Р Е Ш Е Н И Е

10.06.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и шести май

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

 

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 4 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №776 „А“ от 20.11.2018г. ***на РУ – ***към О.н.М.– П. е наложил на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.183, ал.2 от ЗОБВВПИ на П.М.Г. ***, административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.М. Гранов, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. П.А., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. В условията на алтернативност навежда доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

         За въззиваемата страна О.н.М.- П. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия Д №776а от 26.10.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 25.10.2018г. около  19:05 часа в местността „ Плевенския път“, в землището на ***в близост до ПП- I – III  на около 1,5 км. от с. ***посока гр. Плевен в ляво от пътното платно, накрая на изоран масив на около 10-12 метра от платното за движение жалбоподателят Г. е преместил 3 броя снаряда, намерени в орането до орехово дърво на 4 метра от местонахождението им. Като по този начин нарушава първоначалното им местоположение.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Ц.Д.Ц. и свидетелите А.Б.Г., Б.П.В. и М.Г.И., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – писмо рег.№3-1661/9.03.2020г. на ***на военно формирование 52090. От показанията на свидетелите Г., В. и И. се установява, че на 25.10.2018г. около  19:05 часа са били изпратени от ОДЧ на РУ-***в местността „ Плевенския път“, в землището на ***в близост до ПП- I – III  на около 1,5 км. от с. ***посока гр. Плевен по сигнал за намерени боеприпаси. И тримата свидетели са категорични, че при пристигането си на посоченото място са заварили жалбоподателя Г., който им показал три броя боеприпаси непосредствено до пътното платно. Според свидетелите Г., В. и И. жалбоподателят Г. бил намерил боеприпасите при обработването на нивата си и ги преместил в близост до пътя. От показанията на свидетеля И. се установя, че боеприпасите са били снаряди с приблизителна дължина 20-30см и диаметър 10 см.Според показанията на свидетеля Д. той заедно с колегата си – свидетеля И., цяла нощ са останали да пазят боеприпасите, като с ленти е бил ограден района около тях. От обясненията на жалбоподателя М. се установява, че след намирането на боеприпасите и преместването им до пътя, той се е обадил на телефон 112 да уведоми за намерените боеприпаси. Твърденията на жалбоподателя, че е преместил боеприпасите близо до пътя, тъй като ги оприличил на хидробутилки, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив опровергава се от показанията на свидетелите Г., В. и И. и от обясненията на самия жалбоподател. Свидетелите Г., В. и И. са категорични, че намерените боеприпаси представляват стари снаряди, а не наподобяват хидробутилки. Твърдяната от жалбоподателя професионална квалификация за работа с взривни вещества също е индиция, че намерените стари снаряди са боеприпаси. От писмо рег.№3-1661/9.03.2020г. на ***на военно формирование 52090 се установява, че на 26.10.2018г. по негова заповед е извършено разузнаване, транспортиране и унищожаване на три броя силно корозирали невзривени боеприпаси/снаряди/, открити на 25.10.2018г. в землището на с.Горни Дъбник, в близост до път I-3. От показанията на актосъставителя Ц. се установявя, че въз основа на изготвена докладни записки от свидетелите В. и Г. е призовал жалбоподателя в сградата на РУ и му е съставил АУАН.  Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ц.и свидетелите Г., В. и И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях преместване на три броя снаряда от жалбоподателя Г. ***-София. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Г. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.М.Г. е извършил нарушение по чл.59 ал.3 от ЗОБВВПИ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.2 от същия закон.

Посочената като нарушена норма на чл. 59, ал.3 от ЗОБВВПИ вменява задължение на лицата, които са намерили взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, незабавно да уведомят органите на МВР, без да нарушават месторазположението им. Такъв е и състава на приложената от наказващия орган санкционна норма на  чл. 183, ал.2 от ЗОБВВПИ. Със санкционирането на нарушението по чл. 59, ал. 3 ЗОБВВПИ законодателят цели да предотврати възникването на опасни последици от държането и евентуалната употреба на намерени боеприпаси. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие. При отнасяне на намерените от жалбоподателя снаряди към дефиницията в цитираната норма следва извода, че тези три броя снаряда представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие според вложените от законодателя елементи в законовата дефиниция на понятието "боеприпаси за огнестрелни оръжия".

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание  чл. 183, ал. 2 от ЗОБВВПИ  законосъобразно е наложено "Глоба" в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28. IX. 1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за административнонаказващият орган, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер).

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Посочената като нарушена норма изисква не само незабавно да бъдат уведомени органите на МВР, но и боеприпасите да останат на мястото, където са били открити. Видно от доказателствата по делото в случая жалбоподателят е преместил три боеприпаса за огнестрелно оръжие – снаряди, в близост до първокласен път Плевен-София и по този начин е застрашил преминаващите превозни средства и намиращите се в тях водачи и пътници. Нарушенията, свързани с разрешителния режим относно оръжията и боеприпасите са винаги с висока степен на обществена опасност, поради което в конкретния случай не би могло да се сподели становището, че случаят е маловажен.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло. Както бе посочено по-горе правилно административнонаказващият орган е наложил санкция на основание  чл. 183, ал.2 от ЗОБВВПИ, като наложената глоба от 1000 лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което от една страна съдът го намира за справедливо, а от друга страна е лишен от възможност да го ревизира.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Наказателното постановление е издадено от Началник РУ –***към ОД на МВР-Плевен, за когото е удостоверено наличието на материално-правна компетентност да издава наказателни постановления. Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал.2 от ЗОБВВПИ, наказателните постановления се издават от ***на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая, за да е компетентен да издава НП за нарушения по ЗОБВВПИ, ***на РУ – ***трябва да е изрично овластен за това със съответната заповед от ***на вътрешните работи. Видно от приобщената към писмените доказателства по делото Заповед №8121з-595/26.05.2015г. на ***на вътрешните работи оправомощени да издават наказателни постановления по ЗОБВВПИ са началниците на районни управления в ОДМВР. Следователно ***на РУ-***при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издаде обжалваното наказателно постановление по ЗОБВВПИ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.183 ал.2 от ЗОБВВПИ, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №776 „А“ от 20.11.2018г. на ***на РУ – ***към О.н.М.– П. с което е наложено на основание и чл.183, ал.2 от ЗОБВВПИ на П.М.Г. ***, административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: