и обективно, при спазване на необходимите професионални стандарти.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 671,79 лева и ответникът
е задължен за този размер. Предявеният главен иск за главницата се явява
основателен и следва да бъде уважен.
При основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по
гореизложените правни съждения. Относно размера е допусната и изслушана
съдебно-икономическата експертиза, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи и останало неоспорено от страните по делото. В същата е посочено, че за
процесния период лихвата за забава е в размер на 49,20 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 430,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от спора, на ищецът се дължат разноски в размер на 530,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева,
които също следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Г.Б.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата в размер на 505,65 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 49,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., за които суми по ч. гр.
дело № 554/2019 г. по описа на Районен съд П., ГО, е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Б.Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 530,00 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Б.Р. ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* сумата от 75,00 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ__________________