РЕШЕНИЕ
№. 800
гр. Пловдив, 16.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря костадинка РАНГЕЛОВА и участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 420/2021 година по описа на съда, докладвано от
съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.Х.А. ЕГН********** *** чрез адв. В.М.срещу Решение №260003/21.01.2021г., постановено по
АНД № 248/2020г по опис на Районен съд- Карлово- III н.с., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0281-000367 от 28.04.2020г., издадено от Началник
група „Пътен контрол“ при РУ на МВР -гр.Карлово, за наложено на касационният
жалбоподател на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от Закон за движението по пътищата
/съкр.ЗДвП/ административно наказание „глоба в размер
на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца“ за административно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, за липса на
допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, ограничили съществено правото на
защита на нарушителя и довели до незаконосъобразност на административният акт.
Твърди се, че извършеното нарушение не е установено по безспорен и категоричен начин,
като неправомерно е посочен касатора за нарушител.
Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно
заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв.М.,
като поддържа жалбата и дава становище по същество за незаконосъобразност на
съдебното решение и на атакувания административен акт. Претендира разноски по
представен списък.
Ответникът
по касационната жалба -РУ –Карлово към ОД на МВР-Пловдив не взима становище по
касационната жалба. Редовно призован, не се явява и не се представлява.
Контролиращата
страна, чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а съдебният акт оставен в сила.
Касационният състав,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Предмет на разглеждане от районният съд е
била жалба, подадена от касатора срещу НП №
20-0281-000367 от 28.04.2020г., издадено от Началник група „Пътен контрол“ при
РУ на МВР -гр.Карлово, което е издадено въз основа на АУАН № 286420 от 01.04.2020г.,
съставен от свидетеля С.И.И., заемащ длъжността „мл. автоконтрольор“ при РУ на МВР – Карлово за установено
административно нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че на
03.03.2020г. около 21.00 часа в гр.Карлово по ул.Теофан Райнов от кръстовището с кръгово движение с
бул.Освобождение, до кръгово кръстовище при бензиностанция „Шел“ на изхода от
гр.Карлово за гр.Пловдив е управлявал
личният си лек автомобил БМВ Z4, сив цвят, с регистрационни табели
от К Великобритания №***, като в
кръговото кръстовище до бензиностанция „Шел“ съзнателно извежда управляваното
МПС от контрол с превъртане на гуми и извършване на кръгови движения /дрифтира/, като с поведението си изпълва път, отворен за
обществено ползване за други цели, а не с оглед неговото предназначение за
превоз на хора и товари. Посочено е, че АУАН е съставен по преписка №281р-3975
от 06.03.20г на РУ на МВр-Карлово. АУАН е връчен на
нарушителя, който е отбелязал в него възражението си, че съжалява за
неразумното си поведение и екземпляр от него му е връчен. В тридневен срок не
постъпило писмено възражение. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който по реда на чл.53 от ЗАНН приел, че се касае за административно
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, за което на осн.
чл.175, ал.1 пр.3 от ЗДВП е определил и наложил на
нарушителя наказание „глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца“. При така установената фактическа обстановка,
районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП и съставяне на
АУАН, по категоричен и безспорен начин е установено административното нарушение
и авторството. В тази връзка е посочил, че обстоятелствата
по извършеното административно нарушение са изяснени по категоричен и несъмнен
начин от събраните писмени доказателства, на база правомерно изяснените факти,
касаещи показанията на очевидци на нарушението, свидетелите В.И.П., И.М.Д., С.И.И., П.И.А.и Р.С.И.,
както и приложеното веществено доказателство 1 бр СД,
като е проведено задълбочено разследване на спорните факти и обстоятелства,
вкл. тези, които касаят установяване на личността на нарушителя. Приел, че
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на П.А., като наказващият орган се е произнесъл при изяснени
обстоятелства и механизъм на извършване на нарушението, без да е налице
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като законосъобразно е определено и административното наказание. В
тази връзка законосъобразно обсъдил всички събрани доказателства. В мотивите си
приел, че описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно, точно и ясно по
отношение на изложение на съставомерни факти и
обстоятелства, от които може да се направи да се направи преценка за механизма
на нарушението и следва ли именно жалбоподателят да носи отговорност за
неправомерно поведение като водач на МПС.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Съгласно нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От посочената разпоредба следва извод, че всеки един водач, който
неоснователно не контролира управляваното от него МПС в район на кръговото
кръстовище и го използва с цел лично удоволствие, нарушава забраната да
използва отворения за обществено ползване път за цели, които не касаят
превозването на хора и товари. В тази насока в АУАН и НП са изяснени по
категоричен и несъмнен начин именно такива конкретно вменени и обсъдени
обстоятелства по отношение на поведението на касационният жалбоподател като
водач на МПС, което представлява нарушение на посочената разпоредба, какъвто
извод е направил и районният съд. В
този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло
препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Районният съд се е произнесъл при правилна преценка на събраните
гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, направените от първоинстанционния
съд изводи се явяват обосновани относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
По
отношение на разноските, такива се дължат на касационният ответник, който не е
направил искания за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Административен съд-Пловдив
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003/21.01.2021год.,
постановено по АНД № 248/2020 год., по описа на Районен съд - Карлово, III н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.